Решение по дело №140/2017 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 123
Дата: 22 октомври 2018 г. (в сила от 18 ноември 2019 г.)
Съдия: Надя Стефанова Бакалова
Дело: 20171880100140
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Своге, 18.10.2018год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Свогенски районен съд, втори състав, в публично заседание на  осемнадесети септември двехиляди и осемнадесета година в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : НАДЯ БАКАЛОВА

при секретаря Ирена Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 140 по описа за 2017  година на  СвРС и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявена е искова молба от  Й.А.Г. ЕГН ********** *** против К.Т.П. ЕГН ********** ***.Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.с чл.108 от ЗС и чл.109, от ЗС.Претендира се постановяване на решение, с което:1.да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на:част с площ от 729 кв.м. от недвижим, поземлен имот № 024043, целият с площ от 3 500 кв.м., която част се намира между имоти: № 024043, № 024059 и № 024362, находяща се в землището на село Добърчин, Община Своге, Софийска област, девета категория, местност „Ценин мост”, при граници и съседи на целия имот:ПИ 024045-пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, землищна граница, ПИ 024036- пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и ПИ 024044-пасище с храсти, на земи по чл.19 ЗСПЗЗ; 2.да се осъди К.Т.П. да предаде посочената част от имот; 3. да се осъди К.Т.П. да преустанови неоснователното си действие – оран на процесната част от недвижим имот.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на посочената част от имот, но ответникът я оре, което го лишава от пълноценно упражняване на правото на собственост.

 На ответника е предоставен срок за отговор съгласно чл.131 от ГПК, но  такъв не е постъпил в РС – Своге.

В о.с.з.ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковите претенции.

В о.с.з.ответникът чрез процесуалния си представител оспорва исковите претенции, твърди, че единствената цел на ищеца е да уголеми земята си, присъединявайки процесния имот, като дори  е предложил на П. да го закупи, но поради отказ предприел подаването на исковата молба.

 Свогенски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

От материалите, съдържащи с в копие на прокурорска преписка № 782/2014г.по описа на РП Своге  и от постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.03.2016г. се  установява:Й.Г. притежава имот-част от нива/ливада/, находяща се в землщето на село Добърчин, местността „Ценин мост”, Община Своге.Имотът той е получил в качеството си на наследник на дядо си Г.П.Л., като твърди, че остатъкът от ливадата с площ от 5,5 дка.не е потърсен за връщане и е останал собственост на Община Своге.Сочи, че от месец януари 2013г.общинската земя, с която граничи на изток и север, в същата ливада, вече е собственост на К.Т.П., като Г. настоява, че за придобиването на имота от П. са ползвани документи с невярно съдържание  и П. не е наследник.Представени са данни от Общинска служба по земеделие – С., от които е видно, че по картата на възстановената собственост на землището  на село Добърчин съществуват като самостоятелни земеделски имоти съответно: имот № 024043-собственост на Й.Г. и имот № 024059-собственост на К.П.

Двата имота, при заснемането и отразяването на картата на възстановената собственост, са индентифицирани на терена от собствениците.

Със заявление  № ВС -30-202/12.06.2014г.Й.Г. е заявил повторно измерване на имот № 024043, като е индентифицирал нови граници на имота, с изместване на север, тъй като южната част на имота попада в коритото на река Козле.Като резултат на това заснемане  е изготвена схема на застъпване от 18.06.2014г.за площ от 0,792 дка., която ищецът Г. показал на терена и застъпва имот № 024059-собственост на К.Т.П..Становището на Общинска служба Земеделие – Своге е, че застъпване на имотите на ищеца и ответника не съществува, налице е застъпване на терен, на северната част  на имот № 024043 с имот №  024059, с причина – възникнал спор между собствениците за границата на двата имота.

С постановление от 11.03.2016г.на РП Своге е отказано да се образува производство за престъпление от общ характер  и прокурорската преписка е прекратена.

 

Видно от представеното копие на договор за доброволна делба от 26.09.2008г., по силата на същата в дял на ищеца е  отреден поземлен имот № 024043, с площ от 3500 кв.м., находящ се в землището на село Добърчин, Софийска област, девета категория, местност „Ценин мост”, при граници и съседи на имота:имот № 024045-пасище, мера на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, землищна граница, имот № 024036- пасище, мера на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ и имот № 024044-пасище, с храсти на земи по чл.19 ЗСПЗЗ.Въз основа на договора за доброволна длба е съставен констативен нотариален акт № 72, том IV, рег.№ 622/2008г.на нотариус Ч., с район на действие – РС Своге, по силата на който Й.Г. е признат за собственик на описания в договора за делба имот.

Ответникът К.П. се легитимира като особственик на имота си - № 024059 с нотариален акт № 5 от 23.01.2013г., том I, рег.79, дело 5 и нот.акт № 39 от 20.03.2013г., том I, рег.№ 386 , дело № 34 от 20.03.2013г.на нотариус Г.М./л.22, л.24 от делото/.П. е признат за собственик на своя недвижим имот, придобит по завещание/копие на протокол за обявяване на саморъчно завещание от 20.05.2010г.и копие на саморъчно завещание в полза на ответника от Л. П. И.-л.52/.

Видно от заключението, изготвено по допуснатата съдебно-техническа експертиза:

Ищецът Й.Г. е заявил повторно измерване на имот № 024043 като е индентифицирал нови граници на същия имот, с изместване на север, тъй като южната част попада върху коритото на река Козле.Като резултат от това заснемане е изготвена схема на застъпване от 18.06.2014г. за 0,729 дка, която самият ищец е показал на терена и така застъпва имот № 024059-собственост на ответника П..В о.с.з.на 09.01.2018г.вещото лице заявява, че част от процесния имот е собственост на трети лица.

Видно от заключението по извъшената тройна съдебно-техническа експертиза:имотът на ответника - № 024059 е образуван от имот № 024044 с площ 1 316 кв.м. и част от имот № 024045.В о.с.з.от името на тройната експертиза вещото лице М. заявява, че в конкретния случай  не са спазени изискванията при процедурата по заснемане имота на ищеца, тъй като  е трябвало да се състави и подпише протокол –съотвено с подписите на собственика, съседите, фирмата – изпълнител, представител на поземлената комисия и кмета на населеното място,  което не е сторено.

От събраните по делото гласни доказателства/показанията на свидетелите М. М., Р. и С./се установява, че: ответникът, в чиято полза е завещан имот от леля му, го обработва от около четири години, както и, че ищецът предоставил своя имот за временно ползване на свидетеля И. М. от 2006г.до 2013г. От показанията на свидетелката Р. се установява, че местността”Ценин мост”често се коментира като „Язо”, като се има предвид една и съща местност.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл.108 от ЗС  и чл.109 от ЗС.

Исковете са допустими, но разгледани по същество се явяват недоказани и неоснователни

 

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС  собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Осъдителният иск включва в обема си и установителна част.При иск по чл.108 от ЗС е необходимо да се докаже:1.че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; 2.че вещта се намира във владение или държане на ответника; 3.че ответникът владее или държи вещта без основание.

В конкретния случай ревандикацията се предявява от Й.А.Г.

В случая,  ищецът се легитимира като собственик на процесната площ въз основа доброволна делба, позовава  се и на представено в последното о.с.з. Решение №  112/28.01.1993 г. на Поземлена комисия-град Своге, касаещо възстановяване на имот –нива, с площ от 3.500 дка, находяща се в землището на село Искрец, местността”Ценин мост”, при граници и съседи:изток-П.Г.П., запад-шосе, север – наследници на Н.В. и юг - река.

Ответникът изразява становище за некредитиране на горепосоченото решение, като излага съображения, че същото не е представено своевременно, с оглед проучването му и при изготвянето на допуснатите експертизи.

При спор за собственост между трети лица и лицата, които се ползват от решение на органа по земеделска реституция, последните следва да докажат предпоставките за възстановяване на собствеността с пълно доказване.

В случая, съдът намира, че тези предпоставки са останали недоказани поради следните съображения:

Не са ангажирани доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че на ищеца е бил възстановен земеделски имот, който е бил собствен на  неговия наследодател преди внасянето му в ТКЗС. Във връзка с това, съдът намира, че на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат единствено обобществените земеделски имоти, т.е. такива, които са били включени (доброволно или принудително) в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. Необобществен земеделски имот (било то одържавен или оставен в частна собственост) не подлежи на възстановяване по този ред, освен в изрично предвидените изключения (чл. 10, ал. 2, 8 и 14 от ЗСПЗЗ), както и в случаите, когато е бил отчужден след извършена масовизация. В конкретния случай, от показанията на разпитаните по делото свидетели  не се установява, че спорната площ е била внесена в ТКЗС. Не се установява, по безспорен начин, кому е принадлежала тази площ към момента на обобществяването й. Ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства, не са достатъчни да докажат правото на собственост на наследодателя на ищеца върху процесната площ към момента на масовизирането й.

По така изложените съображения съдът намира за недоказано правото на собственост на наследодателя на ищеца върху този имот, съотвено  и правото на сабственост на ищеца.

Липсата на първата кумулативна предпоставка за уважаване на предявения ревандикационен иск обуславя неговата неоснователност и обезсмисля изследването на останалите предпоставки за това.

Относно иска с правна квалификация чл. 109 от ЗС

Негаторният иск е способ за защита на накърнено право на собственост или други вещни права. Поради това, необходима предпоставка за уважаването му е доказването на такива права в полза на ищеца. С оглед изхода на делото по ревандикационния иск., неоснователен се явява и предявеният негаторен иск - да се осъди К.Т.П. да преустанови неоснователното си действие – оран на процесната част от недвижим имот.

Ответната страна не претендира разноски по делото, предвид което такива не следва да бъдат присъдени.

          Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от  Й.А.Г. ЕГН ********** *** против К.Т.П. ЕГН ********** *** , искове,  с които се претендира: 1.да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на:част с площ от 729 кв.м. от недвижим, поземлен имот № 024043, целият  площ от 3 500 кв.м., която част се намира между имоти: № 024043, № 024059 и № 024362, находяща се в землището на село Добърчин, Община Своге, Софийска област, девета категория, местност „Ценин мост”, при граници и съседи на целия имот:ПИ 024045-пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, землищна граница, ПИ 024036- пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и ПИ 024044-пасище с храсти, на земи по чл.19 ЗСПЗЗ; 2.да се осъди К.Т.П. да предаде посочената част от имот; 3. да се осъди К.Т.П. да преустанови неоснователното си действие – оран на процесната част от недвижим имот.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :