О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1306
гр.
Пловдив, 11.08.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети август две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН
ИВАНОВ
като разгледа
докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 1520
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274
и сл. от ГПК
Образувано е по частна жалба
на
Д.К.Г., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Г.С.С., против определение № 3424 от 13.03.2020 г.,
постановено по гр. дело № 15315 / 2019 г. по описа на РС – Пловдив, XVII гр. с-в, с което е прекратено производството по
гражданското дело само по отношение на С. Н. М. с ЕГН ********** – един от ответниците, поради това, че
лицето е починало на 02.07.2015 г., т.е. преди подаване на исковата молба.
Жалбоподателят счита, че
обжалваното определение е необосновано и е постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Навежда твърдение, че районният съд
е следвало служебно да конституира наследниците на починалата, които се явяват
задължителни необходими другари на останалите ответници по делото. Аргументи за
това извежда от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. № 1 / 2000 г.
на ОСГК на ВКС, доколкото счита, че не са налице предпоставките на чл. 227 и
чл. 228 от ГПК за тяхното участие. Моли за отмяна на атакуваното определение и
връщане на делото на районния съд с указания за конституиране на и продължаване
на съдопроизводствените действие с участието на М. П. Д., ЕГН ********** –
наследница на починалата. Претендира заплащане на направените в настоящото
производство разноски.
Преписи от жалбата са
връчени редовно на останалите ответници по делото, като е постъпил отговор в
срок от „………“ ООД, ЕИК .…………., с който оспорва частната жалба като
неоснователна и излага доводи в този смисъл. Счита, че производство по гр. дело
№ 15315 / 2019 г. по описа на РС – Пловдив, XVII гр. с-в, следва да бъде изцяло
прекратено, предвид това, че не е налице абсолютната процесуална предпоставка
за надлежното упражняване правото на иск, а именно участието на всички
задължителни необходими другари в процеса. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение и делото да се върне на районния съд с указание в горния смисъл.
Настоящият съдебен състав
на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе
предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството гр. дело №
15315 / 2019 г. по описа на РС – Пловдив, XVII гр.с-в, е образувано въз основа на искова
молба на жалбоподателката, с която е предявен положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против С. Н. М. с ЕГН **********, „………“ООД, ЕИК
……………., и „М. А.“ ООД, ЕИК ……………….., както и иск с правно основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК. Исковата молба е подадена на 26.09.2019 г.
Видно от представено по
делото удостоверение за наследници (л. 65) С. Н. М. е починала на 02.07.2015
г., т.е. повече от четири години преди подаване на исковата молба. Съгласно т.
2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по т.д. № 1 / 2017 г. на ОСГТК
на ВКС, исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е
починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване,
поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално
правоотношение.
Обжалваното определение
на РС – Пловдив е съобразено с посочената задължителна практика на ВКС на РБ,
като правилно съдът е прекратил производството само по отношение С. Н. М.,
доколкото същата няма процесуална легитимация и не може да е субект на
процесуално правоотношение и адресат на процесуални действия. В цитираното
по-горе тълкувателно решение на ОСГТК се сочи още, че в тези случай не се касае
до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал.1 и чл. 128 от ГПК,
която може да бъде поправена по реда на чл. 129 от ГПК, а до липса на
първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса, което обуславя
и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 от ГПК в лицето на
нейните правоприемници, доколкото не налице учредено валидно процесуално правоотношение.
Следва да се отбележи, че
когато една част от ответиците нямат процесуална легитимация, а другата част
разполага с такава, както е по гражданското дело, то производството, ако не е
налице хипотезата на задължително необходимо другарство, следва да се прекрати
само по отношение на първите и да продължи по отношение на вторите, доколкото
исковата молба в тази част е редовна. В случай, че е налице задължително
необходимо другарство на страната на ответниците и исковата молба не е насочена
към всички, а само към част от необходимите другарите, то решаващият съд по
реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК следва да даде указания на ищеца да насочи иска
си срещу тези от тях, които не са посочени като ответници в исковата молба. Той
не може служебно да ги конституира, както се твърди в жалбата. Посоченото от
жалбоподателя Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. № 1 / 2000 г.
на ОСГК на ВКС разглежда въпроси, свързани с въззивната жалба и участието във
въззивното производство на другари, които са били вече конституирани в хода на
първоинстанционното производство и имат качеството на страни в процеса.
Следователно тази практика е неотносима към настоящото дело.
Предвид гореизложеното
обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като е правилно,
законосъобразно и не противоречи на задължителната съдебна практика.
Настоящият състав намира
за ненужно да дава указания на районния съд как да процедира при разглеждането
на искова молба на Д.К.Г., доколкото не се установиха никакви допуснати
процесуални нарушения. С оглед на това, че производството по гр. дело № 15315 /
2019 г. по описа на РС – Пловдив, XVII гр. с-в, е прекратено само частично,
то същото следва да продължи по отношение на останалите ответници - „………..“
ООД, ЕИК …………….., и „М. А.“ ООД, ЕИК …………, а първоинстанционния съд следва да
упражни правомощията си по проверка и евентуално разглеждане по същество на
депозираната искова молба.
Относно разноските.
Предвид това, че
настоящата жалба се оставя без уважение, то в полза на жалбоподателя не следва
да се присъждат направените от него разноски.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3424 от 13.03.2020 г. по гр. дело №
15315 / 2019 г. по описа на РС – Пловдив, XVII гр. с-в.
Делото следва да се върне на РС – Пловдив, XVII гр. с-в, за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.