Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 282
гр.
Горна Оряховица, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 2274 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Производството
е по предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Теленор
България” ЕАД иск за установяване, че А.М.А. *** дължи на ищеца сумата 845,22
лв. – главница, по договор за мобилни услуги № ********* от 27.02.2016 г. за
предпочетен номер ********** и по договор за лизинг от 27.02.2016 г., договор
за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 27.02.2016 г. за
предпочетен номер **********, съгласно фактури № **********/15.03.2016 г.;
№**********/15.04.2016 г.; №**********/15.05.2016 г. и № **********/15.06.2016
г. Претендира се и законната лихва върху главницата считано от 19.07.2018 г. –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, ведно с присъдените по заповедното
производство разноски в размер на общо 385 лв., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. №1462/2018г. на ГОРС.
Ответникът
чрез назначения му особен представител оспорва иска. Посочва, че не са налице
доказателства за реално потребление на далекосъобщителните услуги. Оспорва
представените фактури, намирайки че същите не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила. Оспорва твърдението на ищеца за прекратяване на
договорите за мобилни услуги, посочвайки че волеизявлението на ищеца за
прекратяване на договора не е достигнало до ответника. Счита, че договорите
между страните не са развалени, поради което няма как да се начислява и
въпросната неустойка, регламентирана в чл. 11, ал. 2 от договора за лизинг.
Посочва, че неустоечната клауза е нищожна, поради противоречие на добрите
нрави, т.к. излизала извън присъщата и обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция. Намира неустойката за неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП. Поради изложеното иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Съдът, като обсъди становищата на страните
и прецени събраните доказателства, намира за установена следната фактическа
обстановка:
От приетото
ч.гр.д. № 1462/2018 г. на ГОРС е видно, че срещу ответника е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 845,22 лв. – главница, по
договор за мобилни услуги № ********* от 27.02.2016 г. за предпочетен номер
********** и по договор за лизинг от 27.02.2016 г., договор за мобилни услуги
№********* и договор за лизинг от 27.02.2016 г. за предпочетен номер
**********, съгласно фактури № **********/15.03.2016 г.; №**********/15.04.2016
г.; №**********/15.05.2016 г. и № **********/15.06.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /19.07.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането. В
исковото производство е представен договор за мобилни услуги, сключен на
27.02.2016 г., видно от който на потребителя са предоставени услуги по
абонаментен план с месечен абонамент от 20,99 лева. С договор за лизинг от
същата дата на абоната е предоставен мобилен апарат Samsung Galaxy A3 при
задължение на лизингополучателя да заплати по договора 23 броя месечни
лизингови вноски, всяка от които в размер 11,19 лева. Абонатът е
подписал декларация-съгласие, видно от която е получил екземпляр
от Общите условия на мобилния оператор и Приложение –
ценова листа за абонаментни планове на частни лица. По делото е представен и
втори договор за мобилни услуги, сключен на 27.02.2016 г., видно от който на
потребителя са предоставени услуги по абонаментен план с месечен абонамент
от 15,99 лева. С договор за лизинг от същата дата на абоната е предоставен
мобилен апарат Sony Xperia M4 при задължение на лизингополучателя да
заплати по договора 23 броя месечни лизингови вноски, всяка от
които в размер 13,79 лева. Абонатът е подписал декларация-съгласие, видно
от която е получил екземпляр от Общите условия на мобилния
оператор и Приложение – ценова листа за абонаментни планове на
частни лица. Приети са фактури №********** на стойност 207,43 лева за периода
27.02.2016 г. – 14.03.2016 г., фактура №********** на стойност 269,43 лева за
периода 15.03.2016 г. – 14.04.2016 г., фактура №********** на стойност 331,38
лева за периода 15.04.2016 г. – 14.05.2016 г., фактура №********** на
стойност 345,62 лева за периода 15.05.2016 г. – 14.06.2016 г. и фактура
№**********/15.07.2016 г. По делото е изготвена съдебно-икономическа
експертиза. След проверка на документите, представени от
счетоводството на ищцовото дружество и приобщените доказателства по делото,
вещото лице е дало заключение, според което процесните фактури не са
осчетоводени при ищеца ,,Теленор България” ЕАД. Размерът на неизплатеното
задължение на ответника към ищеца по изброените фактури към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер от 1493,16 лева. Предсрочно изискуемият
остатък от лизингови вноски за мобилен апарат Samsung Galaxy A3 е в
общ размер от 268,56 лева, а за апарат Sony Xperia M4 е в общ размер на 330,96
лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В производството по
предявения установителен иск, за да постанови решение с положителен
за ищеца резултат, съгласно разпределената от съда доказателствена тежест в
процеса, той следваше да докаже пълно и главно, че между него и ответника е
налице валидно облигационно правоотношение, основанието, от което черпи правата
си, размера на претенциите си за посочените периоди на потребление, досежно незаплатените далекосъобщителни
услуги, както и основанието и размера на претенциите за лизингови вноски.
От представените по делото доказателства съдът намира
безспорно, че между страните са сключени и са действали валидни договори, по
силата на които ищецът в качеството си на оператор на мобилни услуги е
предоставял същите на ответника в качеството му на потребител, срещу
задължението на последния да заплаща определена цена. Видно от
договорите на потребителя е предоставена СИМ карта с предпочетен номер
+359********* с месечен абонамент от 20,99 лева и СИМ карта с предпочетен номер
+359********* с месечен абонамет от 15,99 лв. Договорите са подписани от
ответника и представител на оператора – ищец и са породили своето действие
между страните. При спазване условията на договора и Общите
условия за предоставяне на мобилни услуги за месечното потребление
на абоната са издавани фактури на петнадесето число на съответния
месец със срок на плащане на петнадесето число на следващия месец. Фактурите не
са оспорени от ответника и преценени в съвкупност с индивидуалните клаузи на
договора и заключението на вещото лице, прието и неоспорено от
страните и кредитирано от съда като компетентно и обосновано, водят до извод за
основателност на претенцията за сумата от 845,22 лева. Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си. В производството ищецът доказа качеството си на кредитор и
изправна страна по сключения договор относно предоставените услуги и вещи, за
които потребителят не е заплатил дължимите месечни такси, възлизащи общо на 845,22
лева, видно от представените по делото доказателства. Ответникът от своя страна
не е доказал, че е платил или не дължи на друго основание, поради което следва
да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 845,22 лева - главница, представляваща цената на
предоставени електронни далекосъобщителни услуги, стойността на месечните
абонаментни такси и лизингови вноски по Договори за мобилни
услуги № ********* и №*********/27.02.2016 г. и Договори за лизинг на мобилни
телефони от същата дата. При уважаване на главния иск основателен е
и акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1462/2018
г. на ГОРС - 19.07.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на делото
разноски на ищеца се дължат по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищецът претендира да му се заплатят разноски в общ размер на 835 лева, от
които 25 лв. държавна такса, 150 лева депозит за вещо лице, 300 лева
възнаграждение за особен представител и 360 лева адвокатско възнаграждение. С
решението по установителния иск съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в
заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. При уважаване
на установителния иск разноските в заповедното производство, които
следва да се присъдят са в размер на 385 лева., от които 25 лв. държавна такса
и 360 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 79,
ал.1 от ЗЗД, че А.М.А. с ЕГН ********** *** дължи на ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с
ЕИК *********, сумата от 845,22 лева - главница, представляваща
цената на предоставени електронни далекосъобщителни услуги, стойността на
месечните абонаментни такси и лизингови вноски по Договор за
мобилни услуги № ********* и №********* от 27.02.2016 г. и Договори за лизинг от 27.02.2016 г., за
които са издадени фактури : №**********,№**********, №**********, №********** и
№**********/15.07.2016 г., за периода 15.03.2016 г. до 15.07.2016 г., за което
по ч.гр.д. № 1462/2018 г. по описа на ГОРС е издадена заповед за изпълнение № 1747/19.07.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.07.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН **********
*** да заплати на ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. ,,Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от
835 лв. направени разноски в исковото производство и сумата от
385 лв. разноски направени по ч.гр.д. № 1462 / 2018 г. по описа на
ГОРС.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се
приложи по частно гражданско дело № 1462/2018
г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: