Определение по дело №608/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260029
Дата: 14 януари 2021 г.
Съдия: Росица Стоянова Стоева
Дело: 20202300100608
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260029/14.1.2021 г.

 

                         14.01.2021 г.                  гр.Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,      ІII-ти    граждански състав

на          14      януари       2021    година

в закрито заседание в следния състав:

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                                                                                

секретар

като разгледа докладваното от съдия Р.СТОЕВА

гражданско дело №608 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на С.М.К. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез адв.К.Г. против ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, с която е поискано осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 30000 лв., частичен иск от 40 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди  и 3 516, 10 лв. - обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 01.07.2020 г., причинено от  автомобил, управляван от водач застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната лихва от 18.10.2020 г. до окончателното плащане на сумите, както и направените по делото разноски.

В ИМ е направено искане с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски по делото, мотивирано с липса на средства, влошено здравословно състояние на ищеца и направени разноски по лечение. Към ИМ е приложена само декларация по чл.82, ал.2, т.2 от ГПК за семейно и материално положение и имуществено състояние от ищеца и нотариален акт за притежаван от същия жилищен имот.

С разпореждане от 29.12.2020 г., във връзка с описаното искане, ИМ е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания да представи надлежни доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, в частност за доходите на лицето и неговото семейство, за здравословно състояние и семейно положение, имуществено състояние, трудова заетост.

С молба, вх.№260247/14.01.2021 г., в изпълнение на дадените указания, ищеца е представил следните документи: Справка №1270/04.01.2021 г. от Агенцията по вписванията; Служебна бележка с изх.№60-09-14-526/05.01.2021 г., издадена от Агенция по заетостта на името на С. Г. К. /съпруга на ищеца/; Трудов договор №35/02.06.2020 г., сключен между С.К. и фирма „Елко-Е 1" ЕООД; Удостоверение за сключен граждански брак № ******/******* г.; Удостоверение за раждане № ********/****** г.; Амбулаторен лист № 005408/07.12.2020 г.; Болничен лист №Е20202889380/07.12.2020 г.; Медицински протокол от 07.12.2020 г.; Амбулаторен лист №1749/08.12.2020 г., ведно с рецептурна бланка към него.

Настоящия съдия - докладчик, като се запозна с искането на ищеца с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски  по делото, ангажираните доказателства и съобрази закона, намери следното:

Молбата с искане за освобождаване от държавна такса и разноски е с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, допустима е, а преценена по същество се намери за частично основателна. Съображенията са следните:

Съгласно нормата на чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на горе-изброените предпоставки.

В практиката на ВКС, обективирана в определение №603/02.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о.; определение №573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на ВКС, II т.о.; определение №612/12.08.2010 г. по ч.т.д.№564/2010 г. на ВКС, II т.о., определение №496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№2492/2013 г. на ВКС, II т.о. и други, е прието че при молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.

Преценката на представените доказателства, обуславя извод, за наличие на предпоставките за освобождаването на ищеца от задължение за заплащане на ДТ по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК. Така от доказателствата по делото се установява, че ищеца е на навършени 47 години, женен е, има едно малолетно дете, притежава жилище в гр.Т., декларирал е доход размер от 610 лв. от работна заплата, съпругата му е безработна, както и е декларирал, че не разполага с доходи от друг източник или с имущество, което да послужи или да способства за заплащане на дължимата по делото ДТ.

Същевременно с оглед цената на предявените искове (30 000 лв. и 3516,10 лв.), дължимата ДТ е в размер на по 1340,64 лв. Този размер на ДТ и в частност внасянето й еднократно, според настоящия съд би затруднило ищеца и задължаването му да внесе ДТ в такъв размер би означавало отказ от правосъдие, поради което съдът прие, че са налице условията на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на ДТ и молбата му в тази част следва да бъде уважена.

За неоснователна се прецени молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на разноските по делото. На първо място към настоящия момент не е възможно да се определи приблизителния размер на разноските по делото, за да може съдът да прецени доколко заплащането на този размер, съотнесено към доходите му, би затруднило съществено ищеца. Вярно е, че в резултат на процесното ПТП здравословното състояние на ищеца е влошено и на същия е разрешен отпуск по болест до 27.12.2020 г., но по делото липсват данни дали след тази дата отпуска е продължен, както и доказателства ищеца да е инвалидизиран до степен, изключваща възможността да полага труд. Ето защо и настоящия съд намери, че молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на разноските по делото следва да бъде оставена без уважение.

Въз основа на изложеното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСВОБОЖДАВА С.М.К. с ЕГН ********** *** от задължение за внасяне на държавна такса по гр.д.№608/2020 г. по описа на ЯОС.

НЕ УВАЖАВА искането на С.М.К. с ЕГН ********** *** за освобождаване от задължение за внасяне на разноски за производството по гр.д.№608/2020 г. по описа на ЯОС.

Определението, в частта, с която е оставена без уважение молбата с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на разноски по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на ищеца, чрез пълномощника му.

                                        

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: