Присъда по дело №69/2021 на Апелативен съд - София

Мотиви по в.н.о.х.д.№ 69/2021 г. по описа на САС, НО, 6 състав
С присъда от 4.11.2020 г. по н.о.х.д. № 3937/2019 г. на Софийски градски съд
(СГС) подс. Х. О. Б. е признат за невиновен в това, че:
- на 12.06.2019 г., за времето между 14.30 ч.-15.00 ч., в гр. Самоков, на ул.
"Бачо Киро" по хулигански подбуди е причинил временно разстройство на здравето,
неопасно за живота (лека телесна повреда) на Д. Г. Г., като я бутнал в ограда, а след
това - по лице на тротоара, след което й нанесъл три удара с крак в областта на корема,
докато стояла на седалката на колата, издърпал я от колата на асфалта, нанесъл й два
удара с крак в областта на корема и скочил два пъти с цялата си тежест върху тялото на
пострадалата, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НПК.
- за времето от неустановена дата в началото на месец април 2019 г. до
неустановена дата в средата на месец май 2019 г., в гр. Самоков противозаконно е
присвоил чужди - на Д. Г. Г. - пари (сумата от 4 000 лева), които е пазил, поради което
и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление
по чл. 206, ал. 1 от НПК.
С оглед изхода на делото в присъдата е посочено, че сторените по делото
разноски следва да останат за сметка на държавата.
Недоволство от присъдата са изразили прокурорът и повереникът на частния
обвинител.
В протест и допълнение към него представителят на Софийска градска
прокуратура (СГП) обосновава недоволството си от съдебния акт, който счита, че
издаден в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните
правила. Заявява, че събраната и проверена от съда доказателствена маса установява
доказаността и на двете предявени обвинения. По отношение на телесната повреда
изразява несъгласие с извода на съда, че липсват хулигански подбуди. Обосновава ги,
въпреки личния мотив на дееца, с това, че побоят е нанесен през деня, на публично
място, в близост до Съдебната палата, в която подсъдимият е работил като прокурор.
Държавният обвинител не възприема констатациите на съда, че физическото
посегателство върху телесния интегритет на пострадалата е осъществено с две
самостоятелни деяния - едното в района на кръстовището, в близост до сградата на
съда в гр. Самоков, а другото в автомобила на пострадалата. Смята, че се касае за едно
деяние, осъществено от подсъдимия в рамките на около 8-9 минути, на две места,
намиращи се в непосредствена близост едно до друго, по един и същи траен повод и
отношение на дееца към случващото се. Като неподкрепено с доказателства се
определя приетото от съда, че след първия инцидент пострадалата се е заканила, че ще
"съсипе" подсъдимия, като му е изпратила две съобщения чрез мобилното приложение
"Viber". Посочва, че приложената в съдебното производство справка от мобилния
оператор не доказва това, тъй като не установява, че зад регистрирания трафик данни в
14.44.21 часа и в 14.44.40 часа стоят съобщения с подобно съдържание, изпратени от
пострадалата до подсъдимия. Оспорва и приетата от съда неизбежна (мнима
неизбежна) отбрана, при която е счетено да е осъществена случката в автомобила.
Определя за опровергани от другите доказателства обясненията на подсъдимия, че при
1

тази част от инцидента пострадалата е използвала нож или предмет, който той е
възприел като такъв с подобни характеристики. Позовава се на записа от
охранителната камера, от който е видно, че преди нанасянето на ударите подсъдимият
се е огледал за преминаването на хора, което смята, че изключва спонтанността в
реакцията му. Показанията на св. М., които подкрепят версията на подсъдимия,
определя като непоследователни и обслужващи защитната теза. Неправилно според
прокурора съдът е приел, че част от уврежданията, причинени на пострадалата, не са
инкриминирани от обвинението, а също така неправилно е изискал механизмът на
причиняване на всяко от тези увреждания да бъде описан поотделно. С оглед начина на
получаване на травмите смята това за обективно невъзможно и отбелязва, че
лекарската експертиза ясно е посочила, че уврежданията са причинени по начин и във
време, съобщени от пострадалата.
Обвинението за обсебване прокурорът обобщено посочва, че е доказано от
наличните доказателства. Позовава се на показанията на пострадалата и на
свидетелките И. и Б..
Поискано в протеста е подсъдимият да бъде осъден от въззивната инстанция за
двете престъпления, за които е предаден на съд. Отправено е и алтернативно искане -
ако въззивният съд приеме, че квалификацията по т. 12 на член 131, ал. 1 от НК не е
доказана, да преквалифицира извършеното от подсъдимия в хулиганство по основния
състав, за което има достатъчно факти в обвинителния акт.
Във въззивна жалба и в допълнение към нея повереникът на частната
обвинителка - адвокат Д. М., моли присъдата на СГС да бъде отменена, защото е
издадена в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните
правила. Към втората категория отнася превратното тълкуване на доказателствата,
приоритетизирането на защитните такива, нарушените изисквания на чл. 107, ал. 1 от
НПК и чл. 305, ал. 3 от НПК. Ако е сметнал, че прокурорът трябва да опише поотделно
увредите, причинени на пострадалата при двата инцидента, повереникът смята, че
съдът е трябвало да констатира това като порок в обвинителния акт и в разпоредително
заседание да прекрати производството с указание за отстраняването му.
Констатирането едва в мотивите на подобен пропуск, който всъщност не се приема за
наличен, повереникът смята, че не може да рефлектира негативно върху правата на
пострадалата. Твърди, че при причиняване на телесната повреда хулигански мотив в
действията на подсъдимия има, но отбелязва, че при несъгласие с това и при направено
от частния обвинител искане по чл. 287, ал. 5 от НПК, градският съд е могъл да осъди
Б. за телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК.
Повереникът е несъгласен с оправдаването на подсъдимия и за престъплението
по чл. 206, ал. 1 от НК. Твърди, че по делото има достатъчно доказателства за това кога
пострадалата е предала на Б. инкриминираната сума, в кой момент е обективирала
желанието си за връщането й, а също и отказът на подсъдимия да стори това. В този
смисъл смята, че и по това обвинение в нарушение на закона Б. е признат за невиновен.
Искане за събиране на доказателства пред тази инстанция е отправил
прокурорът. Искането е за повторен разпит на пострадалата Д.Г. и за оглед на
приложените като веществени доказателства по делото два компактдиска.
По преценка на САС и по искане на страните вярното решаване на делото в тази
инстанция е наложило събирането на доказателства от различен вид. В тази връзка е
2

извършен допълнителен разпит на пострадалата и на д-р Ц.Г., изготвил медицинската
експертиза по делото, назначена е тройна техническа експертиза, извършен е частичен
оглед на веществените доказателства, приети са и редица писмени доказателства с
релевантно към процеса отношение.
В речта си в съдебните прения прокурорът от Софийска апелативна
прокуратура (САП) поддържа частично протеста. Смята, че отправените в него
искания не следва да бъдат уважени по отношение на обвинението по член 206 от НК.
Това обвинение прокурорът не намира за достатъчно обезпечено от събраните от
първия и въззивен съд доказателства. Позицията му по отношение на второто
предявено обвинение - това за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, е
различна. Това обвинение прокурорът определя като напълно доказано. По отношение
на него споделя съображенията, изложени в сезиращите въззивната инстанция протест
и допълнение. В добавка - квалифицира като несъстоятелна тезата на първия съд за
неизбежна или мнима неизбежна отбрана. Пледира за частична отмяна на
първоинстанционната присъда и за осъждане на подсъдимия Б. по обвинението за
телесна повреда по хулигански подбуди.
Частната обвинителка Д.Г. в лична защита твърди, че е станала жертва на
подсъдимия, с когото са имали интимна връзка. Решила е да подаде жалба срещу него и
да съдейства на институциите, за да бъде установена истината по делото. Останала е
неудовлетворена от произнасянето на първата инстанция, което я е накарало да се
чувства не жертва, а обвиняема. Иска да получи справедлив процес и да остане
удовлетворена от възмездието, че насилието е наказуемо.
Повереникът - адв. Р.Р. , поддържа въззивната жалба по съображенията в нея.
Поддържа и претенцията на частната обвинителка за осъждане на подсъдимия по двата
обвинителни пункта, отчитайки че повереникът не е самостоятелна страна в съдебната
фаза. В пледоарията си адв. Р. отправя сериозна критика към мотивите на
първоинстанционната присъда, като твърди, че въпреки сериозния си обем те стъпват
на погрешна, превратно тълкувана, а в някои случаи и на произволно допълнена
интерпретация на фактите. Посочва, че съдът е дал безусловна вяра на обясненията на
подсъдимия, без да отчете, че те - освен доказателствено средство - съставляват и
средство за защита. За сметка на това поддържа, че не е зачетена съдържимата в
показанията на пострадалата достоверна информация. Повереникът определя без
доказателствена обезпеченост приетото от съда, че след издърпването от автомобила
пострадалата е била по гръб и от това положение е била удряна от подсъдимия. Такава
характеристика повереникът дава и на извода на съда, че в този етап от процесните
събития подсъдимият е действал при условията на неизбежна или мнима неизбежна
отбрана. Като произволна се приема и констатацията в мотивите на градския съд, че
пострадалата е заплашвала малолетното дете на подсъдимия или него самия, като се
извежда на преден план добронамереността на Г., с която Б. очевидно е злоупотребил.
Твърди, че видът и броя на уврежданията и механизмът на тяхното причиняване са
изведени ясно в обвинителния акт, а генезата на тези увреждания се потвърждава от
показанията на пострадалата, от медицинските документи по делото, от заключението
на лекарската експертиза, включително и от разпита на експерта медик пред въззивния
съд. Повереникът смята, че авторството на деянието по чл. 130 от НК в лицето на
подсъдимия и причинноследствената връзка между неговото поведение и причинените
на Г. телесни увреди са несъмнено установени. Смята също така, че въззивният съд
трябва да даде положителен отговор на най-сериозния от правна страна спор по
делото, а именно хулигански ли са били подбудите на подсъдимия при причиняване на
3

съставомерните увреждания. Без да отрича личните отношения между подсъдимия и
пострадалата и натрупаното помежду им напрежение, повереникът подчертава, че
хулиганските действия могат да бъдат извършени при условията на пряк и евентуален
умисъл. Ето защо - дори въззивният съд да приеме, че с нанасянето на удари на
пострадалата подсъдимият не е целял пряко да скандализира обществения
правопорядък, с действията си на публично място, през деня, в близост до Съдебната
палата, той е допускал това, т.е. поведението му е съставомерно по т. 12 на чл. 131, ал.
1 от НК. В тази връзка акцентира и върху това, че в качеството на прокурор,
подсъдимият неминуемо е осъзнавал, че при горепосочените условия на време, място и
обстановка актът на агресия спрямо жена ще скандализира обществото.
Повереникът определя като доказано и обвинението за обсебване. По този
обвинителен пункт смята, че обясненията на Б. от досъдебното производство и
твърденията му, че пострадалата сама е донесла в дома му 4 000 лева, опровергават
казаното от него в съдебна фаза и правят обвинението по чл. 206 от НК доказано.
Пледира за отмяна на оправдателната присъда и за осъждане на подсъдимия Б.
по двете предявени обвинения.
Адвокат Б. - вторият повереник на частната обвинителка, твърди, че присъдата
е издадена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила.
Същественото нарушение на процесуалните правила повереникът приема за
налично поради превратното тълкуване и интерпретиране на доказателствата и
нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение. Тази позиция
повереникът обосновава с изопачено приетите от градския съд факти в няколко
посоки: първо - относно различните констатации за уврежданията на пострадалата в
двата медицински документа (които всъщност разпитът на лекарят - медик е доказал,
че са не различни, а взаимнодопълващи се); второ - относно невъзможността да се
обоснове, че инкриминираните увреждания са получени по приетия от прокуратурата
начин (което се оборвало от записите от охранителните камери и експертните
заключения по делото); трето - относно това, че поведението на подсъдимия е
продиктувано от отправени от пострадалата закани срещу него и малолетната му
дъщеря (което на практика не намирало подкрепа в нито едно доказателство) и
четвърто - относно използването на нож или вещ с подобни характеристики от
пострадалата преди насилствените действия в автомобила (което се подкрепяло
единствено от противоречивите и недостоверни показания на свидетеля М.,
свидетелстващ в двете фази на процеса в синхрон с обясненията на Б.).
Повереникът счита, че в нарушение на материалния закон градският съд е приел,
че при причиняване на телесните увреждания подсъдимият не е действал по
хулигански подбуди, а по изцяло личен мотив. Адвокат Б. се позовава на съдебна
практика, включително и на посоченото в т. 19 от ППВС № 2/1957, според които
личният мотив не изключва хулиганството. Мотивира се допълнително със заеманата
от подсъдимия публична длъжност, с поведението му - доколкото преди да нанесе
ударите той се е огледал за присъствието на случайни минувачи, а също и с това, че в
крайна сметка действията му са били заснети от охранителни камери и са били
възприети от трети лица. Акцентира изрично върху упражнените в автомобила
насилствени действия срещу пострадалата за втори път в рамките на деня и в много
кратък времеви интервал след първоначалните, като смята, че поведението на
4

подсъдимия прекрачва общоприетата норми за ценности, морал и нрави. Иска
осъждане на подсъдимия по обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, като
алтернативно по този пункт пледира за преквалификация на извършеното в
хулиганство по основния състав или в престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което
пред първата инстанция е имало искане по чл. 287, ал. 5 от НПК.
Адвокат Б. приема, че допълнителният разпит на пострадалата пред въззивния
съд, ведно с писмените доказателства по делото, са достатъчна основа за доказаност на
второто обвинение за обсебване. Посочва, че в разпита пред САС пострадалата е
изяснила защо не е искала връщането на тези средства и във Viber кореспонденция,
обосновавайки я със забраната, която подсъдимият е наложил в тази връзка. Ето защо
пледира подсъдимият Б. да бъде признат за виновен и по това обвинение.
Адвокат И. Д. - упълномощен защитник на подсъдимия, моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Посочва, че в обвинителния акт
прокурорът е възприел фактическа обстановка, която намира подкрепа единствено в
показанията на пострадалата и няма опора в медицинските документи и лекарската
експертиза. Акцентира върху разпита на д-р Ц.Г. пред първия и въззивния съд, като
посочва, че позицията на лекаря и пред двете съдебни инстанции е непроменена.
Смята, че ирелевантно е какво е било положението на тялото на пострадалата при
извличането й от автомобила (по гръб или по очи), тъй като при обективните данни за
нейното и на подсъдимия телесно състояние, не е възможно Б. да скача върху тялото й,
без да причини по-тежки от посочените като съставомерни увреждания. Отбелязва, че
по отношение на обвинението по чл. 131 от НК на страница 8 от допълнението към
протеста прокурорът е приел, че подсъдимият е взел решение да нанесе побоя на
пострадалата, за да се освободи от присъствието й в живота му и по този начин е въвел
личен мотив в действията му. Смята, че с оглед поведението на самата пострадала
преди и на процесната дата личният мотив при подсъдимия е изцяло водещ и изключва
хулиганските подбуди.
Защитникът твърди, че недоказано от обективна страна е обвинението по чл. 206
от НК, тъй като то се основава изцяло на показанията на пострадалата, които не са
убедителни по отношение на това кога и на какво основание са предадени
инкриминираните 4 000 лева на подсъдимия.
Адвокат Т. Д. - вторият упълномощен защитник на подсъдимия, отправя искане
за цялостно потвърждаване на първоинстанционната присъда. Не приема позицията на
частното обвинение за превратно тълкуване на доказателствата и определя като
безупречни мотивите на първата инстанция. Смята, че прокуратурата сама е стеснила
възможностите за доказване на своята теза като не е назначила експертиза след личен
преглед на пострадалата, а е допуснала експертното становище да се изготви
значително време след деянието и на база на писмените документи. Приема
доказателствена необезпеченост в твърдението на прокуратурата, че върху тялото на
пострадалата е било скачано и тя е ритана в стомаха. Позовава се на медицинските
свидетелства, според които следи от наранявания в коремната област няма, а също и на
разпита на д-р Г., според който при физиката на пострадалата и подсъдимия, ако Б.
скочи върху тялото на жертвата със значителна сила, получените увреждания биха
били значително по - сериозни от съставомерните. И този защитник счита, че
хулиганските подбуди в действията на подсъдимия Б. отсъстват. Определя като
юридически спорно твърдението на държавното и частно обвинение, че по отношение
на квалифициращото обстоятелство по т. 12 на чл. 131, ал. 1 от НК е възможно деецът
5

да действа с евентуален умисъл. Обоснова се с наказателния закон, който говори за
хулигански подбуди, т.е. за причини, мотив, стимул, съществуващи изначално и преди
да се пристъпи към осъществяване на деянието. Тази формулировка според защитника
обуславя и наличието единствено на цел и пряк умисъл при осъществяване на
квалифициращото обстоятелство по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. За да приеме липсата на
хулигански подбуди, защитникът акцентира върху настойчивостта на пострадалата,
която е искала да съхрани на всяка цена отношенията си с Б., и върху нежеланието й да
приеме, че за него тези отношения са финализирани. Посочва, че хулиганските подбуди
в действията на подсъдимия са изключени, тъй като той не е избрал нито мястото, нито
времето, в което да се развие конфликтната ситуация, доколкото и на процесната дата
пострадалата го е причакала пред работното му място. Защитникът смята, че
въззивният съд не може да признае подсъдимия за виновен и в извършване на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Счита, че пречка за това се явява от една
страна подсъдността (обвинението по чл. 130 НК е подсъдно на районния съд), а от
друга - липсата на доказателствена обезпеченост по отношение на твърдения от
прокуратурата механизъм на причиняване на уврежданията и техния вид.
Подсъдимият Х.Б. в лична защита поддържа казаното от своите защитници.
В последната си дума подсъдимият моли за справедлива присъда.

След като прецени изложените в жалбата доводи и провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт, САС намери следното:

І. Извършвайки пълна служебна проверка на първоинстанционната присъда
САС установи, че в производството пред градския съд не са допуснати нарушения от
категорията на съществените, които да наложат отмяна на атакувания акт. Дори и да
има несъгласие от въззивния съд с дадената от първия оценка на доказателствата, се
касае за оценъчна дейност, извършена самостоятелно и по вътрешно убеждение, заради
която присъдата не може да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане.
Възражението на поверениците за превратно тълкуване и интерпретиране на
доказателствата, налага внимателна и обстойна проверка на тези доказателства -
задължение, което въззивният съд, действайки като втора - първа инстанция по фактите
и правото, има и по силата на чл. 314 от НПК.

ІІ. Посочената по-долу фактическа обстановка бе възприета въз основа на
доказателствата, събрани и проверени от двете инстанция, а именно:
-гласни: частично от обясненията на подсъдимия Х.Б., включително и
прочетените по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 НПК; частично от показанията на
св. Д.Г., включително и прочетените по реда на член 281, ал. 4 от НПК от д.п.,
частично от показанията на св. Г. М., включително прочетените на основание чл. 281,
ал. 5 НПК от досъдебното производство, показанията на свидетелите С. Д., С. Х., И. Д.,
св. Г. М. (за последните трима включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от
НПК от д.п.), показанията на свидетелите Г. М., В. Г., В. Б., Х. Б. и Е. И.;
- експертизи: съдебно - медицинската експертиза на в.л. Ц.Г. (л. 113-122 от
6

д.п.), техническа експертиза на в.л. Ю.А. (л. 97-109 от д.п.), техническа експертиза на
в.л. П.В. (л. 135-140 от с.д.), съдебно психиатрична експертиза на пострадалата на в.л.
доц. В. (л. 157-172 от с.д.), съдебно психологични експертизи на пострадалата и
подсъдимия на в.л. Г. Г. (л. 256-265 и л. 266 и сл. от с.д.)
- писмени доказателствени материали: протокол за оглед на
местопроизшествие от 12.06.2019г. и фотоалбум (л. 8-л.16 от д.п.), СМУ №
133.04/18.04.2019 г. (л. 36 от д.п.), СМУ № V-209/17.06.2019 г. (л. 37-38), медицинско
свидетелство от 12.06.2019 г. (л. 39-40 от д.п.), епикриза от МБАЛ Самоков ЕООД (л.
41 от д.п.), протокол за доброволно предаване на медицинска документация (л. 44-63
от д.п.), протокол от 12.06.2019 г. за доброволно предаване на записи от охранителните
камери (л. 64 от д.п.), кадрова справка на подсъдимия (л. 71-72 от д.п.), протокол за
доброволно предаване от подсъдимия и разпечатка от приложението Viber (л. 74-93 от
д.п.), договор за заем от 08.01.2019 г. между "Соколец Боровец" АД и Д.Г. (л. 142-143
от д.п.), разходен касов ордер за сумата от 2000 лева (л. 144 от д.п.), договор от
03.10.2018 г. за покупко-продажба на МПС, бележки от НОИ за О. и Г. Г. (л. 146-147 от
д.п.);
- веществени - оптичен носител на информация, чието съдържание е било обект
на видеотехническа експертиза, както и иззетите при оглед на местопроизшествие -
червено копче и смачкана хартиена салфетка с червеникава материя
- събраните от въззивния съд: показания на пострадалата Д.Г., допълнителни
разпити на експертите Ю.А. и Ц.Г., заключение на тройна техническа експертиза на
вещите лица Ю.А., К. Б. и П.В. (л. 128-148 от въззивното дело), справки от търговския
регистър за "М." ООД, "Форест 2020" ЕООД и "Кедър Лес" ЕООД, извадка от вестник
"Стандарт" (л. 68 - 81 от въззивното дело), информация от РС-Ихтиман за н.ч.х.д. №
123/2020 г. по описа на същия съд (л. 83-93 от въззивното дело), писмо от РП-Самоков
относно водените предварителни и досъдебни производство срещу Г. и Т. М. (л. 94 - 95
от въззивното дело).

ІІІ. Въз основа на изброените доказателствени материали, извършвайки собствен
фактически анализ, САС прие следното:
Към процесната дата подсъдимият Х.Б. бил прокурор в Районна прокуратура -
Самоков, която длъжност заемал от 23.04.2003 г. Подсъдимият живеел в гр. Самоков.
В село Широки дол, в община Самоков живеела и пострадалата Д.Г., която в
инкриминирания период работила като управител на хотел в к.к. "Боровец".
През март на 2017 година подсъдимият Х.Б. и пострадалата Д.Г. се запознали,
като постепенно отношенията им прераснали в интимни. Двамата се виждали на
различни места, включително и в апартамент на подсъдимия в гр. Самоков, който той
не обитавал постоянно, тъй като живеел в къщата на родителите си на друг адрес. В
гореспоменатия период подсъдимият и пострадалата организирали съвместни
пътувания и посещавали различни събития заедно. Б. споделил с нея намеренията си да
се кандидатира за кмет на гр. Самоков на следващите местни избори, а пострадалата
обявила, че ще му помогне с каквото може, включително като събира сведения за
обществените настроения в града.
Близкото приятелско обкръжение на двамата били наясно с връзката им, но тя
7

не била афиширана бурно, тъй като подсъдимият бил семеен и с две деца.
В течение на времето подсъдимият решил да преустанови интимните си
отношения с Г., тъй като откривал все повече несходства в характерите им.
Подсъдимият предложил на пострадалата да прекратят отношенията си, но тя не била
съгласна, като дори направила опит да пренесе лични вещи в апартамента на Б. и
демонстрирала ревност, твърдейки, че други жени са идвали в същото жилище и са
размествали вещите, които тя била оставила там преди това.
Въпреки тези конфликти, до март на 2019 г. връзката между двамата
продължила без сериозни емоционални сътресения. Подсъдимият обаче бил убеден, че
трябва да преустанови отношенията си с Г.. В края на месец март 2019 г. той
организирал съвместно, финално за техните отношения, пътуване до гр. Солун,
Гърция. След като се прибрали в България подсъдимият казал на пострадалата, че
трябва да приключат връзката си и я помолил да не го търси, тъй като предстои
пролетна ваканция и той желае да прекара повече време с малката си дъщеря.
Пострадалата не била съгласна с този развой на отношенията и продължила да
звъни на подсъдимия по телефона или да му изпраща текстови съобщения чрез
приложението Viber. Подсъдимият я избягвал, не вдигал телефона си при позвъняване
от нейна страна или бързал да прекрати разговора с обяснението, че има много работа.
Пострадалата не се отказвала - търсила подсъдимия за лични срещи в работата,
пред фитнес залата или спортните площадки, на които тренирал, изчаквала го и на
местата, които знаела, че обичайно посещавал. През месец април имало случай, в които
Г. отишла в къщата на Б. и разговаряла с родителите му по повод отношенията им,
макар да знаела, че те не одобряват връзката им.
Въпреки че подсъдимият отклонявал разговорите и срещите с пострадалата, тя
продължавала да го търси настоятелно.
На 17.04.2019 г. пострадалата посетила сградата на Съдебната палата в гр.
Самоков, където подсъдимият работил. След като видяла, че подсъдимият излиза
оттам, пострадалата го последвала до намиращото се в близост заведение "Тропикана"
(известно като "Банята") и в присъствието на множество лица настояла да изяснят
отношенията си. Между двамата възникнала словесна разправия, която приключила
след като подсъдимият хванал пострадалата за ръката и я избутал навън. По-късно тя
се върнала в ресторанта, извинила се на компанията за станалото и отново поискала
лична среща с Б.. Той й предложил да се срещнат на същото място на 22.04.2019 г.,
след което пострадалата се успокоила и си тръгнала.
На срещата на 22.04.2019 г. подсъдимият заявил на Г., че с поведението си го
излага и не желае да се виждат, но и й предложил да съхранят отношенията си по
приемлив и за двамата начин.
Въпреки това пострадалата продължила да търси подсъдимия по телефона и да
му изпраща текстови съобщения по „Viber“. На част от тях подсъдимият отказвал да
отговори или пък отклонявал поканите за среща.
На 23.05.2019 г., около 18.00 часа пострадалата отишла пред блока на
подсъдимия. Носила със себе си хартиен плик, в който имало дрехи, подарени от Б. при
съвместното им пътуване до Гърция, други вещи, а също и неустановена сума пари.
Пострадалата нямала чип от входа, но успяла да влезе вътре чрез живущия в блока
8

свидетел В. Б., който по това време се прибирал. Пострадалата се качила до
апартамента на подсъдимия - два етажа под този, в който живеел свидетеля Б., и
почукала на вратата. Той отворил, но отказал да я пусне вътре, по който повод между
двамата възникнал словесен конфликт. В опит да й попречи да влезе в жилището,
подсъдимият избутал пострадалата към етажната площадка, носената от нея чанта
паднала и вещите се разпилели, а самият Б. се прибрал вътре, като затворил входната
врата на апартамента. Словесната разправия и шумът привлекли вниманието на св. Б.,
който слязъл до етажната площадка и възприел финалната част от тези действия -
събирането на разпилените по стълбищната площадка дрехи и кутийки.
След 23.05.2019 г., независимо от случилото се пред жилището на подсъдимия,
св. Г. отново се опитала да инициира разговори с него с входящи повиквания към
телефона, ползван от подсъдимия, както следва: на 31.05.2019г., в 17.57.22 часа
(справка на л. 67 от с.д.) и на 03.06.2019г. в 13.18.36 часа (справка на л. 69 от с.д.).
На 10.06.2019 г. пострадалата изпратила на подсъдимия общо 79 кратки
текстови съобщения по „Viber“, от които 55 между 20.12 часа и 21.50 часа. В по-
голямата част случаите подсъдимият не отговарял на съобщенията. Когато го правил,
отвръщал грубо, цинично и демонстративно изразявал негативното си отношение към
Г. и към техните отношения чрез думите: "изчезни от живота ми, мастийо нагла",
"мършо долна", "ти си ужасна, досадна и сбъркана жена, която смърди на селска пача и
няма чувство за чест и капка гордост", "не искам да те чувам повече в кирливия ти
животец...", "без теб вече", "ариведерчи, кухавелке" и пр. Последното от изпратените за
деня от пострадалата до подсъдимия съобщения било със съдържание „обичам те,
какъвто си“.
На същата дата и чрез същото приложение пострадалата позвънила на
подсъдимия три пъти (в 13.02 часа, в 20.15 часа и в 20.56 часа). Б. не приел
обажданията.
На 11.06.2019 г. пострадалата изпратила чрез мобилно приложение „Viber” 14
кратки текстови съобщения и набрала подсъдимия през същото приложение в 17.09
часа.
Подсъдимият не отговорил на съобщенията и повикването.
На 12.06.2019 г. до обяд по различно време пострадалата изпратила чрез „Viber”
8 кратки съобщения на подсъдимия, в които му предлагала да се видят.
В 13.18.10 часа от личния си телефон с номер ********** пострадалата
позвънила на телефона на подсъдимия с номер **********. Обаждането било прието
от свидетеля В. Г. - служител в съда в гр. Самоков и близък приятел на подсъдимия,
който казал, че последният е в заседание.
След този разговор пострадалата напуснала работното си място в к.к. "Боровец"
и с ползвания от нея лек автомобил "Хонда" CR-V, отишла в гр. Самоков с идеята да се
срещне с подсъдимия. Пострадалата паркирала автомобила в близост до Съдебната
палата, до ресторант "Тропикана", където знаела, че подсъдимият обядва. След това го
потърсила на работното му място. Охраната я уведомила, че подсъдимият не е в
сградата на съда и не е ясно кога ще се върне. Г. решила да го изчака, като
междувременно в 13.54.06 часа отново позвънила по телефона му. Подсъдимият не
отговорил на обаждането и отишъл да обядва в горното заведение с приятели. По това
време пострадалата преместила автомобила си на друг паркинг до същото заведение,
9

като продължила да чака подсъдимия там и периодично проверявала дали той не се е
върнал в съда.
Автомобилът бил паркиран в обхвата на две охранителни камери, чийто тайм-
код бил синхронизиран помежду им, но не и с действителното астрономическо време.
Времето на камерите изпреварвало приблизително с четири часа действителното
астрономическо време.
Малко след 14.30 часа подсъдимият Б. излязъл от заведението, придружен от
свидетеля В. Г. и двама негови колеги - Г. К. и Д. Стоев, които били наясно с
отношенията му с Г.. Поради тази причина, когато тя пресрещнала подсъдимия,
тримата побързали да се отдалечат.
Подсъдимият бил облечен с розова тениска и светъл на цвят
панталон. На главата си носил тъмна шапка с козирка. Пострадалата носила
дълга, цветна, шарена рокля с преобладаващ в нея розов цвят.
Подсъдимият и пострадалата останали сами, придвижили се кратко пеш и
провели разговор на паркинг, в непосредствена близост до сградата на съда, намиращ
се в обхвата на охранителните камери. Разговорът продължил няколко минути,
емоционално и словесно напрегнат, като подсъдимият отново обвинил пострадалата, че
го излага и й казал, че не иска да я вижда повече. В 06.36.36 часа (съобразно часа на
генерирания запис на охранителната камера) след като се огледал настрани и видял, че
в близост няма хора, подсъдимият хванал пострадалата зад врата и със сила я
изблъскал в близката дървена ограда, където Г. ударила лицето си. Няколко секунди
след това пострадалата тръгнала по улицата, обърната с гръб към подсъдимия, но той я
настигнал и я изблъскал в гърба. Вследствие на последното Г. изгубила равновесие и
паднала на тротоара.
Веднага след това, без да предприема други действия, подсъдимият се отправил
към сградата на съда.
Пострадалата се изправила и тръгнала към автомобила си. Седнала на
шофьорското място (колата й била с десен волан), пушила цигара и се чудила какви
действия да предприеме.
В 06.39.58 РМ (според часа на охранителната камера) подсъдимият се върнал до
колата на пострадалата, отворил предна дясна врата на автомобила, задържал я с
едната си ръка и се облегнал на вратата. Докато пострадалата седяла в колата, а
подсъдимият по описания начин до нея и отвън, двамата водили емоционален
разговор. В 06.42.16 РМ (според часа на охранителната камера) подсъдимият
затръшнал със сила предната дясна врата от автомобила на св. Г.. Тя обаче отворила
вратата на колата и по този начин показала, че разговорът не е приключен. През това
време подсъдимият бил на около 1-2 метра от колата, откъдето словесните му
пререкания с пострадалата продължили. В 06.44.16 часа (според часа на охранителната
камера) подсъдимият отново се приближил до автомобила на пострадалата, застанал
пред отворената предна дясна врата и се подпрял с дясната ръка върху тавана на колата
отвън. В 06.44.35 РМ (според часа на охранителната камера) словесният конфликт
между подсъдимия и св. Г. ескалирал до физическа разправа, като подсъдимият
нанесъл три удара с крак на седящата в автомобила жена, след което я издърпал от
колата. Пострадалата паднала на земята по корем и от това положение, подпирайки се
на отворената врата на колата, подсъдимият й нанесъл още два удара с крак в областта
10

на корема, след което скочил няколко пъти върху тялото й.
Част от действията били наблюдавани от свидетеля С. Д.. По това време той бил
на терасата в дома си на ул. „Бачо Киро” № 5, която била с изглед към паркинга. Тъй
като подсъдимият и пострадалата не откликнали на виковете му, свидетелят слязъл
при тях. Преди това обаче през улицата с автомобила си преминал свидетелят Г. М..
Той се познавал с подсъдимия и го попитал какво се случва и има ли нужда от помощ.
Подсъдимият обяснил, че има неприятности с пострадалата, но отклонил
предложението за помощ.
Междувременно на мястото дошъл свидетелят Д.. Той разговарял с подсъдимия
и видял пострадалата, която седяла в автомобила си, видимо наранена и в недобро
състояние, и на няколко пъти предложил помощта си. Около 15.00 часа отишъл да й
донесе вода. През това време подсъдимият напуснал мястото.
Пострадалата се възползвала от това, че е останала сама и в 15.04 часа се
обадила на Спешен номер 112, където подала сигнал за случилото се, поискала
идването на медицински екип, но в 15.14 часа се обадила повторно на същия номер и
казала, че състоянието й позволява да стигне до болницата сама.
По повод подадения сигнал на място пристигнал полицейски екип в състав
свидетелите С. Х. и И. Д.. Пред тях пострадалата посочила свидетеля Д. като очевидец
на инцидента. Междувременно на мястото се върнал и подсъдимият, който в
присъствието на Г., обявил, че тя го е заплашила с нож. Пострадалата отрекла това. За
да проверят твърденията им, полицаите прегледали автомобила, района около него,
близките тревни площи и кофи за боклук, но нож не открили. В търсенето се включил
и дошлият по-късно полицейски служител Г. М., пред когото пострадалата не само
казала, че не е вадила нож, а и отрекла да има такъв в автомобила си. При прегледа на
жабката и корите на вратите на автомобила свидетелят М. също не открил нож.
Тъй като пострадалата изглеждала видимо зле и се оплакала, че диша трудно,
свидетелят М. я откарал в МБАЛ "Самоков" ЕООД, като разпоредил мястото на
произшествието да бъде запазено.
След пристигане на групата за оглед автомобилът на пострадалата и
периметърът около него били претърсени отново, но нож или друг предмет с подобни
характеристики не били открити.
На 12.06.2019 г. при постъпването в МБАЛ "Самоков" ЕООД на пострадалата
Д.Г. в медицинско свидетелство от същата дата били установени и описани следните
травми:
-контузия на главата с червеникаво кръвонасядане в дясна челна област 5/5 см;
-кръвонасядане и охлузване в областта на дясна скула 4/4 см;
-кръвонасядане и охлузване 1 см на горната устна на устата;
-червеникаво охлузване на брадичката 2/2 см;
-ивицесто охлузване 7-8 см в лява шийна област;
-множество червеникави охлузвания в областта на гърдите;
11

-охлузвания в областта на гърба над двете лопатки 7-8/7-8 см;
-кръвонасядане в лява поясна област;
-охлузвания на двете колена с размери в дясно 10/9 см, в ляво 2/3 см.
На 17.06.2019 г. пострадалата Д.Г. била изписана от МБАЛ Самоков ЕООД без
риск за здравето и живота.
На 17.06.2019 г. пострадалата Д.Г. била освидетелствана от съдебен лекар. В
издаденото на горната дата от д-р А. А. СМУ V-209/2019 г. било описано, че при нея са
установени:
- обширно синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 7/4 см в областта на
челото в дясно и дясното слепоочие с разположени на челото в дясно и две охлузвания
на челото в дясно 2/1,5 см и 1,5/0,7 см, покрити с кафеникава коричка;
-подкожен хематом в областта на дясното слепоочие 4,5/4 см;
- кръвонасядане с мораво синкаво жълтеникав цвят на клепачите на дясното око;
- бледо синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 3,5/2,5 см в областта на
дясната буза;
- мораво синкаво по краищата с жълтеникав цвят кръвонасядане на площ 2,5/1
см по ръба на горната устна в дясно 0,5/0,2 см, покрито с кафеникава коричка,
отпаднала по краищата;
-множество синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 1/1 до 4,5/2,5 см
по предната повърхност на гръдния кош, срединно и в ляво;
-множество синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 1,5/1 до 8/6 см
по предната повърхност на дясното рамо и горната и средна трета на дясната
мишница;
-жълтеникаво кръвонасядане на площ 6,5/4 см в областта на гърба в дясно над
лопатката и 7/5,5 см в ляво на гърба между лопатката и лявото рамо;
-мораво синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 6/5 см с 3 успоредни една
на друга бледи овални зони по задно вътрешната повърхност на лявата мишница в
средната и трета;
-синкаво жълтеникави кръвонасядания 2,5/1 до 6/ см по предно външно
страничната повърхност на дясното коляно, достигащи до горната трета на дясната
подбедрица с групирани охлузвания на кожата с размери от точковидни до 2,5/2,5 см,
покрити с кафеникави корички;
-групирани бледо синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 2/2 до 4,5/3
см по предно външно страничната повърхност на лявата подбедрица в средната й
трета;
-групирани охлузвания 0,2/0,2 до 1/0,1 см, покрити с кафеникави корички по
дланната повърхност на лявата ръка.
12

След изписване от болницата пострадалата потърсила помощ в кризисен център
на фондация „Асоциация Анимус“ за лица, пострадали от домашно насилие. Подала и
молба за незабавна защита по ЗЗДН срещу подсъдимия. С определение от 13.08.2019 г.
по гр.д. 775/2019г. на PC - гр. Ихтиман (делото е водено там след отвод на всички
съдии от РС- Самоков) молбата била оставена без разглеждане, поради липса на
процесуална легитимация и с мотив, че Г. не е била във фактическо съжителство с
подсъдимия.
На 19.06.2019 г. с решение на ВСС по протокол № 18, т. 19 от заседание на
Прокурорската колегия подсъдимият Б. бил отстранен от длъжност до приключване на
настоящото производство.
От назначените в двете фази на производството експертизи се установява, че:
1. Според СМЕ по писмени данни на д-р Г. и дадените от вещото лице
уточнения в съдебно заседание пред първата и въззивна инстанция описаните
травматични увреждания поотделно и заедно са реализирали критериите на медико-
биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота и могат
да бъдат получени на 12.06.2019 г. при блъскане на лицето в ограда, събаряне и падане
върху терен, удари с крак, включително скачане върху пострадалата докато е съборена
легнала на земята. В проведения пред въззивната инстанция разпит експертът посочва,
че:
- е запознат с всички материали по делото, включително и събраните пред САС,
като съвкупната им преценка не води до промяна на писмената част на неговото
заключение;
- уврежданията на пострадалата, описани в медицинското свидетелство от
12.06.2019 г. и в съдебно медицинското удостоверение от 17.06.2019 г., не са
изключващи се, като в първия документ тези увреждания не са фиксирани достатъчно
подробно;
-предвид начина, по който са описани уврежданията в медицинските документи
е невъзможно по експертен път да бъде отграничено кои от тях са получени при
първия инцидент (на тротоара) и кои при втория инцидент (при автомобила);
- липсата на тежки увреждания при пострадалата се дължи на набирането на
извършителя на вратата на автомобила (при втория инцидент) и непопадане с цялата
тежест на травмиращия предмет, в случая ходилото му, върху тялото на жертвата, а
липсата на следи по корема на жертвата е обяснима с особеностите на тази анатомична
област, с непрецизното отразяване в първичния медицински документ на увредите и
със силата на кинетичната енергия на травмиращия предмет.
2. Според съдебно психиатричната експертиза на доц. В. пострадалата Г.
не страда от психическо заболяване, а състоянието й на инкриминираната дата се е
определяло от остра стресова реакция. Последната не е свързана с нарушения на
съзнанието, с нарушения на възприятията, с нарушение на когницията, нито с
нарушения от типа на неадекватно интерпретиране на обстоятелствата. Пострадалата е
била с налични годности правилно да възприема фактите и да дава достоверни
показания за тях;
3. Според съдебно психологичната експертиза на в.л. Г. Г. при
пострадалата Д.Г. не е налице личностово разстройство. От психологична гледна точка
13

не са налице критериите за определянето й като зависима личност и обусловените от
това абнормни социално неприемливи поведенчески прояви в обществена среда. При
нея липсват изразени характерови девиации и акцентуации. Характеризира се с добър
социален резонанс и екстровертна насоченост. По-скоро е отстъпчива и изпълнителна,
стремяща се към одобрение на околните. Затруднена е диференцираната емоционална
рефлексия, не е склонна към интроспективност. Има сравнително висок праг на
фрустрация. Към инкриминираната дата при нея няма данни за разстройство на
психологичния статус с качествени разстройства на базовите психични годности.
4. Според съдебно психологичната експертиза на в.л. Г. Г. подсъдимият
Х.Б. не страда от личностово разстройство и при него няма характерови девиации и
акцентуации. Отличава се с висока социабилност, екстровертна ориентираност,
стремеж към лидерска позиция, фрустрационният праг не е занижен. Към процесната
дата няма данни за разстройство на психичния статус с качествени нарушения на
базовите психични годности и за особени състояния на съзнанието. Преживяваният
като ограничаващ и поставящ го в неудобно положение аспект от поведението на
пострадалата първоначално е бил неглижиран от него, но след това е довел до
формиране на негативна нагласа и сензитизация.
5. Заключенията на техническите експертизи - единична и тройна, дават
информация за съдържанието на дисковете от охранителните камери, като описват
текстово и посредством снимков материал хронологията в действията на заснетите
лица, включително и насилствените действия, извършвани от мъжа с розово-червената
тениска. Според заключението на тройната техническа експертиза записите не са
технически манипулирани, в тях няма технически срив, а секундни пропуски (на
места), които не променят действията на лицата в заснетите сцени.

ІV. По доказателствата

Преди да пристъпи към доказателствен анализ въззивният съд подчертава, че
най-важните гласни доказателства по делото са обясненията на подсъдимия Х.Б. и
показанията на пострадалата Д.Г.. Обясненията на подсъдимия са източник на
доказателства и средство за защита, което изисква при преценка на достоверността им
да се анализира тяхната логичност и непротиворечивост от една страна, а от друга - те
да се съпоставят с останалите установени по делото обективни данни. Подобен
принципен подход следва да се използва и при оценка показанията на свидетелката
Д.Г., която се е възползвала от законоустановената възможност и се конституирала в
процеса като частен обвинител. Избраното процесуално качество носи функции по
поддържане на обвинението (чл. 78 от НПК), поради което показанията на
пострадалата, стоящи в основата на обвинителната теза, сами се нуждаят от доказване.
Ролята на съда като независим арбитър изисква при разрешаване на казуса да има
предвид и несъмнено установения остро конфликтен характер в отношенията между
подсъдимия и пострадалата. Двамата не само са приключили връзката си по начин,
който е станал публично състояние и заради който Б. е отстранен от длъжност, а са
били противни страни по дела пред РС - Ихтиман, където Г. е подала молба за защита
от домашно насилие срещу Б., а подсъдимият е подал тъжба срещу пострадалата за
престъпление по член 144 от НК. Ето защо от особено значение за преценка на
доказателствената стойност на обясненията на подсъдимия и показанията на
14

пострадалата е дали те кореспондират с другите доказателства, събрани по делото, и в
каква степен.
При тази изходна база, отчитайки всички останали доказателства, въззивната
инстанция внесе корекция по отношение на приетите от първия съд факти, свързани с:
1. конкретните часове, минути и секунди от реалното астрономическо време, в
които са се развили процесните събития;
2. изпращането на текстови съобщения от пострадалата до подсъдимия на
12.06.2019 г. в 14:44:21 часа и в 14:44:40 часа и отправените от Г. вербални закани
срещу малолетната дъщеря на Б.;
3. присъствието на свидетеля М. на мястото на инцидента на 12.06.2019г.,
4. конкретно предприетите от подсъдимия и пострадалата действия при втората
част от конфликта - в и до колата на Г.;
5. механизмът на причиняване и конкретно получените от пострадалата
травматични увреждания при инцидента на 12.06.2019 г.
1. На първо място, въззивният съд намира за безпредметно посочването на
точен астрономически час, минута и секунда, в които са се развили
инкриминираните събития, както е сторил градският съд. Прокуратурата е посочила
приблизителен часови диапазон на деянието - между 14.30-15.00 часа, който се
потвърждава от всички налични доказателства по делото. Да се отграничат по секунди
извършените действия е невъзможно, тъй като тайм-кодът на двете охранителни
камери в района не е бил синхронизиран с действителното астрономическо време. От
съпоставката с показанията на свидетелите и писмото на Спешен номер 112, което дава
информация за обажданията на пострадалата след насилствените действия, може да се
установи, че времето на камерите е изпреварвало приблизително с четири часа
действителното астрономическо време. Допълнителната конкретизация, включително
по секунди, освен ненужна, рискува да бъде и невярна, тъй като не е била потвърдена
по експертен път. От разпита на вещото лице А. пред градския съд се установява, че
този въпрос не може и да бъде установен чрез експертиза, тъй като настройките на
DVR видеорекордера поначало могат да се различават от астрономическото време,
като синхронизирането им със световния часовник е релевантно само в момента, в
който са свалени записите, данни за което няма.
2. На второ място, противно на градския съд, въззивният съд не приема, че на
12.06.2019г., в 14:44:21 часа и в 14:44:40 часа, непосредствено преди развитието на
втория етап от инцидента (насилствените действия в автомобила на пострадалата)
пострадалата е изпратила две съобщения на телефона на подсъдимия със заканително
съдържание. От приложената на л. 75 от съдебно дело справка е видно, че в посочените
часове има регистриран трафик на данни към телефона на подсъдимия с номер
**********, но дали те изхождат от телефона на пострадалата с номер ********** или
от друг ползван от нея не може да бъде установено, тъй като в горепосочената справка
този трафик е отбелязан с данни през „wap-gprs.mtel.bg“. Обясненията на подсъдимия,
че Г. е заплашвала семейството му, малолетната му дъщеря и е изпращала съобщения
със заканително съдържание непосредствено преди инцидента в автомобила (той дори
не конкретизира колко на брой, с какъв конкретен текст и от кой номер), при все че са
отречени от самата пострадала и не са потвърдени от други доказателства, не биха
могли да бъдат приети за достоверни.
15

3. и 4. На следващо място въззивният съд не приема, че при събитията в
автомобила пострадалата е замахнала с нож или с вещ с подобни характеристики
към подсъдимия Б.. Фактическите констатации на градския съд в тази насока се
основават предимно на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетеля М..
Въззивният съд обаче отказа да им се довери по няколко причини. На първо място,
подсъдимият е страна в процеса, която има най-съществен интерес от приключване на
производството в негова полза. Той, за разлика от свидетелите и отговорността, която
те носят при депозиране на неистински показания, не подлежи на наказателна
отговорност за неверни обяснения. Тези обяснения освен това обслужват пряко и
функцията по защита, която му е възложена. Посочените принципни разсъждения
далеч не са решителни за въззивния съд, за да откаже да кредитира обясненията на
подсъдимия в коментираната част. Основанията за това са други и се основават на
анализ на вътрешната последователност в обясненията на подсъдимия и на
съпоставката им с останалите доказателствени материали по делото. В тази връзка
твърденията на подсъдимия каква точно вещ е държала пострадалата се променят в
хода на производството - пред изпратения на място полицейски екип на 12.09.2019 г.
подсъдимият е казал, че пострадалата е държала и му е посегнала с нож, но в
съдебните фаза убедеността му отстъпва място на твърденията, че е "видял проблясък",
заради който към онзи момент е бил убеден, че е имало нож, но "към настоящия
момент въобще не може да е сигурен в това".
Промяната в позицията на подсъдимия отчетливо съвпада с промяната в
показанията на свидетеля Г. М. в двете фази на производството - пред разследващ
орган той убедено е твърдял, че е видял острие на нож в лявата ръка на пострадалата и
замах към подсъдимия, който е ритнал пострадалата в тази ръка, а пред градския съд
заявява: "Нож не съм видял, като острие ми се видя, нещо лъскаво беше...", а на финала
на същия разпит след въпрос на защитата свидетелят твърди, че "може да не е видял и
това".
Въззивният съд не може да оцени показанията на свидетеля М. като достоверни
и заради разстоянието, на което твърди да се е намирал от автомобила на пострадалата
- на досъдебното производство е посочил, че е бил на "15-20 метра", а в съдебната фаза
на около "40 - 50 крачки", като по - късно в показанията си посочва, че тези крачки
всъщност са били "40-50 метра". При това разстояние; с оглед позиционирането на
пострадалата и подсъдимия - първата на шофьорското място, а вторият пред
отворената дясна врата на колата, препятстваща видимостта към мястото, на което е
седяла Г.; с оглед интензивността на станалото - според свидетеля то се е развило за
секунди, М. очевидно не би могъл да възприеме описаните от него действия. От друга
страна, свидетелят твърди, че е познавал бегло участниците в конфликта, като не е
искал да се намесва в него, защото "това са си взаимоотношения между двама човека",
но едновременно с това още на следващия ден сам се е обозначил пред подсъдимия
като очевидец на конфликта, извинил му се е, че не се е намесил в него и е поискал да
стане свидетел по делото.
При обсъждане на показанията на М. не без значение за въззивния съд е и това,
че в колата на пострадалата и в района около нея нож не е бил открит. В мотивите си
градският съд не изключва възможността пострадалата да се е освободила от този нож,
тъй като мястото не е било запазено автентично, а и самата пострадала не е била под
постоянно наблюдение. Въззивният съд обаче не може да се съгласи с тези
констатации. Версията за наличието на нож е била лансирана от подсъдимия още в
самото начало пред първия полицейски екип в състав от свидетелите И. Д. и С. Х..
Поради това и двамата полицаи са огледали автомобила на пострадалата, територията
16

около и в близост до колата с периметър около 100-150 метра в дължина и ширина от
порядъка на 40-50 метра, където вещ с описаните от подсъдимия характеристики не е
била открита. Според неопроверганите показания на двамата полицаи до идването на
групата за оглед местопроизшествието е било запазено, а при действието по чл. 155 от
НПК, обективирано в надлежен протокол, нож също не е открит и иззет.
От заснетото от охранителните камери в района не се установява пострадалата
да е имала възможност да се освободи от вещта, изхвърляйки я в боклукчийската кола,
която е преминавала през района. Последното е видно от прегледа на видеозаписа от
охранителната камера, на който е извършен оглед пред градския съд в съдебно
заседание на 30.09.2020 г. Според отразяването в съдебния протокол от тази дата при
огледа на файл № 4 с наименование 06-12-06-51-04 е видно, че боклукчийският камион
влиза във видеозаснемането без към него да се приближава Г., като в този момент
подсъдимият и свидетелят Д. също се намират в обсега на камерите и биха могли да
проследят нейните действия по приближаване до камиона, ако действително е имало
такива.
Тази инстанция не възприема позицията на първия съд, че действията по
замахване с нож се потвърждават от установеното по лявата ръка на пострадалата
увреждане и по -конкретно от описаното в съдебно медицинското удостоверение
№133.04/от 17.06.2019 г. мораво синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 6/5 см с
3 успоредни една на друга бледи овални зони по задно вътрешната повърхност на
лявата мишница в средната й трета. Въззивният съд също приема, че тези увреждания
не са резултат от теренна травма, но се разграничава от мотивите на първия съд, че те
са получени след като подсъдимият се е опитал да избие с крак държания от
пострадалата нож с лявата ръка. Най-напред, по изложените по-горе съображения тази
инстанция не приема, че Г. е имала нож или вещ с подобни характеристики в колата
си, с която да е застрашила подсъдимия. На следващо място - даденото от градския съд
обяснение за механизма на получаване на уврежданията в лявата ръка на пострадалата
не само, че противоречи на доказателствата по делото (в частност на показанията на Г.
и протокола за оглед), а не е и единствено възможното според вещото лице, изготвило
медицинската експертиза. При разпита пред САС, на изрично зададените от съда и
страните въпроси, вещото лице Ц.Г. посочва, че тези увреждания биха могли да бъдат
получени не само чрез приетия от първата инстанция начин, а и по защитен механизъм
в случай, че пострадалата е вдигнала ръка в опит да се предпази (л. 10 от протокола от
съдебното заседание на 14.07.2021 г. по в.н.о.х.д. № 69/2021 г.).
Повторният разпит на експерта пред апелативния съд и изглеждането на записа
от охранителните камери в негово присъствие и с увеличение на изображението
позволява по недвусмислен начин да се установи, че посочените в двата медицински
документа увреждания, които са и съставомерните такива по волята на обвинението,
могат да бъдат получени по време и начин, съобщени от пострадалата. Именно заради
това, доколкото гласните доказателства, които по правило са субективни, са
подкрепени от други обективни данни - отразяване в медицински документи и
заключение на лекарска експертиза, въззивният съд, за разлика от първия, възприе за
изцяло достоверни твърденията на Г., че в първия етап от насилствените действия (при
кръстовището) е била бутната от подсъдимия в ограда и после по лице на тротоара, а
при втория етап на насилствените действия (в и до лекия автомобил) е била ударена
три пъти с крак от Б., издърпана от него колата на асфалта, където той е нанесъл още
два удара с крак и е скочил няколко пъти върху нея.
Последните действия без усилие се разграничават и при частичния оглед на
17

записа от охранителните камери, извършен от въззивния съд. Това съдебно действие се
осъществи и от настоящата инстанция, тъй като на стр. 8 от техническата експертиза на
в.л. Ю.А. (л. 104 от досъдебното производство) в частта, отнасяща се до насилствените
действия в автомобила, е посочено, че на записа е видно как мъжът нанася 3 удара с
крак на седящата на автомобила жена, а след това започва да я дърпа и да скача върху
нещо, изпаднало от колата. Последните действия не са отразени при огледа на
веществените доказателства в съдебно заседание, проведено на 30.09.2020г. (л. 288
гръб и л. 289 от съдебното дело). Тези действия обаче - издърпване на стоящ на
предната седалка обект и подскоци най-напред с единия, а след това с другия крак,
върху изпаднал на асфалта обект, са откроими при огледа на същия запис, извършен от
въззивния съд, а също и от заключението на тройната съдебно техническа експертиза,
назначена от настоящата инстанция. Следва да се посочи, че тази експертиза е
изготвена в разширен състав (от три вещи лица), след техническо увеличение в
максимален обем на образа, експертното становище е убедително защитено от
експертите пред съда и прието без възражение от страните, т.е. няма основание да не
бъде кредитирана.
5. Въззивният съд се разграничава от позицията на първия, че обвинението не е
предложило обоснован отговор за механизма на причиняване на част от
уврежданията на пострадалата и по-конкретно на кръвонасядането в лява поясна
област и множеството синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 1/1 до 4,5/2,5
см по предната повърхност на гръдния кош, срединно и в ляво, както и по задно
вътрешната повърхност на лявата мишница в средната й трета. Тези и всички останали
инкриминирани увреждания са описани в два медицински документа, изготвени при
прегледи и освидетелстване на пострадалата на 12.06.2019 г. (инкриминираната дата) и
на 17.06.2019 г. (пет дни след това). Разминаванията по отношение на уврежданията,
описани в двата документа, се обясняват от експерта д-р Г. с времето между двата
прегледа, заради което има промяна в цвета на кръвонасяданията и мигрирането им в
по-ниско разположени области меки тъкани с рехава съединителна тъкан, а също и с
по-детайлното регистриране на уврежданията при втория преглед - обяснимо,
доколкото е извършено от съдебен лекар във връзка с освидетелстване по образувано
вече досъдебно производство и по отношение на лице, което не е имало нужда от
непосредствена лекарска помощ, както е било в инкриминирания ден. При разпита в
съдебно заседание на 16.06.2020 г. (л. 177 и сл. от съдебното дело) вещото лице Г.
определя уврежданията, описани в съдебно медицинското удостоверение от 17.06.2019
г., като "допълващи" уврежданията в епикризата от 12.06.2019 г. и в никакъв начин
изключващи ги. От друга страна, и в писменото заключение по лекарската експертиза,
и при неговата защита пред първия и въззивния съд вещото лице е категорично, че
всяко от регистрираните увреждания може да се обясни добре по време и начин със
съобщеното от Г. блъскане в ограда, събаряне и падане напред върху терен, удари с
крак, включително скачане върху пострадалата, докато е била съборена и паднала на
земята. Вещото лице Г. е категорично по отношение на тези обстоятелства и след
разпита в негово присъствие пред тази инстанция на пострадалата, след повторния
частичен оглед на записа на камерите и след запознаване със заключението на
тройната техническа експертиза, назначена от състава на САС.
Защитата е права в твърденията си, че ако лице с физическите дадености на
подсъдимия направи подскоци с пълна сила върху падналото тяло на жертвата, биха
могли да се получат значително по - големи от установените при пострадалата
увреждания, включително счупване на ребра, увреждане на вътрешни органи, на
гръдната и коремната кухина. Тезата обаче не държи сметка за констатираното по
време на огледа пред въззивния съд "набиране" от подсъдимия върху рамката на
18

отворената врата на автомобила, при което, според разпита от 14.07.2021 г. на д-р Г.,
травмиращата сила, с която е нанесено увреждането, е била по-малка и разпредЕ.
върху по-голяма площ.
При обосновка на механизма на уврежданията въззивният съд не открива
коментираното от първата инстанция несъответствие между показанията
на пострадалата относно положението й в автомобила при нанасянето на
ударите и локализацията на получените от нея увреждания. В мотивите си градският
съд е счел, че ако се приемат за достоверни показанията на пострадалата, че е била на
шофьорското място (колата й е била с десен волан) и е била обърната с дясната си
страна в посоката, от която са й нанесени ударите от подсъдимия, няма как да се
обяснят уврежданията в лявата част на тялото й (лява мишница в средната й трета, лява
поясна област и кръвонасядания срединно и вляво в областта на гръдния кош) и
липсата на следи от травми в дясната поясна област или в дясната част от корема. Най-
напред това, че колата на пострадалата е с десен волан и че при втората част на
инцидента Г. е седяла на шофьорското място се установява от всички доказателства по
делото - обяснения на подсъдимия, показания на самата пострадала и записи от
охранителните камери. От същите доказателствени източници е видно, че действията в
и около автомобила са продължили няколко минути и са били съпроводени с опредЕ.
динамика - разговори през отворената врата на колата между подсъдимия и
пострадалата, жестикулиране от първия, затваряне на вратата на колата от Б. в един
момент и последващото й отваряне от пострадалата, отдръпване на подсъдимия на
разстояние от колата и ново приближаване към нея. Всичко това показва, че
участниците в процесните събития не са били статични, както не може да се очаква да
бъде статична и неподвижна стоящата в автомобила жена, към която са нанесени три
удара с крак.
С основание защитата посочва, че в коремната област на пострадалата не са
регистрирани увреждания, но това не означава, че чрез конкретното посочените от Г.
действия на Б. той не е засегнал тази част от тялото й. Пред въззивния съд липсата на
увреждания в коремната област се обяснява от д-р Г. с мястото, което поради
спецификите си често не изявява видими морфологични признаци на травма, и с
недостатъчно прецизното регистриране на уврежданията в медицинския документ от
12.06.2012 г., в което все пак "е описана травма в поясната област, която не е корем, но
е близка анатомична област".
Въззивният съд се разграничава от горепосочените фактически положения и
доказателствения анализ по тях, направен от СГС, но възприема останалата част от
фактическите и доказателствени съображения на първата инстанция.
В тази връзка неспорни по делото са продължилата повече от година интимна
връзка между подсъдимия и пострадалата, желанието на подсъдимия тя да бъде
преустановена и настоятелността на пострадалата отношенията им да продължат. За
тези обстоятелства информация може да бъде почерпена от обясненията на
подсъдимия и от показанията на пострадалата, от показанията на свидетелите В. Г. и Х.
Б., а също от извадката от комуникацията чрез мобилното приложение Viber, която
подсъдимият доброволно е предал за целите на разследването още на досъдебното
производство (л.74-93 от д.п.). По достоверността на съдържанието на тази извадка не
се спори от частното или държавно обвинение и съдът няма основание да не й се
довери или да я счете за манипулирана, още повече, че пред САС след предявяване на
хартиения носител на комуникацията пострадалата сама потвърди участието си в нея и
19

верността на съобщенията. Комуникацията чрез мобилното приложение Viber
(текстови, мултимедийни съобщения и регистрирани повиквания) е значима за вярното
решаване на делото. Тя предхожда и се случва в деня на процесните събития и
изяснява, че пострадалата е била изключително настоятелна в желанието си за контакт
с Б., който се е дистанцирал всячески от нея, включително с използването на жаргон и
език, неприемлив за едно нормално общуване. Комуникацията по Viber установява, че
в деня на инцидента и в дните преди това инициативата за контакт с подсъдимия е
изхождала изцяло и единствено от пострадалата, а подсъдимият е отказвал такъв и не е
отговарял на входящите й повиквания. На тази комуникация, както и на отношенията
между подсъдимия и пострадалата няколко месеца преди инкриминираната дата,
въззивният съд се спира подробно и по друга причина. Едно от повдигнатите срещу Б.
обвинение е за телесна повреда по хулигански подбуди, при които следва да се
изследва съществуването на личен мотив, а другото е за обсебване на парична сума от
лице, с което той е бил в интимна връзка и което е правило всичко възможно да
продължи отношенията си с него.
За неспорно по делото въззивният съд приема и приетото от първия съд, че на
12.06.2019 г., между 14.30-15.00 часа пострадалата и подсъдимия са се видели по
инициатива на Г., която го е изчакала пред съда и на мястото, на което е знаела, че
обядва. Установимо от показанията на Г., обясненията на подсъдимия и заснетото от
охранителните камери е това, че участниците в срещата са имали словесна разправия,
ескалирала до насилствени действия от страна на Б.. Тези насилствени действия
условно могат да бъда обособени в две групи - първата на улицата, в близост до
ресторант "Тропикана" /"Банята"/ и втората - в и до паркирания в близост автомобил на
пострадалата.
По отношение насилствените действия от първия етап противоречие в
доказателствените източници няма - всички те, включително и обясненията на самия
подсъдим, установяват, че след емоционална размяна на реплики Б. е изблъскал
пострадалата в дървена ограда, където тя е ударила лицето си, няколко секунди след
това е тръгнала по улицата, обърната с гръб към подсъдимия, но той я настигнал и я
изблъскал в гърба, вследствие на което Г. изгубила равновесие и паднала по лице на
тротоара.
По отношение на насилствените действия в автомобила подсъдимият не отрича,
че е нанесъл няколко удара и е "изхвърлил" пострадалата от автомобила, но след това
твърди, че му е причерняло и не знае какви точно действия е извършил. Конкретиката
по отношение на ударите и действията след "изхвърлянето" на пострадалата от
автомобила са установими от показанията на Г., които се кредитират, защото намират
потвърждение в заключението на лекарската експертиза и в записа от охранителните
камери. От всички тези доказателствени източници се установява, че тази част от
насилствените действия на подсъдимия е включвала нанасяне на три удара с крак на
седящата на шофьорското място пострадала, последвани от издърпването й на асфалта
и нанасянето на удари с крак и скачане с единия, а след това с другия крак, върху
тялото й.
По изложените подробно по-горе съображения въззивният съд не възприема
обясненията на подсъдимия, че при тази втора част от конфликтната ситуация
пострадалата е извадила нож или вещ с подобни характеристики, която е предизвикала
уплахата на Б. и последващата му агресия спрямо Д.Г..
От доказателствата по делото е видно, че вследствие описаните насилствени
20

действия от двата етапа пострадалата е била във видимо недобро състояние.
Проявената от подсъдимия агресия е станала причина след инцидента тя да подаде
съобщение на Спешен номер 112, а на мястото на събитието да пристигне
наблюдавалия част от събитията св. Д., а впоследствие и полицейски екипи в състав
свидетелите М., Д. и Х..
Не се спори и относно съдържанието на извършената от полицейските
служители проверка след сигнала от телефон 112, свързана с оглед на
местопроизшествие и откриването на два броя камери за видеонаблюдение - едната
насочена към сградата на съда, а втората към паркинга зад ресторант „Тропикана“.
Установимо от приложената по делото медицинска документация е, че
пострадалата е била приета на лечение в УМБАЛ "Самоков" ЕООД, а какви
травматични увреждания са установени по нея е видно от приложените на л. 39-40 и л.
37-38 от досъдебното производство епикриза и съдебно медицинско удостоверение.
Въззивният съд приема за недостоверни показанията на пострадалата Д.Г. в
частта, в която посочва, че е дала на подсъдимия сумата от 4 000 лева в началото на
месец април на 2019 година. Макар събирането на такава сума, която за пострадалата
да не е незначителна по размер, да би могло да се установи на база нейните показания,
показанията на св. Е. И., договора за заем от 08.01.2019 г., приходния касов ордер,
договора за продажба на автомобил и бележката за доходите на О. и Г. Г. - родители на
частната обвинителка, съдът не приема за доказано, че Д.Г. е дала на подсъдимия в
посочения от обвинението период пари. На първо място, според показанията на самата
пострадала през пролетта на 2019 година отношенията между нея и Б. вече са били
емоционално нестабилни. Самата тя твърди, че през месец април той я пребил за първи
път, а при посещение на апартамента през същият този месец е забелязала, че вещите й
са разместени и е имала съмнения, че жилището е посещавано от друга жена. На този
фон необяснимо е защо пострадалата би оставила парите си в жилището на лице, с
което очевидно отношенията са в регрес. Дори да се приеме, че парите са оставени
преди побоя и съмненията за появата на друга жена в живота на подсъдимия, сумата е
била значителна за пострадалата, тя не е поискала документ за предаването й, не е
имала ключ от жилището, в което се е съхранявала, не посочва и договорен период, в
който тя е трябвало да й бъде върната от подсъдимия. Като вътрешно противоречиво се
оценява от съда твърдението на пострадалата, че е предала сумата на подсъдимия, тъй
като е искала да му се издължи за разходите, които той е направил за нея при
съвместното им пътуване до Гърция. По твърдения на самата пострадала тези разходи
са около осем - девет пъти по-малко от инкриминираните 4 000 лева, поради което
предаването на тази голяма сума пари не намира разумно оправдание в показанията на
Г..
Съмненията в достоверността в показанията на пострадалата в тази част се
засилват при съпоставката им с показанията на свидетелката Е. И. - работодател на Г. и
лице, което от името на "Соколец Боровец" АД на 08.01.2019 г. й е предоставило 2 000
лева. Тези пари, според отразяване в договора на л. 142 от д.п. не са предоставени като
премия на пострадалата от работата й, както тя твърди пред първия съд, а са й дадени в
заем, т.е. сумата е подлежала на връщане при определени условия. Разликата между
премия и заем е значима и пострадалата - човек с нормален интелект и опит, не би
могла добросъвестно да се заблуди, посочвайки в разпита пред първия съд, че се касае
за "премия", а при разпита пред въззивния съд за "заем". Разминаване съдът констатира
и по отношение на основанието, на което се твърди, че Г. е предала парите на Б. -
според пострадалата сумата е била оставена в дома му за съхранение, а според
21

показанията на свидетелката И. по данни на самата пострадала, парите са били дадени
на подсъдимия в заем (л. 314 от с.д.). В тази част показанията на пострадалата не биха
могли да бъдат убедително подкрепени и от показанията на свидетелка Х. Б..
Действително тази свидетелка твърди, че "Г. е имала у подсъдимия 4 000 лева, които в
деня на инцидента си е потърсила, за да й ги даде". Тази информация обаче
свидетелката Б. е получила от самата пострадала едва през месец юни на 2019 г. До
този момент, въпреки близостта между двете, въпреки това, че двете са били заедно
почти всекидневно, а раздалечаването в отношенията между подсъдимия и
пострадалата е било видимо, Г. не й съобщила за предадените на Б. парични средства,
за които вече е изявила претенция за връщане. Всичко това поставя под съмнение
показанията на Г. в частта, в която твърди, че е предавала пари на подсъдимия в
упоменатия от обвинението размер и период.
Според съда пострадалата преекспонира целта на срещата с подсъдимия на
12.06.2019 г., обвързвайки я с намерението си да уточни какво правят "занапред
относно парите". Това се опровергава от обясненията на подсъдимия, който твърди, че
разговорът е бил с изцяло личен характер, а и в нито един момент не е имал финансови
отношения с Г.. От разпечатката от мобилното приложение Viber е видно, че на 10, 11
и 12 юни в многобройните съобщения, изпратени до подсъдимия пострадалата не се е
интересувала от парите и не е поставяла въпроса с тяхното връщане. Съобщенията
имат изцяло личен характер и демонстрират единствено силното желание на Г.
връзката й с подсъдимия да бъде съхранена. Това е видно и от последното изпратено
от пострадалата съобщение на 10.06.2019 г., когато, въпреки безбройните обиди и
крайно негативното отнасяне на подсъдимия, тя е приключила разговора с думите
"обичам те, какъвто си". Даденото от пострадалата пред въззивния съд разяснение, че
не е поискала връщане на сумата в текстовите съобщения по Viber, тъй като
подсъдимият (с оглед заеманата от него длъжност) й бил забранил да му пише за пари
по телефона, влиза в противоречие с друга част от показанията на Г., която твърди, че
през втората половина на месец май на 2019 г. е изискала парите си по този начин -
чрез текстово съобщение (л. 58 от въззивното дело).
По изложените съображения съдът приема, че твърденията на пострадалата, че в
началото на месец април е оставила у подсъдимия за пазене сумата от 4 000 лева не
биха могли да бъдат приети за достоверни.
Обясненията на Б. за това, на 23.05.2019 г. пострадалата е дошла в апартамента
му неканена, носейки багаж, в който е имало и парична сума, са потвърдени от
показанията на свидетеля В. Б., съсед на подсъдимия. Показанията на последния няма
основание да не бъдат кредитирани, защото са вътрешно непротиворечи и конкретни, а
и свидетелят не може да бъде упрекнат в заинтересованост от изхода на делото. Извън
това, че е съсед на подсъдимия, няма данни Б. да е в по-близки отношения с него,
които да му послужат като евентуален мотив за излагане на показания, съответстващи
на защитната теза. Показанията на свидетеля за начина, по който пострадалата е успяла
да влезе във входа - след като той е задържал вратата и й е осигурил достъп, намират
потвърждение и в казаното от самата Г., която не отрича, че не е разполагала с ключ от
блока и апартамента на Б.. Вярно е, че свидетелят не твърди да е видял разпилени на
стълбищната площадка банкноти, каквито Б. заявява, че е имало, но това е и обяснимо,
тъй като Б. е видял само част от действията на стълбищната площадка.
За разлика от частното обвинение въззивният съд не приема, че прочетените от
досъдебното производство обяснения на Б. (л. 24 от д.п.) подкрепят обвинението за
обсебване. Тези обяснения съдържат едно изречение, според което Г. сама е донесла в
22

дома на подсъдимия "тези 4 000 лева, както и подаръците, които й е правил по време
на тяхната връзка". Обясненията не влизат в противоречие с казаното от подсъдимия в
съдебната фаза, а го допълват, като намират потвърждение и в показанията на
свидетеля Б., който на 23.05.2019 г. е осигурил достъп на пострадалата до блока на
подсъдимия, чул е разправията между Б. и Г. на стълбищната площадка и е видял, че
пострадалата събира разпилени вещи от там. Поради пестеливостта на прочетените
обяснения от тях не могат да се изведе друга конкретика или информация, ползваща
обвинението, както счита в пренията си адвокат Р..
С основание градският съд е коментирал събраните в съдебното производство по
искане на защитата писмени доказателства, съдържащи трафични данни по смисъла на
чл. 251, ал. 1 ЗЕС, а също и извадката от мобилното приложение Viber. Последната е
представена от подсъдимия за целите на производството, но доколкото съдържимата в
нея информация няма данни да е манипулирана, а и не се оспорва пред въззивния съд
от свидетелката Г., която е другата страна, участвала в комуникацията, тази инстанция
също й се довери.
Правилно в основата на фактическите изводи на съда са залегнали заключенията
на допуснатите, назначени и приети в хода на първоинстанционното следствие
експертизи. Те са от различен вид, с различен обекти и задачи, но всяка от тях
допринася за изясняване на обстоятелствата по делото, ведно с допълнителните
разпити на експертите пред въззивния съд и с новата назначена от него тройна
експертиза.
Безспорно с решително значение е лекарската експертиза, тъй като тя
установява вида и характера на причинените увреждания, начина на получаване на
травмите, медико-биологичната характеристика на увредата. Разпитът на експерта Ц.Г.
пред първия и въззивен съд уточнява на какво се дължи разминаването при описание
на увредите на пострадалата в медицинските документи от 12.06.2019 г. и от 17.06.2019
г., както и това, че вторият документ на практика допълва и конкретизира
констатациите в първия.
Съдебно психиатричната и двете психологични експертизи на подсъдимия и
пострадалата изясняват свидетелската годност на Г., характеровите структури и
липсата на специфично личностово разстройство при нея и Б.. Установимо въз основа
на тези експертизи е, че при подсъдимия е установена способност за емпатия в
средните нива на нормата, а при пострадалата тази способност е в долната граница на
нормата.
Техническите експертизи по делото са изследвали записи от охранителните
камери в района на инцидента и записа от телефон 112 и дават информация в тази
посока, която е изключително ценна за изясняване на обективната истина по делото.
Въззивният съд се довери и на назначената от него тройна техническа
експертиза, която установява липсата на технически срив в записа и след техническо
увеличение възпроизвежда словесно и чрез цветни фотоснимки конкретните действия
на лицата с отношение към главния факт.
Въззивният съд се довери на писмените доказателства, приети от градския съд и
пред тази инстанция, като прие, че всяко едно от тях допринася за изясняване на
обективната истина в процеса.

23

V. При така възприетата фактическа обстановка и при направения вече
доказателствен анализ от правна страна въззивният съд приема следното:

По отношение на обвинението по чл. 206, ал. 1 от НК

Подсъдимият Х.Б. е предаден на съд с твърдение, че от неустановена дата в
началото на месец април 2019 г. до неустановена дата в средата на месец май 2019 г., в
гр. Самоков противозаконно е присвоил чужди - на Д. Г. Г. - пари (сумата от 4 000
лева), които е пазил.
За да бъде доказано това обвинение, трябва да се установи, че в инкриминирания
период Д.Г. е предоставила на подсъдимия Х.Б. сумата от 4 000 лева, с която той
противозаконно /извън договореното с пострадалата/ се е разпоредил, респ. отказал да
й върне.
От приетите за достоверни доказателства не бе установено, че пострадалата е
предоставила на подсъдимия посочената парична сума. Обвинителни доказателства
досежно това се съдържат единствено в разказаното от Г., но поради изложените вече
съображения въззивният съд отказа да им се довери. От съществено значение за това бе
и съпоставката между показанията на Г., И. и Б., при която се откриват несъответствия
или непреодолими логически противоречия. По делото не са установени свидетели на
действията по предаване и приемане за съхранение на паричната сума. Липсват
писмени доказателства (платежни нареждания, разписки, договори и др.), които да
обективират твърдяното от прокуратурата и частното обвинение. Ето защо, доколкото
не са събрани доказателства, от които да е видно предаването на сумата, обвинението
за обсебване се явява недоказано, а изводите на градския съд за постановяване на
оправдателна присъда в тази част се споделят и от състава на САС.

По отношение на обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с ал. 1 от НК.

Подсъдимият Х.Б. е предаден на съд за престъпление с горната квалификация -
за това, че на 12.06.2019 г., в гр. Самоков, на ул. "Бачо Киро" за времето между 14.30
ч.-15.00 ч., е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота (лека
телесна повреда) на Д. Г. Г., като я бутнал в ограда, а след това - по лице на тротоара,
след което й нанесъл три удара с крак в областта на корема, докато стояла на седалката
на колата, издърпал я от колата на асфалта, нанесъл й два удара с крак в областта на
корема и скочил два пъти с цялата си тежест върху тялото на пострадалата.
Подсъдимият е изцяло оправдан по това обвинение, като правните изводи на
СГС се споделят частично от този състав на САС.
Въззивният съд се съгласява с първия, че спецификите на случая и
обстоятелствата, при които се е развил инцидентът показват, че хулигански подбуди
24

отсъстват.
Хулиганските подбуди по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК са точно
определени по съдържание и насоченост и са необходим елемент от състава на това
престъпление. Хулиганските подбуди се изразяват в стремеж у виновния към открито
пренебрегване на обществения порядък, в прояви на явно неуважение към обществото,
в извършване на действия, обладаващи изключителен цинизъм и дързост, като при
самият процес на причиняване на телесната повреда деецът цели да покаже себе си, да
смае, да зачуди другите хора. Извършените от подсъдимия действия не съдържат в себе
си характеризиращите това престъпление елементи. В конкретния случай телесната
повреда по хулигански подбуди се изключва от мотивите на подсъдимия, който е
предприел нападение срещу пострадалата по чисто лични причини. Пострадалата и
подсъдимият са имали интимна връзка повече от година, която подсъдимият е искал да
прекрати. Пострадалата - обратно, настоявала е отношенията между двамата да
продължат, звъняла е на подсъдимия, писала му е съобщения, отивала е в дома му,
инициирала е контакт с родителите му, посещавала е работата и местата, които знае, че
и той посещава. Това е направила и на процесната дата, когато двамата са провели
пореден и - видно и от записите - очевидно натоварен емоционално разговор.
Действията на подсъдимия следователно не могат да бъдат квалифицирани и като
непристойна проява по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК - както алтернативно е поискал
прокурорът в протеста и е пледирано от повереника, тъй като са предприети спрямо
познато лице, с което Б. е имал интимна връзка, което е провокирало дееца с
желанието си тази връзка да продължи.
Нанасянето на телесната повреда на публично място по отношение на жена не е
достатъчно условие, за да се приеме, че хулиганските подбуди по т. 12 на чл. 131 от НК
или хулиганството по основния състав на чл. 325 от НК са налице. Обратното означава
да се приеме, че всяко престъпление против телесната неприкосновеност, извършено
на публично място, реализира тези състави, а такава нормативна обвързаност не е
посочена в НК и не се извежда от духа на закона. Хулиганските подбуди, респ.
хулиганството ще бъдат налице, ако увредата е причинена, освен на публично място, и
с умисъл на дееца за явно неуважение към другите граждани. Такъв умисъл въззивният
съд приема, че деецът не е имал. Макар че действията са извършени на улицата, не е
имало очевидци на деянието, като Б. не е съзнавал, че на терасата на един от близките
блокове свидетелят Д. ще наблюдава частично вторите насилствени действия. Преди
насилствените действия той дори се е огледал, за да се убеди, че наоколо няма други
хора. Преди вторите насилствени действия в автомобила подсъдимият е затворил
вратата на колата и се е отдалечил на известно разстояние от нея, докато пострадалата
отново не е отворила колата, демонстрирайки по този начин, че разговорът й с Б. не е
приключил. Подсъдимият и пострадалата не са оказали случайно на процесното място
- на 12.06.2019 г. за пореден път Г. е изчакала подсъдимия пред работното му място и
то след като и в този, и в предходните дни ясно й е показано, че общуването с нея е
нежелателно. Всичко това показва, че поведението на подсъдимия, макар и
неприемливо от гледна точка на конкретната личност, не е по хулигански подбуди и не
може да осъществи състава на хулиганството. Подсъдимият е целял да засегне
телесния интегритет на пострадалата, а не чрез това посегателство да демонстрира
пренебрежение към обществените ценности.
Въззивният съд е запознат с практиката, според която нанасянето на обида,
причиняване на телесна повреда или други подобни действия по чисто личен мотив
могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, ако са
съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към
25

обществото - Решение №65/08.03.2010 г. по н.д. № 718/2009г., І н.о. и др. Значението на
тази практика обаче не бива да бъде надценявано, защото е налична и друга такава,
която изяснява, че при телесните повреди по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК не трябва бива
да се допуска смесване на хулиганските действия като факти от действителността и
мотивите на дееца, които са елемент от субективната страна на деянието - Решение №
47 от 22.04.2013 г. по н.д. № 2349/2012 г., Н. К., І н.о. на ВКС. В конкретния случай
видно, че подсъдимият Б. е действал с пряк умисъл да нанесе телесно увреждане на
пострадалата, за което е имал личен мотив, а не по хулигански подбуди и за да
демонстрира явно неуважение към обществото. По аргумент от т. 19 на ППВС №
2/1957 г. т. 12 на чл. 131, ал. 1 от НК следва да се приложи, когато телесната повреда е
предшествана от хулигански действия, които са подтикнали дееца да я извърши, или
когато тя е извършена по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата, по които това общество функционира, и човешката
личност. В случая провокацията на пострадалата спрямо подсъдимия се е натрупвала
във времето, Г. не е приемала отказа на подсъдимия интимните им отношения да
продължат, дните преди инцидента желанието й за контакт с Б. е било особено
настойчиво, на процесната дата тя е изчакала подсъдимия пред работата му,
включително след като е разбрала, че е в заседание, демонстрирала е и желание
изясняването на отношенията й с Б. да продължи, след като той е демонстративно при
втората част от инцидента е затворил вратата на автомобила и се е отдалечил от колата.
Всичко това показва, че макар според съдебната практика понякога личния мотив да не
е несъвместим с хулиганските подбуди или с хулиганството въобще, в конкретния
случай деецът не се е стремял пряко или косвено да предизвика обществено
възмущение, а единствено е целял да увреди телесния интегритет на пострадалата,
която с поведението й желанието си връзката им да продължи, го е провокирала на
публично място.
За процесуална прецизност се отбелязва, че без изменение на обвинението за
същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление осъждането на подсъдимия Б. би
било възможно при достатъчно факти в обвинителния акт за престъплението по чл. 325
от НК и при достатъчно доказателства, които да обезпечат от обективна и субективна
страна извода за наличие на подобно престъпление. По изложените вече съображения
съдът прие, че Б. не е осъществил състава на хулиганството. Тъй като обаче с акта по
чл. 246 от НПК няма повдигнато обвинение за хулиганство, съдът не дължи
произнасяне за престъплението по чл. 325 от НК в присъдата, а само отговор в
мотивите на възраженията на страните защо този текст не може да бъде приложен по
конкретното дело.
Отсъствието на квалифициращият признак по точка 12 на чл. 131 от НК не е
пречка съдът да обсъди обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК и ако те са налице да осъди подсъдимия Б. за
него. Вярно е, че съгласно чл. 161 от НК това престъпление е от частен характер и не
се преследва по реда на публичното обвинение. По аргумент от чл. 287, ал. 5 от НПК в
случая произнасянето е допустимо, защото наказателното производство е образувано
преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК и защото по делото има конституиран
частен обвинител, който в съдебно заседание на 04.11.2020г., чрез повереника си, е
поискал съдът да се произнесе и по престъплението от частен характер (л. 358-359 от
с.д.). Вярно е, че това искане не е направено в хода на съдебното следствие, но
практиката приема, че за подобно произнасяне е необходимо да се изследва
поведението на пострадалия и волята му за осъждане без значение в кой етап от
производството е направено (Решение № 115 от 17.05.2016 г. по н.д. № 414/2016 г., Н.
К., ІІ н.о., Решение № 119 от 31.03.2015 г. по н.д. № 44/2015 г., Н.К., ІІ н.о., Решение №
26

154 от 12.06.2013г. по н.д.№ 326/2013 г., Н. К., ІІІ н.о.на ВКС).
Не се възприема възражението на повереника адв. Д., че това произнасяне е
процесуално недопустимо, защото би нарушило правилата за подсъдността, тъй като
деянието по чл. 130 от НК е от частен характер и е подсъдно на районен съд.
Твърдението на повереника е неоснователно и не държи сметка за три обстоятелства -
първо, освен за престъплението по чл. 130 НК, за което, макар и от частен характер,
има основание за осъждане, подсъдимият е предаден на съд и за обсебване, което е
престъпление от общ характер; второ - до осъждането по чл. 130 от НК се стига след
преквалификация с присъдата от компетентен според правилата на подсъдността съд и
трето - съдът е компетентен, защото към момента на извършване на деянията
подсъдимият е бил лице с имунитет и важими от гледна точка на подсъдността са били
правилата на чл. 35, ал. 3 от НПК.
От възприетите за достоверни доказателства по несъмнен начин бе установено,
че на 12.06.2019 г. подсъдимият Х.Б. е бутнал пострадалата Д.Г. в ограда, а след това -
по лице на тротоара, след което й нанесъл три удара с крак в областта на корема,
докато стояла на седалката на колата, издърпал я от колата на асфалта, нанесъл й два
удара с крак в областта на корема и скочил няколко пъти върху тялото й.
С тези си действия той е причинил уврежданията на пострадалата, описани в
медицинските документи от 12.06.2019г. и от 17.06.2019г., а именно.
=в първия документ:
-контузия на главата с червеникаво кръвонасядане в дясна челна област 5/5
см;
-кръвонасядане и охлузване в областта на дясна скула 4/4 см;
-кръвонасядане и охлузване 1 см на горната устна на устата;
-червеникаво охлузване на брадичката 2/2 см;
-ивицесто охлузване 7-8 см в лява шийна област;
-множество червеникави охлузвания в областта на гърдите;
-охлузвания в областта на гърба над двете лопатки 7-8/7-8 см;
-кръвонасядане в лява поясна област;
-охлузвания на двете колена с размери в дясно 10/9см, в ляво 2/3 см и
=във втория документ:
-обширно синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 7/4 см в областта
на челото в дясно и дясното слепоочие с разположени на челото в дясно и две
охлузвания на челото в дясно 2/1,5см и 1,5/0,7см, покрити с кафеникава коричка;
-подкожен хематом в областта на дясното слепоочие 4,5/4см;
- кръвонасядане с мораво синкаво жълтеникав цвят на клепачите на
27

дясното око;
- бледо синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 3,5/2,5см в областта
на дясната буза;
- мораво синкаво по краищата с жълтеникав цвят кръвонасядане на площ
2,5/1 см по ръба на горната устна в дясно 0,5/0,2см, покрито с кафеникава коричка,
отпаднала по краищата;
-множество синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 1/1 до
4,5/2,5 см по предната повърхност на гръдния кош, срединно и в ляво;
-множество синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 1,5/1 до
8/6см по предната повърхност на дясното рамо и горната и средна трета на дясната
мишница;
-жълтеникаво кръвонасядане на площ 6,5/4см в областта на гърба в дясно
над лопатката и 7/5,5см в ляво на гърба между лопатката и лявото рамо;
-мораво синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 6/5 см с 3
успоредни една на друга бледи овални зони по задно вътрешната повърхност на лявата
мишница в средната и трета;
-синкаво жълтеникави кръвонасядания 2,5/1 до 6/см по предно външно
страничната повърхност на дясното коляно, достигащи до горната трета на дясната
подбедрица с групирани охлузвания на кожата с размери от точковидни до 2,5/2,5см,
покрити с кафеникави корички;
-групирани бледо синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 2/2
до 4,5/3 см по предно външно страничната повърхност на лявата подбедрица в
средната й трета;
-групирани охлузвания 0,2/0,2 до 1/0,1 см, покрити с кафеникави корички
по дланната повърхност на лявата ръка.
Според заключението на СМЕ на д-р Г. тези увреждания заедно и поотделно
реализират медико-биологичната характеристика на леката телесна повреда по чл. 130,
ал. 1 от НК и причиняват на пострадалата временно разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Съдът не намира, че от обхвата на обвинението следва да бъдат изключени
уврежданията, които за първи път са посочени в СМУ V-209/17.06.2019 г. и не са
фигурирали в медицинския документ от 12.06.2019 г. От разпита на вещото лице
Ц.Г. се установява, че от медицинска гледна точка уврежданията, описани в двата
медицински документа, са получени при насилствените действия на процесната дата.
Разликите при описанието на уврежданията се дължат на времето между двата
прегледа, заради което има промяна в цвета на кръвонасяданията и мигриране на
кръвонасяданията в по-ниско разположени области меки тъкани с рехава съединителна
тъкан, а също и на по-детайлното регистриране на уврежданията при втория преглед.
Поради това и при разпитите пред двете съдебни инстанции експертът определя
уврежданията, описани в съдебно медицинското удостоверение от 17.06.2019 г., като
"допълващи" уврежданията в епикризата от 12.06.2019 г., но в никакъв начин
28

изключващи се едни други. Въззивният съд добавя още едно несъмнено установено
обстоятелство - вторият преглед на пострадалата е направен непосредствено след
престоя й в болницата, където тя е била пет дни и където нито се е самонаранявала,
нито е била обект на насилие от друго лице.
Въззивният съд не приема, че част от уврежданията осъществяват състава на
леката телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, както е приел градският съд. Най-
напред това не се установява от заключението на лекарската експертиза, която чрез
специалните знания на вещо лице единствено би могла да даде отговор за медико-
биологичната характеристика на уврежданията. От друга страна, дори някои от
увредите да представляват такива по алинея 2 на член 130 от НК, това не се отразява
върху крайната квалификация на деянието, при която водещо е най-тежкото увреждане
и резултат /ППВС № 3/79/.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал. 2, пр. 1 от НК - подсъдимият Б. е предвиждал
общественоопасните последици от деянието, съзнавал е общественоопасния му
характер и е целял настъпването на тези последици. За да определи формата на вината,
съдът обсъди не само субективното отношение на дееца, но всички налични обективни
признаци, съпътстващи извършването на деянието. В тази връзка оцени, че при
първите насилствени действия пострадалата е била блъсната в ограда, а след това
гърбом и на земята, а при вторите е ритана, издърпана и върху тялото й е скачано.
Действията освен това са причинени от физически по-силно от пострадалата лице, като
Г. е била блъскана силно, ритана и свалена на земята, от което положение спрямо нея
също е била упражнена принуда. Действията на Б. са активни, цЕ.сочени и изключват
възможността увредите /или част от тях/ да са причинени по непредпазливост каквато
възможност в мотивите си е обсъждал градският съд. Това в пълна степен се отнася и
за инкриминираните от обвинението кръвонасядане с мораво синкаво жълтеникав цвят
на клепачите на дясното око, както и бледо синкаво жълтеникаво кръвонасядане на
площ 3,5/2,5см в областта на дясната буза, за които е установено, че са получени от
миграция на кожния кръвоизлив.
Въззивният съд не приема позицията на първия, че чрез двете насилствени
действия - съответно на кръстовището и в/до автомобила на пострадалата - са
осъществени самостоятелни деяния по член 130, ал. 1 от НК и доколкото
прокуратурата не е индивидуализирала кои увреждания са причинени при първия и
втория етап от инцидента е недопустимо осъждане на Б., за която и да е лека телесна
повреда. САС се солидаризира с посоченото във въззивния протест, че физическото
посегателство върху телесния интегритет на пострадалата е осъществено с едно
деяние. То е извършено в рамките на около 8-9 минути, на две места, намиращи се в
непосредствена близост едно до друго, по един и същи траен повод и отношение на
дееца към случващото се, свързано с желание за физическа разправа с пострадалата.
Кратката времева разлика между първите и вторите насилствени действия и
осъществяването им на две, намиращи се на метри едно от друго места, не разкъсва
единството на деянието и не прави престъпните прояви две, защото субектът и обектът
на посегателство са едни и същи, едни и същи са характерът и насочеността в
действията на подсъдимия, една и съща е и неговата цел.
На следващо място, противно на възприетото от СГС, въззивният съд счита, че
прокуратурата не е била длъжна да посочи механизъм на получаване на всяко от
инкриминираните увреждания поотделно. Това на практика не е и възможно, тъй като
тези увреждания са се насложили едно върху друго, а и при даденото в медицинските
29

документи тяхно описание не би било възможно да се посочи кои от тях са получени
при първия и кои при втория насилствен акт. Освен това - ако съдът е приел, че по
този начин обвинението е било неясно формулирано е имал възможност в
разпоредително заседание да прекрати съдебното производство и да върне делото на
прокурора за отстраняване на съществено процесуално нарушение. Той обаче не е
сторил това, а доколкото въззивният съд не счита, че с горното е допуснато
процесуално нарушение, намира, че не са налице предпоставки за отмяна на присъдата
на процесуално основание. Не е такова и непосочване на отделните увреждания в
диспозитива на обвинителния акт, тъй като те са индивидуализирани недвусмислено в
обстоятелствената част на акта по чл. 246 от НПК.
По изложените при обсъждане на доказателствата съображения въззивният съд
не приема, че преди насилствените действия в автомобила подсъдимият е бил
заплашен с нож или вещ с подобни характеристики. Поради това и приетата от първия
съд неизбежна или мнима неизбежна отбрана в неговите действия не може да бъде
осъществена.
Към момента на деянието действията на подсъдимия са били подредени,
съответни на случващото се, импулсивни, но без медицински данни да са довели до
силно ограничаване на ясното съзнание на дееца, т.е. до физиологичен афект. Дори да
се приеме, че подсъдимият е бил разгневен от поведението на пострадалата и от
настойчивостта й връзката им да продължи, съставът на чл. 132 от НК е неприложим,
тъй като гневната реакция на подсъдимия не е предизвикана от пострадалата със
средствата, посочени в закона. Тези средства са изчерпателно изброени и се свеждат
до: насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови
ближни. Наличието на такива действия от страна на пострадалата - така, както са
дефинирани в ППВС 2/1957 и ТР № 2/93 год. на ОСНК - не се установява от
доказателствата по делото. В тази връзка следва да бъде посочено, че употребата на
нож от страна на пострадалата, която освен това защитната теза обвързва с
приложение на института на неизбежната отбрана, не се извежда от достоверните
доказателства, а изпращането на заканителни съобщения към подсъдимия чрез
мобилното приложение Viber също няма опора в доказателствата по делото.
Настойчивостта на пострадалата и желанието й връзката с подсъдимия да продължи не
са сред средствата за предизвикване на пострадалия, посочени в закона. Поради това
привилегированият състав на член 132 от НК не може да бъде приложен.
В обобщение на горното въззивният съд приема, че подсъдимият Х.Б. чрез
описаните в обвинителния акт действия е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.

VІ. По наказанието и разноските

Материално правните основания за приложение на чл. 78а от НК са налични,
доколкото: подсъдимият е неосъждан - от приложената по делото справка за съдимост
е видно, че съдебното му минало е необременено; спрямо него не са прилагани
санкции по реда на чл.78а от НК; с престъплението по чл. 130, ал. 1 НК не са
причинени имуществени вреди, а при доказаната съставомерност на това деяние
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години или
30

пробация. След оправдаване за престъплението по чл. 206 от НК не важи и
рестрикцията по чл. 78а, ал. 7 от НК. Изброените обстоятелства налагат извод, че в
конкретната хипотеза подсъдимият Б. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с прилагане на административно наказание глоба.
Санкционната част на нормата на член 78а от НК предвижда, че тази глоба може
да бъде опредЕ. в границата от хиляда до пет хиляди лева.
За да отмери глобата, въззивният съд прецени обстоятелствата, които снижават
и отегчават отговорността на подсъдимия. Към първата категория може да бъде
отнесено поведението на самата пострадалата, която в желанието си да запази
интимната си връзка с Б., е била твърде настоятелна. Във втората категория се
включват данните за налагани дисциплинарния наказания на подсъдимия, изводими от
кадровата му справка, а също и обстоятелствата по осъществяване на конкретното
деяние. Последното е реализирано през деня и на публично място; по отношение на
физически по-слабо и уязвимо от подсъдимия лице; насилствените действия, макар и
осъществяващи състава на едно престъпление, са протекли на два етапа и са
продължили с настойчивост от подсъдимия; а самите увреждания, макар и
реализиращи медико-биологичната характеристика на едно престъпление, са
многобройни. Ръководейки се от тези обстоятелства и от факта, че към процесната дата
подсъдимият е бил прокурор, който по силата на служебните си задължения е
осъществявал надзор за законност, въззивният съд прие, че наложеното наказание
следва да бъде в размер над средния и по - близък до максималния. Административно
наказание в размер на 4 000 лева по преценка на този състав ще изпълни целите на
материалния наказателен закон - ще подейства предупредително на подсъдимия и
възпиращо на останалите членове на обществото.
В обобщение на изложените съждения настоящият състав намери, че са налице
предпоставки за частична отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на нова
по отношение на престъплението по чл. 130 от НК с приложение на чл. 78а от НК,
ведно с оправдаване по квалификацията по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК и за това деянието
да е извършено по хулигански подбуди.
В останалата част присъдата на градския съд следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото подсъдимият Х.Б. бе осъден да заплати разноски по
делото - 843.28 лева (на досъдебното производство) и 3463.81 (за двете съдебни
инстанции), както и 5.00 лева за всяко служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

31

Номер на акта:	16
Дата:	13 септември 2021 г.
Съдия:	Виолета Магдалинчева

Дело:	20211000600069
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 януари 2021 г.

Присъда по дело №69/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите