Решение по дело №2812/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 124
Дата: 3 февруари 2021 г.
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20207050702812
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………/…………2021 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА- ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесет и първа  година в състав:                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ГАНЕВА

 ЧЛЕНОВЕ:              ИВЕТА ПЕКОВА

                       ЙОРДАН ДИМОВ  

 

при секретаря Ангелина Георгиева и в присъствието на прокурора  от ВОП Александър Атанасов, като разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело №2812 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл.348 от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР - Варна, подадена чрез пълномощник- юриск. К.С.Л.А., срещу решение № 260475/27.11.2020 г., постановено по анд. № 4649/2020 г., по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 436и-205/29.09.2020г. на директора на ОД на МВР-Варна по санкциониране на В.С.И. с административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева., на основание чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Релевира се допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на  процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63 ЗАНН. Районният съд е проконтролирал различно НП от това , за което е сезиран с въззивната жалба. Нарушаването на противоепидемична мярка, приета на основание чл. 73 АПК, по презумпция не би могло да бъде маловажен случай, особено в условията на извънредно положение. Излагат се твърдения, че противоепидемичните мерки получават широк медиен и обществен отзвук, поради което не следва да се приемат доводите на ВРС, че И. не е била наясно с актуалното съдържание на заповедта. В жалбата се посочва и факта, че пред първоинстанционния съд не е изяснено обстоятелството кой е бил придружител на малолетните лица, присъствали при извършване на проверката, както и се посочва, че тези факти от друга страна са ирелевантни, доколкото към датата на извършване на нарушението забраната за посещение на спортни и детски площадки и съоръжения е била абсолютна. Посещението на игрищата и съоръженията в училищния двор е било в нарушение на действащите разпоредби.

Предвид изложеното се отправя искане до касационната инстанция за отмяна на решението на Районен съд – Варна и да върне делото за ново разглеждане от друг състав, а в условие на евентуалност се иска постановяване на решение, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание представител за касатора не се явява, но депозира писмени бележки в подкрепа на позицията за основателност на касационната жалба.

Ответникът по касация – В.С.И., не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Депозиран е отговор на касационна жалба чрез процесуален представител с позиция за правилност на обжалваното решение. Твърди се приложимост на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, както и че Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. е нормативен административен акт , поради което същата е следвало да се обнародвана в „Държавен вестник“. В допълнително представени писмени бележки се претендира присъждане на сторените по делото разноски, за които се представя списък. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба, понеже решението на ВРС е правилно. 

Настоящият касационен състав на Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество същата е основателна поради следните съображения:

Предмет на обжалване във ВРС е било наказателно постановление /НП/ № 436и-362/16.10.2020г. на директора на ОД на МВР-Варна , с което за нарушение на чл. 63, ал.1 от Закона за здравето на В.С.И. е наложена „глоба“ в размер на 300 лева., на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

От доказателствата, събрани в административнонаказателната преписка и в съдебното производство, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 25.04.2020г. В.И. заедно с други пълнолетни лица, както и деца, се намирала в гр. Варна, жк. „Чайка“, в двора на ОУ“З.С.“ на спортната  площадка, до поставените там спортни уреди. В същото време в района се намирали полицейски служители, които възприели намиращите се на площадката лица. Към 25.04.2020г. била в сила т.І.1. от Заповед №РД-01-143 /20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, съобразно която се преустановявали посещенията на паркове, детски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. След като била извършена проверка, срещу И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта били описани обстоятелствата на извършване на нарушението, състоящо се в нарушаване на въведената забрана за посещения на паркове, детски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.

Акта бил надлежно предявен на същата, която вписала в съдържанието му, че има възражения. АНП била изпратена на ВРП с оглед престъпление по чл.355 ал.2 вр. ал.1 от НК. С постановление от 05.05.2020г. прокурор при ВРП отказал да образува досъдебно производство. На 16.10.2020 г. е било издадено и НП, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка.

За да отмени издаденото наказателно постановление, ВРС е приел, че същото изхожда от компетентен орган и в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН и НП съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Направен е извод за маловажност на случая , понеже Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването е била многократно изменяна, включително и в частта, касаеща въведената забрана за посещения на паркове, детски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места /заповед №РД-01-239/26.04.2020г. на министъра на здравеопазването/, поради което следва да се възприеме тезата, че у И. е възникнало затруднение относно актуалното й съдържание. ВРС посочва, че със  заповед №РД-01-251/05.05.2020г. на министъра на здравеопазването, дни след установяване на нарушението , е отменена предходната негова заповед №РД-01-143/20.03.2020г.

Касационният съд счита подадената жалба за основателна по заявеното  оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като производството пред ВРС е образувано по жалба  на В.  И. с искане за съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост на НП № 436и-362/16.10.2020 г. на директора на ОД на МВР гр. Варна, а  предходната съдебна инстанция е постановила  решение , с което е отменила НП № 436и-205/29.09.2020 г. на директора на ОД на МВР-Варна .

Според правилото на чл. 84 от ЗАНН производствата пред районния съд по обжалване на наказателни постановления се осъществяват по реда на НПК , а в този кодекс няма регламентация по отстраняване на явна фактическа грешка на съдебните решения , каквото уредба има в ГПК и АПК.

Поради тези съображения допуснатата грешка в диспозитива на атакуваното съдебно решение не може да се отстрани по реда на ЯФГ и следва да се счита, че е налице произнасяне извън предмета на съдебния процес , очертан от въззивната жалба на  В.И. .

В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира основание за отмяна на атакувания съдебен акт на Варненския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане на жалбата на В.С.И. срещу наказателно постановление /НП/ № 436и-362/16.10.2020г.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221, ал.2 от АПК Административен съд гр. Варна 

 

                                                Р       Е        Ш         И :

ОТМЕНЯ решение № 260475/27.11.2020 год., постановено по а.н.д. № 4649 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                Председател:

 

 

                                                                 Членове: