Определение по дело №509/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 765
Дата: 21 юли 2020 г.
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева Панова
Дело: 20204400500509
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           Плевен,21.07.2020 г

 

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на  двадесет и първи юли      2020 г, в състав

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА   ПАНОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ :  МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                                          ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

 като разгледа докладваното от ЧЛ. СЪДИЯТА ПАНОВА ч. гр. дело. №509/2020 г по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

                 Производството е с пр. Основание чл.  274 ал.1 от ГПК.

 

         С определение  № 1850  от  11.06.2020 г по гр. Дело № 2320/2020 г   по описа на РС –  Плевен  състав на същия съд е ОСЪДИЛ   на основание чл. 356  от  ГПК,   вр. с чл.76  от ЗС,    ****  ЕООД, ЕИК ****,със седалище и адрес на управление, гр.Плевен, ул. ****  № *, Представлявано от П.В.Ц., ДА ПРЕДАДЕ ДЪРЖАНЕТО на  **** ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Долни Дъбник, ул.  П. Волов  № 18, представлявано  от  В.Д. - УПРАВИТЕЛ, върху следния недвижим имот, а именно:

          ПИ с идентификатор 56722.564.387, находящ се в гр.Плевен,ул.  ***" № 3,целият от 2554.00кв.м., заедно с построените в него СГРАДА №1/ Сграда за обществено хранене/ с идент. 56722.564.387 .1 със застроена площ от 208 кв.м.

          ДОПУСНАЛ е  следната обезпечителна мярка  СПИРАНЕ НА изпълнението по изп. д. № 20178150401305 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие ПлОС.

                  Частна жалба срещу   определението е постъпила от ****  ЕООД, представлявано от П.В.Ц. чрез процесуален представител адв. И.М.  , в която се възразява ,че РС –  Плевен  е постановил неправилно и незаконосъобразно определение, тъй като по силата на влявло в сила постановление за възлагане от 27.09.2019 г на ЧСИ Т.К. жалбоподателят е собственик на подробно описания в постановлението и в определението на РС имот. Бил е извършен въвод във владение като по време на същия не е установено наличието на владение или държане от **** ЕООД, което е ЮЛ се явява трето лице за изпълнителното производство. Последното е следвало да реализира правата си по реда на чл. 440 от ГПК. Възложеният след публична продан процесен имот е бил собственост на Викторио 18 ЕООД.Възразява се,че  по отношение на  това дружество е било открито производство по несъстоятелност,обявена е неплатежоспособност ,назначен е синдик.Твърди се, че е дадено разрешение от съда по несъстоятелността да се продължи изпълнителното производство по изп. дело № 1305/2020г на ЧСИ Т.К. . Твърди се, че договорът за наем между *** ЕООД и **** ЕООД е прекратен след уведомление за това от синдика  поради неплащане на наемната цена. Възразява се, че не е допустимо постановяването на обезпечителна мярка „спиране на изпълнително производство“ без определяне на гаранция. Възразява се, че след прекратяване на договора за наем *** ЕООД няма качество на наемател  и едно бъдещо производство за предаване на държането на имота ще бъде недействително.  Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт   и отхвърляне на молбата за обезпечение.Налице е и особено искане за разглеждане на жалбата  след произнасяне по подадена молба на осн. Чл. 402  от ГПК за отмяна на обезпечение.  

                   Налице е   възражение от **** ЕООД, в което се взема становище, че жалбата е неоснователна. Възразява се, че в първата част на определението на съда е допусната техническа грешка и същото в частта относно осъдителния диспозитив следва да се обезсили. В частта обаче относно спирането на изпълнителното производство определението е законосъобразно. Възразява се, че бъдещият иск няма общо с производството по несъстоятелност и се предявява срещу купувача на имота.Извършеният въвод във владение е бил по искане на купувача и е извън правомощията на ЧСИ, предоставени му от съда по несъстоятелността. Налице е вписан договор за наем. Възразява се, че след продължаването на изпълнителното производство от ЧСИ няма пречка същото да се спре чрез обезпечителна мярка  без определянето на гаранция, молбата е подкрепена с писмени убедителни доказателства.

                     Като обсъди събраните доказателства, Плевенски окръжен съд намира следното:

 

               

                   ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА  

                   ОС – Плевен приема, че частната жалба е в срок с оглед на твърденията в нея и указанията на съда в атакуваното определение. В последното съдът е указал на страните, че определението може да се обжалва в седмичен срок  от връчването му на страните. Това указание на РС – Плевен не съответства на разпоредбата на чл. 396 ал.1 от ГПК, но с оглед наличието на такива указания в атакуваното определение и с оглед защита на правата на страните следва да се приеме, че жалба, подадена в така указания срок  е допустима. Видно от материалите по делото съобщение до жалбоподателя с връчване на обжалваното определение не е налице. В самата жалба се твърди, че той е узнал за определението на 17.06.2020г. Жалбата е от 22.06.2020г. Прикачена към задната корица на ч.гр.дело № 2320/2020г на РС – Плевен  е налице и молба по чл. 402 от ГПК за отмяна на обезпечението, на която молба няма датен щемпъл и в коягто също се твърди, че узнаването на определението е станало на 17.06.2020г. Предвид гореизложеното и с оглед охрана интересите на страната следва да се разгледа жалбата по  същество.

                  Следва също така да се отбележи, че не следва да се съобразява от въззивния съд евентуално произнасяне на РС – Плевен по подадени молби за отмяна на обезпечението по чл. 402 от ГПК.  Не се касае за преюдициални въпроси, които следва да се разрешат, за да се произнесе ОС – Плевен по подадената частна жалба срещу определението за допускане на обезпечение.

 

                   ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА

                    РС – Плевен  е приел, че *** ЕООД е наемател на недвижим имот, собственост на  **** ЕООД / в несъстоятелност/, съставляващ ПИ с идентификатор 56722.564.387, находящ се в гр.Плевен,ул. ****    3,целият от 2554 кв. м., заедно с построените в него СГРАДА № 1 със застроена площ от 208 кв.м. Месечният наем е 800 лв. Договорът за наем е вписан в СВ при РСПлевен под № 10172,Акт 21, том IX, A. 2436130.08.2017 r. По изп. д. № 1305 / 2017 г. по описа на ЧСИ Т.К. чрез публична продажба имотът е възложен на купувача  **** ЕООД,  ЕИК ****.

                                     Според РС по изпълнителното дело в обявлението за продажба дружеството е вписано като наемател с вписан договор за наем . Постановлението за възлагане засяга правата на молителя  като наемател, тъй като въводът във владение се извършва и против третите лица, намиращи се в имота.

                                     Според  РС съгласно разпоредбата на чл.496 ал.2 от ГПК,  от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане,  купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.  Молителят  има действащ вписан договор за наем, посочен като тежест в обявлението за продажба, има качеството на държател и осъществява реално фактическа власт върху имота. Възможността от обжалването на въвода по процесуалния ред на чл.524 от ГПК от третото лице не го лишава от правната възможност да търси правата си по чл.76 от ЗС/ при извършен въвод/, или да поиска от съда да му бъдат признати правата на държател на имота/ решение на ВКС по гр. д. № 242 / 2010 г. Първо Г.О., постановено по реда на чл.290 ГПК/.

                                    Налице е, според РС,   правен интерес при нарушено право на държане на имота от страна на  **** ЕООД въз основа на вписан договор за наем, дружеството да защити правото си по съдебен ред чрез иск по реда на чл. 356 от ГПК. Държането е отнето по нареждане на съдебния изпълнител ЧСИ Т.К. с район на действие ПлОС 1 ,в резултат на незаконосъобразен въвод.

                                     Според РС тъй като въводът във владение е започнал на 08. 06. 2020 г. и е забранен достъпът  до имота, но поради наличието на множество движими вещи,  освобождаването на имота продължава, то е налице основание за  обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.76 ЗС по реда на чл.356 ГПК, поради което, според РС,  следва да се допусне  обезпечение на бъдещ иск с петитум  да  постанови решение, с което на основание чл.356 от  ГПК,  във вр. с чл.76 от ЗС да ОСЪДИ   ****,  ЕООД, ЕИК ****,със седалище и адрес на управление, гр.Плевен, ул. ****  № *, представлявано от П.В.Ц., ДА ПРЕДАДЕ ДЪРЖАНЕТО на  ****  ЕООД,  ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. ****  № *, представлявано от ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ - УПРАВИТЕЛ, върху следния недвижим имот, а именно:

                                    ПИ с идентификатор 56722.564.387, находящ се в гр.****, ул.  ****  № *, целият от 2554 кв. м., заедно с построените в него СГРАДА № 1 / Сграда за обществено хранене/ с идент. 56722.564.387 .1 със застроена площ от 208 кв.м.

                                    Съдът е бил сезиран с искане  да допусне  следната обезпечителна мярка  СПИРАНЕ НА изпълнението по изп. д. № 20178150401305 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие ПлОС.

                                    Съдът, като е преценил изложените в молбата доводи, обсъдил е  доказателствата по делото,  е приел  за установено, че обезпечението цели защитата на спорното материално право, докато трае висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства, или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер. Допускането на обезпечение на иск по реда на чл. 389 и сл. от ГПК предполага наличието на две кумулативно предвидени предпоставки, а именно: искът следва да е вероятно основателен и ищецът трябва да има правен интерес от исканото обезпечение. В конкретния случай, според РС,  на основата на представените по делото писмени доказателства,  би могло да се направи обосновано предположение, че претенциите на молителя ще бъдат уважени.

                                    Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът е приел, на основание чл. 389 от ГПК, че следва да допусне обезпечение чрез поисканата  обезпечителна мярка. Искът е подкрепен  с убедителни писмени доказателства, доказващи изложените  исковата молба обстоятелства. С оглед поведението на ответника, за ищеца ще бъдат налице сериозни пречки и затруднения да реализира правата си. От друга страна, молителят имат правен интерес от вземането на надлежна обезпечителна мярка, доколкото без нея в случай на уважаване на исковете им и постановяване на съдебно решение в негова полза,  осъществяването на правата му би се затруднило. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е  НЕДОПУСТИМО В ЕДНА ЧАСТ, А В ДРУГА Е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

          В първата част на определението Пл РС е възпроизвел петитума на бъдещия иск. Липсват мотиви защо е направил това, не е отразено, че това е вид обезпечителна мярка, а такава е недопустима. В този смисъл определението на РС – Плевен в тази част следва да се обезсили като недопустимо.

 

          Постановената от РС обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп. дело № 20178150401305 „ е допусната от съда без изрично да се посочи вида на иска, който се обезпечава, но от смисъла на цялото определение на съда става ясно, че са касае за бъдещ иск на осн. Чл. 76 от ЗС. РС е изложил кратки мотиви,че  са представени убедителни писмени доказателства за вероятната основателност на бъдещия иск. Този извод на съда не се споделя от въззивната инстанция.

          Съгласно чл. 76 от ЗС  владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.

          В подадената пред РС молба за обезпечение на бъдещ иск липсват твърдения за отнемане на държането по скрит или насилствен начин от някое  лице . Изрично е посочено, че това е станало след влязло в сила постановление за възлагане на ЧСИ. В този смисъл изводът за вероятна основателност на бъдещия иск е категорично разколебан. В този смисъл следва да се отмени определението в останалата обжалвана част за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 76 от ЗС чрез  спиране на изпълнението на посоченото изпълнително дело.  При този извод на въззивния съд и липсата на основание за допускане на обезпечение на следва да се обсъжда  дали е налице хипотеза това да се случи без определяне на гаранция. Не следва и да се уважават исканията за събиране на доказателства, тъй като всички доказателства, релевантни за произнасяне по същество на спора, се намират по делото.

         

          Предвид гореизложеното следва да се  обезсили частично атакувания  съдебен акт , а в останалата му част да се отмени. Няма искане за заплащане на разноски от жалбоподателя.

                           Водим от горното, съдът

 

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л   И    : 

 

              ОБЕЗСИЛВА  ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1850  от  11.06.2020 г по гр. Дело № 2320/2020 г   по описа на РС –  Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РС – ПЛЕВЕН  Е ОСЪДИЛ   на основание чл. 356  от  ГПК,   вр. с чл.76  от ЗС,    ****  ЕООД, ЕИК ****,със седалище и адрес на управление, гр.Плевен, ул. ****  № *, Представлявано от П.В.Ц., ДА ПРЕДАДЕ ДЪРЖАНЕТО на  **** ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****, ул***  № *, представлявано  от  В.Д. - УПРАВИТЕЛ, върху следния недвижим имот, а именно:

          ПИ с идентификатор 56722.564.387, находящ се в гр.***,ул.  ****" № 3,целият от 2554.00кв.м., заедно с построените в него СГРАДА №1/ Сграда за обществено хранене/ с идент. 56722.564.387 .1 със застроена площ от 208 кв.м. КАТО НЕДОПУСТИМО

 

              ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 1850  от  11.06.2020 г по гр. Дело № 2320/2020 г   по описа на РС –  Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РС – ПЛЕВЕН  Е  ДОПУСНАЛ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА БЪДЕЩ ИСК  на осн.  чл.76  от ЗС, предявен от **** ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.  ****  № 18, представлявано  от  ВЕСЕЛИН  ДИМИТРОВ - УПРАВИТЕЛ  СРЕЩУ   ****  ЕООД, ЕИК ****,със седалище и адрес на управление, гр.Плевен, ул. ****  № *, Представлявано от П.В.Ц. ЗА  ПРЕДАВАНЕ НА  ДЪРЖАНЕТО върху следния недвижим имот, а именно:

          ПИ с идентификатор 56722.564.387, находящ се в гр.Плевен,ул.  Крали Марко" № 3,целият от 2554.00кв.м., заедно с построените в него СГРАДА №1/ Сграда за обществено хранене/ с идент. 56722.564.387 .1 със застроена площ от 208 кв.м.  ЧРЕЗ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА „СПИРАНЕ НА изпълнението по изп. д. № 20178150401305 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие ПлОС“  КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

 

               ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБАТА на **** ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Долни Дъбник, ул.  П. Волов  № 18, представлявано  от  В.Д. – УПРАВИТЕЛ ЗА ДОПУСКАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА БЪДЕЩ ИСК на осн.  чл.76  от ЗС, предявен от **** ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр…., ул…  № 18, представлявано  от  В.Д. - УПРАВИТЕЛ  СРЕЩУ   ****  ЕООД, ЕИК ****,със седалище и адрес на управление, гр.Плевен, ул. ****  № 17, Представлявано от П.В.Ц. ЗА  ПРЕДАВАНЕ НА  ДЪРЖАНЕТО върху следния недвижим имот, а именно:

          ПИ с идентификатор 56722.564.387, находящ се в гр.Плевен,ул.  ***" № 3,целият от 2554.00кв.м., заедно с построените в него СГРАДА №1/ Сграда за обществено хранене/ с идент. 56722.564.387 .1 със застроена площ от 208 кв.м.  ЧРЕЗ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА „СПИРАНЕ НА изпълнението по изп. д. № 20178150401305 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие Пл ОС“ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА

 

               ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   не подлежи на обжалване

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ :