№ 59
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600071 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 34, ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 1, 2 и 3 от ЗПИИРКОРНФС.
С решение № 15 от 01.02.2022 г. по ЧНД № 12/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик е
било признато решение на чужда юрисдикция, влязло в сила на 23.06.2021 г., с което на Л.
С. К. е била наложена финансова санкция в размер на 305 евро за административно
нарушение по чл. 20, параграф 2 във връзка с чл. 6, член 7, параграф 1 и чл. 8 от Федералния
закон за таксите за изминатото, като санкцията е с левова равностойност 596,52 лева,
изчислена по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението.
Съдът е постановил изпълнение на решението, като обжалването не спира
изпълнението. Било е разпоредено препис да се изпрати за изпълнение на ТД на НАП - *, по
реда на ЗНАП и ДОПК. Копие от решението е било изпратено и на компетентния орган на
издаващата държава и на Министерството на правосъдието на РБ.
В жалбата си, адвокат Р.К. релевира доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения в проведеното пред първия съд производство, мотивирани с неизследване на
въпроса дали неговият подзащитен е извършил нарушението или отговорността за него е на
фирмата-работодател, която е уреждала заплащането на всички такси за придвижване по
пътната мрежа на *, където се твърди, че е било допуснато нарушението. Релевира се и
нарушение по чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС – неуведомяване на засегнатия за издаденото
наказателно постановление и за правото му да го обжалва. Налице е и оплакване за липсата
1
на възможност за участие в производството пред чуждата юрисдикция. От въззивния съд се
иска да отмени решението на ОС – Пазарджик и вместо това да остави без уважение
искането за признаване на наложената от съответния орган глоба.
За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – Пазарджик, като не е
ангажирала становище.
За съдебното заседание пред въззивния съд засегнатото лице сочи, че няма
възможност да следи дали монтираният в камиона му уред за отчитането на пътните такси
работи, докато спедиторът е наясно с тази информация, проследявайки в реално време
изпълнението на курса. Тъй като е напуснал работното си място, фирмата-спедитор
„приписала“ на него и процесното нарушение. Моли апелативният съд да отмени
решението на първата инстанция и да остави без уважение искането за признаване
изпълнението на финансовата санкция.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд адв. Р.К. поддържа жалбата и
изложените в нея съображения за отмяна на решението на Пазарджишкия окръжен съд.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна и предлага да се потвърди решението
за признаване изпълнението на съдебния акт на чуждата юрисдикция.
След като се запозна със становищата на страните и материалите по делото,
настоящият съд счете жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството е било образувано пред Окръжен съд – Пазарджик по реда на чл. 32,
ал. 1 вр. чл. 16 ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС по повод постъпило решение на административно-
наказателна юрисдикция на Република *. С посочения съдебен акт на засегнатия е била
наложена финансова санкция в размер на 305 евро. Искането е било придружено с
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, преведено на
български език. Тъй като в удостоверението не е било преведено описанието на
нарушението първият съд е изискал от молещата държана превод на този пункт, като
същият е бил приложен по делото допълнително.
Правилно и законосъобразно окръжният съд е отбелязал, че посочените документи за
признаването на решението на чуждия административно-наказващ орган, съдържат всички
изискуеми реквизити на Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно
признаване на финансови санкции.
Изпълнено е и условието на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е налице
влязъл в законна сила акт на юрисдикция на държава-членка на ЕС. По силата на последния
на засегнатото лице е било вменено задължение за заплащане на финансова санкция за
извършено административно нарушение по приключило производство. Заинтересованият е
бил санкциониран за това, че на 27.01.2021 г. в 15:43 ч. на автомагистрала А1 по посока към
държавната граница км. 127,559 е управлявал многолентово моторно превозно средство * с
максимално допустимо тегло в натоварено състояние над 3,5 тона по пътната мрежа за
пътно таксуване без да са заплатени правилно таксите за изминат участък въпреки
използването на мрежата за пътно таксуване с многолентови пътни превозни средства с
2
максимално допустимо тегло в натоварено състояние над 3,5 тона да е обвързано с таксата
за изминат участък. Установено било, че договорът за въпросното оборудване за превозни
средства е недействителен, че задълженията за поведение, предвидени в чл. 8, пар. 2 от
BStMG не са изпълнени и че поради това таксата за изминат участък, основана на пробега,
не е била надлежно платена. По този начин е била нарушена правната уредба на чл. 20,
параграф 2 във връзка с чл. 6, член 7, параграф 1 и чл. 8 от Федералния закон за таксите за
изминатото.
Удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови
санкции е било изготвено по надлежния образец с превод на български език, като е било
издадено от компетентен орган на издаващата държава. Удостоверението съдържа всички
необходими реквизити, кореспондиращи със съдържанието и на акта на административно-
наказващата юрисдикция. Тъй като в удостоверението това описание не е било преведено
първият съд е изискал от молещата държана превод на същия, който е бил приложен по
делото.
В представеното удостоверение е бил посочен и субекта на административното
нарушение, на който е наложена административната финансова санкция. Подробно са
залегнали и фактическите основания на извършено от засегнатото лице административно
нарушение, като това нарушение е било индивидуализирано по време и място. Посочена е
била и неговата правна квалификация съобразно приложимото законодателство в
секторното законодателство на издаващата държава в цитирания по-горе смисъл.
Законосъобразно е било преценено, че се касае за хипотезата на чл. 30, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като е било представено решение за налагане на парична глоба в
административно-наказателно производство на държава-член на Европейския съюз, което
представлява административно нарушение и по българското законодателство. В този
смисъл безспорно са налице условията за признаване и изпълнение на това решение на
чуждата административна юрисдикция.
Изпълнено е било и изискването на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението на чуждата
юрисдикция за налагане на финансова санкция, визирани в разпоредбата на чл. 35 от
ЗПИИРКОРНФС, както правилно е посочил първият съд.
Изпълнени са изискванията на разпоредбата на чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС.
Видно от представеното пред първия съд удостоверение засегнатото лице е било уведомено
съобразно законодателството на решаващата държава за правото си да обжалва решението и
сроковете, в които може да го упражни.
В удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС издаващата държава е отбелязала, че
засегнатото лице е уведомено за правата си в развилата се по нейното законодателство
процедура. Същевременно действа принципът на взаимно доверие между компетентните
органи на издаващата и приемащата държава.
Не могат да бъдат споделени доводите за нарушения и липса на реквизити по т. 3 от
удостоверението. Не намира опора в материалите по делото направеното от защитата
3
оплакване, че след като е направеното отбелязване в клетката по т. 2 на пункт 3 от
удостоверението – че лицето не се е явило лично на съдебния процес в следствие на който е
постановено решението, следвало да е налице съответно отбелязване на някоя измежду
точки 3.1а, 3.1, 3.2, 3.3 или 3.4 от удостоверението. В случая във връзка с извършеното
отбелязване по т. 2 от пункт 3 е било извършено и надлежно отразяване на информация и в
гореизброените клетки, като е било потвърдено наличието на обстоятелства по пункт 3.3. В
тази връзка указанието, че ако е направено отбелязване в клетката по т. 2, следва да бъде
потвърдено наличието на едно от обстоятелствата, посочени в изброените клетки на 3.1а,
3.1б, 3.2, 3.3 и прочие, като в случая това е било сторено с маркиране в удостоверението на
клетка 3.3. Така в удостоверението е било надлежно посочено, че решението е било връчено
лично на лицето на 08.06.2021 г. и то е било изрично уведомено за правото си на повторно
разглеждане или обжалване, в което има правото да участва и което позволява делото да се
преразгледа по същество, включително и с оглед нови доказателства и което може да доведе
до отмяна на първоначалното решение, но лицето не е поискало повторно разглеждане или
обжалване в приложимия за целта срок. При това положение е било спазено поставеното в
б. „в“ на т. 10 на л. 35 от ЗПИИРКОРНФС условие и възраженията на намират опора в
материалите по делото.
Неоснователни са и оплакванията за нарушено право на защита в процедурата пред
чуждата юрисдикция във връзка с решението й по същество.
Настоящата процедура има отношение само към условията за признаване и
изпълнение на чуждото решение без в нея да може да се подлага на преценка неговото
същество от гледна точка на правилност, обоснованост и законосъобразност. Не се прави
анализ и сравнение между производството в чуждата и изпълняващата държава, поради
което актът на съда в настоящото производство не може да ревизира и замества волята на
органа на издаващата държава, а съдът няма правомощие да дерогира чуждото решение,
защото преценява само налице ли са материално-правните и процесуалните предпоставки за
признаването му. Още повече, че процесното нарушение е извършено на територията на
издаващата държава и българските съдилища нямат юрисдикция за него. В този смисъл
доводите, свързани със съществото на така консумираното от жалбоподателя
административно нарушение, не подлежат на контрол от страна на българския съд.
Не може да бъде споделен и доводът на защитата, че засегнатият не е бил уведомен
съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва
решението и сроковете за това. Органът, издал удостоверението е отразил обстоятелството,
че лицето е било уведомено съгласно националното законодателство относно правото си да
обжалва решението лично или чрез упълномощен според законодателството представител,
както и относно сроковете за обжалване на решението. Отразено е също, че производството
е било писмено (т. е. закрито, административно), при което очевидно не може да става
въпрос за лично явяване на лицето в съдебен процес.
В случая, видно от приложената по делото справка – извлечение от регистъра на
Националната база данни, засегнатото лице отговаря на алтернативно изброените условия, а
именно – постоянно местожителство на територията на Република България. Данните за
последната актуална за засегнато лице адресна регистрация (постоянен и настоящ адрес) са
идентични с отразените в удостоверението на чуждестранния несъдебен орган данни за
последен известен адрес на лицето.
Тъй като са налице всички законови предпоставки за това, правилен се явява изводът
4
на ОС – Пазарджик, че решението за налагане на финансова санкция следва да бъде
признато.
В съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС е била определена
и равностойността на дължимата сума в български левове по фиксинга на БНБ към момента
на постановяване на решението, чието признаване се иска. Правилно и законосъобразно
първият съд е постановил, че решението на * административно-наказателен орган да се
изпрати на ТП – НАП – * за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК. Това съответства на
разпоредбите на чл. 36 във вр. с чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
Поради изложеното, със съдебния си акт, първият съд е достигнал до обосновани
изводи, че са налице всички законоустановени предпоставки за изпълнение на
горепосоченото решение на чуждата юрисдикция, по силата на което на засегнатото лице е
била наложена финансова санкция. Правилно е било прието също така, че процесуалните
формалности по признаване на решението са били изпълнени в съответствие с разпоредбите
на ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 01.02.2022 г. по ЧНД № 12/2022 г. на
Пазарджишкия окръжен съд
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5