Решение по дело №341/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 януари 2022 г.
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20217200700341
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                                                       № 349

гр. Русе, 06.01.2022 г.

 В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Административен съд - Русе, в открито заседание на 08 декември 2021 год. в състав:

                                                 Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

                                               Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА

                                                               ДИМИТРИНКА

                                                               КУПРИНДЖИЙСКА                                                                              

при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдия Върбанова КАНД № 341 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), във вр. с чл. 208 и сл. по глава XII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Русе, депозирана чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Цв. Тодорова, против Решение № 481 от 12.10.2021 г., постановено по АНД № 1261/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 12 от 27.04.2021 г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на „Нордстрой“ ЕООД, със седалище: гр. Русе за нарушение на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, във вр. с чл. 44, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и на основание чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗУО е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на  2 000 лева и е осъдена РИОСВ - Русе да заплати на търговското дружество сума в размер на 350 лева, заплатено адвокатско възнаграждение. В жалбата се развиват съо­бражения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят претендира отмяна на решението и вместо него да бъде постановено ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител адв. Р. К. в депозирано по делото възражение срещу касационна жалба вх. № 23725 от 22.11.2021 г. по описа на РС – Русе оспорва основателността на същата. Претендира и присъждането на направените разноски за касационното производство, за което представя списък на разноските с приложени писмени доказателства за реалното им заплащане (л. 11 и л. 17 от делото).  

Становището на участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Русе е, че жалбата е неоснователна.

След като обсъди наведените касационни оплаквания, становищата на страните, съб­ра­ните по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

Изцяло се споделя заключението на въззивния съд, според което по делото макар и да се установява формално, че дружеството е осъществило от обективна страна състава на вмененото му нарушение по чл. 135, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 44, ал. 1 от ЗУО, във връзка с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, като не е заверило в нормативно установения едномесечен срок /до 02.02.2020 г./ водената от него отчетна книга, след като на 02.01.2020 г. се е снабдило с регистрационен документ за дейности по събиране и транспортиране на отпадъци № 10-РД-825-00 (л. 11 от делото на РС – Русе), то са налице редица смекчаващи обстоятелства, които според него, в случая обуславят приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и квалифицират процесното нарушение като маловажен случай на административно нарушение.

Правилно и напълно обосновано контролираната инстанция е счела, че приложението на чл. 28 от ЗАНН не е изключено при формалните административни нарушения, каквото е и процесното, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения, а в конкретния случай неизпълненото в нормативно установения срок задължение на санкционираното лице е застрашило обществените отношения в изключително ниска степен.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства - представената отчетна книга (л. л. 25 – 27 от делото на РС – Русе) и Решение № 10–РД–825-01 от 11.01.2021 г. (л. 12 от делото на РС – Русе), с което Директорът на РИОСВ - Русе е прекратил регистрацията на дружеството, се установява, че то не е осъществявало реална дейност по транспортиране на отпадъци, като получаването на разрешение от РИОСВ - Русе е било единствено с цел участие в обществена поръчка (вж. обява за обществена поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3 от ЗОП на л. л. 13 – 15 от делото на РС – Русе), чието възлагане обаче е прекратено от възложителя с решение от 04.02.2020 г. (л. 16 от делото на РС – Русе). Съдът правилно е отчел като смекчаващо обстоятелство и факта, че макар и извън предвидения от законодателя срок, „Нордстрой“ ЕООД е заверило водената отчетна книга на 09.11.2020 г., като извършеното заверяване е осъществено преди съставяне на АУАН. Действително периодът, през който дружеството не е заверило отчетната си книга, не е кратък, но, както е приела и контролираната инстанция, това обстоятелство в случая не сочи на завишена обществена опасност, доколкото през същия този период дружеството не е осъществявало дейност по транспортиране на отпадъци. Липсват данни и за предходни нарушения по ЗУО от страна на санкционираното лице.

Като е квалифицирал процесното административно нарушение като маловажен случай и на това основание е отменил оспореното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, § 1, т. 6 от ДР на АПК, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника по касация се следват сторените разноски в касационната инстанция. Те възлизат на 350 лева - договорено и заплатено в брой възнаграждение за адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 11 от делото). Разноските по делото са дължими от РИОСВ - Русе, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 481 от 12.10.2021 г., постановено по АНД № 1261/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Русе да заплати на „Нордстрой“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Васил Левски“ № 14, бл. „Норд“, вх. 1, ет. 1, ап. 4, представлявано от Златко Иванов Илиев – управител, сумата в размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляваща разноски пред касационната инстанция - платено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

                                               

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

                                                            

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                       

                                                                          

                                                                          2.