Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

 

                                  №

 

                               град Свиленград, 23.05.2019 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                       

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 221 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № НЯСС-77 от 07.03.2019 година на Заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на Община - Любимец с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Любимец, ул.„Републиканска” № 2, област Хасково, представлявана от Кмета Анастас Бончев Анастасов, за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 7 000 лв.

Общината-жалбоподател чрез законния си представител – Кмета Анастас Бончев Анастасов моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен – издаден в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, не било извършено нарушението и не ставало ясно за какво нарушение е наложена санкцията. Алтернативно от Съда се иска да намали размера на наложената административна санкция.

В съдебната фаза, редовно призована, Общината-жалбоподател не изпраща представител. За тях се явява адвокат Таня Коларова, която пледира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, тъй като нямало данни, че дадените от АНО предписания са съобщени на Община – Любимец. Алтернативно от Съда се иска да намали размера на наложената санкция до минималния такъв като се сочи наличие на множество смекчаващи обстоятелства и обстоятелството, че обществената опасност на деянието не била завишена.  

В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Заместник-председателя на ДАМТН, редовно призовани, не изпращат представител. В писмено Становище се сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. От Съда се иска същото да бъде потвърдено изцяло. 

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Служителите на Регионален отдел (РО) към Главна дирекция „Надзор на язовирни стени и съоръжения към тях” (ГД „НЯСС”) – Южна Централна България към ДАМТН, офис Хасково, Н.О.М. (актосъставител) и Атина Васили Кацару-Ксантопулу, на 21.06.2018 година в изпълнение на служебните си задължения и в съответствие със Заповед № А-92 от 05.02.2018 година на Председателя на ДАМТН, в присъствието на представител на Община – Любимец, извършват проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир „Ирибунар”, находящ се в ПИ 000065 в землището на село Оряхово, Община Любимец, област Хасково. След извършен оглед и обхождане на язовирната стена и съоръженията към нея констатират, че водният откос е обрасъл с гъста храстовидна и дървесна растителност; а въздушният откос е силно затревен с израснала храстовидна и дървесна растителност и достъпът до основния изпускател е невъзможен поради обрастването с гъста дървесна и храстовидна растителност.   

Във връзка с така констатираното нарушение е съставен Констативен протокол № 07-05-396 от същата дата, в който е предписано да се премахне храстовидната и дървесна растителност по водния и въздушния откоси и да се осигури възможност за оглед и достъп до основния изпускател, което следва да се стори в срок до 01.10.2018 година. Посочено е че за изпълнението на предписанието е отговорен собственика на язовирната стена и съоръженията към нея, който в конкретния случай е Община – Любимец видно от Акт за публична общинска собственост с № 4424 от 16.04.2015 година, вписан в Службата по вписванията при Районен съд – Свиленград на 13.05.2015 година. Копие от посочения Констативен протокол с констатациите, обективирани в него и дадените предписания,  е получен в Община – Любимец на 02.07.2018 година, видно от входящия печат.

Служителите на РО към ГД „НЯСС” – Южна Централна България към ДАМТН, офис Хасково, Н.О.М. (актосъставител) и М.Е.О. (свидетел по Акта), на 01.11.2018 година в изпълнение на служебните си задължения и в съответствие със Заповед № А-517 от 12.07.2018 година на Председателя на ДАМТН, извършват отново проверка на техническото и експлоатационното състояние на посочения язовир в присъствието на представители на собственика Община - Любимец. След извършен оглед и обхождане на язовирната стена и съоръженията към нея констатират, че не е изпълнено предписанието, дадено с Констативен протокол № 07-05-396 от дата 21.06.2018 година.   

Във връзка с така констатираното нарушение (неизпълнение на дадено предписание) е съставен Констативен протокол № 07-05-472 от същата дата. Копие от посочения Констативен протокол е получен в Община – Любимец на 14.11.2018 година, видно от входящия печат.

Чрез изпращане на  нарочна покана на адреса на Общината-жалбоподател, Кметът на последната е поканен да се яви лично или да се яви упълномощен от него представител на 10.12.2018 година в 15.00 часа в сградата на РО към ГД „НЯСС” – Южна Централна България към ДАМТН, офис Хасково за съставяне на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН), като е указано, че при неявяване същият ще се състави по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Видно от входящия печат, нарочната покана е получена на 29.11.2018 година.

На посочената дата – 10.12.2018 година и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Н.О.М. съставя против Общината-жалбоподател и в отсъствие на нейн представител АУАН с № 07-224. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля М.Е.О.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на дадено предписание, касаещо безопасна техническа експлоатация на процесния язовир, извършено на 02.10.2018 година, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на Общината-жалбоподател чрез законния й представител (Кмета) на 14.12.2018 година, който не вписва възражения против констатациите в Акта. Препис от АУАН е получен от законния представител на Общината-жалбоподател.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Заместник-председателя на ДАМТН издава предметното на настоящото производство НП № НЯСС-77/07.03.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 190, ал. 2 от ЗВ и налага на Общината-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 7 000 лв. Обжалваното НП е редовно връчено - на служител на Община - Любимец, на 14.03.2019 година чрез куриерска фирма „М и БМ експрес” ЕООД с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и на имената на служителя, приел пратката – М. Тохчева Пулева.

Жалбата против НП е предадена в пощата на 20.03.2019 година, видно от Разписката, приложена в АНП.

Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание, проведено на 22.05.2019 година свидетели Н.О.М., М.Е.О., Никола Иванов Матанов и Петър Георгиев Петров.

Компетентността (, считано към датите на проверките) на Н.М., Атина Кацару-Ксантопулу и М.О. да извършват проверки относно техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация и да дават задължителни предписания на собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение се доказва от приетите по делото Заповед № А-92 от 05.02.2018 година и Заповед А-517 от 12.07.2018 година, двете на Председателя на ДАМТН, издадени на основание чл. 190, ал. 4 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗВ, се доказва от приетата по делото Заповед № А-517 от 12.07.2018 година на Председателя на ДАМТН, както и предвид факта, че Н.О.М. е заемала към датата на съставяне на Акта длъжността Главен инспектор в РО към ГД „НЯСС” – Южна Централна България към ДАМТН, офис Хасково, т.е. Н.М. е имала право да съставя АУАН по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ съгласно чл. 200, ал. 11 от ЗВ към дата 10.12.2018 година. Материалната компетентност на Заместник-председателя на ДАМТН да издава НП за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ се доказва от приетата Заповед № А-5/02.01.2018 година на Председателя на ДАМТН, т.е. Кирил Михайлов Войнов се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 200, ал. 12 от ЗВ – Председателя на ДАМТН по надлежния ред с административен акт - Заповед.

По делото бяха допуснати и разпитани в процесуалното качество на свидетели и лицата Матанов и Петров, които пред настоящия Съдебен състав установиха огромното количество язовири, за чиито поддръжка отговаря Община – Любимец в качеството си на техен собственик; фактите, че даденото предписание не е било изпълнено в срок поради влошените метрологични условия и липсата на финансови средства и че към настоящия момент вече е изпълнено.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с  изложената в АУАН и възприетата в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите – Н.О.М. и М.Е.О., предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата Н.О.М. и М.Е.О. да имат личностно отношение към представители на Общината-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на М. и О. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ДАМТН (към датите на проверките и на съставяне на АУАН), в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите Н.О.М. и М.Е.О., считайки ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от Общината-жалбоподател, установявайки обективните факти на неизпълнение на дадено предписание, касаещо безопасна техническа експлоатация на процесния язовир. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

       Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,  които не се оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти.   

Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите Матанов и Петров, тъй като техните показания не са в противоречие с кредитираните от Съда доказателства.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

 

                 ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата, на която Жалбата е депозирана в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – законния представител - Кмета, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

 

          ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

       Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването им. За пълнота следва да се посочи, че представител на Общината-жалбоподател не е присъствал при съставяне на АУАН и същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН след като служителите на АНО са предприели всички възможни действия за осигуряване присъствието на представител на Общината-жалбоподател при съставяне на АУАН. Дори да се приеме, че при съставянето на Акта е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и по-специално на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, то не е довело до ограничаване правото на Общината-нарушител да се защити във връзка с отразените в Акта констатации, въз основа на които е била ангажирана и нейната административнонаказателна отговорност, тъй като Актът (според приложените по делото материали) на 14.12.2018 година е бил подписан (и надлежно връчен, предявен) на законния представител на Община - Любимец, който е имал възможност да се запознае с него. С оглед на изложеното и тъй като поради тази причина не се явява съществено, това нарушение не е довело и до незаконосъобразност на НП, издадено въз основа на него. Т.е. Общината-жалбоподател е организирала адекватно защитата си срещу процесното НП с факта на депозиране на Жалба срещу същото. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. Което в случая не е така.

Настоящата Съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити и минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че сред задължителните реквизити на НП са индивидуализиращите данни на нарушителя. По аргумент от чл. 57, т. 4 от ЗАНН, спрямо юридическите лица, това следва да са наименование, седалище и адрес на управление и ЕИК. В АУАН и в НП е посочена грешна улицата, където е адресът на Община - Любимец. Допуснатата грешка  в този реквизит на НП представлява  процесуално нарушение, но не от категорията на съществените такива, водещо като последица до отмяна на санкционния акт. Това е така, тъй като от същото не следва неяснота относно субекта, който  е осъществил съ­с­­тавът на нарушението и  чиято отговорност се ангажира и  оттук  не ограничава както правото на защита на посоченото в диспозитива на НП лице, така и възможността за адекватен съдебен контрол на акта.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 200, ал. 11 от ЗВ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 200, ал. 12 от ЗВ. Съгласно чл. 200, ал. 11 от ЗВ Актовете за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 39 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от Председателя на ДАМТН. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 10.12.2018 година актосъставителят Н.О.М. е оправомощена да съставя АУАН за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ видно от приложената в АНП Заповед № А-517 от 12.07.2018 година на Председателя на ДАМТН. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността Заместник-председател на ДАМТН, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ се доказва от приетата по делото № А–5 от 02.01.2019 година на Председателя на ДАМТН. Поради това Кирил Михайлов Войнов се легитимира като компетентен орган по смисъла на чл. 200, ал. 12 от ЗВ.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на задължения, вменени със закон, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и за датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече давностният срок.

       Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Действително НП не е връчено срещу подпис на Кмета на Община Любимец, а на друго лице, но видно от постъпилата Жалба, тя е подадена в 7-дневния преклузивен срок, което означава, че жалбоподателят своевременно се е запознал със съдържанието на НП. В тази връзка допуснатото нарушение по никакъв начин не се е отразило на правото на защита на жалбоподателя и не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение.

        Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна.

 

 

                ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

Съгласно разпоредбата на  чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. Според ал. 1, т. 3 на цитираната разпоредба, Председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по Приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната Басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. По силата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, наказва се с Глоба, съответно Имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1 000 до 20 000 лв. Следователно, деянието за което на Общината-жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от ЗВ, НП по ал. 11 се издават от Председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица.

Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 39, вр.чл. 190а, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ се изрязва в конкретната хипотеза в неизпълнение на задължително предписание, отправено от страна на контролните органи до Община - Любимец, като собственик на язовир „Ирибунар” и конкретно на язовирна стена, оттам и надлежен адресат на предписанието и на задължението за неговото изпълнение в дадения срок за това, което от своя страна очертава обективната страна на административното нарушение, визирано в нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ, което предписание е било ясно и конкретно и не създава трудност да бъде разбрано съдържанието на насрещното задължение за неговото изпълнение. По делото не се спори, че именно Община - Любимец е собственик на процесния язовир. Не се спори по делото и за това, че на Община - Любимец с Констативен протокол № 07-05-396 от 21.06.2018 година на ГД „НЯСС” е било дадено задължителното предписание, а именно: Да се премахне храстовидната и дървесна растителност по воден и въздушен откоси и да осигури възможност за оглед и достъп до основния изпускател, със срок на изпълнение 01.10.2018 година. За даденото предписания Община – Любимец е уведомена видно от входящия номер, поставен на Придружителното писмо, с което е изпратен посечения Протокол на собственика на язовира (в този ред на мисли са неоснователни наведените от страна на адвокат Коларова възражения в смисъл, че Община-жалбоподател не била уведомена за даденото предписание). Установи се категорично от събраните по делото доказателства и това, че на 02.10.2018 година, при описаната по-горе хронология и фактология, станало ясно, че Община - Любимец не била изпълнила въпросното предписание в указания срок. АНО недвусмислено е посочил, че административното нарушение е извършено на 02.10.2018 година, защото на предишния ден – 01.10.2018 година е изтекъл срокът за изпълнение на предписанието. Именно до 01.10.2018 година предписанието е можело да бъде изпълнено, т.е. бездействието до последната възможна дата за изпълнение не е било наказуемо, а е станало такова едва на 02.10.2018 година, когато всъщност дължащият изпълнението все още е бездействал. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че задължението на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ понастоящем е изрично регламентирано с новата ал. 2 на чл. 190а от ЗВ, неизпълнението на която се санкционира на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ (след редакцията с ДВ бр. 55/03.07.2018 година).

С оглед изложеното, Съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ, както правилно деянието е квалифицирано от АНО. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено, без значение от конкретния брой неизпълнени предписания, явяващо се едно деяние – нарушение по чл. 190, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ и едно основание за ангажиране на отговорността, като в конкретния случай неизпълнението на даденото предписание е факт.

 Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на Община - Любимец, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева). Т.е. от субективна страна административнонаказателната отговорност на юридическите лица е обективна такава и вината като субективен елемент не подлежи на установяване.

     Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на мeтрологичен и технически контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните интереси на гражданите с цел осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Действително по делото не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, както и се установява, че даденото предписание е изпълнено към настоящия момент, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от Допълнителната разпоредба на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП.

 

                       ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Както вече бе посочено предвиденото наказание по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ за юридическите лица е „Имуществена санкция” в размер от 1 000 лв. до 20 000 лв.

Административното наказание в конкретния случай е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в малко под средния такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи именно в размер малко под средния, предвиден в чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Действително обществената опасност на деянието е завишена, тъй като както вече бе посочено не е изпълнено предписание, свързано с техническа и безопасна експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея. Но за разлика от нея обществена опасност на дееца (Община – Любимец) не е завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на друго идентично нарушение или на нарушение по ЗВ и макар и след дадения срок изпълнение на предписанието. Отегчаващи отговорността обстоятелства, извън това посочено с оглед завишената обществена опасност на деянието, не се установиха. Не са налице в преписката доказателства за финансовото положение на Общината-жалбоподател, за да се наложи административното наказание „Имуществена санкция” в размер малко под средния. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на административното наказание, следва в настоящия случай размерът на наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв. Предвид изложеното както вече бе посочено, Съдът намира, че Жалбата е частично основателна, поради което НП следва да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание „Имуществена санкция” от 7 000 лв. на 1 000 лв. В този ред на мисли следва да се посочи, че Съдът достигна до този извод и предвид факта, че по делото липсват каквито и да било данни защо АНО е наложил наказание именно в размер на 7 000 лв. Така редуцираният размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите и юридическите лица.

       Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които Общината-жалбоподател не се е противопоставила и не е посочила доказателства за тяхното оборване.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                 Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ НП № НЯСС-77 от 07.03.2019 година на Заместник-председателя на ДАМТН, с което на Община - Любимец с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Любимец, ул.„Републиканска” № 2, област Хасково, представлявана от Кмета Анастас Бончев Анастасов, за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 7 000 лв., като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание „Имуществена санкция” от 7 000 лв. на 1 000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                                                               (Кремена Стамболиева)