О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1888/25.6.2018г./2018г.
Номер 25.06.2018 г.
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХVІ граждански състав
На двадесет и
пети юни две хиляди и осемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: Георги Г.
като разгледа докладваното от съдия Г.
гр.д.№ 1078 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано
по искова молба, предявена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,клон
България с ЕИК ********* против П.Г.К. ***, с която
се иска да се приеме
за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 342/2018 г. по описа на ЯРС,
а именно: сумата от 5132.34 лв. главница,
сумата от 3243,97 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.12.2015 г. до
05.08.2020 г., сумата от 269,10 лв.
– мораторна лихва
за периода от 05.01.2016 г. до 11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.01.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането и съдебно-деловодните разноски, като в условията на евентуалност се
предявяват осъдителни искове за същите суми в случай, че искът по чл. 422 от ГПК бъде отхвърлен.
Представят се писмени доказателства, правят се
доказателствени искания за изискване и прилагане на
ч.гр.дело № 342/2018 год. по описа на ЯРС.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от особения представител на ответника,като исковете се
оспорват по основание и размер.
Съдът, като взе предвид, че исковата
молба е редовна и предявените обективно съединени искове са допустими, намира,
че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Представените от ищцовата
страна писмени доказателства са относими и необходими
и следва да бъдат допуснати.
Основателно е искането на ищеца за прилагане
на ч.гр.д. № 342/2018 год. по описа на ЯРС, поради което същото следва да бъде
уважено.
С оглед на горното и на основание
чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 20.09.2018 г. от 11.45 часа,
за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 342/2018 г. по описа на ЯРС.
ДОПУСКА
представените от ищцовата страна писмени
доказателства.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА
по делото:
Твърди се в исковата молба, че на
15.07.2015 г. между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон
България бил сключен паричен договор за кредит PLUS – 11355053 в размер на 5000 лв. и закупуване на
застраховка в размер на 1680 лв. Сумата предмет на посочения договор била
изплатена на кредитора по начина,уговорен в чл.1 от договора,с което ищеца
изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответника
удостоверил с полагане на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“.Въз
основа на чл.3 от договора,за ответника възниквало задължение да погаси заева на 60 месечни вноски,всяка по 190.50 лв.,които вноски
съставлявали изплащане на главницата по заема,ведно с оскъпяването й,съгласно
годишния лихвен процент на разходите 36.10 % и годишния лихвен процент 29.39
%,посочени в параметрите на договора.Длъжникът П.К. преустановил плащането на
вноските по кредита,като към датата на подаване на исковата молба били погасени
3 месечни вноски.На основание чл.5 от договора вземането на ищеца станало
изискуемо в пълен размер,като кредитополучателя просрочил две и повече месечни
вноски,считано от падежната дата на втората пропусната вноска. По този начин
ответника следвало да изплати остатъка от заема в размер на 8376.31
лв.,представляващ оставащите 57 бр.погасителни вноски към 05.01.2016 год.,като
същия не бил изпълнил задължението си. Това принудило кредитора да изпрати
покана за добровлоно изпълнение,в която изрично
обявил вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси. Поканата била
изпратена на адреса който бил деклариран от кредотополучателя
в договора,като съгласно чл.10 от договора,всички изявления на кредитора се
считали за узнати от кредитополучателя,ако бъдели изпратено на адреса,посочен в
договора.При условие на евентуалност предевява
осъдителен иск срещу ответника,при условие,че установителния
иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита,преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.Също така счита,че осъдителния иск имал характер на волеизявление за
обявяване на кредита за изискуем,чрез връчване на препис от същия на ответната
страна.
Ответника дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва сумата от 269.10 лв. за периода от
настъпване на изискуемостта на кредита 05.01.2016 год. до 11.01.2018 год.
Задължението на ответника по
договора за кредит включвало следните суми: сумата от 5132,34 лв. - главница, възнаградителна лихва в размер на 3243,97 лв. за периода от
05.01.2018 г. – 05.08.2020 г., и мораторна лихва в размер на 269,10 лв. за периода от 05.01.2016
г. до 11.01.2018 г.
Ищецът подал за дължимите суми
заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника и било образувано ч.гр.д. №
342/2018 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника.
Същият бил уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което се предявява
настоящият установителен иск на осн.чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, а в условията на евентуалност – осъдителни искове по чл. 240,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, в случай, че съдът прецени, че предсрочната
изискуемост е настъпила едва с връчването на препис от исковата молба.
Правното основание на предявените обективно
съединени искове е чл. 422 от ГПК във вр.чл. 345,
ал.1 от ТЗ във вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД във вр.чл.79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ответника чрез особения си
представител оспорва иска по основание и размер.По делото липсвали
доказателства,че ищеца уведомил ответника за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Не бил обследван въпроса,дали ответника бил в състояние да плаща и
ако било така,кои са причините затова му действие.В параметрите на договора
била включена и сума,като кредит за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“. Прави се възражение,че освен дължимите суми получени като кредит и
така наречената печалба на кредитора,в погасителните вноски били включени и
такива,изплащани от кредитора под формата на застрахователна премия. Ако
кредитора приемел,че са налице някои от условията посочени в общите правила на
чл.5 от договора „Покрити рискове“,то тогава следвало да насочи претенцията си
към застрахователя,а не към ответника.Също така в исковата молба се
претендирали суми,които не съответствали на погасителните вноски по
погасителния план.Не било ясно как са формирани сумите като главница и възнаградителна лихва,каквато в самия договор не била
посочена. Така предявените искове се явявали неоснователни и недоказани по
основание и размер,като липсвала конкретизация на отделните искове и
доказателства за наличието и размера им.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже спорните факти, а именно – че ответника е
изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си, датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на целия кредит, вкл. датата и начинът на уведомяване
на ответника за това, размерът на главното и на акцесорните
задължения за процесните периоди, като на осн.чл.146,
ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за размера на задълженията
по договора.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията
си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на
страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: