РЕШЕНИЕ
Номер 36111.09.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 20.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20204100500596
по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на ПГЕЕ „М. В. Л.“, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление град Г. О., ул.“Н. П.“ № ..., против Решение №
103/20.03.2020г. по гр.дело № 2040/2019г. по описа на Районен съд-Г. О., с което
първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени искове, предявени от М.
Н. В. с правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от КТ вр. чл.225 КТ. С обжалваното
решение съдът е уважил изцяло исковите претенции, като е отменил Заповед № РД-12-
1333/03.09.2019г. на работодателя, издадена на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, възстановил
е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „старши учител, практическо
обучение“ в ПГЕЕ „М. В. Л.“ и е осъдил ответника да й заплати сумата от 7 691.70 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение, ведно със законната лихва от 06.11.2019г. до изплащането.
Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен и
неправилен поради несъответствието му със събрания доказателствен материал. Намира за
неправилни изводите на съда за недоказаност законосъобразността на извършения подбор
по реда на чл.329 КТ поради изпълнение на указаната от съда доказателствена тежест.
Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с
което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, в който е заето становище за правилност и законосъобразност на атакуваното
решение, съответно за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания, като счита, че
същите не кореспондират със събраните доказателства по делото. Моли да бъде потвърдено
атакуваното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите процесуални
1
представители, поддържат изразените в писмен вид позиции по спора във въззивната жалба,
съответно в отговора на същата. Въззиваемата страна поддържа искането си разноски
съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Въззивникът, чрез своя пълномощник, прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната
страна и прави искане за намаляването му до предвидения в Наредба № 1/2004г. минимален
размер.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира следното:
Районен съд – Г. О. е бил сезиран с обективно съединени искове, предявени от М. Н.
В. против ПГЕЕ „М. В. Л.“ с правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 вр. чл.225 от КТ - за
отмяна на Заповед № РД-12-1333/03.09.2019г. на работодателя, с която е прекратено ТПО на
основание чл.328 ал.1 т.3 пр.2 от КТ, като незаконосъобразна, възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата
е останала без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца в размер на
7 691.70 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. Изложени са твърдения за
незаконосъобразност на уволнителната заповед на работодателя поради това, че към датата
на издаването й не е налице реално намаляване обема на работа, не е извършен подбор по
законовите критерии на чл.329 КТ, неспазване изискванията за границите на подбора и реда
за извършването му, не е извършен между всички длъжности със сходни трудови функции,
същият е повърхностен и формален, не е направен по обективни данни, от които да следва,
че уволнената е с по-слаби качества, при липсата на задълбоченост в оценъчната дейност на
работодателя и не съответства на периода, който се оценява, показателите са подборно
избрани, нелогични във времето и по тях не могат да се оценят действителните качества на
служителите, последните не са равнопоставени досежно професионалната си работа и
контрол, както и поради неспазване клаузите на КТД за необходимостта от даване на
съгласие при прекратяване на ТПО с член на СО на СБУ към КНСБ в ответното училище.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ПГЕЕ „М. В. Л.“ оспорил предявените искове, като
заел становище за тяхната неоснователност. Оспорил е ищцовите твърдения за липсата на
реално намаляване обема на работа, за незаконосъобразност на извършения подбор и за
липсата на дадено съгласие от СО на СБУ към КНСБ за прекратяване на ТПО с ищцата.
Заявил е, че е налице законност на уволнението и същото не подлежи на отмяна.
Фактическата обстановка по делото е била детайлно изяснена от районния съд.
Установено е, че ищцата се е намирала в ТПО с ответника, при когото е заемал длъжността
„старши учител – практическо обучение“ в направление „Електротехника и енергетика“,
прекратено с оспорената заповед на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ – поради намаляване обема
на работа. Заповедта е била надлежно връчена на ищцата на 03.09.2019г. Не е било спорно
между страните, че със Заповед № РД06-548/10.07.2019г. на началника на РУО-В. Т. бил
преустановен държавния прием за ученици в осми клас за учебната 2019/2020г. за една
2
паралелка, професия 522010 „електротехник“, специалност 5220101 „Електрически машини
и апарати“ в ответното училище. Представени са щатни разписания от 15.07.2019г. и от
03.09.2019г., видно от които е намалена щатната численост на заеманата от ищцата
длъжност от 5 бр. на 4 бр. Със Заповед № РД-11-1307/28.08-2019г. на работодателя, във
връзка с новоутвърденото щатно разписание, е било разпоредено извършването на подбор
между учителите от професионални направления „Електротехника и енергетика“,
„Машиностроене, металообработване и металургия“ и „МПС, кораби и въздухоплавателни
средства“, който да бъде съобразен с провеждащото се обучение през учебната 2019/2020г.,
по критериите – по-висока квалификация и по-добра работа и е назначена нарочна комисия.
Видно от Протокол от 02.09.2019г. на комисията по извършване на подбора, последният е
извършен между петима учители – главен учител практически обучение и старши учители
практическо и теоретично обучение и по критерий 2 „Изпълнение на трудовите
задължения“ ищцата е получила най-малък брой точки /28/, представляващи сбор от
показателите оценка на постигане резултати от труда за учебната 2017/2018г., участие в
училищни мероприятия, трудова дисциплина, умение за работа в екип и оценка от
педагогически контрол за учебната 2018/2019г.
Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията във въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение са изцяло неоснователни, не намират опора нито в
нормативната уредба, нито в събраните по делото доказателства. Съображенията затова са
следните:
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника на някое
от безвиновните основания по чл.328 КТ е негово субективно право за преустановяване на
трудовоправната връзка при предвидените от закона ред и условия. В процесния случай
трудовият договор е прекратен на основание намаляване обема на работа. Реално
намаляване на работата има и това се установява от издадената от началника на РУО –
Велико Търново заповед за преустановяване държавния прием на ученици в осми клас за
специалността „Електротехнически машини и апарати“. Установеното по категоричен начин
обективно настъпило намаление в обема на работа е пряко свързано с конкретно
изпълняваната от ищцата длъжност. Намалението обема на работа е основание за
работодателя да предприеме действия по оптимизиране на щатния състав, което той е
сторил в случая с новоутвърденото щатно разписание.
Съобразно задължителното тълкуване, дадено в ТР № 3/16.01.2012г. по т.д. № 3/2011г.
на ОСГК на ВКС, преценката на работодателя по чл. 329 ал. 1 КТ – кой от работниците и
служителите има по – висока квалификация и работи по – добре подлежи на съдебен
контрол в производството по иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1 КТ при
упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки
по законовите критерии по чл. 329 ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците
и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Съдебният
контрол не се ограничава единствено до въпроса за формалното използване на критериите,
установени с нормата, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от
работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на
оценките по чл. 329 ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно
установения правен режим.
Предвид твърденията в ИМ и съображенията на работодателя в отговора на същата,
съдът правилно е определил, че в тежест на ответника – работодател е да установи
3
законосъобразното извършване на подбора по критериите на чл.329 КТ. При направеното от
ищцата оспорване на констатациите и оценките в протокола на комисията по извършване на
подбора, че същите са неверни, по отделните показатели са ползвани данни от различни
учебни години, налице са пропуски, редица неясноти и грешки, работодателят е следвало да
ангажира доказателства, за да установи законосъобразното упражняване на правото си да
прекрати трудовоправната връзка. Останало е напълно неизяснено как са формирани
оценките по първи, втори и четвърти показател по критерий 2 и кои точно задължения
ищцата не е изпълнила, за да се подложи на преценка изпълнението на трудовите й
задължения по този критерий. Представените писмени доказателства, включително
протокола на комисията за подбор, са частни свидетелстващи документи, изгодни за
представилата ги страна, като верността им е следвало да бъде установена, включително
чрез събиране на гласни доказателства. Следователно останала е недоказана обективността
на подбора и формираните при него оценки, тъй като ответникът не е ангажирал
своевременно съответните доказателствени средства за тези подлежащи на пълно доказване
обстоятелства в негова тежест.
По тези съображения, районният съд правилно е приел, че след като липсват
доказателства за законосъобразност на извършения подбор, то заповедта за едностранно
безвиновно прекратяване на ТПО се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна. С оглед
изхода на спора по главния иск, основателни и доказани са исковете по чл.344 ал.1 т.2 от КТ
– за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.
чл. 255 КТ - за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение. Ето защо, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
При този изход на процеса по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение,
следва да бъде уважена претенцията на въззиваемата страна за присъждане на сторените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие договореното и реално заплатено на упълномощения
адвокат възнаграждение е 1 200 лв. Своевременно бе направено възражение за прекомерност
на същото с искане за неговото намаляване до предвидения в Наредба № 1/2004г. на ВАС
минимален размер. Съобразявайки датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие и действащите към този момент разпоредби на чл.7 ал.1 т.1 и чл.7 ал.2 т.3 от
наредбата, съдът намира, че искането на жалбоподателя се явява неоснователно, доколкото
договореното, реално заплатено и претендирано адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция е под законоустановения минимум.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 103/20.03.2020г. по гр.дело № 2040/2019г. по описа на
Районен съд-Г. О.
ОСЪЖДА ПГЕЕ „М. В. Л.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град Г.
О., ул.“Н. П.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. В. , ЕГН **********, с адрес град Г. О., ул.“Т.
И.“ № **, вх.***, направените за въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5