№ 64
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110171726 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на А. Г. Т. срещу Е.Б., ЕИК ..., с
която е предявен иск по чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложеното на ищеца
със Заповед № ЧР-274/11.11.2021 г. на Изпълнителния директор на Е.Б., дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”.
Ищецът чрез процесуалния си представител адв. Н. твърди, че наказанието, наложено
с връчената на 11.11.2021 г. Заповед № ЧР-274/11.11.2021 г., е незаконосъобразно, тъй като
ищецът не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение – нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. първо от КТ – неизпълнение на
възложената работа, на чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ – неизпълнение на законно нареждане на
работодателя, на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието на предприятието, чл.
187, ал. 1, т. 10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения.
Твърди, че при назначаването му на длъжността, която е заемал към момента на
налагане на дисциплинарното наказание „Мениджър отдел разделно събиране“, не е бил
запознат с длъжностната характеристика и задължението му да посещава редовно общините
и прилежащите им търговски обекти. Твърди, че не е бил командирован за извършване на
посещения на общините Плевен, Хасково, Свиленград, Видин, Монтана, Банско, Кюстендил
и Дулово, които са извън Столична община, където е работното му място. Прави оплакване,
че заповедта за налагане на наказанието е немотивирана, както и че нарушенията, за които е
наложено наказанието не са индивидуализирани в достатъчна степен, поради което
заповедта е неясна. Възразява, че нарушението не е конкретизирано с ден, а е посочен
период „от 15.11.2020 г. до настоящия момент“, поради което правото на работодателя да
наложи дисциплинарно наказание е погасено по давност. Твърди, че работодателят не е взел
предвид обясненията на работника. Сочи, че наложеното наказание не е съобразно с
1
тежестта на нарушението, като не е съобразил, че изпълнението на вмененото му
задължение физически да посещава множество обекти следва да се изпълнява в извънредна
епидемична обстановка. Освен това сочи, че от евентуалното нарушение, за работодателя не
са настъпили вредни последици, като излага, че Община Плевен е прекратила договора си с
ответното дружество поради това, че води преговори с друга организация. Прави искане
заповедта да бъде отменена и съдът да разпореди заличаване на наложеното наказание от
трудовата книжка на ищеца. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Възразява за прекомерност на разноските на ответника.
В представени по делото писмени бележки по реда на чл. 149, ал. 3 от ГПК прави
обстоен доказателствен анализ, като сочи, че за периода, за който се твърди, че е извършено
нарушението, е действала забрана за физическо посещаване на общините поради пандемията
от COVID 19, както и че е отговарял за 83 общини, като дори да се приеме, че не са посетени
5 от тях, наказанието не съответства на тежестта на нарушението. Освен това твърди, че
община Плевен е била посещавана за процесния период.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника Е.Б., ЕИК ..., чрез адв. П. Д., в който последният оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва, че ищецът работи по трудово правоотношение при ответника на
длъжност „Мениджър отдел разделно събиране“. Твърди, че дисциплинарното наказание е
наложено в срока по чл. 194, ал. 1 от КТ – след като нарушението е установено на 15.09.2021
г. от субекта на дисциплинарната власт, а периодът на нарушението е индивидуализиран в
достатъчна степен, тъй като се касае до нарушение – бездействие. Сочи, че длъжностната
характеристика е връчена на работника на 01.09.2020 г., поради което оспорва твърдението,
че той не е бил запознат със задълженията си. Оспорва твърдението на ищеца, че за
работодателя не са настъпили вреди от нарушението. Сочи, че ищецът не само не е
посещавал посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание общини
физически, но не е осъществил и контакт с тях по никакъв начин, независимо от наличието
на възможност за това в извънредната епидемична обстановка, освен това не е контролирал
и пряко подчиненото си лице. Възразява срещу довода, че ищецът не е бил надлежно
командирова, като твърди, че това не е било нужно с оглед длъжностната характеристика за
„Мениджър отдел разделно събиране“, който отговаря за територията на Република
България, както и на вътрешните правила за работа в дружеството, които предвиждат
ищецът да уведоми оперативния директор за нуждата от командироване и издаване на
съответната заповед за това. Излага доводи, че дадената в заповедта правна квалификация
на нарушенията не се отразява върху законността на наложеното дисциплинарно наказание,
след като нарушенията са описани ясно. По отношение на тежестта на наказанието, сочи че
то съответства на нарушението, тъй като общините, в които се твърди ищецът да не е
изпълнявал задълженията си, са няколко на брой и ключови за дейността на дружеството,
освен това при определяна на наказанието е отчетено, че се касае до системни нарушения на
трудовата дисциплина. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
2
В представени по делото писмени бележки по реда на чл. 149, ал. 3 от ГПК прави
обстоен доказателствен анализ, като сочи, че наказанието е наложено законосъобразно и в
рамките на срока по чл. 194 от ГПК – в двумесечен срок от откриване на нарушението и в
едногодишния срок от неговото извършване, като периодът, в който са извършени
нарушенията, изразяващи се в бездействие, ги индивидуализира в достатъчна степен.
Излага, че ищецът е бил запознат с длъжностната си характеристика, като независимо от
това в периода от 15.11.2020 г. до налагане на наказанието, не е осъществил както
физически посещения, така и възможния в условията на пандемия дистанционен контакт с
посочените общини, поради което извършването на нарушението се установява по
безспорен начин, а наказанието е съответно на нарушението.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което е отделено като такова по реда на чл. 146
ал. 1, т. 3 от ГПК, обстоятелството, че същите са във валидно възникнало трудово
правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор, по който ответникът има
качеството на работодател, а ищецът като служител изпълнява длъжността „Мениджър
отдел разделно събиране“.
Съгласно приетата по делото длъжностна характеристика на длъжността „Мениджър
отдел разделно събиране“, се установява, че същата е пряко подчинена на Оперативния
директор на дружеството, а на нея са подчинени длъжностите „Главен експерт Разделно
събиране“ и „Експерт Разделно събиране“. Основаната цел на длъжността, посочена в т. 3 е
да отговаря за успешното извършване на планираните дейности и възложените задачи в
отдел „Разделно събиране“, да изгражда, развива и оптимизира системи за разделно
събиране на територията на отделните общини, да осигурява постигане на целите по
събиране, сортиране и предаване за рециклиране на отпадъци от опаковки от
населението и търговските обекти. В т. 3.8 е посочено, че мениджърът контролира
изпълнението на дейностите по събиране, предварително третиране и транспортиране на
разделно събраните отпадъци от опаковки.
В преките задължения на мениджъра са включени задължения да разработва планове за
подобряване на обслужването на общините (т. 5.6.), да установява контакт с
общинските администрации и участва в преговорния процес в съответствие със закона (т.
5.10); да поддържа постоянна връзка с местни и общински координатори и да инициира
приемане на планове и дейности във връзка с подобряване на работата и изпълнение на
поетите задължения (т. 5.17); да посещава, инспектира и организира отчитането на
изпълнението на договорените изисквания (т. 5.20); да поддържа постоянни контакти с
лицата, отговорни за управление на отпадъците на общинско ниво (т. 5.29); да
посещава редовно общините и прилежащите им търговски обекти за проверка
условията и сроковете за изпълнение (т. 5.34).
Мениджърът носи пряка отговорност за изпълнението, контрола и отчитането на
3
проекти за събиране на отпадъци от опаковки в българските общини, както и за поддържане
на база данни с контакти на местно ниви регионално ниво.
Длъжностната характеристика е връчена на работника на 01.09.2020 г. срещу подпис.
Не се спори и се установява от представената по делото Заповед № ЧР-274/11.11.2021
г. на Изпълнителния директор на Е.Б., че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”. Заповедта е връчена на работника на 11.11.2021 г.
От приетата по делото заповед се установява, че наказанието е наложено на ищеца за
това, че:
- в периода от 15.11.2020 г. до 12.10.2021 г. ищецът не е изпълнявал в необходимия
обем основните си задължения да ръководи, контролира и осигурява безпроблемно
обслужване на Община Плевен в областта на разделното събиране на отпадъци, което е
довело до прекратяване на договора от страна на общината;
- в периода от 15.11.2020 г. до 15.09.2021 г., ищецът не е установил по никакъв начин
връзка с представител на Община Плевен с оглед контролирането на и ръководенето на
дейността на звеното във връзка с разделното събиране на отпадъците на територията на
Община Плевен, като в този период не е разговарял с представители на общината и не е
упражнил контрол или изискал служител от повереното му звено да се свърже с
представител на тази община;
- в периода от 15.11.2020 г. до 15.09.2021 г., ищецът не е провеждал физически срещи с
отговорните служители в Община Плевен и не е посещавал Общинската администрация в
тази връзка;
- в периода от 15.11.2020 г. до 18.10.2021 г., ищецът не е изпълнил в пълнота и в
достатъчна степен задължението си да посещава, инспектира и организира отчитането на
изпълнението на договорените изисквания за събиране, сортиране и транспортиране на
отпадъци от опаковки и дейността на изпълнителите, сортиращите съоръжения и
общинските съоръжения в Община Плевен, като и не е поддържал постоянна връзка с
местните и общински координатори и не е инициирал приемане на планове и дейности във
връзка с подобряване на работата и изпълнение на поетите ангажименти;
- в периода от 15.11.2020 г. до 18.10.2021 г., ищецът не е упражнил достатъчно
ефективен контрол във връзка със сътрудничеството и съвместната дейност с
подизпълнителя на работодателя за разделното събиране на отпадъците в О.П. Е.Б.;
- в периода от 15.11.2020 г. до 11.11.2021 г., ищецът не е установил по никакъв начин
връзка с представител на Община Хасково с оглед контролирането и ръководенето на
дейността на звеното във връзка с разделното събиране на отпадъците на територията на
Община Хасково, като в този период не е разговарял с представители на общината и не е
упражнил контрол или изискал служител от повереното му звено да се свърже с
представител на тази община;
- в периода от 15.11.2020 г. до 11.11.2021 г. ищецът не е провеждал физически срещи с
отговорните служители в Община Хасково и не е посещавал Общинската администрация в
4
тази връзка;
- в периода от 15.11.2020 г. до 11.11.2021 г. ищецът не е изпълнил в пълнота и в
достатъчна степен задължението си да посещава, инспектира и организира отчитането на
изпълнението на договорените изисквания за събиране, сортиране и транспортиране на
отпадъци от опаковки и дейността на изпълнителите, сортиращите съоръжения и
общинските съоръжения в Община Хасково, като и не е поддържал постоянна връзка с
местните и общински координатори и не е инициирал приемане на планове и дейности във
връзка с подобряване на работата и изпълнение на поетите ангажименти;
- в периода от 15.11.2020 г. до 11.11.2021 г., ищецът не е упражнил достатъчно
ефективен контрол във връзка със сътрудничеството и съвместната дейност с
подизпълнителя на работодателя за разделното събиране на отпадъците в Община Хасково;
- в периода от 15.11.2020 г. до 11.11.2021 г., ищецът не е установил по никакъв начин
връзка с представител на Община Свиленград с оглед контролирането и ръководенето на
дейността на звеното във връзка с разделното събиране на отпадъците на територията на
Община Свиленград, като в този период не е разговарял с представители на общината и не е
упражнил контрол или изискал служител от повереното му звено да се свърже с
представител на тази община;
- в периода от 15.11.2020 г. до 11.11.2021 г. ищецът не е провеждал физически срещи с
отговорните служители в Община Свиленград и не е посещавал Общинската администрация
в тази връзка;
- в периода от 15.11.2020 г. до 11.11.2021 г. ищецът не е изпълнил в пълнота и в
достатъчна степен задължението си да посещава, инспектира и организира отчитането на
изпълнението на договорените изисквания за събиране, сортиране и транспортиране на
отпадъци от опаковки и дейността на изпълнителите, сортиращите съоръжения и
общинските съоръжения в Община Свиленград, като и не е поддържал постоянна връзка с
местните и общински координатори и не е инициирал приемане на планове и дейности във
връзка с подобряване на работата и изпълнение на поетите ангажименти;
- в периода от 15.11.2020 г. до 11.11.2021 г., ищецът не е упражнил достатъчно
ефективен контрол във връзка със сътрудничеството и съвместната дейност с
подизпълнителя на работодателя за разделното събиране на отпадъците в Община
Свиленград, както и за неизпълнение на същите тези задължения в Общините Видин,
Монтана, Банско, Кюстендил и Дулово, които нарушения са квалифицирани от
работодателя като такива по чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. първо от КТ – неизпълнение на
възложената работа, чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ – неизпълнение на законните нареждания на
работодателя, чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. първо от КТ- злоупотреба с доверието на
работодателя и чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение, вкл. и в длъжностната характеристика, които представляват системно
нарушения на трудовата дисциплина по см. ма параграф 22 от ДР на КТ.
5
От представеното с отговора на исковата молба и прието по делото като писмено
доказателство писмо с изх. № ЕК-26-1520-2 от 13.09.2021 г. от Община Плевен до ответното
дружество се установява, че Община Плевен е отправила писмено предизвестие за
прекратяване на договора между страните, тъй като е била в процес на преговори с друга
организация, като от писмо от представител на Общината (лист 72), се установява, че за
периода от 15.11.2020 г. до 13.09.2021 г. „Мениджър отдел разделно събиране“ не е
посещавал общината и прилежащите й търговски обекти за проверка условията и сроковете
на изпълнение на договора от 29.08.2006 г., който е прекратен.
Аналогична информация е предоставена писмено и от Община Хасково, Община
Свиленград, Община Димитровград, Община Стамболийски и Община Раднево, като
писмата на лист 73, 74, 86, 87 и 98 са издадени във връзка със запитвания предхождащи
връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание – на 11.11.2021 г.,
поради което не се установява същите да са съставени нарочно за целите на процеса.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А.
Димитров Иванов, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава
вяра като последователни и достоверни предвид, че свидетелят не е служител на ответното
дружество и не е заинтересован от изхода на спора, както и защото кореспондират с
останалите събрани по делото писмени доказателства, се установява, че на срещата през
месец ноември 2021 г. в Община Плевен, представители на последната са потвърдили, че не
са комуникирали в последната година с ищеца, като поради липсата на контакт са
комуникирали с управителя на дружеството-подизпълнител.
От показанията на свидетеля Борислав Петров Йорданов, преценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелят е в трудово правоотношение с ответното
дружество и заема длъжността „Главен експерт разделно събиране“, която е подчинена на
ищеца), на които съдът дава вяра като последователни и логични, се установява, че по време
на локдауна комуникацията с общините е осъществявана основно по телефон и чрез
електронна кореспонденция, като при обстоятелства, налагащи физическо посещение, се
организирали пътувания до съответните общини. От показанията на свидетеля се
установява, че въз основа на разпореждане на Изпълнителния директор, той е събрал
информация относно обстоятелството поддържал ли е А. Г. Т. връзка с тях. Според
свидетеля еколозите на съответните общини заявили пред него, че за периода, за който се
търси информацията, Т. не ги е посещавал физически, като не са получавали имейли или
осъществявали устна комуникация с него.
От показанията на свидетеля Христо Кирилов Диков, преценени с оглед разпоредбата
на чл. 172 от ГПК (свидетелят е в трудово правоотношение с ответното дружество и заема
длъжността „Оперативен директор“, на която е подчинена длъжността на ищеца), на които
съдът дава вяра като последователни, логични и кореспондиращи както с писмените
доказателства, така и с показанията на свидетелите Иванов и Йорданов, се установява, че
основната причина за влошаване на отношенията между ответното дружество и Община
Плевен, съответно за извършване проверка на дейността ищеца, е липсата на комуникация
6
между „Експерт Разделно събиране“ за Община Плевен – свидетеля К. и ищеца, на който К.
е подчинен, от една страна, и Община Плевен – от друга. От показанията на свидетеля,
които кореспондират изцяло с длъжностната характеристика на длъжността „Мениджър
отдел разделно събиране“, се установява, че няма установен график за осъществяване на
физически срещи с общините, но комуникацията с тях следва да се осъществява в рамките
на годината и по всички възможно канали, удобни за страните. Освен това показанията на
свидетел кореспондират с писмените отговори на общините, според които ищецът не е
осъществява никакъв контакт с тях, като на ежемесечните оперативки в „Екопак“ АД не са
изтъквани проблеми във връзка с тяхното обслужване, в частност от страна на свидетеля К.
по отношение на Община Плевен.
От показанията на свидетеля М. К. К., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от
ГПК (свидетелят е бил в трудово правоотношение с ответното дружество и заемал
длъжността „Старши експерт разделно събиране“, която е била подчинена на ищеца), се
установява, че свидетелят е бил уведомен от Изпълнителния директор и Оперативния
директор, че следва да се обърне внимание на Община Плевен, тъй като са възможни
проблеми, за което свидетелят комуникирал с представители на дружеството-подизпълнител
за Община Плевен - „Евро Импекс Варна“ ООД. От показанията на свидетеля се установява,
че той не е осъществявал контакт с представител на Общината, като съдът не дава вяра на
заявеното от него, че са били налице обективни пречки за това, тъй като този факт пряко
противоречи на показанията на свидетеля А. Димитров Иванов, присъствал на срещата в
Община Плевен, на която присъствал и еколог, както и на писмените доказателства –
писмото на лист 72, което е подписано от Началник отдел „Екология“ при община Плевен,
поради което може да бъде направен извод, че лицето за контакт от страна на Община
Плевен е било на разположение.
Що се отнася до показанията на свидетеля във връзка с обстоятелствата около връчване
на длъжностните характеристики, съдът не следва да ги обсъжда, тъй като с определение от
13.06.2022 г., е оставил без уважени искането за събиране на гласни доказателствени
средства за това обстоятелство, на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК.
Други релевантни за спора доказателства не са събрани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение
с работодателя. Съгласно чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от
работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг
орган, оправомощен със закон.
Според чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Необходимо и достатъчно
условие за спазване на нормата на чл. 193, ал. 2 от КТ е преди налагане на наказанието
7
работодателят да е поискал по разбираем за работника или служителя начин обяснения за
действията или бездействията, които счита за нарушения на трудовите му задължения (така
Решение № 198/02.10.2019 по гр. дело № 1480/2019 на IV ГО на ВКС), като преценката на
работодателя на дадените от работника или служителя обяснения не подлежи на съдебен
контрол, поради което възражението на ищеца, че обясненията му не са съобразени е
неоснователно.
В конкретния случай от събраните доказателства се установява, че работодателят е
спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ като са взети обяснения на служителя преди
налагане на наказанието, както и че наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок
по чл. 194, ал. 1 от КТ.
Съгласно Решение № 231/13.06.2011 г. по гр. дело № 858/2010 г. на ІV ГО на ВКС,
Решение № 256/18.05.2012 г. по гр. дело № 1036/2011 г. на ІV ГО на ВКС, Решение №
367/06.10.2011 г. по гр. дело № 108/2011 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 363/10.01.2012 г.
по гр. дело № 354/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение № 203/24.06.2015 г. по гр. дело №
6889/2014 г.на ІV ГО на ВКС), „откриване на нарушението“ по смисъла на чл. 194, ал. 1 от
КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата
дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и
мястото на извършването му, всички останали съществени индивидуализиращи признаци на
деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение.
Узнаването на тези обстоятелства от други лица, различни от субекта на дисциплинарната
власт, е ирелевантно за началото на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ.
Същевременно, когато дисциплинарното нарушение е извършено като продължавано във
времето - чрез еднородни деяния (действия или бездействия), осъществявани през определен
период от време, какъвто е настоящия случай, за да е налице „откриване на нарушението“ по
смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, субектът на дисциплинарната власт следва да е узнал
всичките съществени индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна
страна за целия период от време, през който е осъществено нарушението. Това е така,
защото времето на извършване, респ. периодът, през който е осъществявано нарушението, е
един от неговите съществени обективни признаци, поради това е невъзможно нарушението
да бъде открито, преди да е изтекъл този период от време, както той е посочен в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание (така Решение № 81 от 12.05.2021 г. по гр. дело №
2618/2020 г. на IV ГО на ВКС и Решение № 9 от 18.04.2003 г. по гр. дело № 2753/2001 г.
на ІІІ ГО на ВКС). Моментът на откриването на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1
от КТ може да се установява с всякакви доказателствени средства. В настоящия случай по
делото безспорно се установи, че субектът на дисциплинарната власт е узнал за
бездействието на ищеца, продължило в едногодишен период, на 15.09.2021 г. след
получаване на предизвестието за прекратяване на договора, сключен с Община Плевен, след
което е инициирана проверка на дейността на ищеца и в другите общини, описани в
заповедта, а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на 11.11.2021 г.,
поради което сроковете по чл. 194 от КТ са спазени, а възражението в този смисъл е
8
неоснователно.
Оспорената заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение” е издадена при спазване на императивната разпоредба на
чл. 195, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание се посочва нарушението и кога е извършено. Това не означава, че тя трябва да
съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на
осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои
разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение
според класификацията в чл. 187 от КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и
в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. (така Решение №
177 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 193/2011 г. на IV ГО на ВКС). Същата следва да се приеме
и за ясна по смисъла на закона, доколкото както от мотивите, така и от диспозитива й се
установя, че ищецът е наказан за неизпълнение на вменени му в длъжностната
характеристика конкретни задължения, което неизпълнение е траело в рамките на определен
период, индивидуализиран с начална и крайна дата.
С оглед на това са налице предпоставките за разглеждане на спора по същество и
проверка на въпроса извършено ли е от ищеца незаконосъобразно действие или
бездействие, което да представлява дисциплинарно нарушение, като в тежест на
работодателя е да ангажира по делото доказателства за извършеното от служителя
нарушение на трудовата дисциплина, станало основание за налагане на дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение”.
В конкретния случай, видно от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”, основанието, обосновало издаването на същата, е
извършването от страна на служителя на дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3,
предл. първо от КТ – неизпълнение на възложената работа, осъществено чрез подробно
описани в заповедта за налагане на наказанието бездействия. „Неизпълнението на
възложената работа“ е една от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина, което
законодателят регламентира в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ. Същото
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото засяга същността на
трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът или служителят дължи
по трудовото правоотношение. Фактическият състав на нарушението „неизпълнение на
възложената работа“ може да бъде осъществен както с бездействие, когато работникът или
служителят не изпълнява задълженията, влизащи в трудовата му функция, така и с действие
- когато същият работи не това, което му е възложено или следва от характера на
определената работа (така Решение № 9 от 13.05.2011 г. по гр. дело № 166/2010 г. на III
ГО на ВКС, Решение № 101 от 25.05.2010 г. по гр. дело № 4035/2008 г. на IV ГО на ВКС).
В конкретния случай се касае до бездействие от страна на ищеца да изпълни част от
вменените му с длъжностната характеристика задължения, а именно тези по т. 5.17, т. 5.20,
т. 5.29 и т. 5.34. При съобразяване на цитираните разпоредби, регламентиращи изискванията
9
към служебните задължения на „Мениджър отдел разделно събиране“, както и вписаните в
длъжностната характеристика трудови задължения на същия, и след анализ на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че ищецът е извършил нарушенията на трудовата
дисциплина, които са му вменени с оспорената заповед.
Извършването на нарушенията се установява по безспорен начин както от писмо с изх.
№ ЕК-26-1520-2 от 13.09.2021 г. от Община Плевен до ответното дружество и писмата от
Община Хасково, Община Свиленград, Община Димитровград, Община Стамболийски и
Община Раднево на лист 73, 74, 86, 87 и 98, така и от събраните по делото гласни
доказателства, според които ищецът не е изпълнил задълженията си да поддържа постоянна
връзка с местни и общински координатори, да инициира приемане на планове и дейности
във връзка с подобряване на работата и изпълнение на поетите задължения, да посещава,
инспектира и организира отчитането на изпълнението на договорените изисквания, да
поддържа постоянни контакти с лицата, отговорни за управление на отпадъците на
общинско ниво и да посещава редовно и в рамките на възможното с оглед епидемичната
обстановка в страната общините и прилежащите им търговски обекти за проверка условията
и сроковете за изпълнение по договорите. Дори да се приеме, че за конкретния период
ищецът е бил възпрепятстван да посещава физически част от общинските администрации,
същият е имал възможност и задължение да организира комуникация с техните
представители по възможните канали за комуникация – онлайн, чрез електронна
кореспонденция или по телефон, което се установява, че той не е сторил в рамките на
процесния период, за който му се търси отговорност.
Следователно по делото при доказателствена тежест за работодателя е установено
безспорно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 3 от КТ -
извършено от фактическа страна деяние, каквото е описано в процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание.
При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен
да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят
преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 от КТ,
като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както
и поведението на работника или служителя.
При изследване на тези обстоятелства, според настоящия състав на съда може да бъде
направен извод, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушенията,
обстоятелствата при които те са извършени и поведението на ищеца. На първо място се
касае до нарушение на трудовата дисциплина, от което се произтекли имуществени и
неимуществени вреди за работодателя – прекратяван на договор с Община Плевен и
засягане на доброто име на дружеството като един от основните конкуренти на съответния
пазар на тази услуга. На второ място, при определяне на тежестта на нарушението следва да
се съобрази и характерът на трудовите задължения на мениджъра и отговорността, която той
носи за развитие на стопанската дейност на дружеството-работодател и организацията на
10
работния процес в него, които отговорности определят установените нарушения на
трудовата дисциплина като сериозни, тъй като неизпълнението на основните функции на
мениджър би могло да доведе до значителни вредни последици за дружеството. При тези
обстоятелства съдът намира, че съответно на извършените нарушения е налагането на
дисциплинарното наказание, предвидено в чл. 188, т. 2 от КТ, което в допълнение има и
превантивен характер, както спрямо виновния, така и спрямо другите работници и
служители в колектива. Поради изложеното съдът приема, че наложеното дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение” е определено от работодателя при спазване на
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ с оглед тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при
които те са извършени, както и поведението на служителя.
Ето защо предявеният иск за отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение
за уволнение” наложено на ищеца със Заповед № ЧР-274/11.11.2021 г. на Изпълнителния
директор на Е.Б., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски има
ответникът.
Ответникът е сторил разноски за адвокат в размер на 1200 лева по договор за правна
защита и съдействие от 30.03.2022 г. (лист 52), платени в брой по договора, който служи за
разписка за получаване на описаната сума съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца съдът счита за основателно. Според чл. 7, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към
датата на сключване на договора, минималното възнаграждение по неоценяеми искове е 600
лева, ето защо възнаграждението от 1200 лева, което надвишава двойно минимума, се явява
прекомерно, поради което следва да бъде намалено да 600 лева, която сума да се присъди на
ответника за ангажирания адвокат.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. Т., ЕГН ********** , с адрес ..., против Е.Б., ЕИК ...,
със седалище в ..., иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ за отмяна на наложеното на
ищеца със Заповед № ЧР-274/11.11.2021 г. на Изпълнителния директор дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”.
ОСЪЖДА А. Г. Т., ЕГН ********** , с адрес ..., да заплати на Е.Б., ЕИК ..., със
седалище в ..., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 600 лева - разноски по делото за
адвокат.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
11
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12