Р Е Ш Е Н И Е
Номер 540 от
09.04.2021 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, втори състав, на девети
март две хиляди двадесета и първа година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2496 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК и във връзка с чл. 4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) (КТБ АД (н) с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район Средец, ул. „Граф Игнатиев” № 10, представлявано от Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова - двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на КТБ АД (н). Синдиците са назначени с Решение № 196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Жалбата е подадена чрез надлежно упълномощен пълномощник - главен юрисконсулт Е. Б.. Жалбата е подадена против Решение № 17-00-95/1/04.11.2020 г. по жалба срещу Акт за установяване на размера на задължението въз основа на данни по подадена декларация. Независимо от така формулирания предмет на оспорване, съдът приема, че се обжалва Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗД) № СВ82741-1/29.06.2020 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни приходи от данъци, такси и реклама” (МПДТР) при Община Бургас, потвърден от директора на Дирекция МПДТР при Община Бургас с Решение № 17-00-95/1/04.11.2020 г., с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за такса битови отпадъци (ТБО) за 2018 г. и за 2019 г. общо в размер на 3 474,950 лева за изрично описан в съставения АУЗД имот. Иска се от съда да отмени оспорения акт като порочен по изложени в жалбата възражения. В съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от юрисконсулт Анна Караиванова, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея и иска АУЗД да бъде отменен изцяло. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение по представен списък.
Ответната страна – директора на
Дирекция МПДТР при Община Бургас представя административната преписка. В проведеното
по делото съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Е. М., който оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и
реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна
предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От представения по делото Нотариален акт № 196/30.07.2003 г. се установява, че КТБ АД е закупило недвижим имот - самостоятелен обект в сграда, с административен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 8, представляващ търговски обект – банков офис с обща застроена площ 129 кв.м., заемащ целия партерен етаж, заедно с принадлежащата му ¼ идеална част от 172 кв.м., представляващи част от поземлен имот № 629, УПИ І-78 по плана на гр. Бургас. Този имот е деклариран по реда на чл. 14 от ЗМДТ с декларация вх. № 11001/25.11.2014 г., като земя и сграда и като основание за придобиване на собствеността е вписан цитирания нотариален акт. Сградата е отбелязана като друга, нежилищна такава. Отчетната стойност за сградата е 599 979,80 лева, а за земята – 60 360,00 лева. В Дирекция МПДТР при Община Бургас за имота е открита партида № 831184677001.
Отчетната стойност на земята - 60 360,00 лева, се потвърждава от извлечение от Инвентарната книга към 27.10.2014 г. за синтетична сметка 2010 Земи, гори и дълготрайни насаждения и от Оценителска карта на недвижим имот.
С Решение № 664/22.04.2015 г. по дело № 7549/2014 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 13, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) е открито производството по несъстоятелност на КТБ АД
КТБ АД е подало и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за недвижим имот, в която е посочена отчетната стойност на банковия офис – 246 043,00 лева. Тази отчетна стойност се потвърждава от извлечение от инвентарна книга към 06.10.2016 г. и от Оценка на недвижимите имоти, собственост на КТБ АД (н) – инв. № 2 000 038. Подадената декларация е коригираща по своя характер, извод за което може да се направи от писмо изх. № 17-00-77/1/19.10.2016 г. на директора на Дирекция МПДТР при Община Бургас.
На основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК за така декларирания имот е издаден АУЗД № СВ 82741-1/29.06.2020 г., с който в тежест на дружеството жалбоподател за данъчни периоди 2018 г. и 2019 г. е установено задължение за ДНИ в общ размер на 1 158,32 лева (главница 998,00 лева и лихви 160,32 лева) и за ТБО в общ размер на 2 316,63 (главница 1 995,99 и лихва 320,64 лева). В административният акт се съдържа информация за вида на недвижимия имот, площта на земята и сградата, както и за отчетните им стойности и данъчните оценки. АУЗД е съставен от С. Г. В. на длъжност главен експерт „Ревизии“ в отдел „Контрол и принудително събиране“ към Дирекция МПДТР при Община Бургас, съгласно Удостоверение № 24-00-1976/1/10.11.2014 г. Съставеният АУЗД връчен на дружеството на 01.10.2020 г., видно от известие за доставяне ИД PS 8000 02F9XF R.
В законоустановения срок дружеството е оспорило пред директора на Дирекция МПДТР при Община Бургас постановения АУЗД, като го е сезирал с жалба рег. № 17-00-95/16.10.2020 г. В жалбата e развита тезата, че след като по отношение на КТБ АД е открито производство по несъстоятелност, приложими ще бъдат нормите на ЗБН, които са специални спрямо общия ред, уреден в чл. 193 от ДОПК. По посочената причина следва се прави извод, че се спират изпълнителните производства, образувани по реда на ГПК и ДОПК и следователно вземанията за данъци и такси следва да бъдат удовлетворени от масата на несъстоятелността по специалния ред, предвиден в ЗБН. Изложени са съображения във връзка с разноските по несъстоятелността, като е разгледано приложението на чл. 54 от ЗБН в тази връзка. Иска се отмяната на обжалвания административен акт.
Директорът на Дирекция МПДТР при Община Бургас се е произнесъл по така подадената жалба с Решение № 17-00-95/1/04.11.2020 г., като е потвърдил издадения АУЗД № СВ 82741-1/29.06.2020 г. В мотивната част на решението е посочено, че в случая нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗБН е неприложим, тъй като все още няма образувано изпълнително производство. Решението е връчено на дружеството на 06.11.2020 г.
Недоволно от така постановеният АУЗД, дружеството оспорва същия по съдебен ред в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност на административния акт, произтичащи от различни правни основания, съдържащи се в ЗБН. В жалбата до съда се твърди, че след като е открито производство по несъстоятелност на КТБ АД, то следва да се приложи нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗБН. Достига се до извода, че на база посочената разпоредба не следва да се образуват нови изпълнителни производства и впоследствие същите да се спират. Изложени са разсъждения за привилегированото приложение на специалния закон пред общия закон. Подробно е разгледана възможността в производството по банкова несъстоятелност да бъдат събрани вземания от вида на публични държавни и общински такива. По същество, тази жалба съдържа същите доводи и възражения като жалбата, с която е бил сезиран директорът на Дирекция МПДТР при Община Бургас.
С Определение № 80/14.01.2021 г. на основание чл. 157, ал. 1 и чл. 170, ал. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдията-докладчик по делото е указал на ответника, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Дадени са указания на оспорващия, че в негова тежест е да установи фактите, на които основава своите искания и от които би черпил благоприятни за себе си правни последици. В определението е посочено, че 14-дневен срок от получаването на преписа всяка от страните може да представи писмен отговор и да посочи доказателства, като писмените доказателства, с които страната разполага, се прилагат към отговора.
При извършената
служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, съдът
прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Съобразно чл. 160, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед
на кмета на общината. Предвид тази правна регламентация, оспореният акт е
издаден от компетентен орган – главен експерт „Ревизии“ в отдел „Контрол и
принудително събиране“ към Дирекция
МПДТР при Община Бургас, съобразно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ,
надлежно упълномощен със Заповед № 1681/01.07.2014 г. на Кмета на Община Бургас
.
Обжалваният АУЗД отговаря на изискванията за писмена форма и съдържание. Следва да се отбележи, че изискванията за съдържанието на АУЗД са въведени в чл. 120, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Спазена е разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложима на основание чл. 144 от ДОПК, относно обжалването на АУЗД по административен ред, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред.
В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай се касае за определяне на задължение за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, поради което ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на НАП, което от своя страна води до извод, че при обжалването на АУЗД по административен ред компетентен орган да разгледа жалбата е ръководителят на звеното за местни приходи при съответната община. По делото е представена Заповед № ЧР 105/10.02.2014 г. на Кмета на Община Бургас за назначаване на директора на Дирекция МПДТР при Община Бургас.
От съдържанието на сезиращата съда жалба може да се направи извод, че се оспорва правилното приложение на материалния закон във връзка с издаването на процесния АУЗД спрямо банка, която е в производство по несъстоятелност
Основното оплакване на жалбоподателя е свързано с неговото твърдение, че издадения АУЗД е незаконосъобразен, тъй като административният орган не е съобразил приложението на някои разпоредби от ЗБН.
На първо място се претендира
прилагането на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗБН, съгласно който в
производството по несъстоятелност за банките не се прилагат разпоредбите на чл.
193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и на чл. 43 от Закона за
особените залози. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ДОПК посочва, че имущество,
върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са
наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало
принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от
публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс. Според ал. 2
когато получените от реализацията на имуществото по ал. 1 средства не покриват
изцяло вземането и натрупаната лихва и разноските по публичното изпълнение,
държавата или общината се удовлетворяват за остатъка по общия ред. Няма спор
между страните и съдът напълно възприема твърдението в жалбата, че с приоритет
се прилага специалния закон, т.е. изпълнителното производство в случая следва
да се реализира съгласно процедурата, регламентирана в ЗБН, а не според ДОПК.
В жалбата е направено изявление, че издаденият и оспорван в настоящото производство акт, представлява валидно правно основание за образуване на изпълнително производство. Заключението на решаващия орган, че същият „не е предаден за принудително събиране“ не прави обжалвания акт неактивен по правната му природа и в тази връзка, така обусловеният краен извод се явява несъстоятелен, а постановеното решение, почиващо единствено на това основание, изцяло неправилно. Сочи се и нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗБН, съгласно който от датата на обявяването в търговския регистър на решението на Централната банка за отнемането на лицензията на банката на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата по несъстоятелността. Изрично в жалбата е посочено, че разпоредбата е относима към започнатите и висящи изпълнителни производства и не следва да се разглежда като създаваща необходимост от образуване и последващо спиране на изпълнителните производства. В този смисъл е приет за неправилен направеният правен извод от решаващия орган. Настоящият съдебен състав не споделя въведените твърдения. Следва изрично да се посочи, че нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗБН не може да се тълкува разширително, така както е направил жалбоподателя. Тази норма, включително по признанието на самия жалбоподател е относима за вече образувани изпълнителни производства срещу имущество, включено в масата по несъстоятелността. В ЗБН не е уредено нито изпълнителното основание, нито установяването на публичните задължения, поради което ще са приложими съответно разпоредбите на чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, които не са изрично изключени от приложение чрез норма в специалния закон, така както това е сторено с разпоредбата на чл. 193 от АПК.
Съгласно чл. 165 от ДОПК събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. В приложимия специален ЗБН не е установено друго относно акта, с който този вид вземания се установяват и по посочените вече от съда правни норми процесният АУЗД е именно акта, с който в случая те се установяват. При съобразяване на приложимите разпоредби от ЗМДТ и чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. На практика жалбоподателят се опитва да парира действията на който и да е орган по приходите предварително, което е недопустимо.
Жалбоподателят развива доводи относно приложението
на чл. 222, ал. 1, т. 4 от ДОПК (приложима редакция ДВ, бр. 46/2007 г.) според която правна норма с разпореждане на
публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, без да се начисляват
лихви за срока на спирането в други случаи, предвидени в закон. И тази норма
обаче е приложима само ако вече е образувано изпълнително производство по
отношение на установени вече публични вземания. Само издаването на АУЗД не води
автоматично до образуване на изпълнително производство, тъй като е налице
възможност длъжникът да изпълни доброволно като заплати определените му
вземания. В този смисъл началото на изпълнителното производство не се поставя с
издаването на АУЗД, макар този акт впоследствие да може да се използва като
годно изпълнително основание.
Съда счита за неосносимо разглеждането
на чл. 94, ал. 1, т. 7 от ЗБН относно реда на изплащане на вземанията при извършване на разпределение на
осребреното имущество, като в т. 7 е посочено, че текущи публичноправни
вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други, и вземания,
възникнали до една година преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност. За да се достигне до този момент, следва
публичните вземания да са определени по основание и размер. Определянето на
тези параметри става именно чрез издаване на АУЗД от компетентен орган по
приходите, като в случая задълженията за ДНИ и ТБО са определени от компетентен
орган от състава на Дирекция МПДТР при Община Бургас. Редът на който са
записани тези вземания при изплащане на вземанията, независимо дали той е в ЗБН
или в Търговския закон ще бъде от значение, само ако преди това вземането е
установено по надлежен ред.
На следващо място в жалбата се
разглежда приложението на чл. 54 от ЗБН в който са посочени вземанията, които
представляват разноски по несъстоятелността. Според жалбоподателя публичните
общински вземания за ДНИ и ТБО не могат да бъдат включени в нито един от
видовете разноски, определени в посочената правна норма. Заплащането на тези
данъци няма да представлява разходите за попълване, опазване, управление,
оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 54,
т. 3, поради което подобни данъци и такси въобще не могат да се определят, още
повече, че нормата не може да се тълкува разширително. Съдът намира за
необходимо да отбележи, че нито в издадения АУЗД, нито в решението, с което
последния се потвърждава, се твърди, че вземанията за ДНИ и ТБО са разноски във
връзка с несъстоятелността.
В
заключение следва да се посочи, че с АУЗД не се предявяват вземания, а се цели
определяне на задължения. С факта на обявяване на несъстоятелност не може да се
дерогират законоустановените способи за установяване на задължения.
Установяването на задължение с влязъл в сила акт е основание за предприемане на
принудително изпълнение. Не е налице законова възможност държавата и общините
да установяват такива вземания в производството по несъстоятелност.
Производството по установяване на публични вземания, каквото е процесното, е
различно от производството по несъстоятелност (независимо дали тя се реализира
по ТЗ или по ЗБН), което е универсално производство за принудително изпълнение
на вземания.
Предвид така развитите мотиви, съдът намира, че жалбата е недоказана и неоснователна и следва да се отхвърли, а обжалвания АУЗД да се остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни. Предвид изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изречение трето от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 473,25 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас, втори състав, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Средец, ул. „Граф Игнатиев” № 10 против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СВ82741-1/29.06.2020 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, потвърден от директора на Дирекция МПДТР при Община Бургас с Решение № 17-00-95/1/04.11.2020 г.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********* да заплати на Община Бургас сума в размер на 473,25 лева (четиристотин седемдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК, решението е окончателно е не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: