РЕШЕНИЕ
№ 4019
гр. Варна , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
Секретар:Христинка С. Илиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Гражданско дело №
20203110110017 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.318 и сл. от ГПК.
Предявен е брачен иск с правно основание чл. 49 от СК от Е. И. Д., с
ЕГН ********** и адрес гр.*, чрез пълномощника му адв. * срещу И. Т. Д., с
ЕГН ********** и адрес гр* за прекратяване на сключения между страните
брак с Акт за сключен граждански брак № 317948/07.07.2007г. пред
длъжностно лице по гражданското състояние в гр.*, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата И. Т. Д..
Брачният иск е обективно кумулативно съединен с небрачни искове с
правно основание чл.59, ал.2 СК за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето *, родена на 20.04.2007г. в
гр.Варна на бащата, осъждане майката да заплаща месечна издръжка в полза
на детето, чрез неговия баща и законен представител в размер на 200 лева,
считано от датата на предявяване на иска, както и определяне на режим на
лични контакти между майката и детето, както и иск с правно основание
чл.56, ал.1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо
се в гр.* - къща на ищеца.
1
В исковата молба се твърди, че страните сключили граждански брак на
07.07.2007г. в гр.*, първи по ред за двамата.
От брака съпрузите имали родени две деца – *в, с ЕГН * и *, с ЕГН *.
След сключване на брака съпрузите заживели в гр.*, като живеели в
жилището на родителите на ищеца в гр.Игнатиево. Още в самото начало на
брака ищеца осъзнал, че ответницата има проблеми с психиката, но много я
обичал и мислел, че ще имат щастливо семейство.В последствие проблемите
между съпрузите се задълбочили.
От месец януари 2020г. нещата между съпрузите не вървели и те се
разделяли два пъти. Окончателно се разделили на 17.03.2020г., когато
ответницата се изнесла от семейното жилище. От началото на м.юли 2020г.
ответницата официално била в Германия, където живеела с новия си приятел
и не поддържала никакви отношения с ищеца. Причината за раздялата била,
че ответницата променила отношенията си с ищеца и децата и вече имала
друг мъж в живота си. Ответницата не желаела да живее с ищеца и децата и
да върши дори обикновена домакинска работа. Нейните намерения били
свързани само с излизане вечер от къщи и посещение на заведения с весели
компании, през което време ищецът поел изцяло издръжката и грижите по
децата и финансите на семейството, което обтегнало отношенията между
съпрузите до крайност.
Към момента на подаване на исковата молба ищецът живеел с двете си
деца в семейното жилище. Той се грижел и осигурявал издръжка за децата,
често му помагали и родителите му. Децата се учели добре, растели здрави и
се чувствали спокойно с ищеца. От както напуснала семейното жилище
ответницата рядко се обаждала на децата, почти не търсела контакт с тях и не
давала никакви суми за издръжка.
Ищецът моли бракът между страните да бъде прекратен поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на
ответницата..
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.
2
В открито съдебно заседание ищецъта се явява лично и с процесуален
представител и поддържа изложеното в исковата молба. Ответницата не се
явява и не изпраща представител.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представено в оригинал удостоверение за сключен
граждански брак издадено от Община *, на 07.07.2007г. страните са сключили
граждански брак пред длъжностно лице по гражданското състояние в гр.*,
като предбрачното фамилно име на съпругата е било */л.11/.
Съпрузите са родители на две родени преди сключване на брака деца –
*, роден на 27.02.2002г. и пълнолетен към датата на предявяване на иска за
развод и *, родена на 20.04.2007г., както се установява от представени с
исковата молба надлежно заверени за вярност копия от удостоверения за
раждане на децата /л. 7-8/.
По делото е постъпил социален доклад изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна, в който се посочва, че съпрузите са се
разделили през м. март 2020г., когато ответницата е напуснала семейното
жилище. След тази дата непосредствените грижи по отглеждане и възпитание
на децата са поети от ищеца. Ищецът е осигурил подходяща среда за
правилно психическо и физическо развитие на ненавършилото пълнолетие
дете * и осигурява финансови средства за закупуване на храна, облекло и
лични вещи. Детето се чувства добре и спокойно в дома на баща си, с когото
има изградена емоционална връзка /л.24-25/.
За изясняване фактическата страна на спора са допуснати до разпит
водения от ищеца свидетел Ангелина Георгиева Димитрова.
В показанията си св. *твърди, че от осем години познава страните.
Съпругът на свидетелката бил приятел с ищеца от дете. Отношенията между
съпрузите били добре, но в последните две години се усещала разлика при *,
която се държала с пренебрежение към съпруга си и децата. *се оплаквала, че
*не и обръща внимание, не го харесвала и се карали. Съпрузите имали две
3
деца и се грижели като приемни родители на малко момиченце. Около 21
януари – Бабинден ответницата се отдръпнала от ищеца и от децата си и с
малкото момиченце отишли при леля . Ищецът ходил да се моли на
ответницата да се прибере и си я прибрал през м. февруари. Свидетелката
дочула от колежки, че ответницата има друга връзка и директно я попитала,
но ответницата казала, че това не е вярно и се заклела в децата си.
Впоследствие свидетелката разбрала, че ответницата е имала и други връзки.
Свидетелката организирала среща между съпрузите за да се съберат отново и
казала на ответницата да се прибере при ищеца, който наскоро бил опериран
и имал нужда от нея. Ответницата ударила като мъж по масата и казала „няма
да се прибера, той не ме заслужава“. Ищецът си заминал, а ответницата
останала по-докъсно с приемното дете. Родителите на ответницата се
обадили по телефона и казали, че са и купили билет и да зарязва съпругът си
и да отива при тях. След този разговор свидетелката още два пъти опитала да
говори с ответницата като приятелки. Ответницата като напуснала семейното
жилище се прибрала в бащиния си дом и започнала връзка с комшията, с
когото по-късно отишли заедно в Германия при родителите . Скоро преди
заседанието ответницата се прибрала в България, но после пак заминала при
родителите си в Германия. След раздялата децата останали в семейния дом
при ищеца. Той плащал сметките и се грижел за децата. Родителите му също
помагали колкото могат, защото не били много добре със здравето.
Ответницата не давала средства за децата и се видяла с тях един два пъти след
раздялата. Когато решила да замине за Германия децата искали да я изпратят,
но не знаели на кой адрес е. Децата разбрали къде е ответницата от шофьора,
с който щяла да пътува за Германия и отишли да я видят. В 3 часа посреднощ
я чакали пред друг адрес и след това като разбрали къде е отишли да я видят.
Прибрали се към 4-5 часа премръзнали. Ищецът претърпял трудова
злополука през м. декември 2019г., било му поставено желязо в ръката и
обездвижена с гипс, поради което не можел да се обслужва. Ответницата
решила да го остави точно в този момент. Отношение към децата също било
пренебрежително. През 2019г. *имал киста, бил опериран и в продължение на
10 дни се нуждаел от превръзки. Ищецът бил в командировка и тъй като
ответницата не искала да промива раните на сина си, дядото се качвал да
прави промивките. Според свидетелката раздялата между съпрузите била
окончателна и нямало изгледи те да се съберат отново да живеят заедно.
4
Ответницата била категорична, че не желае да живее с ищеца и му поискала 6
хиляди лева за да му разпише за развод по взаимно съгласие.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като дадени под страх
от наказателна отговорност, последователни и непротиворечащи на
останалите събрани в производството доказателства.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По прекратяване на брака:
От показанията на разпитания по делото свидетел се установява
наличието на фактическа раздяла между съпрузите след м. март 2020г., в
който период всеки от тях е започнал самостоятелен живот и нямат
намерения да заживеят отново заедно, поради което е налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Установи се, че съпрузите живеят
разделени, в различни държави и ответницата е започнала нова връзка след
раздялата. Настъпилата фактическа раздяла сочат на изчерпване на брачната
връзка от съдържание и невъзможност на това състояние да бъде преодоляно
от съпрузите, поради което брака между страните следва да бъде прекратен.
По вината:
С исковата молба ищецът е направил искане при прекратяване на брака
съдът да обяви, че изключителната вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака е на съпругата. От показанията на
разпитания по делото свидетел се установи наличието на твърдяното от
ищцата брачно провинение – ответницата е установила извънбрачна връзка
още по време на съвместното съжителство на съпрузите, не е полагала грижи
за семейството и не е осигурявала средства за издръжката на ненавършилото
пълнолетие дете след раздялата. Показанията на свидетеля са дадени от лице
без пряк интерес от изхода от спора, за пряко и непосредствено възприети
факти и обстоятелства и под страх от наказателна отговорност. Няма
основание да не бъдат кредитирани показанията на свидетеля при липса на
други доказателства по делото, на които те да противоречат. При направено
от някой от съпрузите искане за произнасяне по въпросът за вината за
настъпилото разстройство на брака съдът дължи такова произнасяне, а при
5
събраните в настоящето производство доказателства следва да се постанови,
че изключителната вина за разстройството на отношенията между съпрузите е
на ответницата.
Упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака дете * следва да се предостави на бащата, при когото да се определи и
местоживеенето на детето. Съпрузите са във фактическа раздяла от м. март
2020г., като в този период преките грижи за отглеждането и възпитанието на
детето са поети от ищеца, а ответницата се е дезинтересирала от семейството,
поради което и в интерес на роденото от брака дете е родителските права
спрямо него да се упражняват от бащата. На ответницата следва да се
определи режим на лични контакти с детето съобразно обичайния в
практиката, предвид възрастта на детето и липсата на данни за опасност за
детето при престой при майката.
Дължимата месечна издръжка:
С исковата молба е направено искане за присъждане на издръжка в
размер на 200 лева. Към момента на приключване на съдебното дирене
минималната работна заплата за страната е в размер на 610 лева, а
минималния размер на издръжка на ненавършило пълнолетие дете определен
в чл.142, ал.2 СК е 152.50 лева. Такъв размер на издръжката би бил подходящ
за дете на ниска възраст, без особени нужди и наличие на затруднения на
родителя дължащ издръжката да я заплаща в по-висок размер. Детето * е на
13 години, ученик в редовна форма на обучение и има нужда от обичайните
за дете на тази възраст средства за издръжка. Ответницата е в трудоспособна
възраст, липсват данни да страда от заболявания и да има други пречки да
получава доходи от труд, като пребивава в държава с по-висок размер на
минимална работна заплата спрямо Република България. В този смисъл
претендирания размер на издръжка от 200 лева не е прекомерен съобразно
възрастта и нуждите на детето и възможностите на ответника да осигурява
издръжка и следва да се присъди в пълен размер от момента, от който е
поискана – датата на влизане в сила на решението по делото.
Семейното жилище е напуснато от ответницата, ползва се от ищеца и
ненавършилото пълнолетие дете на страните *, поради което и след
прекратяване на брака следва да се предостави за ползване на ищеца.
6
Фамилно име на ищцата след прекратяване на брака.
След като ответницата не е направила искане за възстановяване на
предбрачното фамилно име след развода, то същото не следва да бъде
променено при прекратяването на брака.
Издръжка между съпрузите.
Съпрузите се намират в трудоспособна възраст, не са направили
искания за определяне на дължима по между им издръжка, поради което
такава не следва да бъде определяна.
По разноските:
Съобразно установеното по делото, че разстройството на брака е
настъпило по вина ответника и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК
направените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на
ответницата.
В тежест на ищеца следва да бъдат възложени и окончателната
държавна такса при прекратяване на брака, която се определя от съда в
размер на 40 лева, както и държавната такса изчислена върху дължимата в
полза на детето издръжка.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Е. И. Д., с ЕГН ********** и
И. Т. Д., с ЕГН **********, сключен на 07.07.2007г. пред длъжностното лице
по гражданско състояние при Община *, за което обстоятелство е съставен
Акт за граждански брак № 28/07.07.2007г., на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА, че вината за разстройството на брачните отношения е на
съпругата И. Т. Д., на основание чл. 49, ал. 3 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето *, родена на 20.04.2007г. на бащата Е. И. Д., с ЕГН **********.
7
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на *, родена на 20.04.2007г. при бащата
Е. И. Д., с ЕГН ********** на адрес гр.*
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на И. Т. Д., с ЕГН ********** с
*, родена на 20.04.2007г., както следва:
Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота
до 18:00 часа в неделя и един месец през лятото, когато бащата не е в
годишен отпуск.
ОСЪЖДА И. Т. Д., с ЕГН ********** и адрес гр.* ДА ЗАПЛАЩА в
полза на детето *, родена на 20.04.2007г., чрез нейния баща и законен
представител Е. И. Д., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200
/двеста/ лева, считано от предявявана на иска – 19.08.2020г. до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на издръжката, платима до 10-то
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, на основание чл.143 СК.
Постановява предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в
гр.*след прекратяване на брака на Е. И. Д., с ЕГН **********.
СЛЕД прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата И. Т. Д. да
носи брачното си фамилно име - *.
ОСЪЖДА И. Т. Д., с ЕГН ********** и адрес гр.* ДА ЗАПЛАТИ на Е.
И. Д., с ЕГН ********** и адрес гр.* сумата от 625 /шестстотин двадесет и
пет/ лева, представляваща направени по делото разноски, на основание
чл.329, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Т. Д., с ЕГН ********** и адрес гр.* ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Варненски районен съд сумата от 40 /четиридесет/ лева,
представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, на основание
чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК,
както и сумата от 288 лв. /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща
8
държавна такса върху определения размер на дължимата месечна издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9