Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр.Русе,
12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева,
като разгледа докладваното от съдия Йосифов
к.а.н.д. № 418 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от В.С.Н.
*** против решение № 260129/25.09.2020 г. по АНД № 523/2020 г. по описа на РРС,
с което е потвърдено НП № 19-1085-003776/17.01.2020 г. на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе за наложени на касатора административни
наказания „глоба“ в размер на 120 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от същия
закон.
Навеждат се касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че са налице процесуални
нарушения в хода на образуваното административно-наказателно производство, тъй
като на касатора не била осигурена възможност за участие в процеса, поради
задържането му в ареста. В съдебния акт липсвали съображения относно спазване
на процедурата за съставяне на АУАН и издаване на НП. Според касатора
въззивният съд не е събрал всички относими за случая доказателства и
по-конкретно доказателства за това, че наказаният водач е присъствал на
местопроизшествието, когато службата за контрол е уведомена за настъпилото ПТП
чрез обаждане на тел. 112. С жалбата се възразява и относно обосноваността на
оспорваното съдебно решение като се твърди , че неоснователно съдът е
кредитирал единствено показанията на актосъставителя. На последно място са
наведени възражения, че районният съд не се е произнесъл налице ли е маловажен
случай.
Претендира се отмяна на решението на
РРС и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да
бъде отменено. Алтернативно е заявено искане за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд за събиране на допълнителни
доказателства.
Касационният ответник, чрез свой
процесуален представител, е депозирал възражение срещу касационната жалба, в
което излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение Русенският районен съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правило и правилно е приложен материалния закон. Съдът е обсъдил събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях приел, че
административното нарушение, за което касаторът е санкциониран е надлежно
установено, доказано и правно квалифицирано. Съдът е обсъдил и отхвърлил като
неоснователни възраженията на наказаното лице, че напускането на
местопроизшествието е свързано с неотложен негов ангажимент. В съдебното
решение са изложени и доводи относно правилното индивидуализиране от административнонаказващия
орган на наложените наказания. Тези изводи дали основание на въззивния съд да
потвърди оспореното пред него наказателно постановление.
Настоящата инстанция намира, че
решението на Русенския районен съд е правилно като изцяло споделя и възприема
като свои, на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2
от АПК, мотивите на Районен съд - Русе, досежно наличието на извършените
нарушения и законосъобразността на оспореното пред него НП, поради което не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Касационният съд намира за
неоснователно твърдението на касационния жалбоподател за нарушаване на правото
му на защита в процеса пред въззивния съд поради това, че в хода на делото е
бил задържан в ареста. От протокола от проведеното по въззивното дело заседание
на 10.09.2020 г. (л. 47-50 от АНД № 523/2020 г. на РРС) се установява, че
касаторът е участвал лично в производството като липсва заявено искане за
отлагане на делото с цел ангажиране на адвокатска защита за жалбоподателя.
Неоснователно е и възражението, че
липсва обсъждане в оспореното съдебно решение на въпроса дали е спазена
процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Районният съд изрично е
посочил в решението си, че не е установил наличие на съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство.
Не са налице и неустановени
релевантни за случая факти и обстоятелства. Точно обратното, случаят е напълно
изяснен от фактическа страна. Обстоятелствата, за които касационният
жалбоподател сочи, че въззивният съд е следвало да установи, са ирелевантни от
гледна точка на нарушението, за което касаторът е бил санкциониран. Без правно
значение е дали касатора е присъствал при извършеното обаждане на тел. 112 и
едва след това е напуснал местопроизшествието.
На следващо място, неоснователно е и
възражението за необоснованост на оспореното съдебно решение, с аргумент, че
съдът е дал вяра единствено на показанията на разпитания свидетел – полицейски
служител, съставил АУАН. Районният съд изрично е посочил, че изложената в
решението фактическа обстановка е установена въз основа на всички събрани в
хода на делото доказателства, сред които са и свидетелските показания на актосъставителя.
Следва да се посочи, че тези показания напълно кореспондират с останалите
доказателства по делото и в частност със съдържанието на докладната записка,
изготвена от служителя, посетил местопроизшествието, от които се установява, че
жалбоподателят не е изчакал на мястото на ПТП пристигането на служителите от
службата за контрол при МВР. Последното обстоятелство всъщност не се и оспорва
от касатора. По изложените съображения съдът намира, че въззивната инстанция е
изпълнила процесуалните си задължения по чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
На последно място, не съответства на
съдържанието на оспореното решение и възражението на касационния жалбоподател,
че въззивният съд не се е произнесъл дали в случая не се касае за маловажен
случай. Районният съд изрично е обсъдил обстоятелствата, имащи значение за
индивидуализацията на наложените наказания, като е извел извод за правилното
определяне на размера им, който е около и малко над средата на предвидения в
закона диапазон. След като е посочил, че касаторът е наказван с влезли в сила
наказателни постановления и електронни фишове за нарушения по ЗДвП общо 36
пъти, то районният съд очевидно е приел, че те изключват квалифицирането на
случая като маловажен, който извод се споделя и от касационната инстанция,
поради което е липсвала необходимост от излагане на допълнителни съображения по
приложението на чл.28 от ЗАНН.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по касация има
право на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, което
искане е своевременно заявено в депозираното по касационната жалба възражение.
Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото съдът определя
неговия размер на 80 лева. Както се
приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на
ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура
се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган,
т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260129/25.09.2020
г., постановено по АНД № 523/2020 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В.С.Н., с ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от директора Т. А. А.,
сумата от 80 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: