Решение по дело №314/2020 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 366

 

       гр. Стара Загора, 04.12.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                   Председател: БОЙКА ТАБАКОВА  

                                                 Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА

                                                          СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря: Минка Петкова

и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от  съдия  Манолов КАН дело № 314 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против  Решение №320 от 06.07.2020г., постановено по АНД №1164/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №20-1228-001153/29.04.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, с наложени на ответника по касация административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се изводът на съда, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.36, ал.2 от ЗАНН, както и че не е посочено с какъв акт е прекратена регистрацията на МПС. Според касатора разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП не изисква издаването на конкретен акт за прекратяване на регистрацията, тъй като същата се прекратява служебно и настъпва автоматично. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на решението и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника в случай, че той не е в минимален размер по Закона за адвокатурата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

 

Ответникът по касация Е.И.Е. ***, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява. В писмена молба процесуалният му представител адв.М.П.излага съображения по съществото на спора и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

 

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като предлага обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

 

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на Е.И.Е. ***, против наказателно постановление № 20-1228-001153 от 29.04.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на Е. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В наказателното постановление е посочено, че на 09.12.2019г., около 10:25 часа, в гр.Стара Загора, до бензиностанция „Петрол“ на изхода за гр.Казанлък, в посока север-юг Е.Е. управлява собствения си лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. ***, което МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП и не е регистрирано съгласно Наредба I-45/2000г. на МВР. При извършената проверка се установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 06.10.2019г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, със служебно отбелязване в АИС-КАТ -Регистрация, тъй като МПС е закупено на 05.08.2019г. от Е.И.Е., като сделката е изповядана от нотариус с рег. № 445 и информацията е подадена  по електронен път в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора. До 05.10.2019г. собственикът на горецитираното МПС не е изпълнил задължението си като преобретател на регистрираното ППС в двумесечен срок от 05.08.2019г. до 05.10.2019г. да регистрира  придобитото ППС в службата за регистрация по постоянен адрес, с което е нарушил чл.140, ал.1 ЗДвП. По случая е образувана преписка №1959зм-1045/2019г. по  описа на IРУ-Стара Загора, която е докладвана в Районна прокуратура Стара Загора. На 23.03.2020г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е постъпило Постановление за отказ да се образува наказателно производство №5297/19.03.2020г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора с мнение за налагане на административно наказание по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

 

С обжалваното съдебно решение Районен съд Стара Загора е отменил издаденото наказателно постановление. Прието е, че при издаването на санкционния акт са допуснати съществени процесуални нарушения. Констатирано е, че в обстоятелствената му част не са посочени основни факти и обстоятелства, които са релевантни за състава на административното нарушение – с какъв акт е прекратена регистрацията на автомобила, кога и как е връчен актът за прекратяване на регистрацията и кога е влязъл в сила същият. Обосновано е, че тези пропуски ограничават от една страна правото на защита на нарушителя, а от друга страна опорочават формата на санкционния акт, като последния не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Непосочването на тези факти и обстоятелства, според въззивния съд, са релевантни за състава на вмененото нарушение, за извършването на което се предполага пряк умисъл, и са от значение за преценка осъществени ли са всички негови признаци, включително и за изводите относно формата на вина. Съдът е констатирал също, че наказателното постановление е издадено без съставен АУАН, като административнонаказаващият орган се позовава на чл.36, ал.2 ЗАНН. В тази връзка е прието, че посочената разпоредба допуска такава възможност само когато наказателното производство е прекратено, но не и в хипотезите, когато такова не е било образувано, какъвто е настоящия случай. По тези съображения въззивния съд е отменил оспорения пред него санкционен акт.

 

Решението на Районен съд Стара Загора е неправилно.   

 

            С изменението на чл.36, ал.2 от ЗАНН с ДВ, бр.63 от 2017г., в сила от 5.11.2017г. е предвидена възможност за образуване на административнонаказателна преписка без АУАН и в случаите, при които прокурорът е отказал да образува наказателно производство. Такъв именно е и разглеждания случаи. С постановление от 19.03.2020г. прокурор от районна прокуратура Стара Загора е отказал да образува досъдебно производство във връзка с установеното в хода на прокурорската проверка, че Е.И.Е. е управлявал на 09.12.2019г. лек автомобил Форд Мондео с рег.*** със статус „служебна прекратена регистрация“ на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП и е изпратил постановлението си на наказващия орган. Въз основа на този прокурорски акт е издадено процесното наказателното постановление, като в последното изрично е посочен номера и датата на постановлението на прокурора, въз основа на което се издава. Изложеното налага извод за неправилност на изводите на районния съд за опорочена процедура по издаване на санкционния акт, поради липса на прекратено преди това наказателно производство.    

         Административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Легална дефиниция за регистрация се съдържа в §2, т.4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл.3, ал.1 и чл.4, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.

Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение. 

         В разглеждания случай след придобиване на процесното моторно превозно средство на 05.08.2019г. ответникът по касация не е изпълнил посочените нормативни задължения за регистрация на превозното средство и на 06.10.2019г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, чрез отбелязване в автоматизираната информационна система. Следователно към посочената в наказателното постановление дата на извършване на нарушението – 09.12.2019г., автомобилът вече е бил със служебно прекратена регистрация и Е.И.Е. е управлявал нерегистрирано МПС по смисъла на закона, поради което е осъществил виновно състава на административното нарушение по чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Противно на приетото от районния съд, за служебното прекратяване на регистрацията закона не предвижда издаване на акт или уведомяване на собственика на автомобила, както това е предвидено например при служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл.143, т.10 от ЗДвП – при получено уведомление от собственика от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането. В качеството си на собственик на управлявания автомобил Е. е длъжен да познава произтичащите от ЗДвП задължения към приобретателите на моторни превозни средства за регистрирането им по реда и в срока по чл.145, ал.2 от ЗДвП, а оттам и да знае последиците от неизпълнение на тези задължения. Именно тези обстоятелства не изключват вината на Е. за управлението на моторното превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такова изключение не е предвидено в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, поради което и деянието правилно е било санкционирано, дори и при липса на установен пряк умисъл за извършването му. 

С оглед тези съображения се налага извод, че административнонаказателния орган правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на Е.И.Е. за извършеното от него деяние. Поради това решението на въззивния съд следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което санкционния акт да бъде потвърден. Оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението е неоснователно, тъй като не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

 

Предвид изхода на делото искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019г./ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение №320/06.07.2020г., постановено по АНД №1164/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него постановява:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1228-001153/29.04.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора.

 

ОСЪЖДА Е.И.Е. ***, ЕГН:**********, да заплати на ОД на МВР – Стара Загора, сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

               

           

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                    

 

                                             ЧЛЕНОВЕ:   1.                           

 

 

                                                                                    2.