Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
26.05.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
втори май две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря Иванка
Велчева и с участието на прокурор П.Вълчев при Окръжна прокуратура – Шумен,
като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 80 по описа за 2023г. на Административен
съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба от К.Г.К. с адрес ***, срещу Решение № 70/24.02.2023г.,
постановено по АНД № 2265 по описа за 2022г. на Районен съд – гр.Шумен. С
обжалвания съдебен акт е потвърден Електронен фиш серия ***за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „***“, издаден от
ОД на МВР – гр.Шумен, с който на К.Г.К. на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
Касаторът излага
аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради неговата
необоснованост, както и поради издаването му в нарушение на материалния закон и
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка навежда
доводи, че при издаване на ЕФ е нарушена разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
която следва да се прилага единствено в случаите, разкриващи ограничителните
признаци на уредената в нея хипотеза, тъй като не съдържа гаранции за правото
на защита на нарушителя, съответни на гаранциите при иницииране на
административнонаказателно производство с издаване на АУАН, респективно с
предоставяне на възможност за обективиране на възражение в акта и впоследствие
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. В случая скоростта е била измерена с мобилно
автоматизирано техническо средство, което е осъществено в присъствието на
контролен орган, поради което не са налице предпоставките на чл.189, ал.4 от ЗДвП
за издаване на ЕФ. Този извод е аргументиран и с мотивите, изложени в ТР № 1 на
ОС на колегиите на ВАС от 26.02.2014г. по т.д.№ 1/2023г., според което в
хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушение
може да се осъществява само със стационарно техническо средство. Твърди също, че Наредба № 8121з-532 за
условията и реда за използване на технически средства и системи за контрол
предвижда възможност за издаване на ЕФ при монтирано на пътя при спрял
автомобил мобилно АТСС, докато ЗДвП не предвижда такава възможност поради
обстоятелството, че нарушението се установявало в присъствието на контролен
орган. И доколкото ЗДвП е с по-висока юридическа сила, следва същият да бъде
приложен относно реда за реализиране административнонаказателната отговорност
на касатора. Сочи също, че при издаване на ЕФ е допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, довело до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице, изразяващо се в непосочване на дата на издаването
му, както и пред кой орган подлежи на обжалване. Излага и аргументи за липса на
доказателства, че пътният участък, в който е извършено нарушението, е въведен в
експлоатация при спазване на всички нормативни изисквания, както и не е
доказано, че намиращите се в този участък пътни знаци са поставени при спазване
на приложимата нормативна уредба. Въз основа на изложеното отправя искане за
отмяна на първоинстанционното съдебно решение и на потвърдения с него ЕФ. В
проведеното съдебно заседание, редовно призован, касаторът К.Г.К. не се явява и не се представлява.
Ответната страна – ОД на
МВР - гр. Шумен, представлявана в съдебно заседание от гл. юрисконсулт И.С., изразява
становище за неоснователност на касационната жалба, отправяйки искане
обжалваното решение да бъде оставено в сила и в полза на страната да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор дава заключение за правилност и законосъобразност на оспорваното
решение на Районен съд - гр.Шумен.
Настоящата съдебна
инстанция, след като провери допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна,
участник в първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно съгласно разпоредбата на чл.210 от АПК и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
От фактическа страна е
установено, че на 11.07.2020г. в 09.39 часа, с автоматизирано техническо
средство – АТСС „ARH CAM S1” е заснето движението на лек автомобил марка „***”
с ***, движещ се по път I-2 км, 108+500 (П.В.Белокопитово) с посока на движение
към гр.Шумен. В посочения пътен участък, при максимално разрешена скорост на
движение до 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26, процесният автомобил се е
движел със скорост 91 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия ***. В същия като собственик, на когото е регистрирано МПС, е
посочен К.Г.К.
с ЕГН **********. В
електронния фиш са посочени дата и час на извършеното нарушение според
показанията на годно техническо средство (преминало последваща проверка, видно
от Протокол от проверка № 81-С-ИСИС/29.10.2019г.), а за място на нарушението - път
I-2 км, 108+500 (П.В.Белокопитово) с посока на движение към гр.Шумен.
Електронният фиш е
обжалван от касатора пред Районен съд – гр. Шумен в законовия срок по чл.189,
ал.8 от ЗДвП. По жалбата е образувано АНД № 2265/2022г., приключило с Решение №
70/24.02.2023г., с което ЕФ серия ***, е потвърден. С цитираното решение
предходната инстанция е приела, че в процедурата по установяване на
административното нарушение и съответно по налагане на наказанието не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счела е, че жалбата е
неоснователна, а твърдяното нарушение е доказано по несъмнен начин, като
административнонаказателната отговорност на К.Г.К. е ангажирана на основание чл.188, ал.1
от ЗДвП, в качеството му на собственик на моторното превозно средство, с което
е извършено нарушението. Така мотивиран, съдът е потвърдил обжалвания електронен
фиш.
При извършената служебна
проверка в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен
съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.
Настоящият състав
споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените
въз основа на нея правни изводи. Правилно районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на административно- производствените правила. Чрез събраните по делото
доказателства се установява, че нарушението е установено и заснето с годно
автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM S1, заснемаща датата
и часа на нарушението, и регистрационния номер на моторното превозно средство,
извършило нарушението. От приложения по делото протокол от проверка е видно, че
въпросната система е одобрена и проверена.
Съдът намира за
неоснователни твърденията на касатора за наличие на съществени процесуални
нарушения, допуснати при издаването на
електронния фиш. Аналогични възражения са релевирани и във въззивното
производство, като районният съд е обсъдил същите и обосновано ги е отхвърлил
като неоснователни. Мотивите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от
настоящата инстанция. В допълнение към същите съдът намира за необходимо да посочи,
че оспореният ЕФ е издаден по утвърдения по надлежния ред образец и съдържа
изискуемите от чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане.
Неоснователно е
твърдението на касатора за липса на предпоставките на чл.189, ал.4 от ЗДвП за
издаване на ЕФ поради това, че скоростта е била измерена с мобилно
автоматизирано техническо средство, аргументирано и с мотивите, съдържащи се в
ТР № 1 на ОС на колегиите на ВАС от 26.02.2014г. по т.д.№ 1/2023г. Действително
с цитираното ТР е прието, че в хипотезата
на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение, могат да се
осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително
обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.
Приложимостта на същото обаче е отпаднала поради последвалото след
постановяването му изменение на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и приемането на нова
т.65 от цитирания параграф, по силата на които "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи
(§ 6, т.63), а "автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган (б.“а“) или
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес (б.“б“). В случая нарушението е
установено с мобилна автоматизирана система, временно разположена на участък от
пътя, установяваща нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес по смисъла, вложен в § 6, т.65, б.“б“ от ДР на
ЗДвП, т.е. с техническа система, годна да установява нарушения от вида на
процесното. Що се отнася до използвания в чл.189, ал.4 от ЗДвП израз „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител“, същият не визира момента на
заснемане на нарушението, а произтичащото от него последващо издаване на ЕФ,
което се извършва в отсъствие на посочените в него субекти.
Неоснователно е и
оплакването за липса на доказателства за въвеждане на пътния участък в
експлоатация и за липса на поставен пътен знак В-26, доколкото от представената
от Областно пътно управление – гр.Шумен при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София
схема на пътния участък, актуална към датата на извършване на нарушението, ясно
се вижда както, че се касае да път, отворен за обществено ползване, така и, че
на км 107+730 в посока гр.Шумен има поставен пътен знак, въвеждащ забрана за
движение на МПС със скорост над 60 км/час. Обстоятелството, че АТСС е била
поставена в зонана на действие на този знак се установява и от показанията на полицейския
служител С.Н.Х., които правилно са кредитирани от предходната инстанция като
последователни и непротиворечиви относно релевантните за отговорността на дееца
обстоятелства. В този смисъл, касационната инстанция не споделя наведения от
касатора довод, че районният съд е е постановил своя съдебен акт при неизяснена
фактическа обстановка.
Горните изводи мотивират
настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено
при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в унисон с
материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи,
води до обоснованост на постановеното решение.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд – гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед
отправената претенция, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за
участие по делото пред настоящата инстанция. Съдът, като съобрази характера на
спора, намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен
разноски по делото в размер на 80 лв.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 70/24.02.2023г.,
постановено по АНД № 2265/2022г. по описа на Районен съд – град Шумен.
ОСЪЖДА
К.Г.К.,
с ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР – град Шумен сумата от 80
(осемдесет) лева деловодни разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
26.05.2023г.