РЕШЕНИЕ
№ 2427
гр. Варна, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110115971 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявен от ЗАД „А.“ АД, ЕИК * срещу С. М. Г.,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени специални положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с
чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 964.17 лева,
представляваща регресно вземане на застрахователя, включващо платено на 10.09.2019 г. по
сключен договор за имуществена застраховка „И. п.“, полица № *, от застрахователя
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД в полза на „П.“ ЕООД застрахователно
обезщетение в размер на 954.17 лева за нанесени имуществени вреди на стълб на улично
осветление, собственост на О. В., вследствие на ПТП, настъпило на 14.03.2019 г., около
18.50 часа, в *, срещу А. „К.“, в посока на движение към бул. „Т. м.“, по вина на С. М. Г.,
при управление на л.а. „П.“, модел „*“, без регистрационен номер, с несъобразена скорост в
населено място, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и след употреба на алкохол – 2.76 % промила, във връзка с което на
същия е издадено НП № */* г., което е влязло в законна сила, във връзка с което е
образувана щета № *, както и ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева, както и
сумата от 293.54 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.08.2020 г. до
09.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 09.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 5000/28.08.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 10307/2023 г. по
описа на Районен съд – Варна, ГО, 9-ти състав.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, препис от която му е връчен на 17.01.2024 г. по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
представлява. С молба от 03.06.2024 г. поддържа исковата молба и обективира искане за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239 от ГПК.
1
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Твърди, че е депозирал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, за което е образувано ч.гр.д. № 10307/2023 г. по описа на РС – Варна,
като с Разпореждане № 32438 заявлението е уважено и е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 5000/28.08.2023 г.
Сочи се, че на 14.03.2019 г. в гр. В., около 18:50 ч., на ул. „Я. Х.“, срещу А. „К.“, в
посока на движение към бул. „Т. м.“ е настъпило пътнотранспортно произшествие с л.а.
„П.“, модел „*“, без регистрационен номер, с рама № *, управляван от ответника. Посочено
е, че при управление на автомобила ответникът е бил в нетрезво състояние, като
впоследствие е установена концентрация на алкохол в кръвта му от 2,76%. Сочи се още, че
същият е шофирал и с несъобразена скорост в населено място, което в съвкупност с
употребата на алкохол, е резултирало в самокатастрофиране в стълб на уличното
осветление, като автомобилът се е преобърнал по таван в платното на насрещното
движение. Произшествието е отразено в Протокол за ПТП с пострадали лица, съставен и
подписан на място от органите на МВР, като в него е записано, че С. Г. е управлявал
горепосочения автомобил без наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и след употреба на алкохол. Твърди се, че ответникът
виновно е причинил пътнотранспортното произшествие и произтичащите от него
имуществени вреди, нанесени на О. В..
На 20.03.2019 г. от О. В. е подадено уведомление за извършване на оглед и оценка на
увреденото имущество по имуществена застраховка „И. п.“ с искане за обезщетяване на
нанесените вреди по светофарната уредба, като във връзка с това в ищцовото дружество е
заведена преписка по щета под № *. Изложено е, че причинените от ответника имуществени
вреди са описани от експерти на ищеца в хода на извършване на ликвидационна дейност по
преписката, като ремонтирането на увредените детайли е възложено на „П.“ ООД в
качеството на изпълнител на строително – монтажна дейност, за което е издадена фактура №
13946/ 12.08.2019 г. за сумата от 954,17 лв. Въз основа на това от ищцовото дружество с
платежно нареждане № */* г. е заплатено застрахователно обезщетение в размер на
отразената във фактурата сума, както и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв.
Посочва се, че с плащането на дължимите суми ЗАД „А.“ е изпълнило задължението си в
качеството му на застраховател по застраховка „И. п.“ за покриване на вредите, нанесени на
стълб на улично осветление, собственост на О. В., като също така е встъпило в правата на
своя застрахован срещу С. Г..
С изходящо от ищцовото писмо № */* г., получено от ответника на 28.11.2019 г.,
последният е поканен да възстанови на застрахователното дружество сумата от 964,17 лева в
тридесетдневен срок, като до настоящия момент задължението не е заплатено, поради което
на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът е изпаднал в забава.
По същество се моли исковете да бъдат уважени изцяло.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
вр. чл. 86 ЗЗД, по делото са приложени ч. гр. Д. № 10307/2023 г. на РС-Варна,
застрахователна полица „И. п.“ № * *, досие на полицата, констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 455 от 14.03.2019 г., уведомление за щета по застраховки на имущества,
констативен протокол щета № *, от 21.03.2019 г., писмо от О. В., Дирекция „Общинска
собственост“, Договор за извършване на строително-ремонтни услуги от 20.07.2017 г.,
Приложение № 1 към Договора за СМР, Приемателен протокол за представените документи
от потребителя на застрахователни услуги от 20.03.2019 г., фактура от 12.08.2019 г. за
сумата от 954.17 лева, писмо до началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В.,
Наказателно постановление № * от * г., доклад по щета № * от 16.08.2019 г., платежно
нареждане от 10.09.2019 г., описа на платените щети, регресна покана, обратна разписка,
Общите условия на застрахователя, които съответстват на твърденията му.
2
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото и заповедното
производство разноски, чийто общ размер възлиза на 250.00 лева, от които: 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение за исковото, 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение
за заповедното производство, 25.15 лева – държавна такса за заповедното производство и
74.85 лева – държавна такса за исковто производство.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД, в отношенията между страните, че С. М.
Г., ЕГН ********** дължи в полза на ЗАД „А.“ АД, ЕИК * сумата от 964.17 лева,
представляваща регресно вземане на застрахователя, включващо платено на 10.09.2019 г. по
сключен договор за имуществена застраховка „И. п.“, полица № *, от застрахователя
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД в полза на „П.“ ЕООД застрахователно
обезщетение в размер на 954.17 лева за нанесени имуществени вреди на стълб на улично
осветление, собственост на О. В., вследствие на ПТП, настъпило на 14.03.2019 г., около
18.50 часа, в *, срещу А. „К.“, в посока на движение към бул. „Т. м.“, по вина на С. М. Г.,
при управление на л.а. „П.“, модел „*“, без регистрационен номер, с несъобразена скорост в
населено място, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и след употреба на алкохол – 2.76 % промила, във връзка с което на
същия е издадено НП № */* г., което е влязло в законна сила, във връзка с което е
образувана щета № *, както и ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева, както и
сумата от 293.54 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.08.2020 г. до
09.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 09.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 5000/28.08.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 10307/2023 г. по
описа на Районен съд – Варна, ГО, 9-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. М. Г., ЕГН ********** да заплати в
полза на ЗАД „А.“ АД, ЕИК * сумата в общ размер от 250.00 лева, от които: 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, 25.15 лева – държавна такса за заповедното
производство и 74.85 лева – държавна такса за исковто производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3