№ 5691
гр. С., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110161639 по описа за 2021 година
„Т. е предявила против Б. А. К. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
следните суми за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение в имот - ателие 3,
находящо се в гр. С., ж.к. „О., абонатен № ., а именно: сумата от 1843,34 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК - 30.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 269,01 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018г. до 16.10.2020г.; сумата от
16,16 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2017г. - 30.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2020г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 3,83 лева - мораторна лихва върху
сумата за дялово разпределение за периода от 31.10.2017г. до 16.10.2020г.
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответника /последният като общински наемател на имот,
находящ се в гр. С., жк. „О., ателие 3 /абонатен № ./, са се намирали в облигационни
отношения, като е доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови
нужди. От своя страна ответникът се явявал неизправна страна, тъй като е останал задължен
за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като
дължи и обезщетение за забавено изпълнение.
Отделно от това ищецът твърди, че между него и „Т. е сключен договор за извършване
1
на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост, в която се намира имота на ответника, като въз основа на данните от това
разпределение е извършено остойностяването на потребената топлинна енергия за
процесния период.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото Б. А. К., уведомен по реда на чл. 47
ГПК, подава отговор на ИМ чрез назначения от съда особен представител, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Посочва, че ищцовото дружество не е доказало,
че ответникът е собственик или ползвател на топлоснабден имот, като посочва, че от
доказателствата по делото се установявало, че собственик на топлоснабдения имот е С., а
ответникът е само наемател, поради което не се явява страна по договор с ищцовото
дружество по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Оспорва на ответника да е доставяна топлинна енергия
в твърдените размери и качество. В условията на евентуалност предявява възражение за
давност за сумите, възникнали преди 30.10.2017г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ - "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
От представеното по делото писмо от СО район „В.” от 13.10.2020г. /л. 13 от делото/,
молба – декларация до „Т. /л. 15 от делото/ и от Заповед № РД-66-11 от 27.04.2001г. на
Кмета ан СО /л. 17 от делото/ се установява, че въз основа на последната заповед ответникът
Б. К. е настанен да ползва като наемател процесния имот – ателие № 3, находящо се в гр. С.,
жк. „О..
Конкретно от първото посочено по-горе писмо на СО, се установява, че към датата на
писмото 13.10.2020г. ответникът все още е бил наемател на имота.
Сключването на договор за наем между ответника и СО район „В.” относно процесния
имот – общинско жилище се установява и от приобщения по делото Договор на общинско
жилище от дата 21.05.2001г. /л. 129-131 от делото/. В договора не е определен конкретен
срок, поради което следва да бъде прието, че договорът е безсрочен.
Коментираните до тук доказателства не се оспорват от ответника от гледна точка на
тяхната автентичност, поради което съдът ще кредитира изцяло.
Видно от клаузата по чл. 3, т. 3 от договора за наем на общинско жилище, наемателят
се задължава да заплаща всички консумативи /ток, вода, парно, такса смет, данък сгради,
сметки за входа и т.н. в установените срокове/.
2
В тази насока съдът ще посочи, че за да бъде завършен фактическият състав по
възникване на наемно правоотношение за общинско жилище, съгласно Наредбата за
общинската собственост, въз основа на настанителна заповед кметът на района сключва
писмен договор за наем. В конкретния случай такъв договор е бил сключен, като същият е
бил безсрочен, а от писмото на СО се установява, че същият поне до месец октомври 2020г.
не е бил прекратен.
От събраните по делото писмени доказателства: Договор от 27.01.20023г., сключен
между ЕС на адрес: гр. С., жк. „Обеля”, бл. 279, и ФДР „Т. за извършване на услугата дялово
разпределение; Протокол от ОС на ЕС, находяща се на посочения по-горе адрес от дата
24.01.2003г.; от представените по делото съобщения към фактури и изравнителни сметки, и
извлечение от сметка за начислени суми за услугата дялово разпределение, приложени към
ИМ, както и от представените от третото лице помагач индивидуални изравнителни сметки,
протоколи за неосигурен достъп; известие за доставки, се установява, че сградата в режим на
ЕС на горния адрес била топлоснабдена.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени
доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът в
качеството си наемател на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им.
Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
СРС кредитира заключението на СТЕ, което е дало пълни и обосновани отговори на
поставените въпроси. Същото не е оспорено от страните по делото.
Съгласно заключението на СТЕ:
В процесния период ФДР „Т. е извършвала услугата дялово разпределение в сградата,
в която се намира процесния имот. За релевантния период ТЕ за отопление на имота, не е
отчитана /не е потребявана/. Не е определяна /не е потребявана/ и ТЕ, отдадена от сградна
инсталация. Разходът за БВГ е определян на база „служебен отчет”, поради неосигурен
достъп” – брой лица – 2, с нормативно определен разход на денонощие в размер на 140 л.
Сумите за ТЕ за имота на ответника са начислени в съответствие с действаща нормативна
уредба в областта на енергетиката. В заключение вещото лице сочи стойност на реално
потребената ТЕ в периода от месец 05.2017г. д месец 04.2019г. в размер на 1843,31 лева.
Съдът кредитира и заключението на ССЕ, което също е отговорило в пълнота на
поставените въпроси.
3
Съгласно заключението на ССЕ:
При извършената проверка в отдел съдебни вземания към Правна дирекция на
ищцовото дружество, вещото лице не установи данни за постъпили суми за покриване на
начислените суми за процесния период.
За процесния отчете период по партидата на процесния имот са фактурирани 1353,40
лева.
Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период 01.05.2017г.-
30.04.2019г. възлиза на 1859,50 лева, от които:
За топла вода 1353,40 лв.
За отопление 0,00 лв
Сторн. задълж. с кред. известия: 526,47лв.
Начислени суми с обща фактура: 505,85лв.
Сторн. задълж. с кред. известия: 826,93лв.
Начислени суми с обща фактура 835,11лв.
Доплащане от изравняване: 502,37лв
Отчет за дялово разпределение 16,16лв.
ОБЩО: 1859,50лв.
Мораторната лихва върху главница 1859,50лв. за периода от датите на падеж на
съответните фактури до 16.11.2020г. е в размер на 272,84лв.
Общият размер на неплатените от ответника суми за периода от 01.10.2017г. до
30.04.2019г. е в размер на 1512,50 лева, от които:
За топла вода – 1197,02 лева;
За отопление 0,00 лева;
Сторнирани задължения – 370,09 лева;
Начислени суми с обща фактура – 308,90 лева;
Сторнирани задължения с кредитни известия – 826,93 лева;
Начислени суми с обща фактура – 835,11 лева;
Доплащане от изравняване – 535,94 лева
Отчет за уреди за дялово разпределение – 14,55 лева.
Мораторната лихва върху главницата от 1512,50 лева за периода от датите на падеж на
съответните фактури до 16.11.2020г. е в размер на 215,72 лева.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2016г. - клиентите заплащат цена за услугата "дялово
разпределение", извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
4
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер,
договор за топлинно счетоводство между ЕС и „Т., които не са оспорени от ответната
страна, се установява, че за процесния апартамент, е извършвана дейност по топлинно
счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за подгряване на топла вода, за
което начислявана и фактурирана цена на извършената услуга за дялово разпределение,
която е размер на 16,16 лева.
По делото не са представени доказателства за заплащане на главниците за ТЕ и
дялово разпределение.
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия и дялово разпределение следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответницата възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово
разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. С голед на горното, същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е
уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по
начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност.
5
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на 30.10.2020г. Така обхванати от
погасителната давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди
30.10.2017г.
По делото са представени Общи условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с оглед нормата на
чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в сила от 11.08.2016г.
Нормата на чл. 33 от ОУ от 2016г. предвижда задължение на клиентите да заплащат
месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да
издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните
месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Ето защо, при съблюдаване чл. 33 ОУ в сила от 2016г., месечната фактура за
задължения за ТЕ за м.08.2017г. е с падеж 45 дни след изтичането на м.08.2017г., т.е. -
16.10.2017г. /тъй като 15.10.2017г. е неделя – неприсъствен ден/, а месечната фактура за
задължения за ТЕ за м.09.2017г. е с падеж 45 дни след изтичането на м.09.2017г., т.е. -
14.11.2017г.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че вземанията за цена на доставена
ТЕ по прогнозна консумация през периода от 01.05.2017г. до 31.08.2017г., вкл., са погасени
по давност, а изцяло необхванати от погасителната давност са вземанията на ищеца за
отоплителния период от 01.09.2017г. до 30.04.2019г.
Вещото лице сочи дължима главница за ТЕ и дялово разпределение в периода от
01.10.2017г. до 30.04.2019г. в размер на 1512,50 лева, от които: 14,55 лева – главница за
дялово разпределение.
Следователно в този период, който е непогасен от давността задължението за главница
за ТЕ в размер на 1497,95 лева, като към тази сума следва да бъде добавена и сумата от
52,82 лева по прогнозна фактура за месец септември 2017г., доколкото и това задължение не
е обхванато от давността. При това положение, дължимата и непогасена от давността
стойност за ТЕ за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. тази сума е в размер на 1550,77
лева. До тази сума и за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. искът за главница за ТЕ
следва да бъде уважен. Искът следва да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер от 1843,34 лева или за сумата от 292,57 лева и за периода от 01.05.2017г. до
31.08.2017г.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормата на чл. 36,
ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда
6
и начина на заплащане на услугата дялово разпределение. Аналогичен е и текстът в ОУ от
2016г., предвид на което съдът приема, че давността за тези вземания тече от възникването
им, т.е. от фактурирането.
В конкретния случая, обхваната от давността се явява стойността по фактурата за
месец септември 2017г., която е от дата 30.09.2017г. тази сума е в размер на 1,61 лева, която
следва да бъде приспадната от общо дължимата сума за дялово разпределение, която е в
размер на 16,16 лева. При това положение, общо дължимата сума за дялово разпределение,
което не е обхваната от давността, и за която искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД следва да
бъде уважен, е 14,55 лева. Т.е. искът следва да бъде уважен за сумата от 14,55 лева, дължима
за периода от 01.10.2017г. до 30.06.2018г.
Искът следва да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 16,16 лева
или за сумата от 1,61 лева и за периода от 01.09.2017г. до 30.09.2017г.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
За заплащането на задължението си по фактура № ********** от 31.07.2018г.
ответникът е изпаднал в забава считано от 15.09.2018г., а за заплащането на задължението
си по фактура № ********** от 31.07.2019г. - от 15.09.2019г.
От първата обща фактура, която е на стойност 505,85 лева, следва да бъде извадена
сумата от 103,51 лева, за която давността е изтекла, като мораторна лихва следва да се
изчисли единствено върху сумата от 402,34 лева.
Мораторната лихва за претендирания период от 15.09.2018г. до 16.10.2020г. върху
сумата от 402,34 лева, изчислена с лихвен калкулатор, възлиза на 82,26 лева, като при
изчислението съдът изключи периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. В този период действа
нормата на чл. 6 от ЗМДВИП, която в първоначалната си редакция и до новото изменение с
ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020г. предвижда, че до отмяната
на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения
на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
Към тази лихва следва да бъде прибавена и лихвата, дължима върху останалите суми,
които не са били погасени от давността, и които касаят изравнителните фактури, посочени в
таблицата на стр. 4 от заключението на ССЕ и също така отразени в извлечението от
сметката на абоната /97736324 от 30.09.2018г.; 9735778 от 30.09.2018г.; 98280242 от
31.10.2018г.; 98280138 от 31.10.2018г.; обща фактура от 31.07.2019г.; изравнителни фактури:
*********/31.08.2019г.; *********/31.08.2019г. и ********* от 31.08.2019г./. Мораторната
лихва върху общата главница от тези фактури /1337,49 лева/ съгласно отразеното в
заключението на ССЕ, възлиза в общ размер на 145,87 лева.
7
Т.е., общо дължимата сума за мораторна лихва върху главницата за ТЕ, непогасена от
давността /1550,77 лева/, за периода от 15.09.2018г. до 16.10.2020г. възлиза на сумата от
228,13 лева. До този размер искът за мораторна лихва следва да бъде уважен. За горницата
до пълния предявен размер от 269,01 лева или за сумата от 40,88 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Що се отнася до претендираната мораторна лихва върху главницата за услугата дялово
разпределение, съдът намира следното:
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ
начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение.
Аналогичен е и текстът в ОУ от 2016г. По делото по горните мотиви не са ангажирани
никакви доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид
на което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява
изпадането на ответника в забава. Ето защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните
последици на недоказването, като предявения иск за обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение в размер на 3,83 лева за периода от 31.10.2017г. до 16.10.2020г.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът и ответникът.
„Т. е сторило следните разноски в исковото производство: 81,73 лева - ДТ; 300 лева –
депозит за особен представител; 500 лева - депозити за СТЕ и ССЕ.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общите разноски, които доказва ищеца са в размер на 981,73 лева.
От тях с оглед уважената част на иска следва да му се присъдят разноски в размер на
825,70 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство „Т. е направила разноски във връзка с депозираното
заявление, както следва: 42,65 лева – ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Общите разноски в заповедното производство са в размер на 92,65 лева.
С оглед уважената част на исковете ответникът следва да заплати на ищеца следните
направени в заповедното производство разноски в размер на 77,93 лева.
Ответникът не е сторил разноски в исковото и заповедното производство.
8
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу Б. А. К. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „Г., че Б. А. К. ЕГН **********
дължи на „Т. с . сумата от 1550,77 лева - главница, представляваща незаплатена топлинна
енергия, предоставена до топлоснабден имот - ателие 3, находящо се в гр. С., ж.к. „О.,
абонатен № . в периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.10.2020г. до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 14,55 лева - главница, представляваща незаплатена сума
за дялово разпределение за периода от 01.10.2017г. до 30.06.2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.10.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ за горницата
до пълния предявен размер от 1843,34 лева или за сумата от 292,57 лева и за периода от
01.05.2017г. до 31.08.2017г., поради погасяване на вземанията по давност, както и иска за
главница за дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от 16,16 лева или
за сумата от 1,61 лева и за периода от 01.09.2017г. до 30.09.2017г., поради погасяване на
вземанията по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул. „Я. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД против Б. А.
К. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „Г., че Б. А. К. ЕГН ********** дължи на „Т. с .
сумата от 228,13 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 16.10.2020г. върху
главницата за ТЕ в размер на 1550,77 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 269,01 лева или за сумата от 40,88 лева, като неосновател, както и иска
за присъждане на мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на
3,83 лева за периода от 31.10.2017г. до 16.10.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. А. К. ЕГН ********** да заплати на
„Т., ЕИК ., сумата от 825,70 лева – разноски, сторени в исковото производство пред СРС, и
сумата 77,93 лева - разноски сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 53187/2020г.
по описа на СРС, 61-и състав.
Производството е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Т..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9