Решение по дело №3083/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 518
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 31 май 2021 г.)
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20197040703083
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 518             10.04.2020 г.                    гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: М. Николова

 

при секретар Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 3083/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.

Образувано е по жалба от Община П., представлявана към датата на депозиране на сезиращата съда жалба от кмета И.А.срещу Решение №РД-514/28.11.2019г., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Община П. е определена финансова корекция в размер на 467 593.68 лева, представляващи корекция в размер на 5% от оторизираната и изплатена сума от 9 351 873.62 лева по договор за изпълнение № Д-19/06.01.2015г. сключен между Община П. и ДЗЗД „А.“ във връзка с реализацията на договор за БФП № 367/03.07.2014г. С жалбата се иска отмяна на решението като незаконосъобразно, тъй като от страна на Община П. не е извършено действие, което да се квалифицира като нередност. Твърди се липса на компетентност на органа, издал оспорения акт, изтекла давност, нарушаване на процедурата и се оспорва размера.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от процесуален представител - адв. Б., която поддържа изцяло всички заявени възражения. Иска отмяна на обжалвания административен акт и представя  списък на разноските, ведно с доказателства за извършено плащане. Депозира писмени бележки.

Ответникът – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.        

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

         Видно от представената по делото административна преписка се установява, че на 03.07.2014 год. между Община П. и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, в качеството й на Управляващ орган на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013г., е сключен договор № 367, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейския фонд за рибарство и държавния бюджет на РБ, за изпълнение на проект „Реконструкция и модернизация на рибарско пристанище – гр.П.“, мярка 3.3. „Инвестиции за реконструкция и модернизация на рибарски пристанища, кейови места за разтоварване и покрити лодкостоянки“, приоритетна ос № 3. „Мерки от общ интерес“ на ОПРСР (л.138-145). Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 9 754 511,58 лева, представляващи 100% от целия размер на одобрената инвестиция, от които 75% от Европейски фонд за рибарство (ЕФР) – 7 315 883,68 лв. и 25% от Държавния бюджет на Република България – 2 438 627,90 лв. С договора е определен редът и начинът на усвояване на средствата. Същият е бил изменян с анекс № 1/17.02.2015г. (л.153-155), анекс № 2/31.08.2015г. (л.161-163), анекс № 3/14.10.2015г. (л.172-173).

Във връзка със сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, Община П. е провела открита процедура по Закона за обществените поръчки (отм.) с предмет „Реконструкция и модернизация на рибарско пристанище – гр.П.“, с номер на поръчката в АОП 00712-2014-0010. В резултат на проведената процедура е сключен договор с рег.№ Д-19/06.01.2015г. (л.101-109) с възложител – Община П. и изпълнител ДЗЗД „А.“. Предмет на договора е изпълнение на обект „Реконструкция и модернизация на рибарско пристанище – гр.П.“. С допълнително споразумение № 1 от 31.08.2015г. и допълнително споразумение № 2 от 09.11.2015г. сключения договор с рег.№ Д-19/06.01.2015г. е изменен (л.110-112).

На 25.11.2016г. при Управляващия орган на оперативната програма постъпва сигнал за нередност по проект с вх.№ Z-16289 (л.76-78) – съмнение за нарушение на Общностното право по проект с номер УНП: BG0713EFF-331-2 0470 с бенефициер Община П. по договор за предоставяне на БФП № 367/03.07.2014г. Според сигнала съмнението за нарушение е в резултат на извършена проверка – окончателен доклад 1 от пети одит на операциите на Оперативна програма на сектор „Рибарство“ (ОПРСР) през 2016г., извършен от одитния орган ИА „Одит на средствата от ЕС“. В сигнала е описано, в какво се състой нарушението и какво е финансовото влияние на отклонението.

Във връзка с постъпилия сигнал за нередност е изготвен доклад с вх.№ Z-5741/15.03.2017г. (л.79-92), според който във връзка с отправените констатации от ИА ОСЕС, в качеството му на одитиращ орган на ОПРСР, отразени в Проект 11 от Окончателен доклад от Одит на операциите по ОПРСР 2016г. (л.113-122) и на основание чл.3, буква „р“ и чл.96 от Регламент (ЕО) №1198/2006 на Съвета от 27.07.2006г. и 14 от Договора за предоставяне на БФП № 367.03.07.2-14г. и в съответствие с т.9, т.13 и т.22 от Насоките за определяне на финансовите корекции, които се прилагат спрямо разходите, финансирани от ЕС в рамките на споделеното управление, при неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки, приети с Решение на Европейската комисия от 19.12.2013г., съответно т.9, т.13 и т.22 от приложение към чл.6, ал.1 от националната Методология за определяне на финансови корекции (приета с ПМС № 134/2010г.), се посочват установените нарушения и се предлага да се регистрира нередност. Посочено е, че нередността е за установени нарушения от бенефициента - Община П. при провеждане на открита процедура по ЗОП № 00712-2 014-0010 за строителство с предмет „Реконструкция и модернизация на Рибарско пристанище – гр.П.“ и сключен договор № Д-19.06.01.2015г. между Община П. и ДЗЗД „А.“ във връзка с реализацията на договор за БФП № 367.03.07.2014г.

Според доклада нарушенията се изразяват  в:

- Незаконосъобразен предмет на обществената поръчка – нарушение на чл.15, ал.7 от ЗОП (отм.) във вр. с чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП (отм.)

- Включване на ограничително изискване – нарушение на чл.25, ал.5 и ал.6 от ЗОП (отм.)

- Незаконосъобразна методика за оценка на офертите – нарушение на чл.28, ал.2 от ЗОП (отм.)

- Незаконосъобразно изменение на документацията за участие – чл.29, ал.1 от ЗОП (отм.), във вр. с чл.25 ал.5 от ЗОП (отм.)

- Незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка  - нарушение на чл.43, ал.1 и ал.2, т.1, б. „а“ от ЗОП (отм.)

Финансовото изражение на нередността е 467 593.68 лв. и представлява финансова корекция от 5 % върху оторизираната и изплатена сума от 9 351 873,62 лв. по договор № Д-19/06.01.2015г.

В заключение е посочено, че нередността следва да бъде регистрирана под национален идентификационен номер, а на бенефициента да се изпрати покана за доброволно изпълнение с цел възстановяване на средства от публично финансиране.

Във връзка с така изготвения доклад за нередност е издадено решение № РД-123/15.03.2017г. от ръководителят на Управляващия орган – изпълнителен директор на ИАРА, с което е разпоредено да се регистрира нередност и да се впише в регистъра на нередностите под своя национален идентификационен номер, както и на основание чл.14, ал.2 и ал.5 от Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз „препис от решението да се изпрати в срок от 5 работни дни от издаването му на засегнатите лица и на ДФЗ-РА“ (л.75).

В мотивите на решението е посочено, че същото е издадено на основание чл.70, ал.1, б. „б“, изр. първо, чл.96, ал.1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006г. за Европейския фонд за рибарство (Регламент № 1198/2006) и чл.14, ал.1 от Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз и във връзка със сигнал № Z-16289 и доклад за нередност №Z-5741/15.03.2017г. относно установяване на нередност, изразяваща се в незаконосъобразен предмет за обществената поръчка; включване на ограничително изискване за участие; незаконосъобразна методика за оценка на офертите и незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка, при провеждане на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Реконструкция и модернизация на рибарско пристанище – гр.П.“.

До кмета на Община П. е изпратена покана за доброволно възстановяване на сумата от 467 593.68 лв., представляваща установената от органа финансова корекция (л.74)

Срещу решение № РД-123/15.03.2017г. и поканата за доброволно изпълнение, Община П. е подала жалба пред Административен съд – Бургас, който с решение № 2010/24.11.2017г. по адм.дело № 903/2017г. е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в частта, с която се оспорва поканата за доброволно възстановяване на сумата от 467 593.68 лв. представляваща установената от органа финансова корекция и е прекратил производството по административното дело в тази му част. ОТМЕНИЛ е волеизявлението на изпълнителния директор на ИАРА за налагане на финансова корекция, обективирано в решение № РД-123/15.03.2017г., като съдът е върнал преписката на изпълнителния директор на ИАРА за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение (л.21-30).

Според мотивите на решение № 2010/24.11.2017г. по адм.дело № 903/2017г., решение № РД-123/15.03.2017г. на изпълнителния директор на ИАРА е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че оспореното решение на изпълнителния директор на ИАРА поставя началото по администриране на самата нередност и не представлява акт по смисъла на чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, който следва да е мотивиран. Отделно от това, съдът е посочил, че ръководителят на Управляващия орган не е осигурил възможност бенефициентът (Община П.) да представи в разумен срок, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и да приложи доказателства (чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ). Предвид това, че жалбоподателя е лишен от възможност да вземе участие в административното производство, съдът е приел, че на същия е нарушено правото на защита.

В изпълнение на дадените с решение № 2010/24.11.2017г. по адм.дело № 903/2017г. на Административен съд – Бургас указания по тълкуването и прилагането на закона, с писмо с изх.№ 10-00-5568/02.09.2019г., ИАРА в качеството си на УО на ОПРСР и на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ е открила производство по налагане на финансова корекция на Община П. по проект с УНП BG0713ЕФФ-331-2 0470 и с наименование „Реконструкция и модернизация на рибарски пристанища, кейови места за разтоварване и покрити лодкостоянки“, приоритетна ос 3 „Мерки от общ интерес“ на ОПРСР, реализиран съгласно договор за БФП № 367/03.07.2014г. (л.40-43). В писмото са посочени установените нарушение и определената финансова корекция, като на Община П. е предоставена възможност в 14-дневен срок от получаване на писмото да представи своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях. Според представено по делото копие на известие за доставяне, писмото е получено на 04.02.2019г. – л.43 гръб. В указания срок, с писмо вх.№10-00-5580/17.09.2019г. Община П. е представила писмените си възражения (л.44-50).

Към административната преписка са приложени 2 броя становища по сигнал за нередност с вх.№ Z-16289/25.11.2016г. (л.51-57), в които са потвърдени установените с доклад по сигнал за нередност с вх. № Z5741/15.03.2017г. нарушения, обсъдени са възраженията на Община П. и е определен размер на финансовата корекция.

Въз основа събраните по преписката доказателства и съобразно становищата по сигнала, на 28.11.2019 г. изпълнителният директор на ИАРА е издал решение № РД-514 (л. 58-62), с което на основание чл.3, буква „р“ и чл.96 от Регламент (ЕО) № 1198/2006, чл.73, ал.1 във вр. с чл.70, ал.1, т.9, чл.71, ал.1 и чл.72, ал.1 от ЗУСЕСИФ, чл.46 във вр. с чл.27, ал.1 и ал.2 от Наредба №10/27.06.2012г., чл.14, ал.32, ал.1 и чл.34 от ДБФП № 367/03.07.2014г. на Община П. е определена финансова корекция в размер на 467 593,68 лв. В процесното решение са преповторени констатациите, отразени в Проект 11 от Окончателния доклад за одит на операциите ОПРСР 2016 на ИА ОСЕС, обсъдени са писмените възражения на жалбоподателя и е определена финансовата корекция за констатираните нарушения на разпоредбите на чл.15, ал.7 от ЗОП във вр. с чл. 3, ал.1 ,т. 3 от ЗОП(отм.); на чл.28, ал.2 от ЗОП (отм.); чл.29, ал.1 от ЗОП (отм.), във вр. с чл.25 ал.5 от ЗОП (отм.) и на чл.43, ал.1 и ал.2, т.1, б. „а“ от ЗОП (отм.), както и нарушение по смисъла на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, чл.27, ал.1 и ал.2 от Наредба №10/27.06.2012г., чл.19, ал.6, чл. 20, ал.1 и ал. 2 от ДБФП № 367/03.07.2014г. В Решението изрично е обсъдено и твърдяното  нарушение по чл.25, ал.5 и ал.6 от ЗОП (отм.) - поставено от възложителя изискване експертът Геодезист да притежава правоспособност за извършване на дейности по кадастъра, съгласно Наредба № 3/16.01.2001 год., като е прието, че с влязло в сила Решение на ВАС по идентичен казус /Решение № 9893 от 25.07.2017 год. на ВАС по адм. дело № 6679/2017 год./, съдът се е произнесъл в полза на общината и възраженията на бенефициера е прието за основателно. Решението е връчено на жалбоподателя на 02.12.2019 г. видно от представеното известие за доставяне (л.63). Това решение е предмет на оспорване в настоящото производство.

         При така установените факти се налагат следните правни изводи:

         Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя като адресат на акта. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № РД-514/28.11.2019 г., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Община П. е определена финансова корекция в размер на 467 593.68 лева, представляваща корекция в размер на 5 % от оторизираната и изплатена сума от 9 351 873.62 лева по договор за изпълнение № Д-19/06.01.2015г. сключен между Община П. и ДЗЗД „А.“ във връзка с реализацията на договор за БФП № 367/03.07.2014г.

         На първо място, настоящият съдебен състав намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за некомпетентност на органа, издал оспорения акт. Решение № РД-514/28.11.2019 г. е издадено от компетентен орган - изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - ръководител на управляващия орган на оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" /ОПРСР/ за периода 2007-2013 г. /ОПРР/, съобразно чл. 69, ал. 1 и чл. 73, ал. 1  от ЗУСЕСИФ.

         Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява дейностите по управление на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г. в качеството си на управляващ орган. Видно от чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ е посочено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В настоящия случай, оспореното решение е издадено от изпълнителния директор на ИАРА, в качеството му на ръководител на управляващия орган на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 - 2013 г., т.е от компетентен орган.

         Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В настоящият случай, установената от закона писмена форма е спазена, а оспореният акт е мотивиран, като са посочени както фактическите, така и правни основания за неговото издаване. В оспорения акт са посочени приетата за установена от административния орган фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на които са установени фактите, цитирани са правните норми, послужили като основание за постановяване на административния акт. Същият съдържа изискуемите от нормата на чл.59, ал.2 от АПК реквизити.

         В производството по издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Принципът на правната сигурност изисква правната уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага. В съответствие с този принцип, законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл.69, ал.2 от ЗУСЕСИФ процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. В конкретния случай, тя е започнала по сигнал за нередност с вх.№ Z-16289/25.11.2016г.

         Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. От доказателствата по делото е безспорно, че на жалбоподателя е била дадена такава възможност и същият е упражнил правото си да направи възражения, които са подробно обсъдени в процесния акт, поради което изложените в обратния смисъл твърдения са неоснователни. Спазен е и изискуемият от чл.73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ срок за издаване на решението, който според съда и константната практика е инструктивен, а не преклузивен и с изтичането му не се преклудира възможността на административния орган да издаде решението, нито се нарушава правото на защита на ползвателя.

По приложението на материалния закон съдът намира за установено следното:

На първо място следва да се посочи, както изрично е написано и в оспореното решение, че твърдените от административния орган нарушения са по Закона за обществените поръчки, действащ към момента на тяхното извършване. Предвид датата на която е проведена обществената поръчка и приложимия по това време ЗОП следва, че цитираните в оспореното решение нарушени разпоредби са от отменения Закон за обществените поръчки  отм., бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., а не от сега действащия.

В настоящият случай органът твърди, че са налице нарушения, засягащи норми от ЗОП, като спорното в случая е дали жалбоподателят е извършил вменените му нарушения на националното законодателство – ЗОП и дали същите съставляват нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ.

I. Относно нарушението по чл.15, ал.7 от ЗОП във вр. с чл.3, ал.1, т. 3 от ЗОП(отм.).

По тази констатирана нередност следва да се посочи, че процесната обществена поръчка има за предмет "строителство" - „Реконструкция и модернизация на рибарско пристанище - гр.П.“. Закона за обществените поръчки в чл. 14, в редакцията му с ДВ, бр. 37 от 2006 г., действаща към момента на сключване на договора, предвижда възможност за комбиниране в една обществена поръчка на обекти – строителство и услуги. Тази възможност, обаче, е налице само когато основния обект на обществена поръчка е предоставяне на услуги, а строителството произтича от него. Тогава тази обществена поръчка се възлага като такава за услуги. В процесният случай обществената поръчка е с обект "строителство" и единствената възможност тя да се комбинира с обект "доставка" е предвидена в чл. 15, ал. 7 от ЗОП – ако тя е необходима за неговото извършване. В случая, такава необходимост не е налице. Като предмет на обществената поръчка, видно от доказателствата по делото /доклада за нередности/, е включено технологично оборудване,  което не е необходимо за изпълнение на строително-монтажните работи, а именно: офис-контейнер, хладилни камери, стелажи, шкаф, маси и др., изчерпателно посочени от органа, всички на стойност 170825.90 лева, представляващи 1,8% от общата стойност на сключения договор. Това безспорно представлява нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗОП. Нормата е императивна и забранява при определяне стойността на договора за строителство да се включват доставки или услуги, които не са необходими за неговото изпълнение. Посочените в решенето доставки на технологично оборудване не са необходими за изпълнението на договора за строителство и не са свързани със СМР. Същите са ясно индивидуализирани в доклада за нередности, като е посочено, че са включени в Приложение № 6.2. Предвид изложеното, следва да се заключи, че правилно от административния орган е прието, че в случая е налице нарушение по чл.15, ал.7 от ЗОП във вр. с чл. 3, ал.1 ,т. 3 от ЗОП (отм.).

II. Относно нарушението по чл.28, ал.2 от ЗОП (отм.)

В хода на административното производство е установено, че при описанието на начина на присъждане на точките при оценяване, възложителят не е предоставил точни и ясни указания, които да дадат възможност на участниците предварително да преценят колко точки могат да получат при подготовка на съответното предложение, като оценяването е оставено на субективната преценка на комисията. Възложителят е използвал понятия като: ясно, подробно, конкретно, адекватно, относимо, съществени и несъществени непълноти, за които понятия липсват определения. Предвид констатираното, настоящият съдебен състав намира, че като не е дефинирал използваните понятия, възложителят е създал възможност за интерпретация и субективно оценяване на предложенията на кандидатите при оценката на офертите им и по този начин е осъществил твърдяното от органа нарушение по чл.28, ал.2 от ЗОП (отм.)

III. Относно нарушението по чл.29, ал.1 от ЗОП (отм.), във вр. с чл.25 ал.5 от ЗОП (отм.).

Нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗОП (отм.) предписва, че лицата могат да поискат писмено от възложителя разяснения по документацията за участие до 10 дни, а за поръчки по чл. 14, ал. 3 – до 7 дни, преди изтичането на срока за получаване на офертите или заявленията. С разясненията възложителят няма право да допълва, да изменя, да отменя изискванията от документацията за участие, което именно е сторено в случая. Редът за изменение на условията на поръчката е уреден в чл. 27а от ЗОП (отм.), като измененията се правят с решение за промяна. По делото безспорно е установено, че участниците е следвало да изготвят количествено-стойностна сметка /КСС/ по образец - Приложение № 6.2, което е следвало да съдържа остойностяване на всички позиции в нея. В разяснение с изх. № 30-2284-1/18.09.2014 год. и с изх. № 30-2269-1/09.09.2014 год. възложителят е посочил общо 10 позиции, които не следва да се остойностяват и по този начин незаконосъобразно е изменил изискването за остойностяване на всички позиции от КСС. Липсва правно основание да се възприеме тезата на жалбоподателя, че с отпадането на изискването за остойностяване се облекчава процедурата и не е налице нередност. Напротив, именно с даването на разяснения, че по тези 10 позиции не следва да се извършва остойностяване, възложителят на практика е изменил изискването за изготвяне на КСС за всички позиции, с което е осъществил твърдяното от органа нарушение.

IV. Относно нарушението по чл.43, ал.1 и ал.2, т.1, б.„а“ от ЗОП (отм.) - „Незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка“.

С разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗОП (отм.) е предвидена забрана за страните по договор за обществена поръчка да го изменят. Изменението е възможно само в хипотезите на чл.43, ал.2 от ЗОП (отм.), като в цитираната т.1, б.„а“ изменение на договор за обществена поръчка се допуска по изключение - когато в резултат на непредвидени обстоятелства се налага промяна в сроковете на договора. От своя страна, легалната дефиниция на понятието "непредвидени обстоятелства" дадена в §1, т.14б от ДР на ЗОП (отм.), регламентира, че това са обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора и не са резултат от действие или бездействие на страните, които не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа и правят невъзможно изпълнението при договорените условия. В случая, срокът за изпълнение на договора е бил удължен с мотив, че в периода от 15.05. до 01.10. се забранява извършването на строителни и монтажни работи по Черноморското крайбрежие, съгласно ЗУЧК. Управляващият орган е посочил, че законовата забрана по ЗУЧК не представлява непредвидено обстоятелство по смисъла на §1, т.14б от ДР на ЗОП, следователно допуснатото изменение в срока за изпълнение на договора е незаконосъобразно. Настоящата инстанция напълно споделя изложените в оспореното решение изводи, че така посочените от възложителя – жалбоподател мотиви за изменение на срока на договора за обществена поръчка не попадат в хипотезата на „непредвидените обстоятелства“. Законовата забрана по ЗУЧК не съставлява обстоятелство, което е осъществено след сключване на договора за обществена поръчка и същата е следвало да бъде известна на страните. Те са знаели или най-малкото са могли да предвидят случващото се. Ето защо, изводът на УО, че така направеното изменение на договора с допълнителното споразумение № 1 за удължаване срока на договора до 31.12.2015 год., е незаконосъобразно, тъй като изтъкнатите за това причини не попадат в хипотезата на „непредвидени обстоятелства“, е правилен, а възраженията на жалбоподателя – неоснователни.

Относно твърденията на жалбоподателя, че за визираните в оспореното решение нарушения вече е била наложена финансова корекция, следва да се посочи, че с решение № 2010/24.11.2017г. по адм. дело № 903/2017г. по описа на Административен съд Бургас, съдът е ОТМЕНИЛ решение № РД-123/15.03.2017г. на изпълнителния директор на ИАРА и е върнал преписката за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, т.е. оспореното пред настоящата инстанция Решение № РД-514/28.11.2019 г. се явява произнасяне на органа по върнатата от съда преписка.

Съдът намира, че не са допуснати нарушения и при определяне на размера на финансовата корекция. Същата е изчислена правилно в размер на 467 593.68 лева, представляващи корекция в размер на 5 % от оторизираната и изплатена сума от 9 351 873.62 лева по договор за изпълнение № Д-19/06.01.2015г. сключен между Община П. и ДЗЗД „А.“ във връзка с реализацията на договор за БФП № 367/03.07.2014г.

За да бъде определена ФК не се изисква извършеното нарушение да е довело до неправомерен разход на бюджета на Съюза. От съвместното тълкуване на чл. 2, т. 36 вр. чл. 143 от Регламент 1303/2013 г., може да се направи извод, че при констатиране на нередност чл. 143 от Регламент 1303/2013 г. задължава държавите-членки да извършат финансова корекция, доколкото не може да се изключи възможността това нарушение да има отражение върху бюджета на съответния фонд /така в т. 2 от диспозитива на решение от 14.07.2016 г. на СЕС по дело С-406/14 г./. Няма изискване да се доказва наличието на точно финансово изражение на констатираната нередност /така т. 47 от дело С-465/10 на СЕС, Решение № 8095 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2017 г., 5-членен с-в и цитираната в него практика на СЕС/.

Освен определения процент на ФК, за да е законосъобразна наложената финансова корекция трябва правилно да е определена и основата, върху която се налага с оглед правилното определяне на размера на финансовата корекция. Размерът на финансовата корекция се определя като процент върху основата.

В случая основата, от която органът е определил финансовата корекция, са допустимите разходи по засегнатия договор, финансирани със средства от ЕСИФ, в съответствие с чл. 5, ал. 1 от Наредбата за нередностите. Трайна е съдебната практика в съответствие с чл. 1, ал. 1, чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, че може да бъде отменена единствено финансовата подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, включващи и национално съфинансиране, съгл. изменението на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, обн. в ДВ, бр. 85 от 2017 г. ФК е определена съобразно цитираните разпоредби, поради което и основата на ФК също се явява законосъобразна.

Използваният алгоритъм е правилен, тъй като с оглед на характера на нарушението, е обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата.

При спазване на принципа за некумулиране на финансови корекции, процентът на финансови корекции, правилно не е натрупан, като в този случай е индивидуализирана финансова корекция за всяко едно нарушение, засягащо едни и същи разходи, след което е определена обща корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи разходи, чийто размер е равен на най-високия приложим процент, в случая 5 % по отношение на всички обособени позиции.

В този смисъл не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото с оспореното решение не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените задължения и правомощия на административния орган.

Неоснователно се явява и възражението за изтекъл давностен срок за налагане на финансовата корекция.  Този срок е четири години от момента, в който нередността е извършена с арг. чл. 3, пар. 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, доколкото секторните правила  не предвижда по-кратка давност. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Давностният срок се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Същият започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки това срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1 от цитирания регламент. Процесната нередност, допусната от Община П. е свързана както с проведената открита процедура, така и с последващото сключване и изпълнение на договора през 2014г. и 2015г. Междувременно обаче от компетентните органи са предприемани действия по установяване и налагане на финансова корекция като давностният срок е прекъснат през 2016 год. и 2017 год., от когато е започнал да тече нов срок. До настоящия момент не е изтекъл срок равен на двукратния давностен срок, нито срок в размер на 4 години след налагането на санкцията с предходното Решение № РД-123/15.03.2017 год.

По изложените съображения, обжалваното решение № РД-514/28.11.2019 г., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Община П. е определена финансова корекция в размер на 467 593.68 лева е законосъобразно, а наведените от касатора твърдения в противен смисъл не намират опора в установените по делото факти и приложимия закон, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има административния орган, но поради липса на направено искане за тяхното присъждане, съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът,

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община П., представлявана към датата на депозиране на сезиращата съда жалба от кмета И.А.против Решение № РД-514/28.11.2019 г., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Община П. е определена финансова корекция в размер на 467 593.68 лева, представляваща корекция в размер на 5 % от оторизираната и изплатена сума от 9 351 873.62 лева по договор за изпълнение № Д-19/06.01.2015г. сключен между Община П. и ДЗЗД „А.“ във връзка с реализацията на договор за БФП № 367/03.07.2014г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок, от съобщаването му на страните.

                               СЪДИЯ: