Р
Е Ш Е
Н И Е № 260128
гр.Хасково, 13.10.2020
год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и четвърти септември
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 369 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от З.И. ***
против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – гр.София, иск с правно основание
чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен.
В исковата молба се твърди, че
било образувано изпълнително дело № 1138/2013 год. първоначално при ЧСИ Р. А.,
рег.№ 848, с район на действие - Софийски градски съд, което производство на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК е било прекратено с Постановление от 10.10.2018 год. Изпълнителният
титул за образуване на изпълнително производство бил издаденият
изпълнителен лист от 02.04.2013 год.,
издаден на основание чл.404, т.1 от ГПК и чл.51, ал.1 от ЗМТА по Т.д. №
1634/2013 год. по описа на СГС, на основание
Решение № 359/24.08.2012 год. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ
по арб.д. № 359/2012 год. Съгласно посочения изпълнителен лист ищцата била осъдена
да заплати в полза на „Профи Кредит“ ЕООД сумата 3987.22 лв., ведно със законна
лихва, считано от 24.08.2012 год., както и разноски по делото. Посоченото
изпълнително дело било прекратено, като възоснова на същия изпълнителен лист
настоящият ответник образувал
изпълнително дело № 20199290400282 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с район
на действие - района на ОС-Хасково. С покана за доброволно изпълнение от
21.09.2019год. ищцата била поканена на основание чл.428, ал.1 от ГПК да изпълни
доброволно задължението си, като едновременно с това й бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение, както и върху банкови сметки. Насрочен бил и опис на
11.04.2019 год. в дома й за извършване на такъв върху движими вещи, собственост
на ищцата. Описът не се състоял, но по молба на взискателя била наложена
възбрана върху няколко недвижими имоти.
Насрочвани били и други принудителни действия от ЧСИ с оглед удовлетворяване
вземането на взискателя. В исковата молба ищцата твърди още, че процесният
изпълнителен лист е издаден в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, което
дружество е прехвърлило на ответника
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД вземането си по този изпълнителен
лист. Прехвърлянето на вземането станало след издаването на изпълнителния лист
и преди образуването на изпълнителното производство, за което прехвърляне обаче
ищцата не била уведомена по надлежния ред. Така изложените факти и
обстоятелства обуславяли правния й интерес да предяви настоящия иск, като
счита, че е налице законовата хипотеза
на чл.439 от ГПК. В този смисъл моли за решение, с което съдът да признае за
установено по отношение на ответника, че не дължи изпълнение, изразяващо се в
заплащане на исковата сума, тъй като
счита, че вземането й е погасено по давност. Твърди, че след издаването на изпълнителния
лист- 02.04.2013 год. е започнала да тече нова давност за присъденото вземане,
на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД, която според ищцата е прекъсната на
28.08.2013 год., когато е извършено последното действие по принудителното
изпълнение. От тази дата започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който
е изтекъл на 28.08.2018 год. Отбелязаната на гърба на изпълнителния лист дата
10.10.2018 год. за издадено Постановление за прекратяване на изп. производство
не можела да породи правно действие и нямала правно значение, тъй като от
последното действие по принудителното изпълнение били изтекли повече от 5
години. В този смисъл моли за решение, като претендира разноски.
В
законоустановения едномесечен срок ответникът подава отговор с твърдения, че
искът е допустим, но е неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба, че
длъжницата не е уведомена за извършената
цесия. На следващо място излага мотиви, че не изтекла в полза на ищцата
петгодишна погасителна давност и че същата е прекъсната с извършването на
редица принудителни действия по искане на взискателя. Ответникът моли съда да
отхвърли иска и му присъди разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
По делото не се спори, че
имената З.И.А. и З.И. Ж. са имена на
едно и също лице.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Първият
въпрос, който следва да бъде обсъден по делото, е въпросът за пасивната
материална легитимация на дружеството ответник, а именно – възможността
дружеството да отговаря по предявения иск. Това е така, тъй като в случаите на
материално правоприемство на вземането поради прехвърлянето му чрез договор за
цесия, при предявен иск по чл.439 от ГПК, въпросът дали ответникът по иска е
кредитор или не на длъжника е въпрос по съществото на спора и следва
задължително да се разгледа от съда / в този смисъл Определение №
504/18.10.2016г. по ч.т.д. № 1819/2016г. на II т.о.
на ВКС/. Ако се установи, че договорът за цесия не е породил правно действие по
отношение на длъжника, това е достатъчно основание предявения иск да се
отхвърли като неоснователен поради липсата на пасивна материална легитимация на
ответника по иска. В исковата молба ищцата въвежда възражението за това, че не
е била уведомена за прехвърляне на вземането по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
поради което на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията не е породила действие по
отношение на дължника. Ето защо, съдът счита, че преди да разгледа възражението
на длъжника за погасяване на вземането по давност, следва да разгледа това
възражение.
По
делото е представено Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от стария кредитор до
длъжника за прехвърляне на вземането. Уведомлението е направено от цесионера по
пълномощие на цедента. Уведомлението е изпратено чрез пощенска пратка по куриер
на адреса на кредитополучателя, който е посочен в договора за заем. От
представеното копие на Известие за доставяне се установява, че Уведомлението е
върнато на подателя с отбелязване за „сменен адрес“. В т.11.3 на Общите условия
към договора за кредит е посочено, че всяко известие, инструкция, документ или
въпрос възоснова или във връзка с Договора за револвиращ заем, се считат за
получени, ако са изпратени на адреса за кореспонденция, който е посочен в
договора. Общите условия са приети от кредитополучателя без възражение с
подписването на договора за кредит, поради което са станали задължителни за
него. От съдържанието на т.11.3 от договора следва извода, че с тази клауза
страните са уговорили т.н. фингирано връчване на изявлението – изявлението ще
се счита за връчено, ако е изпратено на адреса, който е посочен в договора,
въпреки че не е получено от адресата. Или, при наличието на клауза в Общите
условия за фингирано връчване следва да се приеме, че Уведомлението по чл.99,
ал.3 от ЗЗД за прехвърляне на вземането е съобщено надлежно от стария кредитор
на длъжника. Следва да се отбележи още, че в настоящия процес ищцата не оспори
истинността на посоченото Известие за доставяне, а и съобщението по чл.99, ал.3
от ЗЗД може да бъде извършено от цесионера и в хода на съдебното производство
по висящо правоотношение между страните и същото следва да бъде взето предвид
от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК, в каквато насока е и актуалната
практика на ВКС. Ищцата не оспорва факта, че с отговора на исковата молба е
получила от цесионера и приложените към отговора договор за цесия и уведомление
по чл.99, ал.3 от ЗЗД. При така установеното по делото, съдът приема, че
цесията е породила правно действие по отношение на длъжника, поради което
цесионерът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Следващият
спорен по делото въпрос е относно погасяване на вземането по давност.
Не се
спори по делото, че е постановено Решение № 359/24.08.2012г. по вътрешно
арбитражно дело № 359/2012г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“
СНЦ, възоснова на което е издаден Изпълнителен лист на 02.04.2013г. от Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-8
състав, т.д. № 1634/2013г., на основание чл.404, т.1 от
ГПК и чл.51, ал.1 от ЗМТА. Според посочения изпълнителен лист ищцата З.И.А. е била осъдена
да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД – София, сумата
от 3987.22 лева, ведно със законната лихва от 24.08.2012г. – датата на
постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на
задължението; сумата от 379.23 лева – юрисконсултско възнаграждение и сумата от
80 лева – разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева,
представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по
издаване на изпълнителен лист.
С Молба, вх. № 3412/06.07.2013г. дружеството, в
полза на което е бил издаден цитирания изпълнтелен лист, е образувало изпълнително дело
№ 1138/2013г. по описа на ЧСИ Р. А., рег. № 848, с район на
действие - района на СГС. След
образуване на изпълнителното производство
ЧСИ е пристъпил към
проверка на имущественото състояние на длъжника З.А., проверка за
налични публични задължения, наличие на банкови сметки и др.
На 28.08.2013г. на длъжника е
била изпратена Покана за доброволно изпълнение, като
няма данни същата да е била получена.
С Молба
от 26.09.2018г. настоящият ответник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” е поискал да
бъде конституиран в качеството на взискател по изпълнителното дело. С Протокол
от същата дата ЧСИ Р. А. е уважила молбата и е конституирала настоящия ответник
като взискател по делото на мястото на първоначалния взискател „Профи Кредит
България” ООД.
С
Постановление от 10.10.2018г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
съдия-изпълнителят е прекратил изпълнителното производство, като е посочил, че
последното извършено действие е на 28.08.2013г.
По Молба на
взискателя на 14.02.2019г. изпълнителното дело е било прехвърлено при
ЧСИ Н.
К., рег. № 929 и е било образувано под нов № 20199290400282 по описа на ЧСИ
Н.К..
Няма спор още, че
след прехвърлянето на изпълнителното дело при ЧСИ Н.К., същата е изпратила Покана за доброволно изпълнение до ищцата,
връчена на 21.02.2019г. ЧСИ е продължила да извършва проверки и
изисква данни за имущественото състояние на длъжника, както и да налага
запор в банкови клонове, за които е имало данни за
налични вземания на длъжника и запор върху трудовото
възнаграждение. Видно е, че не е настъпило изпълнение по посоченото дело, поради
което взискателят не е удовлетворен.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, който е процесуално
допустим, доколкото се основава на факт, настъпил след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, а именно изтекла погасителна давност
на процесните вземания.
Разгледан по
същество, искът е основателен по следните съображения:
Съгласно чл.114,
ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, и се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение – чл. 116, б.
“в“. Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Освен това е обявено за изгубило сила
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС,
според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. В мотивите към т.10 е
посочено и че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането възоснова на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В настоящия казус
прекратяването на изпълнителното производство - № 1138/2013г. по описа на ЧСИ Р.
А., е настъпило поради т. н. „перемпция“, т.е. бездействие на взискателя в
продължение на две години. При настъпило по силата на закона прекратяване, съдебният
изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти. Във
всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права /напр. купувачите от публична продан/, както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
В случая съдът
приема, че давносттта е започнала да тече от издаването на изпълнителния лист -
на 02.04.2013г. /доколкото няма данни кога самото решение е влязло в сила/, тъй
като само по себе си образуването на изпълнителното дело, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността. В този смисъл
съдът намира, че е настъпило прекратяване по силата на закона на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, доколкото взискателят в
продължение на две години от образуване на изпълнителното производство на 06.07.2013г.,
не е поискал извършването на изпълнителни действия. Т.н. „перемция“ е настъпила
по силата на закона на 06.07.2015г. и всички, предприети по изпълнителното дело
изпълнителни действия се обезсилват по право. Следователно, след прекратяване
на изпълнителното производство по силата на закона – на 06.07.2015г., на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и доколкото ново такова възоснова на същото изпълнително основание не
е било образувано преди да изтече давностният срок за самото вземане, то
давността не е била прекъсната. Предвид така установеното, съдът счита, че след
изтичането на пет години, считано от 02.04.2013г., вземането се е погасило по
давност към датата 02.04.2018г., към която дата все още не са били предприети
действия по ново образуване на валидно изпълнително производство. Новото
изпълнително производство - № 282/2019г.
по описа на ЧСИ Н. К., е било образувано на 14.02.2019г.
За пълнота на
мотивите следва да се посочи, че ТР № 2/2015г. действа за в бъдеще, но
същевременно е нужно да се отбележи, че към момента на неговото постановяване –
26.06.2015г. , изпълнителното производство е било висящо и няма данни след
датата 28.08.2013г. да са извършвани каквито и да било действия по принудително
изпълнение, годни да прекъснат давността.
Поради изложеното, предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен. С оглед изхода на делото, ответникът
ще следва да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокат и платена
държавна такса. Направеното от процесуалния представител на ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата съдът намира за
основателно по следните съображения: Ищцата е реализирала разноски в размер на 1000
лева за адвокатско възнаграждение, като от представения Договор за правна
защита и съдействие се доказва по
категоричен начин заплащането на посочената сума /платена е в брой/. Съгласно
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: /чл.7, ал.2, т.2/ - „ при интерес от 1 000
лева до 5 000 лева – 300 лева + 7 % за горницата над 1 000 лева.
Настоящото дело е с интерес 4 496.45 лева, поради което заплатеното от ищцата
възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лева се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, което е приключило в
едно съдебно заседание. Изложеното не предполага по-висок размер на дължимото
адвокатско възнаграждение от минималния такъв. Минималният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение в случая съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 545 лева. Следователно възражението, направено на основание
чл.78, ал.5 от ГПК, е основателно и заплатеното от ищцата възнаграждение за
адвокат следва да бъде намалено до сумата от 545 лева, които да се присъдят на
ищцата като разноски за адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и
направените разноски за платена държавна такса в размер на 180 лева, или ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените по настоящото дело разноски в размер на 725 лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439, ал.1 от ГПК, по отношение на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнесцентър
„Люлин 6“, ет. 2, че З.И. Ж., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***,
офис 3, не дължи сумата от 3987.22 лева,
заедно със законната лихва от 24.08.2012г. , сумата 379.23 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 80 лева – разноски по арбитражното
производство, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатена от молителя
държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, за
които суми е издаден изпълнителен лист на 02.04.2013г. от Софийски градски съд
по т.д. № 1634/2013г. възоснова на вляло в сила Решение № 359/24.08.2012г. по
Вътрешно арбитражно дело № 359/20212г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер
Юстициарум” СНЦ, вземанията по който са прехвърлени на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, район Люлин, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2,
с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.08.2018г.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.
София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнесцентър „Люлин 6“, ет. 2, да заплати на З.И. Желязкова, ЕГН **********,***, със
съдебен адрес ***, офис 3, направените по делото разноски в размер на 725 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.