№ 3524
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110104402 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Лийн“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***********
срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище и адрес на
управление гр. София,пл. „Позитано“ № 5, с която е предявен иск за
заплащане на сумата от 2305,40 лева /след допуснато изменение в размер на
иска/, като частична претенция от цялата в размер на 4680.12 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „каско” на МПС, сключен със застрахователна полица №
4704210800003147/13.07.2021г. за причинени имуществени вреди на лек
автомобил марка „***********, изразяващи се в увреждане на
изпускателната система на автомобила, настъпило вследствие на
застрахователно събитие от 11.01.2022г., ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договор за застраховка „Каско“, клауза „Стандарт“ със застрахователна
полица № 4704210800003147/13.07.2021г. с валидност от 15.07.2021г. до
14.07.2022г. за лек автомобил марка „***********, собственост на ищеца.
Автомобилът бил застрахован за сумата от 17000 и застрахователната премия
1
била изцяло платена. На 11.01.2022г. процесният автомобил бил паркиран в
гр. Варна, ***********, като около 8:30 часа, отивайки до автомобила,
ищецът установил, че е увредена изпускателната система на автомобила.
Веднага уведомил Трето РУ към ОД на МВР-Варна, за което било образувано
досъдебно производство № 54/2022г. На същата дата ищецът уведомил
ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, като бил
извършен оглед на автомобила и били изготвени снимков материал и опис на
щетите, в който били описани увредените части: катализатор. На 12.01.2022г.
ищецът получил от застрахователя уведомление, с което му отказва
изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като автомобилът бил с
пробег 263608 км. и катализаторът бил с изчерпан експлоатационен лимит.
След това ищецът посетил официален сервиз на марката, където му била
издадена служебна бележка, съобразно която производителят не е посочил
интервал от време или пробег, на който да се подменят катализаторите.
Ищецът направил проучване колко ще му струва ремонта и установил,че
сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на 4680.12
лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск както по основание и по
размер. Не се оспорва наличието на сключен застрахователен договор по
застраховка „каско“. Оспорва се твърдението, че автомобилът е увреден в
паркирано състояние. Сочи се, че съгласно общите условия по
застрахователния договор раздел IV, т.12 за щети по определени части,
включително катализатори, застрахователното обезщетение се редуцира с
процент на овехтяване според степента на износване и моментното им
състояние. Предвид конкретния пробег на автомобил ответникът счита, че
катализаторът е с изчерпан експлоатационен ресурс. Оспорва се и
претендираното застрахователно обезщетение като значително надвишаващо
действително претърпените вреди.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответника поддържа отговора и настоява за отхвърляне на
иска.
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че между страните със застрахователна полица
№ 4704210800003147/13.07.2021г. е сключен договор за застраховка „Каско “,
клауза „Стандарт“ за лек автомобил марка „***********, със срок на
действие от 15.07.2021г. до 14.07.2022г.
Представено от ищеца е удостоверение от 12.01.2022г., издадено Трето
РУ-Варна, в уверение на това, че Д.Х.Д. е заявил пред полицейски орган, че
за времето от 16.45 ч. на 10.01.2022г. до 8.30 ч. на 11.01.2022г. през тъмната
част на денонощието му е извършена кражба на катализатора на лек
автомобил ******* с рег. № ******, паркиран на неохраняем паркинг на
адрес: гр. Варна, ж.к. ***********. Посочено е че по така заведения сигнал е
образувано ДП № 54.2022г. по описа на Трето РУ-Варна.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства че ищецът на 11.01.2022г. е уведомил застрахователя
за настъпило застрахователно събитие – кражба на част от изпускателната
система на автомобила, както и че при застрахователя е заведена щета № 50-
04000-00108/22, изготвен е опис-заключение, в който е посочена щета –
катализатор /кат. Конвертор/ ост.ст. 0%, както и че застрахователят е отказал
да изплати застрахователно обезщетение. В писмо до ищеца от 12.01.2022г.
като мотив за отказа е посочена разпоредбата на раздел VI, т.12 от Общите
условия, както и обстоятелството, че детайлът катализатор е с изчерпан
експлоатационен ресурс.
Представени от ответника са общите условия за застраховка Каско
Стандарт.
Прието по делото е писмо от технически отговорник на „Тойота
Балканс“ ЕООД, в което се сочи, че основният гаранционен период на
автомобил *********** е 3 години или до изминаването на пробег от 100000
км. Каталитичният преобразувател, монтиран в този модел, е със същото
гаранционно покритие при нормална експлоатация на автомобила. Посочено
е, че не разполагат с официална информация от производителя относно това
какъв е експлоатационен ресурс е заложен в каталитичния преобразувател на
автомобилите ***********. Сочи се още, че срокът на експлоатация зависи и
3
от фактори като качеството на използваното гориво, поддръжката на
двигателя в пълна изправност, спазването на графика за регулярни
технически обслужвания и поддръжка н аавтомобила. Необходимостта от
смяна на каталитичния преобразувател се появява при отчитане на
неправилна работа на двигателя от електронния управляващ блок на
двигателя, което се сигнализира чрез светлинната индикация на приборното
табло на автомобила и може да се установи с диагностичен тестер.
От заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че вероятният механизъм на настъпване на щетите, установени
на 11.01.2022г. по процесния автомобил е кражба. Необходимите средства за
ремонта са в размер на 2305.40 лева, от които 2230.70 лева за нова
оригинална част и 74,70 лева за труд /по средни пазарни цени/. При приемане
на остатъчен ресурс от 50 % съгласно методиката от Наредба 24
действителната стойност на щетата е в общ размер от 1190.05 лева, от които
1135.35 лева за катализатор и 74.70 лева за труд. Няма официални данни
относно големината на пробега, при който катализаторът на процесния
автомобил да се счита с изтекъл ресурс. Посочено в констативната част на
експертизата е, че годността на катализатора може да надвиши общия живот
на МПС, но е взъможно катализаторът да покаже неизправност по време на
експлоатацията. Причини за неизправност са задръствания от сажди и масло,
които се получават при некачествено гориво, работа на двигателя с променен
или нарушен режим, повреда в предходните агрегати (турбо) или др.
Необходимост от смяна (прочистване) на катализатора се определя след
замерване на димни газове, налягане и др. проверки. Според вещото лице
катализаторът е бил с частично изразходван ресурс при измерен пробег на
МПС 263608 км.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.405, ал.1 от КЗ и е
процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
4
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи,
наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка,
настъпване на застрахователно събитие по него, претърпените вреди и техния
размер, както и причинно-следствената връзка между събитието и вредите.
Ответникът следва да докаже правопогасяващ факт – плащане, давност, или
твърдяното основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.
Не са спорни между страните, а и се установяват от доказателствата по
делото обстоятелствата за сключването на валиден договор за застраховка
между тях, за настъпване на застрахователното събитие и неговия механизъм,
за наличието на уведомление от страна на застрахования, както и за отказа за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Установено по делото е, че процесното застрахователно събитие е
настъпило докато автомобилът е паркиран, при което от него е изчезнал
процесният детайл – катализатор. За това обстоятелство ищецът е завел жалба
в Трето РУ гр. Варна и е образувано досъдебно производство.
Спорен между страните е въпросът за наличието на посоченото от
отвтеника основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.
Застрахователят е мотивирал отказа си с разпоредбата на глава 3, раздел
VI, т.12 от Общите условия, съгласно която за щети, настъпили по
катализатори застрахователното обезщетение се редуцира с процент на
овехтяване според степента на износване и моментното им състояние към
датата на застрахователното събитие, определено от представителя на
застрахователя при извършването на огледа.
Съгласно посоченото в писмото от официалния представител за марката
„Лексус“ в България и в заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза, не са налице официални данни за пробег
на автомобила, при който следва да се счита, че катализаторът е с изчерпан
експлоатационен ресурс. Посочено е, че значение има и други фактори, като
качеството на използваното горива, начин на експлоатация и т.н., като
необходимост от смяна на катализатор се отчита чрез определени индикации
за неправилна работа на двигателя, напр. светлинни сигнали, както и след
замерване на димни газове, налягане и др. проверки. В настоящия случай не
са налице подобни данни, от които да се направи извод, че катализаторът не е
5
изправен. Ако се приеме, абсолютно изчерпване на ресурса му би следвало
това да се отрази на автомобила. Доказателства в тази насока не са
ангажирани от застрахователя, който се позовава само и единствено на
пробега. В заключението на вещото лице се сочи, че годността на
катализатора е възможно дори да надвиши общия живот на МПС. В този
смисъл съдът намира, че не е налице основание за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение.
Следващият спорен въпрос касае размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно 405 от КЗ да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение. Обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от
КЗ). Поради това, ако застрахованият по застраховка „Каско на МПС“
представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие
вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз
ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства
при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
отразяват реалната възстановителна стойност /в този смисъл Решение № 209
от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о/. Отделно от това,
последователна е практиката на ВКС съобразно, която на застрахования се
следва обезщетение в размер на действителната/възстановителната стойност
на автомобил, а не обезщетение съобразно методиката на застрахователя.
С оглед на изложеното съдът намира, че клаузата на
Следователно размера на дължимото обезщетение следва да бъде
определен по средни пазарни цени за части и труд, необходими за
6
възстановяване на автомобила. Доколкото са налице данни за възможност за
възстановяване на автомобила само с нова оригинална част /а и откраднатата
такава е била оригиналната, монтирана при производството на автомобила/,
съдът намира, че на застрахования се следва пълната стойност на
оригиналната част, като съобразно горепосочените изисквания към нея не
следва да се прилага овехтяване по методиката на застрахователя и Наредба
№ 24 от 2006г.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи,
че реалната възстановителна стойност е в размер на 2305,40 лева, от които
2230.70 лева цена за нова оригинална част и цена на труд от 74.70 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер
на 92,22 лева за платена държавна такса, 150 лева депозит за вещо лице и 470
лева за платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище и адрес
на управление гр. София,пл. „Позитано“ № 5 да заплати на „Лийн“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***********
сумата от 2305,40 лева, като частична претенция от цялата в размер на
4680.12 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
съгласно договор за застраховка „каско” на МПС, сключен със
застрахователна полица № 4704210800003147/13.07.2021г. за причинени
имуществени вреди на лек автомобил марка „***********, изразяващи се в
увреждане на изпускателната система на автомобила, настъпило вследствие
на застрахователно събитие от 11.01.2022г., ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2022г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище и адрес
на управление гр. София,пл. „Позитано“ № 5 да заплати на „Лийн“ ЕООД,
7
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***********
сумата от 712,22 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8