РЕШЕНИЕ
№903/25.6.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
първи юни
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 1184 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ Г.М.к.“
ЕООД, представлявано Н.Р.У., против Наказателно постановление №
03-010890/ 06.03.2019г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по
труда" - Варна, с което на „ Г.М.к. ” ЕООД е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 200
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415 „в“ ал.1 от КТ.
В жалбата се твърди, че постановлението е
незаконосъобразно, че допуснатото закъснение при изплащане на възнаграждението
на работника е било минимално и се е дължало на временно финансово затруднение
от страна на работодателя. Твърди се още, че доколкото срещу дружеството са били
издадени повече постановления, то за тях е следвало да се приложи разпоредбата
на чл.39 ал.1 или ал.2 от ЗАНН. Поради тези и други съображения се иска отмяна
на постановлението .
В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа
депозираната жалба на посочените в нея
основания.По същество адв. Т. отново пледира за отмяна на постановлението, като
излага становище, че в хода на производството е било установено, че дружеството
е изплатило дължимото на работника възнаграждение с минимално закъснение.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление.Иска се и присъждане на
разноски.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 04.02.2019г .от служител на „Г.М.к.“ ЕООД била подадена жалба
до Д“ИТ“-Варна за това, че не е изплатено трудовото възнаграждение за
м.12.2018г. По този повод била извършена проверка от служители на Д“ИТ“-Варна,
една от които св.М.М..Установило се, че между
дружеството и работника Д.Д. бил сключен трудов
договор № 056/27.08.2018г. В него било уговорено, че работникът ще получава
основно месечно трудово възнаграждение до 15-то число на следващия месец.На
31.12.2018г. било подписано допълнително споразумение към този договор, според
което срокът за изплащане ставал до 31-во число на следващия месец.На
проверяващите служители били представени писмени обяснения от управителката на
дружеството, в които било посочено, че възнаграждението на Д. за м.12.2018г. й
е било заплатено на 14.02.2019г. Св.М.
проверила представената й разчетно-платежна
ведомост за м.12.2018г. , където
действително бил положен подпис от работника.
За установеното при проверката св.М. изготвила
протокол № ПР 1904147/27.02.2019г., с който дала и съответните
предписания. На същата дата-27.02.2019г.,
св.М. съставила против „ Г.М.к.“
ЕООД акт за установяване на нарушение за това, че в качеството си на
работодател не е изплатил в уговорения срок договореното и начислено трудово
възнаграждение за извършена работа през м.12 .2018г. на Д.Д.,
назначена на длъжност „ отговорник търговска зала“. Било прието,
че нарушението е извършено на 01.02.2019г., с оглед условията от
допълнителното споразумение към трудовия договор. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.128 т.2 вр. т.1 от КТ.При предявяване на акта ,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени възражения.
Въз основа на съставения акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган
приел изцяло описаната в него фактическа обстановка и правната квалификация на
нарушението по чл.128 т.2 вр. т.1 от КТ.Било прието, че
нарушението е отстранено, поради което и
на „ Г.М.к. “ ЕООД била наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 200лв.
В хода на съдебното производство бе
разпитана свид. М.М.,
чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно.
От тях се установи, че нарушението е констатирано при проверка , започнала по
сигнал на работника и въз основа на
представените документи. Свидетелката
посочи още, че преди съставяне на акта
са били представени доказателства за изплащане на дължимото
възнаграждение.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по
административно-наказателната преписка,
които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима , депозирана в срока и от надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 03- 010890 /
06.03.2019г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "
Инспекция по труда" гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ .В хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН , считано от датата на съставяне и връчване на акта.И акта, и
постановлението са съобразени с нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като
съдържат пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при
неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.Вмененото
във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.Правото на защита е било реализирано в пълнота с подаване на
жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство.При
предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани
възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване. Самото нарушение пък не е от такъв вид , за който да може да се
наложи „глоба“ , респективно да се приложат разпоредбите на чл.39 ал.1 или ал.2
от ЗАНН. Поради това съдът намира , че
в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Правилно административно-наказващия
орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Съгласно
чл. 128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от приложения
към преписката трудов договор и
допълнително споразумение към него ,
дължимото възнаграждение на работника е следвало да се заплаща до 31-во число
на следващия месец.От приложените по преписката писмени доказателства е видно,
че възнаграждението за м.12.2018г. не е
било изплатено до 01.02.2019г., а на 14.02.2019г. В този смисъл безспорно е
било допуснато нарушение на чл.128 т.2 вр. т.1 от КТ.
Правилно и
законосъобразно административно – наказващия орган е ангажирал
отговорността на „ Г.М.к.“ ЕООД
в качеството му на работодател за нарушение на чл. 128 т.2 и чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ , чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съобразно представените
доказателства, че нарушението е
отстранено и при липсата на настъпили
вредни последици, съдът намира че правилно наказващият орган е приложил
санкционната норма на чл.415 „в“ ал.1 от КТ.При определяне размера на
наложената санкция обаче не са били взети предвид всички обстоятелства,
свързани с извършено нарушение, както и факта че с неговото допускане не е бил
засегнат в съществена степен установения в страната правен ред.Поради това
съдът намира, че следва да намали размера на наложената на „Г.М.к.“ ЕООД „Имуществена санкция“ от 200лв.
на 100лв., като счита, че това наказание е съответно на допуснатото нарушение
и в
цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
С оглед изхода на делото съдът намира, че не следва да присъжда
юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН сочи, че в
съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК.Нормата на чл.143 от АПК пък предвижда, че страните имат право на разноски
при отмяна на обжалвания акт , при отхвърляне на оспорването или при оттегляне
на жалбата.Т.е. не е предвидена хипотеза, при която на страните следва да се
присъдят разноски при изменение на обжалваното постановление.Поради това съдът
намира, че не следва на Д „ИТ“ –Варна да
се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-010890/ 06.03.2019г. на Директора на
Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Г.М.к.
” ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 200 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415
„в“ ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание "Имуществена санкция" от
200лв. на 100 / сто/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: