Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

      гр. София, 13.05.2019г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на петнадесети ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията  гр.д. № 7470  по описа на състава за 2017г.,  за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Г.Е.Б. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат на телесните увреждания които получил като непосредствена последица от настъпването на ПТП на 04.11.2016г. в гр. София. Причинител на вредите бил водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, който поради това, че нарушил правилата за движение по пътищата и отнел предимство при осъществяване на маневра за завой на ляво - предизвикал сблъсък с ползващия се с предимство при преминаване лек автомобил марка „АУДИ А3“с рег. № *******, който бил управляван от водача С.Б.. На предната дясна седалка – разположен до водача на лек автомобил марка „АУДИ А3“ пътувал пострадалия. Авторството на деликта и противоправния характер на поведението на водача, който е причинил вредите, били установени в хода на Административно наказателното производство по АУАН 540497/04.11.2016г. по описа на СДВР който бил издаден по Констативен протокол № К-1057 от 04.11.2016г. Доколкото ответното дружество било застраховател на причинителя на вредите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” (водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******) и поради това, че било задължено да изплати застрахователно обезщетение за претърпените вреди - ищецът предявил пред застрахователя - ответник по иска извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение. С претенцията представил всички необходими и поискани от застрахователя документи, които са необходими за определяне и изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, като в изрична молба посочил и номера на банковата сметка по която желаел да му бъде преведено обезщетението. Ответникът не изплатил търсеното обезщетение и на 25.02.2017г. след изтичане на тримесечен срок от подадената писмена претенция – изпаднал в забава. По изложените съображения, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, поради понесените в следствие на травматичните увреждания болки и страдания, заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, изчислена за периода: считано от 27.02.2017г., когато изтича тримесечният срок за произнасяне на застрахователя, до деня на окончателното плащане (съгласно уточнителна молба от 21.05.2018г.). С оглед очаквания от него благоприятен изход от процеса, ищецът претендира и да му бъдат присъдени и направените съдебни разноски.

Предявените по исков ред претенции на ищеца са оспорени от ответника „Г.з.“ ЕАД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на вредите, но релевира довод за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение, като се отчита действителния характер и обем на понесените вреди (които били по- малки от твърдените) и значителната степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради допуснати от него самия нарушения на задължението по чл. 137а от ЗДвП. Ответникът поддържа тезата, че не бил изпадал в забава да изпълни задължението си по изплащане на застрахователно обезщетение и при това, дори не бил дал повод за завеждането на делото, доколкото ищецът бил легитимиран да получи застрахователно обезщетение само до размер на сумата от 6 000 лева, а тази сума била определена своевременно в хода на производството по реда на чл. 380 от КЗ. Дължимият размер на обезщетението обаче не бил преведен по банкова сметка ***, поради неизъплението на задължението за посочване на банкова сметка, ***- късно след като ответника фактически  узнал за номера на банковата сметка на ищеца т.е. след предявяване на съдебния иск и връчване на препис от исковата молба. За разликата над посочената сума от 6 000 лева, която била платена след предявяването на иска и до пълния претендиран размер на обезщетение от 26 000 лева - претенцията също била неоснователна, поради това, че обемът на твърдения вредоносен резултат не съответствал на претендирания размер на застрахователно обезщетение. По всички изложени съображения, ответникът моли за отхвърляне на претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение и и на претенцията за присъждане на лихва.                      С оглед очаквания благоприятен изход за процеса, ответникът претендира за осъждане на ищеца - да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство преписи от Констативен протокол за ПТП № К-1057  установява настъпването на пътен инцидент на 04.11.2016г. на пътен участък от бул. „Джавахарлал Неру“ в гр. София, с участието на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ******* управляван от П.Л.Л.и лек автомобил „Ауди“ с рег. № *******, управляван от С.Бориславов Б..  

Приетата като доказателство АНП на СДВР- ПП при МВР, включваща АУАН с № 540497/04.11.2016г.; Наказателно постановление № 16-4332-02-1871/30.11.2016г. и скица съдържа данни относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Данните, съдържащи се в споменатия документ са обект на аналитично  изследване от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза, по отношение на подлежащите на установяване юридически факти:

Заключението на изслушаната и приета /без оспорване/ съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х.И. /със специалност технология е безопасност в автомобилния транспорт/ обосновава следните изводи:

• Механизмът на настъпване на процесното ПТП е следния: На 04.11.2016 г. около 21часа,  в тъмната част на денонощието, в град София по бул. „Джавахарлал Неру“ и с посока на движението от ул. „Индира Ганди“ се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № *******, управляван от водача П.Л.. В района на кръстовището с ул. „605“ - та, водачът предприема маневра завой наляво, но без да се убеди, че не представлява опасност за движещите се срещуположно на движението му други участници в движението. В хода на извършване на маневрата - лек автомобил „Фолксваген Голф“ навлиза в лентата за движение на насрещно движещи се автомобили по която в този момент се е движил лек автомобил „Ауди“ с peг. №  *******. Траекторията на движение на двата автомобила се пресича и така настъпва удар между тях. Ударът е нанесен с предната част на лек автомобил „Фолксваген“ в предната лява част на лек автомобил „Ауди“.
• Причините довели да настъпване на процесното ПТП са следствие на субективна преценка и действията на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“.
• Анализът на данните по делото мотивира категоричният извод на вещото лице, че  ищецът се е намирал на предна дясна седалка по време на настъпване на процесното ПТП.
• Лекият автомобил „Ауди“ с номер на рама № WAUZZZ8LZVA028314 е фабрично произведен с триточкови обезопасителни колани за всички пътници и мястото на водача в МПС. Автомобилът е произведен с две въздушни възглавници /за водача и за пътника на предна дясна седалка/. При посочените увреждания на процесния автомобил, биха могли да се задействат монтираните въздушни възглавници, но в материалите по делото липсва информация, която категорично да покаже задействане на системата за безопасност и отварянето на въздушните възглавници за автомобилите участници в процесното ПТП.
• Въздушната възглавница е надуваема торба, предназначена да защити пътуващите в автомобила от сериозни наранявания в случай на катастрофа. Същинската роля на възглавницата е да осигури допълнително фиксиране и обезопасяване на пътника, като подпомага активния ограничител, предпазния колан. Тъй като не се изисква действие от страна пътуващите в превозното средство, за да активират или използват „airbag“ – това устройство се счита за пасивно устройство за защита, което е проектирано, за да допълни защитата предлагана от предпазните колани. Именно затова, предпазния колан не е излишен, а всъщност е основното средство за обезопасяване на пътника.
• Съгласно изложеното в отговорите на горепоставените въпроси и съгласно посочения механизъм на процесното ПТП, вещото лице предоставя категоричен извод, че ако пострадалия е бил с правилно поставен обезопасителен колан, то в резултат от инерционните сили на удара - неговата глава не би достигнала до предното челно стъкло на автомобила.

В дадените пред съда показания /по делегация/ свидетелят  Р.Г.К.заявява, че е пряк участник в пътния инцидент, тъй като по време на инцидента също пътувал в лекия автомобил „Ауди", в който се возел и пострадалия. Свидетелят заявява, че непосредствено след настъпването на пътния инцидент, пострадалия бил в особено състояние – неконтактен, с протегнато в една посока тяло и бил способен само да издава звуци. Свидетелят посетил пострадалия веднага, след като последния бил приет за оказване на спешна медицинска помощ, но в този момент, пострадалият изглеждал видимо „зашеметен“. След като бил изписан от лечебното заведение и продължил да се лекува в дома си, пострадалият станал „по -странен“, тъй като не желаел да пътува с автомобил и отказвал да управлява, въпреки че имал правоспособност за водач на автомобил.

Като доказателство по делото е приет медицински документ – епикриза, чието съдържание не се обсъжда подробно, понеже съдържа специализирана медицинска информация, но съдържащите се в нея медицински данни за здравословното състояние на ищеца, са обект на анализ от допуснатата комплексна специализирана съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р П.П. /неврохирургия/анализира съдържанието на приетите медицински документи и обосновава следните изводи:

• В резултат от настъпването на ПТП,  ищецът е получил следните увреждания с травматичен характер: черепно-мозъчна травма състояща се от следните компоненти:  сътресение на мозъка, контузия с травматичен подкожен кръвоизлив в челната област на главата, множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб/дисторзио коли/.
• По своят вид и тежест, получените от ищеца травматични увреждания имат следната медико-биологична характеристика: Сътресението на мозъка,протекло с количествена промяна в съзнанието/зашеметяване, объркване, но без обективни медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние /кома/ е Налице е било временно разстройство на здравето неопасно за живота. Контузията с травматичния подкожен травматичен кръвоизлив в челната област на главата е причинила на ищеца болки и страдания. Множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на щийния отдел на гръбначния стълб/дисторзио коли/ е реализирало медико-биологичния признака разстройство на здравето временно неопасно за живота.
• Описаните травматични увреждания при ищеца са с доказан произход, защото кореспондират с механизма на настъпване на инцидента.
• При мозъчно сътресение, обичайно най-интензивни са оплакванията в първата седмица с последващо затихване под действие на обезболяващи медикаменти и спазване на определения лечебно- охранителен режим. Възстановителният период при ищеца е продължил в рамките на 3-5 седмици. При сътресение на мозъка в мозъчния паренхим не се установяват патологични промени. Лечението приключва успешно.
• При множественото изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб/дисторзио коли,  най- интензивни са болките в шийния отдел на гръбначния стълб в първите една-две седмици. С носенето на мека шийна яка и след прием на обезболяващи медикаменти  - болките постепенно намаляват по интензитет.

Изготвената  и приобщена към делото справка от ИЦ на ГФ мотивира извода, че към момента на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил „Фолксваген “ с рег. № ******* е била застрахована от ответното дружество.

                Прието като доказателство писмо - претенция, която е адресирана до ответното дружество от ищеца /стр.9-11 от делото/ мотивира извод, подкрепящ твърдението на ищеца, че след настъпването на пътния инцидент, той е отправил до „Г.з.“ ЕАД писмено искане за изплащане на застрахователно обезщетение, за неимуществени вреди, по повод процесния пътен инцидент. Необходимо за разрешаването на спора е да се отбележи, че писменото изявление съдържа номер на застрахователна полица, но не съдържа номер на банкова сметка. ***, дадени в съответствие с изискванията на чл. 127, ал.4 от ГПК – ищецът е посочил банкова сметка ***. № 169680/15.12.2017г., а препис от тази молба е връчен на ответника на 02.01.2018г. /стр. 36 от делото/.

            Като доказателство по делото е представена и приета молба с вх. № С-3392/12.12.2016г. подадена от името на ищеца, до ответника, но подписана от адв. Я.Д.Д., съдържаща посочване на банкова сметка ***. Я.Д.Д. и молба с вх. № 23.01.2017г. с пълномощно за получаване на суми, с която подателят се позовава на разпоредбата на чл. 558, ал.6 от КЗ.

Съдържанието на приет като доказателство Протокол от 27.01.2017г. на ЗЕК при „Г.з.“ ЕАД /стр. 41 от делото/ установява съдържанието на взетото решение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 6 000 лева. Процесуалното поведение на страните в проведените две открити съдебни заседания (след направеното с отговора на исковата молба частичното признание на иска) дава основание на съда да приеме, че страните не спорят относно посочения в отговора на исковата молба факт на изплащането на сумата от 6 000 лева от страна на ответника- на ищеца, като застрахователно обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди, на посоченото в исковата молба основание.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ;

Предявената искова претенция за присъждане на застрахователно обезщетение се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищеца) застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди. 

Направеното от ответника още с отговора на исковата молба частично признание на иска (до размер на сумата от 6 000 лева) потвърждава доказателствените изводи, до които настоящия съд сам достигна, посредством анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства.

 Участието на ищеца в процесното ПТП съдът приема за установено, посредством съдържанието на представените официални удостоверителни документи по преписка включваща Констативен протокол за ПТП № К-1057, АУАН с № 540497/04.11.2016г.; Наказателно постановление № 16-4332-02-1871/30.11.2016г.

Страните не спорят, че ищецът е пострадал в качеството си на пътник, разположен на предната дясна седалка (до водача) на автомобила „Ауди“ с рег. № *******.

Прецизният анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства (заключенията на вещите лица Х.И. и д-р П.П.) мотивират извода, че процесното ПТП е настъпило в резултат от субективните незаконосъобразни действия на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ с рег. № *******, който е отнел предимството при пресичане на кръстовището на другия участник в инцидента. Независимо от изводите на съда, до същия извод е достигнал и  административно- наказващият орган от МВР, който с наказателно постановление е санкционирал именно водача на лекия автомобил „Фолксваген“ с рег. № ******* за допуснатото от него нарушение на чл. 37, ал.1 от ЗДвП.

Доводите на ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия /чл. 51, ал.2 от ЗЗД/ бяха потвърдени достатъчно обосновано от събраните доказателства – преди всичко от заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, както и от заключението на авто- техническата експертиза. Съдът кредитира изцяло становището на вещото лице д-р П. (в писменото експертно заключение и в открито съдебно заседание на 14.06.2018г.), че естеството на понесените от пострадалия травматични увреждания изисква да е настъпил удар на главата на пострадалия в предното панорамно стъкло и същевременно практически изключва възможността – при понесения удар той да е бил с правилно поставен предпазен колан. В същата насока съдът кредитира и подробно дадените обяснения от вещото лице И. за функционалното предназначение на  предпазния колан и за начина, по който той осъществява предпазния механизъм, главно и независимо от факта, дали автомобилът е оборудван с предпазни въздушни възглавници. Логически, в контекста на доказателствата, изводите на двете експертизи се допълват взаимно и мотивират горния категоричен извод за допуснато от пострадалия нарушение на чл. 137а от ЗДвП, което е способствало за настъпване на някои от вредите и за увеличение на техния обем.

Тъй като съществената част от вредоносните последици, които е понесъл пострадалия и за които се претендира изплащане на застрахователно обезщетение за вреди са настъпили именно в следствие на удара на главата на пострадалия в предното панорамно стъкло (това са сътресението на мозъка и контузията с травматичен подкожен кръвоизлив в челната част от главата), съдът приема, че приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат следва да бъде оценен на 1/3  част. Този извод има съществено значение за изхода на спора, доколкото определя приложното поле на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.

Доколкото чрез справка в ИЦ на Гаранционен фонд се установи, че отговорността на водача на лекия автомобил, в който е пътувал пострадалия (ищеца) е покрита с валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ - очевидно е, че настъпилото пътно- транспортно произшествие осъществява покрит застрахователен риск.  

При изложените по- горе изводи, разрешаването на спора се концентрира върху два съществени въпроса – първият е свързан с обема и характера на пряко произтичащите от настъпването на процесното ПТП вредоносни последици, а вторият - с определяне на размера на платимото застрахователно обезщетение.

За да установи характера и обема на вредите, съдът кредитира изцяло заключенията на изслушаната три съдебно медицинска експертиза. Получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели ищеца до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а лечебно- възстановителният период е бил с продължителност от 3 седмици (минимална граница) до около 3 месеца (максимална граница).

При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат факта, че вреносонтите последици са относително по - леки, а за възстановяването е повлияла младата, социално активна възраст на пострадалия. Лечението е било консервативно, не се е налагало осъществяване на оперативни намеси, а вредите не са оставили трайни последици за здравето на пострадалия, нито въздействали върху психиката му, така че да възпрепятстват сериозно социалната му ангажираност и житейска активност. Лечебно- възстановителният период е приключил успешно, в рамките на един до три месеца и без всякакви усложнения.

Според настоящия състав на съда, специално внимание следва да се обърне на стреса, понесен от пострадалия, като се има предвид сравнително младата му възраст.

Като отчете характера и степента на претърпените вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, в контекста на социално икономическите условия в страната - към момента на настъпването на вредите 2016г. (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период), съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 18 000 лева. До този размер искът следва да бъде признат за основателен, а за разликата над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 26 000 лева - претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена, поради прекомерност, спрямо действителния характер и обем на вредите. В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на обезщетението, освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, значение имат и размерите на минималната работна заплата и средната работна заплата, средната месечна издръжка на членовете на домакинствата, защото те очертават социално- икономическите  критерии за справедливост, които се явяват правно значимата граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника. Нито една травма и съпътстващите я страдания не са обективно съизмерими с пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция – то размерите на обезщетенията трябва да бъдат съответни и съобразени с обществените разбирания за справедливост, а не напълно абстрактни. Последните обществени обсъждания на тази тема и законодателните изменения няма как да бъдат игнорирани при определяне на размера на справедливото обезщетение.

На основание разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и съразмерно с приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат - така определения размер на застрахователното обезщетение от 18 000 лева следва да бъде редуциран с 1/3 част, до размер на сумата от 12 000 лева.

На основание чл. 235, ал.3 от ГПК - размерът на платимото застрахователно обезщетение от 12 000 лева, следва да бъде редуциран допълнително с размера на платеното вече обезщетение от 6 000 лева - тъй като ответникът твърди, а ищеца твърди, че след получаване на препис от исковата молба е платил, а ответникът не оспорва факта, че е получил по посочената от него  банкова сметка ***. 127, ал.4 от ГПК именно сумата от 6 000 лева за която бе направено частично признание на иска.

В заключение на анализа на събраните доказателства и изложените по- горе правни изводи – настоящият състав на съда приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително сумата от 6 000 лева, представляваща незаплатена част от дължимото застрахователно обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди, което бе оценено на 12 000 лева, след редукцията по чл. 51, ал.2 от ЗЗД.

По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД;

Ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата на обезщетението, за периода, считано от 27.02.2017г., с която дата той свързва изтичането на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя, като са има предвид твърдението за датата на предявяване на писмената претенция за изплащане на обезщетение. Ответникът, както става ясно от позицията му, изобщо оспорва тезата да е изпадал в забава, позовавайки се на ненадлежно изпълнение на задълженията на ищеца за съдържание на писмената претенция за изплащане на обезщетение. Поддържа, че е налице забава на кредитора. За да разреши този спор, съдът съобрази следните принципни положения:

По аргумент от разпоредбите на чл. 429, ал.3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, се дължи  считано от момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването на застрахователното събитие, а  не от някакъв по- ранен момент.

Разпоредбата на чл. 380, ал.1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия застрахователно обезщетение, да представи пред застрахователя доказателства за настъпването на застрахователно събитие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ както и да посочи своя банкова сметка, ***астрахователното обезщетение. На свой ред, разпоредбата на с чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по такава претенция, който срок тече от момента на предявяването на писменото искане пред застрахователя и на номера на банковата сметка на претендиращия.

Внимателният анализ и систематическото тълкуване на нормативната уредба на чл. 497, ал.1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на изтичането на определения в чл. 396, ал.1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне - самият застраховател би изпаднал в забава на собствено основание, ако не се произнесе по надлежно предявената пред него претенция по чл. 380, ал.1 от КЗ.

По аргумент от чл. 380, ал.3 от КЗ последиците на забавата му обаче биха били преодолени в хипотеза на забава на кредитора т.е. ако не е изпълнено надлежно задължението на претендиращото лице да посочи и представи банкова сметка. ***, забавата на застрахователя да изплати дължимото застрахователно обезщетение би настъпила в момента, в който самият застраховател обективно би могъл да узнае за номера на банковата сметка на ползващото се лице, което е легитимирано да получи застрахователното обезщетение.

В разглеждания случай, въз основа на представените в хода на съдебното дирене доказателства, настоящият състав на съда приема извода, че ищецът не е изпълнил надлежно задължението си по чл. 380, ал.1 от КЗ, тъй като не е посочил своевременно своя банкова сметка, ***. Доказателствата установяват, че в срока за разглеждане на ликвидационната преписка /тримесечния срок за произнасяне/, пред застрахователя е била посочена банкова сметка ***, а още по- късно и пълномощно за получаване на суми, което обаче, се позовава на неприложимата за случая особена /специална/ хипотеза на чл.558, ал.6 от КЗ, уреждаща взаимоотношенията с Гаранционен фонд, а не със застрахователи.

Няма съмнение, че ищецът е посочил, вече съвсем надлежно своя банкова сметка, *** – в изпълнение на дадените му указания по чл. 129, ал.2 от ГПК вр. с чл. 127, ал.4 от ГПК – чрез молба с вх. № 169680/15.12.2017г. (на стр. 33 от делото). Тъй като препис от същата тази молба е бил връчен на ответника на 02.01.2018г. (разписка на стр. 36 от делото), то считано от тази дата, ответникът дължи претендираната от ищеца лихва, и то само върху неизплатената, но дължима част от определеното в съответствие с принципа на справедливостта и после редуцирано в хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение т.е. върху сумата от 6 000 лева. В останалата част, за периода от 27.02.2017г. до 02.01.2018г., претенцията за присъждане на лихва следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По предявените претенции на страните за присъждане на съдебни разноски:

Ищецът е претендирал за осъждане на ответника, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да му заплати направените съдебни разноски.

Направените от ищеца разноски възлизат на сумата от 200 лева за внесена държавна такса, от чието заплащане той не е бил освободен. Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца, като се отчита съразмерно уважената част от иска. 

Останалата част от разноските, от заплащането на които ищецът е бил освободен при условията на чл. 83, ал.2 от ГПК не са били направени от него, но са били понесени първоначално от бюджета на съда. Ето защо, в тежест на ответника следва да бъде възложено да плати както съответната аритметична разлика от 280 лева, представляваща превишението над фактически внесената от ищеца такса в размер на 200 лева и пълния дължим размер на държавната такса от 480 лева (за обезщетение в размер на 12 000 лева), така и понесените от бюджета на съда разноски в размер на 360 лева. С други думи, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 640 лева, за направените разноски, от чието заплащане ищеца е бил освободен.

Процесуалният представител на ищеца - адв. Я.Д. е заявил, че претендира възнаграждение за процесуално представителство, в размера, който е определен от 38 на Закона за адвокатурата. Съдът счита за неоснователен доводът на ответника, че не бил дал повод за завеждане на делото. Този довод е неоснователен, доколкото съдът прие, че застрахователното обезщетение, което ищецът е легитимиран да получи надхвърля размера на фактически платеното, след предявяването на иска и съобразно направеното признание на иска с отговора на исковата молба.

Съразмерно с уважената част от иска и приложимата разпоредба на чл. 7, ал.2, т.4 от от НМРАВ, това възнаграждение възлиза общо на 870 лева.

Ответното дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая, размерът на разноските, направени от ответника възлиза общо на 650 лева, тъй като включва разноски за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 250 лева и съответната част от разноските за събиране на доказателства в размер на 400 лева. Сумата, което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника – на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в този случай възлиза на 350 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „Г.з.“ ЕАД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.Е.Б. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. Я.Д.,***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ – сумата от 6 000 лева (шест хиляди лева), представляваща неизплатена, част от застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, които са понесени в следствие телесни увреждания, при ПТП от 04.11.2016г., причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген” с рег. № *******, заедно със законната лихва върху така присъдената сума, дължима на основание чл. 86, ал.1 от КЗ - считано от 02.01.2018г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за присъждане на застрахователно обезщетение в частта за разликата над присъдената сума и до пълния претендиран размер за 26 000 лева, както и претенцията за присъждане на законната лихва за периода от 27.02.2017г. до 02.01.2018г.

Задължението за изплащане на присъдените суми може да бъде изпълнено, чрез превод по банкова сметка ***: BUINBGSF и IBAN: ***.

 

ОСЪЖДА „Г.з.“ ЕАД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат Я.Д.Д., от САК със служебен адрес ***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр.  чл.38 от ЗА - сумата от 370 лева (триста и седемдесет лева), възнаграждение за процесуално представителство на Г.Е.Б. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА „Г.з.“ ЕАД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.Е.Б. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. Я.Д.,***, на основание чл. 78, ал.1 и от ГПК - сумата от 200 лева (двеста лева) за държавна такса, платена в производството пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Г.Е.Б. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: адв. Я.Д.,***, да заплати на „Г.з.“ ЕАД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 5 от ГПК - сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА „Г.з.“ ЕАД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 640 лева (шестстотин и четиридесет лева), представляваща държавна такса и съдебни разноски, които са понесени от бюджета на съда, съобразно с уважената част от иска и от заплащането на които ищецът е бил освободен.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        

СЪДИЯ: