Р Е
Ш Е Н
И Е
София,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Апелативен Специализиран Наказателен съд ,втори въззивен състав , в открито заседание на 22 април през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМЧО ГЕОРГИЕВ
ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
В присъствието на секретаря Калина Христова
С участието на прокурор Станинска
като разгледа докладваното от съдия Росенова в.н.ч.д.№ 117/2020 г. по
описа за 2020 г. на АСНС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.327 и сл.
НПК.
Образувано е по протест на СП ,
против определение на Специализиран
Наказателен Съд , 19 състав , по н.ч.д.172/2020 г.от 13.02.2020г. С определението са групирани
наказанията „лишаване от свобода“ на осъденото
лице П.К.С. наложени по две отделни дела като е определено едно общо наказание ,
най – тежкото от тях, а именно четири години „лишаване от свобода“.
На основание чл.25 ал.2 вр. чл. 59 ал.1т.1 НК съдът е приспаднал времето ,през което
осъденото лице е било с мярка за неотклонение
„задържане под стража „ и задържане по реда на закона на МВР и по чл. 64
ал.2 НП.Съдът е определил първоначален
режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
В протеста се оспорва съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен.
Излагат се конкретни доводи за неправилно
отчитане като смекчаващо вината обстоятелство сключването на споразумение от
осъденото лице и пренебрегване на степента на обществена опасност на отделните
престъпления включени в общото най – тежко наказание,които определят личността
на осъденото лице като такова с по – висока степен на обществена
опасност.Затова се предлага да бъде увеличено определеното наказание по реда на
чл. 24 НК до една втора като само по този начин може да бъдат постигнати целите
на наказанието .
Не се правят искания за събиране и проверка на доказателства.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста като намира ,че в определението
отсътват убедителни мотиви за да не бъде приложена разпоредбата на чл. 24 НК.При изследване на цялостната
престъпна дейност на осъденото лице П.С. се установява ,че е осъден за
еднородни престъпления ,всяко от които е тежко умишлено,осъществявани в дълъг
период от време,които обстоятелства
очертават престъпната упоритост на осъденото лице.Тези обстоятелства ,според
представителя на държавното обвинение , очертават не само високата степен на
обществена опасност на престъпленията ,но и тази на осъденото лице.Неправилно е
отчетено от решаващия съд ,че чистото съдебно минало е основание да се откаже
прилагането на чл. 24 НК.Прокурорът счита ,че именно с увеличаване на
определеното общо най – тежко наказание
ще бъде определено справедливо наказание ,което да е съответно на личността на
осъденото лице.
Защитата на осъденото лице моли да бъде оставен без уважение
протеста.Намира ,че определението е правилно и законосъобразно,защото целта на прилагането
на чл. 24 НК не е да се влошава положението на осъдения.Защитата смята ,че
преди всичко следва да бъдат съобразени обстоятелства касаещи сключените
споразумения, а именно ,че държавното обвинение се е съгласило с тях и с предложените наказания.Моли да не се
влошава положението на осъденото лице.
Осъденото лице П.С. , в
последната си дума, моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.
Съдът като съобрази доводите в протеста ,становищата на страните и материалите по делото намери за установено следното
:
Протестът на СП е основателен .
Предмет на обсъждане в производството по чл. 306 ал.1 т.1 НПК са били условията за определяне на общо наказание по две отделни осъждания. Това са наказанията наложени на осъденото лице по н.о.х.д 2001/2019 г. по описа на СНС и по н.о.х.д. 2030/2019 г. по описа на СНС.
С определение по нохд 2001/2019 г. на СНС, 12 състав, в сила от 3.7.2019 г. е одобрено споразумение, с което осъденото лице Стоянове е признат за виновен по обвинение за престъпление по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал. 2 от НК,което деяние е извършено в периода от януари 2014 г. до 4.5.2015 г., за което престъпление му е наложено наказание две години „лишаване от свобода „.Осъденото лице С. е признато за виновно и за престъпление по чл. 354а ал. 2 т.1 вр. ал. 1 от НК, което е извършено на 4. 5. 2015 г., за което му е наложено наказание две години „лишаване от свобода.”
На основание чл. 23 от НК му е определено общо наказание, най – тежкото от двете ,а именно две години „лишаване от свобода” , като изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода „ е отложено за срок от четири години .
На основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което осъденото лице е било задържано по делото за 24 часа, до 72 часа и с мярка за неотклонение „задържане под стража” за времето от 4.05.2015 г. до 29.07.2015 г.
П. С. е осъден и по нохд 2030/2019 г. по описва на СНС, 19-ти състав, със споразумение, което е влязло в сила на 10.07.2019 г., за няколко престъпления както следва :
По чл. 321, ал. 3 т.1 вр. ал. 1 пр.2 от НК, което е извършено в периода от началото на 2018 г. до 27.06.2018 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години при първоначален общ режим,
По чл. 354а ал. 1изр.2 пр.1 НК, което е извършено в периода от 27.06.2018 г. до 28.06.2018 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода „за срок шест месеца при първоначален „общ режим”.
По чл. 159г вр. чл. 159а ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, което е извършено в периода от началото на м. април 2018 г. до 27.6.2018 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален „общ „режим.
По чл. 159г вр. чл. 159а ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК,което е извършено в периода от началото на м. април 2018 г. до 27.6.2018 г.,като му е наложено наказание „лишаване от свобода „ за срок от 4 години при първоначален „общ режим”.
По чл. 159г вр. чл. 159а ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК, което е извършено в периода от началото на м. април 2018 г. до 27.06.2018 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години при първоначален „общ” режим.
По чл. 159г вр. чл. 159а ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, което е извършено в периода от началото на м. януари 2018 г. до 27.6.2018 г., за като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години при първоначален „общ” режим
На основание чл. 23 ал. НК му е наложено общо наказание , най –тежкото , за отделните шест престъпления, а именно четири години „лишаване от свобода” при първоначален „общ „режим.
На основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан считано от 27.6.2018 г. до одобряване на споразумението от съда.
Споразумението е било от обвиненията и за обвиняемите по ДП 91/2018 г. на ГДБОП, пр.пр. 530/2018 г. на СП, по което е образувано нохд 195/2019 г. на СНС.
При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционния съд е приел, че са налице основанията на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК за групиране на наказанията, които са наложени на осъдения с одобрените споразумения по нохд 2001/2019 г. по описа на СНС и по нохд 2030/2019 г. по описа на СНС, тъй като деянията за които е осъден са извършени преди да има влязла в сила присъда за тях.
Правилни са изводите ,че следва да се наложи най-тежкото наказание, което е четири години „лишаване от свобода” и то следва да бъде изтърпяно, на основание чл. 57 ал 1 т. 3 ЗИНЗС, при първоначален „общ” режим .Налице са основанията на чл. 59 ал.1 НК за приспадане и на времето, през което осъденото лице е било с мярка „задържане под стража „ на предвидените в Закона за МВР и НПК основания и изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода „ по нохд.2030/2019 г. , считано от 28.06. 2019 г. както е посочено в справката от ГД „Изпълнение на наказанията „ .
Неправилни са изводите на съда ,че не следва да се прилага чл. 24 от НК.Не могат да се споделят изложените аргумени от съда ,че осъденото лице не е било осъждано преди извършването на деянията, признал е вината си и сключил споразумение с прокуратурата, което налагало извода, че е осъзнал обществената опасност на деянията. Споразумението е процесуален способ за по – бързо приключване на наказателното производство, който може да се осъществи само със съгласието на обвиняемия и прокуратурата , при което лицето получава по – ниско наказание отколкото при редовен съдебен процес.При отсъствието на съгласие не може да бъде сключено споразумение,а определянето на наказанието се извършва при постигане споразумение между страните , което не трябва да бъде в разрез със закона и морала.Споразумението по отношение на наказанието подлежи задължително на одобряване от съда.Поради това решаващия съд е отдал по – значима роля на съгласието на осъденото лице отколкото то има за приключване на делото със споразумение като е вменил на него изключителната роля за приключване на делото и неправилно отчел като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказание с оглед постигане на целите предвидени в закона. В чл. 381 ал.4 НПК е предвидена възможност за определяне на наказание при условията на чл. 55 НК , от която осъдения С. се е възползвал.Дали е осъзнал обществената опасност на престъпленията,за които е бил признат за виновен е едно предположение , което не може да бъде противопоставено на изискването на чл. 36 НК.Поради това са последвали и неправилни изводите в подкрепа на отказа от приложение на чл. 24 НК.Това са ,че при първото си осъждане по но.хд 2001/2019 г е получил условно осъждане.Този извод е неправилен , защото е отложено изпълнението на наказанието не заради ниската степен на обществена опасност на деянията по това осъждане , а защото е било първо осъждане и са били взети предвид предпоставките на чл. 66 ал.1 НК,
Поради това са и необосновани изводите на съда ,че общото най
– тежко наказание от четири години е достатъчно
за постигане на целите на наказанието.Върховната инстанция в ППВС 4/1965 г. т.1
указва ,че подлежат на обсъждане определени обстоятелствата при решаване на
въпроса за приложение на чл. 24 НК,а именно:предишните осъждания на дееца,броят
на престъпленията в съвкупност,тяхната последователност,време на
извършването,характера и тежестта на тези престъпления и въобще всички
обстоятелства ,при които са извършени отделните престъпления.
В сформираните съвкупности по
обжалвания съдебен акт са включени две престъпления, в първата , и шест във
втората от тях . Престъпленията са
извършени за времето от 04.2015 г до
27.06.2018 г. Броят на престъпления включени в тази съвкупност обосноват извода,че са не само умишлени,но и с
висока степен на обществена опасност.Първите осъждания са за престъпление по
чл. 321 ал.3 вр. ал.2 НК и по чл. 354а ал2 НК и са свързани със разпространението на наркотици, които
престъпления засягат обществени
отношения относими към здравето на
обществото , като осъденото лице не е било в изключително млада възраст и не ми могло да се приеме ,че не е
разбирал последиците от поведението си.Във втората съвкупност от осъжданията
са включени не само идентични такива като в първата,но и свързани
с трафик на хора ,които са умишлени и от общ характер.Видно от свидетелството за съдимост всички престъпления
са извършени в рамките на близо три години.Продължителният период на
инкриминираната дейност ,конкретна специфика на отделните деяния и високата
степен на обществена опасност на всяко едно от тях определят и личността на
осъдено лице като такава с висока степен на опасност.В рамките на
инкриминирания период по всички осъждания се установява ,че се е занимавал с
престъпна дейност. Затова целите на наказанието не могат да бъдат постигнати с
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода „ в размер на четири години и само увеличаването на наказанието по реда на чл. 24 НК може да допринесе за действителното поправяне и превъзпитание на осъденото
лице .
Поради изложените дотук съображения
въззивния съд намери,че увеличаване на наказанието, по реда на чл. 24 НК , се
явява обосновано, защото само по този начин ще бъде съобразено с посочените обстоятелства от значение за
обществената опасност на лицето П.С..С увеличението на наказанието „лишаване от свобода „ с шест месеца ще бъде наложено справедливо наказание, което би довело до постигане на целите на наказанието
,а именно не само да се поправи ,но и да
се превъзпита осъденото лице.Поради тези съображения въззивния съд намери ,че протестът
на СП е основателен.
При извършената служебна
проверка изцяло на обжалвания съдебен
акт въззивния съд констатира, че неправилно решаващият съд е приел,
приспадането от наказанието на изтърпяната част от наказанието ,че следва да започне от 27.06.2018 г , а не
както е посочено в справка от Министерство на правосъдието „Главна дирекция
изпълнение на наказанията „ № 1049 /30.01.2020 г., от 28.06.2018 г.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 337 ал.2 т.1 АСНС , 2 въззивен състав
Р
Е Ш И :
Изменя определение от 13.02.2020
г. , по н.ч.д.№ 172/2020 г. по описа на СНС , 19 състав ,като на
основание чл. 2 НК, увеличава определеното общо най – тежко наказанието
на осъденото лице П.К.С. ЕГН **********
от четири години “ лишаване от свобода „ на четири години и шест месеца „лишаване
от свобода“ определено по нохд 2001/2019
г. и по н.о.х.д. 2030 /2019г. и двете по
описа на СНС .
На основание чл. 25 ал.2 НК
приспада от определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години
и шест месеца , изтърпяното наказание по н.о.х.д. № 2030/2019 г.по описа на
СНС,19 състав., считано от 28.06.2018г. до постановяване на настоящето решение.
Потвърждава определението в
останалата част.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.