Решение по дело №824/2023 на Административен съд - Хасково

Образувано е по касационна жалба от М.Т.М. ***, подадена чрез процесуален представител, против Решение №169 от 16.06.2023г., постановено по АНД №312 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита се, че районният съд игнорирал допуснатите в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Нито актосъставителят, нито свидетелят по акта били установили лично и въз основа на официални документи, извършеното нарушение за да можело да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Неправилно било приложено материалното право и постановено незаконосъобразно съдебно решение. Кредитирани били несъществуващи доказателства и съдебният акт бил мотивиран въз основа на предположения. Претендира се отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление, както и присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание касационната жалбата се поддържа от процесуалния представител на касатора, който прави и алтернативно искане – за връщане на делото на районния съд за събиране на доказателства с оглед доказване на административното нарушение.

Ответникът, началник група в ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение №169 от 06.06.2023г., постановено по АНД №312/2023г., Районен съд – Хасково потвърдил Наказателно постановление №22-1253-002292 от 16.01.2023г., издадено от началник група в ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на М.Т.М. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срока от 2 месеца“.

За да постанови този резултат районният съд, въз основа на доказателствата по делото, вкл. от разпита на свидетелите, установил фактическата обстановка по случая, като приел, че действително от наказаното лице е бил реализиран фактическият състав по чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗДвП. Настъпило било ПТП между водача на лек автомобил М.Т.М. и велосипедиста С. Й. Й., като това станало на 03.11.2022г., около 13.55 часа на ПП-3 №8007 км. 1+700, в посока към гр.Хасково, където М. ударил Й. със собственото си МПС, от което последният пострадал, тъй като след удара паднал извън пътя – в крайпътна канавка. След настъпването на ПТП М. не спрял, не останал на място и не изчакал пристигането на органите на МВР, а продължил движението си към гр.Хасково. Именно по този начин извършил нарушение на посочената законова разпоредба. Поради това правилно му било наложено съответното наказание, което по размер било 1/3 от максималния предвиден в закона и при липса на смекчаващи вината доказателства било правилно индивидуализирано.

Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно.

Установената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на тези доказателства, която е извършил и въз основа, на които е формулирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно постановление.

Правилни са изводите на съда за реализиран състав на административно нарушение по хипотезата на чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗДвП. В тази връзка следва да се посочи, че нарушението е доказано. Несъмнено същото е било извършено на посочените в АУАН и НП дата и място, и от наказаното лице М.Т.М..

Действително актът е съставен от полицейски служител, който не е бил очевидец на нарушението, като няма данни и свидетелят по акта да има това качеството. Всички доказателства по делото обаче сочат, че именно М. е автор на деянието и този факт не се отрича от него. В тази насока следва да се имат предвид показанията на свидетеля по акта – Антон Ангелов, който пред районния съд посочва, че на мястото на произшествието установили с колегата му пострадалия в резултат на ПТП велосипедист, както и свидетел очевидец, т.е. М. не е бил на това място. По-късно, въз основа на показания на очевидеца и чрез видеонаблюдение, установили извършителя. След това в негово присъствие (на М.) бил съставен АУАН, като същият не отричал за инцидента, но твърдял, че велосипедистът се ударил в неговия автомобил.

Видно е, че АУАН е бил предявен на наказаното лице и същият подписан от него без възражения. Описаното в акта и в НП, както и посоченото от свидетелите по делото, се подкрепя от всички писмени доказателства по делото, в т.ч. от приобщеното към административнонаказателната преписка писмено Обяснение вх. 125300-16008 от 04.11.2022г. на очевидец на произшествието. От съдържанието на последното става ясна фактическата обстановка около настъпването на ПТП, която кореспондира с тази в АУАН и НП. От актотсъставителя е била изготвена докладна записка по повод произшествието, като в същата е изложена фактическа обстановка, която е сходна с показанията на изготвилия документа полицейския служител, дадени пред районния съд

Същественото в случая е, че след произшествието М.Т.М. не е останал на мястото и не е изчакал пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Доказателства в обратна насока не са представени по делото, нито се твърди съществуването им. Няма и данни, от който да може да се направи обосновано предположение, че М. е останал на мястото след настъпването на ПТП. Напротив безспорно е, че същият след удара между управлявания от него автомобил и велосипедиста е напусната местопроизшествието.

Безспорно е и че в резултат на ПТП е пострадало лице, което на 03.11.2022г., колко 13.55 часа се е намирало на път №8007 км. 1+700 и е управлявало велосипед.

Следователно доказателствена сила на АУАН по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП в случая не е опровергана, т.е. не е налице доказване, противно на изложеното в акта.

Предвид всичко гореизложено, не може да се сподели тезата на процесуалния представител на касатора за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Извършването на нарушението е било установено от актосъставителя и свидетеля по акта, които след пристигането на мястото на ПТП са установили причинилото го МПС и неговия собственик, който е бил посетен от полицейските служители, при което му е бил съставен АУАН за процесното нарушение на правилата за движение. С други думи, налице е надлежно установяване на нарушението по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗАНН, респ. не е допуснато неспазване на визираната норма.

Съгласно чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Според чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

Установената в конкретния случай фактическа обстановка съотнесена към хипотезите на цитираните законови текстове, обосновават налагането на съответното административно наказание за извършеното от касатора нарушение на правилата за движение. Нарушението е установено от събраните по делото доказателства, същото е извършено от наказаното лице, правилно е квалифицирано и съобразно приложимата санкционната разпоредба е наложено административно наказание, което е в посочените в тази разпоредба граници.

Настоящият състав на касационната инстанция не намери основания за връщане на делото на районния съд за събиране на доказателства. Наличните такива по делото са достатъчни да се направи обоснован извод както за наличието на административно нарушение, така и за автора на деянието.

По изложените съображения касационната съдебна инстанция намира жалбата за неоснователна. Като е потвърдил наказателното постановление районният съд правилно е приложил закона. Обжалваното решение е постановено в необходимата форма и реквизити, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №169 от 16.06.2023г., постановено по АНД №312 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: