Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
гр. Варна, 15.07.2021 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна,
ХХIХ състав в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Г., като разгледа
докладваното административно дело № 2787/2020 г. по описа на Административен
съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.62, ал.2 от АПК, вр. чл.145 - 178 от АПК.
Образувано
е по жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК ********* с управители и представляващи Р.Г.Л. А.А.К.и Г.К./заедно всеки от
двама от членовете на управителния съвет/
против Заповед № 315/07.07.2020 г. издадена от главен архитект на Община
Варна, с която е наредено допускане поправка на очевидна фактическа грешка
/ОФГ/ в Заповед № 447/28.08.2015 г. на главен архитект на Община
Варна като: в разпоредителната част на заповедта вместо:
„…за изменение
на ПУП – ПРЗ за УПИ VІІ „за жилищно строителство, трафопост и подземни гаражи“
(ПИ № 10135.1502.214), кв. 479 по плана на 13-ти м.р. на гр. Варна, ул. *** в
обхвата на кв. 479, одобрен със Заповед № 223 от 07.12.1983 г. на председателя
на ИК на ОбНС Варна“
да се чете:
„…за изменение
на ПУП – ПРЗ за УПИ І-6,7,8 (ПИ № 10135.1502.213 и ПИ № 10135.1502.214), кв.
479 по плана на 13-ти м. р. на гр. Варна, ул. *** в обхвата на кв. 479, одобрен
със Заповед № 223 от 07.12.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС Варна“.
Жалбата
подписана от двама от управителите е представена с молба с.д. № 167/06.01.2021
г., уточнено е подробно, че дружеството е собственик на трафопост 455,
представляващ сграда с ид. 10135.1502.213.1 и 150/204 кв. м ид. ч. от имот с
ид. 10135.1502.213 – л. 37 – 40. Жалбоподателят сочи, че за издаване на
заповедта е било необходимо съгласие от негова страна по реда на чл. 134, ал.2,
т.6 от ЗУТ. Не е участвал в производството по издаване а заповедта, в която се
поправя очевидна фактическа грешка. Намира, че това води до незаконосъобразност
на оспорената заповед за поправка на очевидна фактическа грешка. Отделно от
това изтъква, че в разработения ПУП - ПРЗ е предвидено изграждане на подземен
трафопост, с което дружеството не е съгласно защото ще се ограничи достъпа за
обслужване на съоръжението. Отправено е искане за отмяна на Заповед №
315/07.07.2020 г. на гл. архитект на Община Варна. В съдебно заседание чрез
юрисконсулт – И.Г. /пълномощно – л. 98, 138/ жалбата се поддържа. Претендира
присъждане на сторени разноски и възнаграждение за юрисконсулт съобразно списък
на разноските.
Ответникът
– главен архитект на Община Варна, чрез процесуален представител – главен
юрисконсулт – И.С. /пълномощно – л. 3/. В писмо с. д. № 2363/12.02.2021 г. /л.
124/ сочи, че документите въз основа на които се установява, че е било налице
несъответствие между формираната воля и изразената воля при издаване на Заповед
№ 477/28.08.2015 г. на главен архитект на Община Варна са на л. 263-264 от адм.
преписка. Видно от графичната част на Заповед № 223/07.12.1983 г. на
председателя на ИК на ОбНС Варна номер на урегулиран имот е УПИ І- 6,7,8, а не
както е изписано в Заповед № 447/28.08.2015 г. на гл. архитект на Община Варна
УПИ VІІ – „за жилищно строителство, трафопост и подземни гаражи“. В писмо с. д.
№ 2947/24.02.2021 г. – л. 130 ответника сочи, че в заседание на 10.03.2020 г.
на ЕСУТ /Протокол № 09/10.03.2020 г. – л.268 от адм. пр./ се констатира, че
разработката е за изменение на ПУП – ПРЗ на действащо УПИ І – 6,7,8 в кв. 479,
одобрен със Заповед № 447/28.08.20215 г. на гл. арх. на Община Варна- УПИ VІІ –
„за жилищно строителство, трафопост и подземни гаражи“, издадена по подадено
заявление № АУ037722ОД/20.04.2015 г. от „Дибо – Варна“ ООД. В графичната част
на Заповед № 223/07.12.1983 г. на председателя на ИК ОбНС – Варна, номер на
урегулиран поземлен имот е УПИ І – 6,7,8, а не УПИ VІІ – „за жилищно
строителство, трафопост и подземни гаражи“ – л. 263-264 от адм. пр. Уточнил е в
молба с.д. № 7074/13.05.2021 г. – л. 184, че Заповед № 447/28.08.2015 г. на гл.
арх. на Община Варна е съобщена на жалбоподателя по реда на чл. 124б, ал.2 от ЗУТ – л.51 -52 от адм. пр. В молба с.д. № 4071/18.03.2021 г. – л. 139 и молба
с.д. № 9170/18.06.2021 г. – л.182, оспорва жалбата и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Заинтересована
страна - Община
Варна, редовно призована не е изразила становище по спора.
Заинтересована страна –
„Дибо - Варна“ ООД редовно призована, не е изразила становище по спора.
Административният съд – Варна
приема за установено следното от фактическа страна:
За
трафопост № 455, находящ се в гр. Варна, ул. *** №34,35, с площ 84 кв. м. е
съставен Акт за държавна собственост № 359/24.07.1986 г. Предоставен е за
управление на СК „Електроснабдяване“ – Варна. Към момента е нанесен в КККР с
ид. 10135.1502.213.1, със собственик „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД – л. 11.
С
Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на Министерски съвет е образувано еднолично
търговско дружество с държавно имущество „Национална електрическа компания“ –
л.41-43, регистрирано с решение от 28.11.1991 г. по ф. д. № 29869/1991 г. на
СГС – л.44-47.
Със
Заповед № 207/09.12.1996 г. на Министерство на енергетиката и енергийните
ресурси е увеличен капитала на „НЕК“ АД с терени с обща площ 731934,3 кв. м,
които се ползват от „НЕК“ АД, клон „Електроразпределение – Варна“. В Приложение
под № 29, към Трафопост № 455, ул. ***, гр. Варна е предоставен прилежащ терен
150 кв. м – л. 96.
Със
Заповед № ДВ-164/24.04.2000 г. „НЕК“ АД е преобразувано, чрез отделяне е създадено
„Електроразпределение – Варна“ ЕАД, като дружеството е правоприемник на
съответната част от активите и пасивите на „НЕК“ АД по Разделителен протокол №1
към заповедта – л. 50-54.
Със
Заповед № ДВ-118-А/24.04.2000 г. „НЕК“ АД е преобразувано, чрез отделяне е
създадено „Електроразпределение – Горна Оряховица“ ЕАД, като дружеството е
правоприемник на съответната част от активите и пасивите на „НЕК“ АД по
Разделителен протокол №1 към заповедта – л. 48-49.
В
изпълнение на §17 от ПЗР на ЗЕ „Електроразпределение – Варна“ ЕАД и „Електроразпределение – Горна
Оряховица“ ЕАД са сключили договор за преобразуване на търговските дружества по
реда на глава ХVІ от ТЗ. Преобразуването е вписано по фирмените дела на двете
дружества с Решение № 3337/29.12.2006 г. на ОС – Велико Търново по ф.д. №
823/2000 г. – л. 66- 70 и Решение № 9645/29.12.2006 г. на ОС – Варна по ф.д. №
1658/2000 г. – л. 60-63.
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД е правоприемник на „Електроразпределение – Горна Оряховица“ АД и е
собственик на трафопост 455, представляващ сграда с ид. 10135.1502.231.1 и
150/204 кв. м ид.ч. от ПИ с ид. 10135.1502.213. Вписванията в КККР са направени
относно собствеността на сградата и имота - л. 190.
Депозирано
е Заявление №АУ037722ОД/20.04.2015 г. до кмет на район „Одесос“ при Община
Варна, скица – предложение по чл. 135, ал.2 от ЗУТ и мотиви за
изменението представени от „Дибо – Варна“ ООД - л.1 от адм. преписка.
Със
Заповед № 447/28.04.2015 г. издадена от главен архитект на Община Варна относно
подаденото заявление от „Дибо - Варна“ ООД е разрешено изработване на проект за
ПУП – ПРЗ за УПИ VІІ „за жилищно строителство,
трафопост и подземни гаражи“ /ПИ 10135.1502.214/, кв. 479 по плана на 13 – ти
м.р. на гр. Варна, ул. *** в обхвата на кв. 479, одобрен със Заповед № 223 от
07.12.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС – Варна. Посочено е, че на
основание чл. 135, ал.6 от ЗУТ се спира прилагането на действащия устройствен
план в определения обхват за срок не повече от една година – л. 49 от адм. пр.
Подадено е
Заявление рег. № АГУП20000162ОД/10.02.2020 г. до кмет на район „Одесос“, Община
Варна от „Дибо - Варна“ ООД за изменение на Заповед
№ 447/28.04.2015 г. издадена от главен архитект на Община Варна – л. 256 от
адм. пр.
Последвало
е издаване на Заповед № 315/07.07.2020 г. от главен архитект на Община
Варна.
По
делото са приети две съдебно – технически експертизи /СТЕ/, неоспорени от
страните, които съдът възприема като компетентно и обективно дадени, чрез които
е установено следното:
СТЕ
– с.д. № 3584/10.03.2021 г. /л.142-153/:
Имот
описан в Акт за държавна собственост № 359/24.07.1986 г. – трафопост № 455, с
прилежаща площ 150 кв. м ид. ч. /Заповед № 207/09.12.1996 г. на министъра на
енергетиката и енергийните ресурси и т.29 от Приложение 2 към посочената
заповед/, представлява имот предмет на Заповед № 315/07.07.2020 г. на гл. арх.
на Община Варна, тъй като е описан като ПИ 10135.1502.213, но с различна
застроена площ и прилежаща площ видно от Приложение №1 към СТЕ. От извършено
проучване на действащия ИЗРП за кв. 479, одобрен със Заповед № 223/07.12.1983
г. на Председателя на ИК на ОбНС – Варна, УПИ VІІ „за жилищно строителство,
трафопост и подземни гаражи“ /ПИ с ид. 10135.1502.214/, като отреждане не
съществува, видно от приложение № 1 към СТЕ.
Имот
описан в Акт за държавна собственост № 359/24.07.1986 г. – трафопост № 455, с
прилежаща площ 150 кв. м ид. ч. е с идентификатор ПИ 10135.1502.213, с площ 204
кв. м. по КККР – Варна и е включен по разрешения за изработване ПУП – ПРЗ със
Заповед № 315/07.07.2020 г. на гл. арх. на Община Варна.
СТЕ с.д. № 8910/15.06.2021 г. /л.192-193/:
Установено е от проучване в Община Варна, че
със Заповед № 223/07.12.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС – Варна – л.263
от адм. пр., в кв. 479, 13 м. р. на гр. Варна е отреден УПИ І-6,7,8 – л. 34 от
адм. пр., включващ поземлени имоти /ПИ/: 213, 214, 183 /второстепенна улица/,
184, част от 108 /улица/ и части от 180,181,185,186 видно от приложение 1 от
СТЕ от 10.03.2021 г.
От направеното проучване в район „Одесос“ при
Община Варна е установено, че съхраняваният ЗРП на 13 м.р. сканиран и оцифрен е
без заповед и в разглежданата територия има съществени различия от одобрения
ЗРП със Заповед № 223/07.12.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС – Варна,
съхраняван в Община Варна, както следва:
В
плана в район „Одесос“ е определен нов квартал 475 заключен между бул. Васил
Коларов, ул. Хаджи Димитър, ул. *** и ул. Тодор Каблешков, който обхваща кв.
479 и кв. 472 по одобрения ЗРП на 13 м.р. със Заповед 223/07.12.1983 г. на
председателя на ИК на ОбНС – Варна.
В процесната територия /УПИ І-6,7,8/ има
отредено УПИ VІ „за жилищно строителство, трафопост и подземни гаражи“ в кв.
475, без отбелязана граница към ул. Оборище.
В този план /в район „Одесос“/ в кв. 475 има
отреден УПИ VІІ „за жилищно строителство, трафопост и подземни гаражи“, заключен
между бул. В. Коларов, ул. Оборище, ул. *** и ул. Т. Каблешков /обхваща целия
кв. 472 от 13 м. р. по Заповед № 223/07.120.1983 г. на председателя на ИК на
ОбНС-Варна. Вещото лице е приложило извадка от неодобрения, но наличен в район
„Одесос“ ЗРП. Дадено е заключение, че не е налице идентичност между УПИ
VІІ „за жилищно строителство, трафопост
и подземни гаражи“, кв. 475 от плана в район „Одесос“ и УПИ І -6,7,8 кв. 479,
13 м.р., гр. Варна от плана на Община Варна, съгласно Заповед № 223/07.12.1983
г. на председателя на ОбНС – Варна.
Със Заявление от 20.04.2015 г. собствениците
на ПИ 10135.1502.214 – „Дибо - Варна“ ООД, заявяват искане за допускане
изменение на ПУП - ПРЗ за УПИ VІІ “за
жилищно строителство, трафопост и подземни гаражи“, кв. 479, 13 м. р., гр.
Варна.
В
скица – предложения по чл. 135, ал.2 от ЗУТ – л. 40 от адм. пр. е предложено изменение
на ПУП – ПРЗ по Заповед № 223/07.12.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС –
Варна в частта на УПИ VІІ „за жилищно строителство, трафопост и подземни
гаражи“, кв. 479, 13 м.р.
В предложението, част – план за регулация е
определена устройствена зона „Жс“ по ОУП 2012 г., въведена е улична регулация в
кв. 479 и са отразени УПИ /л.40 от адм. пр./, както следва:
УПИ
ІХ - 184 „за жилищно строителство, трафопост и подземни гаражи“,
УПИ
Х – 185 „за жилищно строителство“,
УПИ
ХІІІ-186 „за жилищно строителство“,
УПИ
ХІV – 187 „за жилищно строителство“
УПИ
ХV – 188 „ за жилищно строителство“
УПИ
ХVІ-189 – „за жилищно строителство“
Предвидени
са конкретни устройствени показатели за посочените УПИ, които вещото лице е
описало подробно.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От
ответника е уточнено /л.101-103/, че оспорената заповед е връчена на
жалбоподателя на 12.10.2020 г. Това се установява от писмо рег. №
АУ037722ОД_016ОД/08.10.2020 г. от кмет на Община Варна, с което уведомяват
жалбоподателя за издадената заповед. В обратна разписка за доставяне на посоченото
писмо е поставен печат от „деловодство „Енерго про““ за получаване на писмото
на 12.09.2020 г. От печат на пощенската станция, която е доставила писмото е
поставен печат 12.10.20 – 08. От установеното следва, че жалбоподателят е
уведомен за издаване на процесната заповед на 12.10.2020 г. Жалбата е подадена
на 26.10.2020 г., в предвидения срок по чл. 149, ал.1 от АПК от надлежна
страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт, пред надлежен съд,
поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С
процесната заповед е поправена ОФГ само в частта относно ПУП – ПРЗ за УПИ
І-6,7,8, като е посочено, че е в обхвата на два имота ПИ 10135.1502.213 и ПИ
100135.1502.214.
От извадка от регистър на недвижимите имоти
представена от СГКК – Варна – л. 190 се установява: Община Варна е съсобственик на 54/204 ид. ч.
от имот с ид. 10135.1502.213, съгласно Акт за частна общинска собственост №
100, том 32, рег. 12760, дело 6708/20.06.2012 г. на СВ – Варна и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД – без документ за собственост е съсобственик на 150/204 кв. м. ид. ч.
от имот с ид.10135.1502.213; сграда за електропроизводство с ид.
10135.1502.213.1 е собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, в КККР е
вписано, че няма документ за собственост; имот с ид. 10135.1502.214 е
собственост на „Дибо – Варна“ ООД, съгласно н. а. №12, том 54, рег. № 20490,
дело 3114/20.09.2012 г. на СВ – Варна. При така установеното право на
собственост следва, че Община Варна и „Дибо – Варна“ ООД са заинтересувани лица
в производството с оглед установените вещни права върху имоти относно които е
допусната ОФГ, съответно жалбоподателят има правен интерес от оспорването
предвид правото на собственост върху имот с ид. 10135.1502.213 и сграда с ид.
10135.1502.213.1. В производство по оспорване на заповед за поправка на
очевидна фактическа грешка, за преценка лицата с правен интерес от оспорването,
съответно заинтересованите лица се
съблюдават общите правила на чл.21, ал.1 от АПК, а не тези по чл. 131, ал.2 от ЗУТ, поради което в настоящото производство жалбоподателят има правен от спарването,
съответно заинтересовани лица са Община Варна и „Дибо – Варна“ ООД.
Процесната
заповед е за поправка на ОФГ и при издаването, съответно правния интерес от
оспорването й се следват правилата на АПК, а не тези по на ЗУТ. В този смисъл е
практиката на ВАС – определение №170/
07.01.2016 г. по адм.
д. № 14731/2015 г. на ВАС.
Съгласно чл. 135,
ал.8 (Нова – ДВ, бр. 16/23.02.2021) от ЗУТ - Заповедите по ал. 3 и 5, издадени
от кмета на общината, губят правно действие, когато в едногодишен срок от
влизането им в сила не е внесен проект за изменение на плана. Съгласно § 86 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 16/23.02.2021 г)
- Влезлите в сила до влизането в сила на
този закон разрешения по чл. 135, ал. 3 и
нареждания по чл. 135, ал. 5 за
изработване на изменения на подробни устройствени планове губят правно
действие, ако в едногодишен срок от влизането в сила на този закон не е внесен
проект за одобряване на плана. По силата на посочените норми Заповед №
447/28.08.2015 г. на главен архитект на Община Варна не е загубила правно
действие към момента, поради което е налице правен интерес от оспорването,
както и с оглед възможността за претенции за вреди по ЗОДОВ.
С т.2.4 от Заповед №
5512/31.12.2019 г. на кмет на Община Варна, в съответствие с § 1, ал.3 от ДР на
ЗУТ, вр. чл.135, ал.1, 3 и 5 от ЗУТ е предоставено право на главен архитект на
Община Варна на основание чл.135, ал.3 и 5 от ЗУТ да разрешава, съответно
отказва да се изработват проекти за изменение на подробни устройствени планове. В
съответствие с делегираното правомощия, оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – главен архитект на Община Варна, тъй като се поправя ОФГ в
заповед, с която е разрешено изработване на проект за ПУП за изменение на ПУП –
ПРЗ.
В оспорената заповед
не са изложени мотиви за издаването й. Такива не се съдържат и в Решение по
т.23 от Протокол 09/10.03.2020 г. на ЕСУТ при Община Варна, което е посочено за
основание за издаване на процесната заповед. Липсата на мотиви препятства
правото на защита на жалбоподателя и възможност съдът да извърши проверка, налице
ли са фактите посочени като основание за издаване на заповедта. Допуснато е
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 59, ал.2, т. 4, пр.1 от АПК,
което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
След подаване на
Заявление № АГУП2000162ОД/10.02.2020 г. от „Дибо – Варна“ ООД за поправка на
ОФГ е следвало жалбоподателя да бъде уведомен за започналото административно
производство за издаване на заповед за поправка на ОФГ. Това не е извършено, с
което е допуснато нарушение на чл.26, ал.1 от АПК. Допуснатото процесуално
нарушение е съществено, тъй като ако не беше осъществено ответника щеше да
достигне до друг правен резултат. Този извод съдът прави на базата на
направените възражения от жалбоподателя в жалбата, които той би направил още в
административното производство.
Ответника в писмо от
13.05.2021 г. – л. 184 от делото е заявил, че Заповед № 447/28.05.2015 г. на
гл. архитект на Община Варна е съобщена по реда на чл.124б, ал.2 от ЗУТ, видно
от служебна бележка – л.53 от адм. пр., писмо от Дирекция „ИАО“ – л.52 от адм.
пр. и разпечатка от сайта на Община Варна – л.51 от адм. пр.
Със Заповед № 447/28.08.2015
г. на гл. арх. на Община Варна, на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ е разрешено
изработване на ПУП за изменение на ПУП – ПРЗ, тази заповед е административен
акт по смисъла на чл. 214, т.1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. С тази
заповед не е дадено разрешение за изработване на проект за ПУП по чл. 124а от ЗУТ, за което изрично е предписано в чл.124б, ал.4 от ЗУТ, че не подлежи на обжалване.
Още един аргумент, че Заповед № 447/28.08.2015 г. на гл. арх. на Община Варна
подлежи на обжалване е чл.135, ал.6 от ЗУТ, който предвижда, че заповедите по
ал. 3 и 5, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана,
спират прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се
отнасят, т.е. засягат са права и интереси на определени лица. В този смисъл е
определение № 8940/22.07.2015 г. по адм. д. № 7784/2015 г. на ВАС.
Не са налице
доказателства за оспорване на Заповед № 447/28.05.2015 г. на гл. архитект на
Община Варна от жалбоподателя. Същият е узнал за нея най – рано със съобщаване
на процесната заповед, т.е. на 12.10.2020
г. но не е я е оспорил. Следва, че по отношение на жалбоподателя тази заповед е
влязла в сила.
Съгласно чл. 62, ал.2 от АПК - Очевидни
фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа,
който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на
очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за
поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.
В случая е налице
административен акт Заповед № 447/28.08.2015 г. на гл. арх. на Община Варна и е
допустимо в него да се поправя ОФГ, но само при наличие на предвидените предпоставки
за това.
Очевидна фактическа
грешка е налице, когато има несъответствие между формираната и изразена воля.
От мотивите на акта е възможно да е ясна волята на органа, но в
разпоредителната част да е допусната грешка, тогава е приложима нормата на чл.
62, ал.2 от АПК.
От изложените мотиви
в Заповед 315/07.07.2020 г. на гл. арх. на Община Варна се установява, че
волята на ответника е била разрешаване изработване на проект за ПУП за
изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ І-6,7,8 /ПИ 10135.1502.213 и ПИ № 10135.1502.214/
кв. 479 по плана на 13 м. р. на гр. Варна, ул. *** в обхвата на кв. 479,
одобрен със Заповед № 223/07.12.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС – Варна.
В одобрено изменение
на ЗРП със Заповед № 223/07.12.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС – Варна
ПУП, съхраняван в Община Варна е налице УПИ І-6,7,8 кв. 479, 13 м.р. – л.34 и л.263
от адм. пр. В този план УПИ VІІ, кв. 479, 13 м.р. няма /по този начин имота е
посочен в заявление от „Дибо - Варна“ ООД“ – л. 1 от ад. пр./
В плана съхраняван в
район „Одесос“ е налице УПИ VІ „за жилищно строителство, трафопост и подземни
гаражи“ в кв. 475 без отбелязване на граница към ул. Оборище /попада в УПИ І
-6,7,8 – плана съхраняван в Община Варна/ и УПИ VІІ „за жилищно строителство, трафопост
и подземни гаражи“, кв.475, заключен между
бул. В. Коларов, ул. Оборище, ул. *** и ул. Т. Каблешков /обхващащ целия
квартал 472 от 13 м.р. по Заповед 223/07.12.1983 г. на председателя на ИК на
ОбНС- Варна – л. 194 от делото.
От двете представени
графични части – л. 194 от делото и л. 34 от адм. пр. безспорно се установява,
че УПИ VІІ, кв. 479 няма. Налице е УПИ VІІ – кв. 475, но е различен от УПИ І - 6,7,8,
кв. 479, 13 м.р. одобрен със Заповед 223/07.12.1983 г. на председателя на ИК на
ОбНС- Варна. Такова заключение е дало и вещото лице по СТЕ от 15.06.2021 г.,
което не е оспорено от страните.
От скица –
предложение по чл.135, ал.2 от ЗУТ /л.40 от адм. пр./ към заявлението на „Дибо -
Варна“ ООД е сравняване с УПИ І-6,7,8 се
установява, следното:
|
УПИ І-6,7,8
включва: |
Предложението от „Дибо
– Варна“ ООД от 20.04.2015 г. за изменение на УПИ VІІ, който включва: |
|
213 |
УПИ Х-213 за
трафопост /ПИ 213/ |
|
214 |
УПИ ХІ-214 за общ. Обслужване
/ПИ 214/ |
|
183 |
не е включен |
|
184 |
УПИ ІХ - 184 за
жил. стр., траф. и подз. гаражи /ПИ 184/ |
|
част от 108 |
не е включен |
|
част от 180 |
не е включен |
|
част от 181 |
не е включен |
|
част от 185 |
УПИ ХІІ – 185 за
жил. стр. /ПИ 185/ |
|
част от 186 |
УПИ ХІІІ - 186 за
жил. стр. |
|
|
УПИ ХІV – 187 за жил. стр. |
|
|
УПИ ХV – 188 за
жил. стр. |
|
|
УПИ ХVІ -189 за
жил. стр. |
Следва, че не е налице
идентичност между това което е заявено и това което допуснато за изменение. Също
така не е идентичност между обхвата на имотите, относно които е разрешено
изработване на проект за ПУП – УПИ -VІІ „за жилищно
строителство и подземни гаражи“ (ПИ № 10135.1502.214), кв. 479 по плана на
13-ти м.р. на гр. Варна, ул. *** в обхвата на кв. 479, одобрен със Заповед №
223 от 07.12.1983 г. на председателя на ЕК на ОбНС Варна“ и УПИ І-6,7,8 (ПИ № 10135.1502.213 и ПИ №
10135.1502.214), кв. 479 по плана на 13-ти м.р. на гр. Варна, ул. *** в обхвата
на кв. 479, одобрен със Заповед № 223 от 07.12.1983 г. на председателя на ЕК на
ОбНС Варна.
Изложеното обосновава
извод, че не са били налице предпоставките за поправка на очевидна фактическа
грешка, защото с оспорената заповед не се поправя наличие на несъответствие
между формираната и изразената воля на ответника, а с процесната заповед се
допуска изработване проект за ПУП за нов имот. Не са налице предпоставките за
издаване на оспорената заповед предвидени в чл. 62, ал.2 от АПК, поради което
същата е незаконосъобразна.
Оспорената заповед е
издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, което налага
отмяната й.
Жалбоподателят е
представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт, заплатил е държавна такса в
размер на 50 лева, депозити за вещо лице в общ размер на 800 лева. На основание
чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК
следва на жалбоподателя да се присъди сумата от 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение, тъй като делото е с фактическа и правна сложност. Свидетелство
за това е нуждата от две съдебно – технически експертизи за изясняване на
спора. Отделно от това за делата по ЗУТ е предвидено минимално възнаграждение
за адвокат в размер на 900 лева, съгласно чл. 8, ал.2 т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, докато по
останалите дела без материален интерес размерът на минималното възнаграждение
за адвокат е по-нисък от 350 до 500 лева. Това обуславя, че законодателя е
възприел, че делата по ЗУТ са с по-висока фактическа и правна сложност. С оглед
изложеното претендираното възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева е
основателно до размера от 150 лева. На основание чл.143, ал.1 от АПК, администрацията
към която се числи ответника, в случая Община Варна, следва да бъде осъдена да
заплати в полза на жалбоподателя сумата 1000 лева /50 лв. – държавна такса, 800
лева – депозити за възнаграждение на вещо лице, 150 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
Предвид изхода на
спора и по арг. на противното на чл. 143, ал. 3 от АПК искането на ответника за
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно, поради което се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от
АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 315/07.07.2020 г. издадена от главен архитект на Община
Варна по жалбата от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА Община Варна
да заплати в полза на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД,
ЕИК ********* сумата от 1000
/хиляда/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: