Решение по дело №177/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, [населено място], представлявано от Б. А. Ж. – управител, срещу Решение № 1/02.01.2024 г., постановено по АНД № 913 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, поправено с Решение № 8/05.01.2024 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не обсъдил в мотивите на решението си изразеното от касационния жалбоподател становище, че не е установено по безспорен начин наличието на задължение за последваща проверка на посочения в АУАН и НП водомер към момента на извършване от инспекторите на ДАМТН на проверката на място на 21.06.2023 г., тъй като в хода на административнонаказателното производство не били събрани никакви доказателства относно липсата на основания за удължаване на срока на валидност на последващата проверка с 50 % от определения със заповед на председателя на ДАМТН срок. Неоснователно било твърдението, че административнонаказващият орган поискал информация за удължаване срока на проверката от проверяваното дружество с писмо № 82-00-580/30.03.2023 г. Видно от въпросното писмо, такова конкретно искане не било отправяно към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД. Доводът на административнонаказващия орган, че проверяваното дружество не предоставило информация за удължаване на срока на валидност бил ирелевантен, тъй като доказателствената тежест при установяване на административно нарушение лежала върху административнонаказващия орган. Още повече, че същият не представил и пред първоинстанционния съд никакви доказателства в подкрепа на твърдението за липса на основания за удължаване на срока на валидност на последващата проверка. Съдът аргументирал липсата на информация за удължаване на срока на валидност на партидата водомери с неприлагана към делото справка от официалната интернет страница на БИМ, установена от съдържанието на писмо, регистрирано в ДАМТН с вх. № 82-00-580-/1/ от 10.05.2023 г. Това писмо представлявало отговор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на въпросите, поставени му с цитираното по-горе писмо със същата номерация от 30.03.2023 г. и между тях липсвало искане на информация за наличие на партиди с удължен срок.

Друго съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на противоречиви доказателствени материали, било свързано със становището на жалбоподателя за липса на действително извършване на измерване, свързано с търговско плащане (по смисъла на чл. 5 от ЗИ) при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, отчетена по показанията на процесния водомер, като задължителен елемент от състава на твърдяното в АУАН и НП нарушение. В тази връзка в съдебно заседание била представена като доказателство фактура, че през месец юни 2023 г., когато било установено процесното нарушение, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД не било използвало показанията на процесния водомер при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, а начислило служебно количеството вода за месец юни 2023 г. Представеното доказателство оборвало свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля на нарушението, че при извършване на проверката на място били проверени чрез софтуера на дружеството фактурите за плащане, които доказвали, че количествата потребена вода са отчитани по показанията на водомера, и извода на съда, че за установяване на факта на използването на водомера показателна била изисканата от Началник отдел „Продажби” във „Водоснабдяване и канализация“ информация за извършени плащания от абоната въз основа на показанията на средството за измерване. Съдът не изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК при противоречия на доказателствените материали да изложи в мотивите на решението си съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Този пропуск отново необосновано фаворитизирал позицията на ответната страна по делото и водел до едностранчивост в мотивите на решението в частта, свързана със съставомерността на твърдяното от АНО нарушение.

С оглед на така изложеното, се моли на основание на чл. 221, ал. 2 от АПК да бъде отменено Решение № 1 от 02.01.2024 г. на Районен съд – Хасково, постановено по АНД № 913 по описа за 2023 г., като неправилно и да бъде постановено решение, с което на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № МН-ЮЦБ-23-127/10.10.2023 г., издадено от началника на Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към ДАМТН. В случай, че решението бъде отменено, се моли за отмяна и на решението за присъждане на разноски в полза на ответната страна пред първата инстанция, като на основание на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН бъде присъдено в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД възнаграждение в размер, определен от съда, за защитата от юрисконсулт пред двете инстанции.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на касационния жалбоподател, като подробни съображения се излагат и в писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Началник на Регионален отдел „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез пълномощник, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. В случай, че жалбата бъде уважена, моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в законовия минимум.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Решение № 1/02.01.2024 г., постановено по АНД № 913 по описа за 2023 г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № МН-ЮЦБ-23-127/10.10.2023 г. на Началника на Регионален отдел „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за измерванията, на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. С решението „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е осъдено да заплати на Агенция „Митници“ Териториална дирекция Митница - Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.

С Решение № 8/05.01.2024 г., постановено по делото, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1/02.01.2024 г. по АНД № 913 по описа на Районен съд - Хасково за 2023 г., като в абзац втори от диспозитива на стр. 11 да се чете: Осъжда „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Хасково, [улица], представлявано от Б. А. Ж. да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 21.06.2023 г. била извършена планова надзорна проверка на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД [населено място], в качеството на ползвател на средства за измерване - водомери, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията - при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана студена вода (отчетена по показанията на монтиран водомер за студена вода). В хода на проверката, след посещение на място, било установено, че в обект - водопроводно отклонение на битов абонат - Д. Я. Д. с парт. № 324/30 с адрес: [населено място], [улица]се използва средство за измерване - водомер за студена вода, произведен от ,,G2Misuratori“, тип „SFU 20“, с идентификационен № 15-233969 и означения за разход: Q3=4 куб.м./ч., температурен клас Т30, сертификат за изследване на типа СН-М1001-09024. Описаният водомер бил с маркировка за оценено съответствие със съществените изисквания по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите „СЕ“ и допълнителна метрологична маркировка „М“, поставена през 2015 г., както и идентификационния номер на нотификационния орган 1259, без за описания водомер да имало поставен знак от последваща проверка на средство за измерване в употреба, на каквато следвало да бъде подложен до 31.12.2020 г.

Въз основа на тези констатации и предвид данните за допуснато нарушение на чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, на дружеството - жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2265ХС от 04.08.2023 г., а впоследствие – издадено и обжалваното наказателно постановление.

При обосноваване на правните си изводи за законосъобразност на това наказателно постановление, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 44, ал. 4, т. 4 от Закона за измерванията, според която лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1, както и тази на чл. 43, ал.1 от ЗИ, която предвижда, че последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. Посочено е, че по силата на чл. 85, ал. 1 от ЗИ, физическо лице, което в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а съгласно ал. 2 на същата норма, за същото нарушение, когато е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 200 до 500 лв.

Съдът е посочил, че при съставяне на AУAH и издаване на наказателното постановление не са констатирани процесуални нарушения от категорията на съществените, както и че са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Заявил е, че от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, се установяват по недвусмислен начин. Доказано било, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата дружеството - жалбоподател използвало в дейността си процесното средство за измерване - водомер с посочените технически спецификации. Безспорно било, че проверяваният водомер попада в обхвата на „средство за измерване“, съгласно дефиницията на § 1, т. 27 от ДР на ЗИ (техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства) и подлежи на последваща проверка, удостоверена със съответния знак, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Периодичността на проверките се определяла със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, каквато в случая се явявала Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, съгласно която водомерите от одобрен тип с номинален разход Q3 < 25 m³/h подлежали на последваща проверка на пет години. В случая дружеството - жалбоподател, като лице, което ползва средства за измерване, попадало в обхвата на законовата забрана за употребата им без знака по чл. 43, ал. 1, във връзка с чл. 44, т. 4 от ЗИ, удостоверяващ извършената последваща проверка. В процесния случай дружеството използвало водомер като средство за измерване на количеството продавана вода, преминаващо през водомера, без знак за последваща проверка според средството за измерване и според срока на валидност на предходна проверка, който бил валиден до края на месец декември 2020 година.

За наличието на монтиран водомер от вида на описания в АУАН и НП, ползван и към датата на проверката от дружеството липсвал спор, а за установяване на факта на използването му, показателна била изисканата от Началник Отдел „Продажби“ във „Водоснабдяване и канализация“ информация за извършени плащания от абоната въз основа на показанията на средството за измерване и приложения констативен протокол за демонтаж. На следващо място, пак от тези доказателства се извеждал извод, че горният водомер не бил преминал последваща проверка към датата на установяване на нарушението и нямал поради това и съответния знак, удостоверяващ такава проверка, нито пък извършената справка на официалната интернет страница на БИМ сочела на налична информация за удължаване на срока на валидност на партиди водомери, заявени пред Български институт по метрология от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, както се установявало от посоченото в Писмо, регистрирано в ДАМТН с вх. № 82-00-580-/1/ от 10.05.2023 г.

Прието е, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН не са налице, доколкото се касаело за формално нарушение, като същевременно липсвали не само доказателства, но и конкретни твърдения за наличие на каквито и да било други факти, в това число и смекчаващи отговорността обстоятелства, които въз основа на преценката дали се явяват изключително или многобройни такива, да обосновават липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, което сочело, че процесното деяние не представлява и не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Заявено е, че при определяне вида и размера на административната санкция санкционната норма била правилно приложена с налагане на административна санкция в законоустановения минимум.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на районния съд. След като е събрал необходимите за пълното изясняване на делото от фактическа страна писмени и гласни доказателства, анализирайки същите, съдът правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и че при установената фактическа обстановка е налице извършено описаното в АУАН и НП административно нарушение от страна на настоящия касатор.

По делото не е спорно, че конкретното средство за измерване - подробно индивидуализирано в АУАН и НП, е имало знак за първоначална проверка от 2015 г. Разпоредбата на чл. 43 от ЗИ вменява задължение за извършване на последваща проверка на средствата за измерване в употреба, която се удостоверява със знаци за последваща проверка, а по силата на ал. 2, последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване. Следователно, за да бъде изпълнено задължението, въведено с нормата на чл. 44, т. 4 от ЗИ - да не бъде използвано средство за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1, е следвало процесният водомер да премине последваща проверка, след приключването на която компетентното лице да постави върху него знак, удостоверяващ преминаване на тази последваща проверка. За да възникне това задължение, е необходимо наличие на нормативноопределена периодичност на проверките на средствата за измерване. Такава периодичност е въведена с чл. 43, ал. 4 от ЗИ, според която, същата се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В случая със Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН е предвидено последващите проверки на водомери от процесния тип да се извършват с периодичност от пет години, следователно последната дата, на която е могъл да се предостави процесния водомер за осъществяване на последващата му метрологична проверка през 2020 г. се явява и такава, след която е следвало да бъде наличен знак за последваща проверка, поставен върху въпросното средство за измерване. Установява се също, че на 21.06.2023 г. водомерът е бил ползван без поставен знак от последваща проверка.

Неоснователни са наведените в касационната жалба съображения за допуснати от страна на въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на определени обстоятелства и на наведени от наказаното лице доводи. Според касационната инстанция, при постановяване на оспореното решение не е допуснато нарушение, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, предл. първо, вр. ал. 2, т. 1 от НПК. Проверяваното решение е подробно мотивирано, като изложените в него фактически установявания и правни изводи на съда са достатъчни да се прецени законосъобразността на същото. В мотивите на съдебното решение са посочени установените от съда обстоятелства, които са преценени за релевантни за изхода на правния спор. Районният съд е обсъдил възражението на санкционираното дружество относно липсата на извършване на измерване, свързано с търговско плащане. Не може да се приеме, че документът, удостоверяващ служебно начисляване на изразходвано количество вода, обуславя извод, че това средство за измерване не е било използвано за търговско измерване и плащане. В случая е налице периодично отчитане на водомера, респективно периодично плащане относно отчетеното количество вода, като при извършване на последваща сверка с действителните показания на водомера, служебно начислените показания се коригират, тоест на практика е налице плащане във връзка с измерено количество изразходвана студена питейна вода. В този смисъл не може да се приеме, че процесният водомер не е използван като средство за измерване по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗИ за измервания, свързани с търговски плащания, тоест в случаите по чл. 5 от същия закон, доколкото търговско плащане е осъществено, независимо дали количествата потребена вода за периода са били отчетени по показанията на водомера или „служебно“.

Съдът не кредитира и наведеното възражение, касаещо удължаване на срока на валидност на последващата проверка. Действително съгласно чл. 273б, ал. 1 от НСИКПМК, срокът на валидност на последващата проверка на партида водомери, използвани за битова, търговска употреба и за употреба в леката промишленост, може да бъде удължен, ако са налице условията за прилагане на метода за статистически контрол и при проверка на извадка от партидата са постигнати критериите съгласно Приложение № 15а, а съгласно ал. 2, методът за статистически контрол може да бъде приложен, ако срокът на валидност на предходната проверка на водомерите не е изтекъл и са налице условията за групиране на водомерите в партида и съгласно ал. 8 на чл. 842а от Наредбата, когато резултатите от статистическия контрол удовлетворяват критериите на метода по приложение № 15а, срокът на валидност на последващата проверка на средствата за измерване в партидата се удължава с 50 % от определения със Заповед на председателя на ДАМТН срок. Посоченото от дружеството–жалбоподател обаче е приложимо, единствено ако същото е подало заявление за удължаване на срока на валидност на последващата проверка на електромери, водомери, топломери или разходомери на газ, използвани за комунални цели, в Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" съгласно ал. 1 на чл. 842а от Наредбата по образец, утвърден от Главния директор на Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", като в посочената и следващите разпоредби е разписана процедурата за това. В случая липсват ангажирани от дружеството доказателства за подадено от негова страна заявление, нито има данни, че резултатите от евентуален статистически контрол удовлетворяват критериите на метода по Приложение № 15а, като няма и представен Протокол за извършена проверка за това съответствие съгласно чл. 842а от НСИКПМК.

Касационната инстанция споделя и извода на районния съд, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото описаното в НП нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид. Самото нарушение е формално, поради което действително настъпване на вредни последици не е необходимо. Освен това следва да се има предвид и значимостта на обществените отношения, регулирани с нарушените правни норми, а именно тези, свързани с проследимостта, достоверността и точността на измерванията, респективно с недопускането на неблагоприятни последици, които могат да настъпят вследствие от неверни измервания. Липсват и данни за проява на такива особени и/или извънредни обстоятелства, които да обосноват извод за приложимостта на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателно по чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН е своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 80.00 лв., определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1/02.01.2024 г. и Решение № 8/05.01.2024 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по АНД № 913 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Хасково, [улица], представлявано от Б. А. Ж., да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.