РЕШЕНИЕ
№ 31.01.2017г. Град Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХІ граждански състав
На единадесети януари две хиляди и
седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
Секретар: Р.Д.
Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова
Гражданско дело № 3239 по описа за 2016 година.
Предявен е иск за режим на лични отношения с правно основание
чл.127 ал.2 от СК.
В подадената искова молба от Ч.Й.К., ЕГН **********,
с адрес ***,със съдебен адрес ***К. срещу
Л.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, се
излагат обстоятелства,че
с ответницата живели на семейни начала от месец декември 2014 година в дома на
родителите му в град Пазарджик и от съвместното им съжителство имали родено едно
дете – Д. Ч. К., с ЕГН **********.Твърди се в исковата молба, че през 2015 година,
поради недоволството на ответницата и желанието й да са самостоятелни, ищецът
наел квартира в град Пазарджик, където се установили да живеят с детето.
Въпреки това обаче, неразбирателствата им продължили и след 5 месеца, решил да
прекрати съжителството им и двамата се разделили през месец февруари 2016 година.Ответницата
отишла да живее при родителите си с детето,а от месец март 2016г. ищецът
започнал да заплаща издръжка на детето по банков път, по сметка на
ответницата.Твърди се в исковата молба, че ищецът виждал дъщеря си, докато
преди един месец, ответницата започнала да създава пречки да я вижда. Казвала,
че бил никой, че тя ще казва кога да
вижда детето и че трябвало да се съобразява с нея. Ищецът твърди още, че един
от последните пъти му заявила когато отишъл да вземе детето /пред дома й/,че
може да го вижда само с нея, и че без нейно присъствие нямало да го взима,
разхожда и там каквото реши.Не искала и „оная", /т.е. майката на ищеца/,
да вижда детето,тъй като не била сигурна дали не е тормозено. Ищецът твърди,че
подобни несъстоятелни изказвания,го накарали да поиска от съда да реши спора
им, тъй като той желаел да може да виждам дъщеря си спокойно, да участва
активно в отглеждането и възпитанието й, да се радва на израстването й.
Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови
решение, с което да определи режим на
лични отношения между ищеца - Ч.Й.К. и малолетното дете - Д. Ч. К., както следва: всяка първа и трета
събота и неделя на месеца, от 10.00ч. в събота до 18ч. в неделя, с преспиване и
всяка седмица в ден сряда от 17.00 ч. до 19.00 ч.,както и един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по един ден през Коледните
и Великденските празници, на рождения ден на детето - 27 юли, като едната
година е при майката, а следващата при ищеца.
В едномесечният срок за отговор ответницата е
депозирала писмен отговор като е заявила, че иска е частично основателен.
Предлага режим на лични отношения между детето и ищеца-баща, но при различен от
претендирания от него времеви интензитет. С оглед изключително ниската възраст
на детето /една година и три месеца/, предлага режим на лични отношения между
ищеца-баща и детето в делничните дни за времеви период от 2 последователни часа
/в нейно присъствие/, във времето между 17.30 ч. до 19.30 ч. и в един от
почивните дни, в който бащата не е на работа, за времеви период от 4
последователни часа /в нейно присъствие/, във времето между 09.00 ч. и 13.00
ч., без осъществяване на целодневен престой и преспиване на детето при
ищеца/баща, без изключение, както и без осъществяване на самостоятелно
непрекъснато отглеждане на детето за цял месец през лятото или друг годишен
сезон, без изключение, при запазване на този режим до навършване на две години
на детето.Оспорват се още фактическите обстоятелства, на които се основава
иска.Детето било на възраст от малко повече от една година, поради което
режимът му на хранене /включително чрез кърмене от майката/ и другите негови
физиологични и емоционално психологически нужди не позволявали детето да бъде отделено от майката, още
повече за цял ден с преспиване и за цял месец през лятото или друг сезон.
Ищецът/баща не бил имал, респективно не бил отглеждал други деца, не могъл да
създаде и развие у себе си необходимия обем от физически и психологически
навици за полагане на непосредствени физически и емоционални грижи за детето,
както и умения за адекватно отглеждане на толкова малко на възраст дете.Твърди
се, в отговора на исковата молба, че ответницата винаги когато предоставяла
детето им на ищеца за самостоятелни грижи, то било връщано в състояние на явен
физически и психологически дискомфорт, за което имало и свидетели очевидци.
Най-вероятната причина, за който била
липсата на напълно адекватна грижа от страна на ищеца/баща. Същият обективно не
разполагал с възможност да бъде адекватно подпомаган от близки хора в
полагането на необходимите, с оглед ниската възраст на детето, постоянни и
непосредствени преки грижи и надзор, ако същото му бъде предоставено за
претендирания от него период от време. Единственият близък, от който можел да
получи такава помощ била неговата майка, която обаче работела активно при
променящ се часови и дневен график, включително и в съботните и неделните
дни.Твърди се в отговора на исковата молба, че фактическата раздяла между
ответницата и ищеца,настъпила само пет месеца след раждането на детето по причина на
ищеца, без същият да се съобрази с обективните трудности по отношение на
адекватното отглеждане на детето, пред които изправил майката с това си
едностранно поведение, което било още едно обективно съществуващо
обстоятелство, което давало основание да се
констатира липсата на необходимата психологическа нагласа и реална
възможност за реализиране на претендирания от него режим на лични отношения с
тяхното общо дете.
Пазарджишкият
Районен съд,като взе предвид,
изложеното в исковата молба, и доводите
на ищеца и ответницата и като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, и след
съблюдаване на разпоредбата на чл.235
ал.2 от ГПК,прие за установено
следното:
По делото от депозираното удостоверение за раждане се установява, че ищецът и
ответницата са родители на малолетната Дарина Чавдарова Кънева, с ЕГН **********,
родена на *** година. Безспорно е ,че родителите нямат сключен граждански брак
и са разделени от пет месечната възраст на детето като същото се отглежда от
майката в дома на нейните родители.
Спори
се между страните относно времевия интервал на лични отношения между бащата и
детето и дали това да става в присъствието на майката.
От депозирания по делото социален доклад,се
установява,че детето Дарина е отглеждано в добри жилищни условия и не посещава детски
заведения поради ниската възраст.Обича да играе с играчки характерни за
възрастта й,на детските площадки обича да се включва в игрите с останалите
деца.На детето били поставени всички имунизации съобразно възрастта му.Детето
се водело редовно на профилактични
прегледи като участвали и двамата родители.Установява се,че ответникът
също има добри битово хигиенни условия,живее на втори етаж от двуетажна жилищна
сграда,която се състои 4 стаи,кухня и санитарни помещения.В къщата освен ищеца
живеели и неговите родители.От доклада се установява още,че майката Л.С. не
трудово ангажирана и е в отпуск за отглеждане на малко дете като получава 340
лева месечно.Ответницата е потвърдила пред социалните работници,че получава
редовно издръжка в размер на 120 лева месечно от бащата.Бащата Ч.К. работел
като шлосер-монтьори месечното му възнаграждение възлизало на 520 лева месечно.
От доклада се установява,че майката е осигурила
подходяща среда за правилното развитие на детето и между двете има изградена
силна доверителна връзка.Пред социалните работници бащата К. е споделил,че в
периода в който е вземал детето по-често в дома му,то го познавало,гушкало се в
него,но откакто преустановили тези контакти станало по дистанцирано и му
трябвало време да се адаптира.В заключение социалните работници са заявили,че
следва съдът да се произнесе в най-добър интерес на детето Дарина.
По делото са разпитани свидетели като са оформени две
свидетелски групи показания.
Свидетелката Василка С. Кънева майка на ищеца
установява,че страните са разделени,макар и да заживели на квартира не успели
да изгладят различията,спорели и по въпросите за отглеждането и възпитанието на
детето.Свидетелката установява,че още докато съжителствали заедно и тя се
опитвала да помага и вземе детето от ответницата получавала отрицателни
отговори с оправдания,че или ще го кърми или ще спи.Свидетелката установява,че
очаквало това дете с голямо желание да се включи и помага,но дори не и било
позволено да го къпе.Ищецът обаче къпел бебето.Свидетелката установява,че не е
имало проблем да взема детето,докато ответницата не решила,че при едно от
връщанията детето е било разстроено и заявила,че ще го вижда само на детски
площадки и в нейно присъствие.При тази промяна ищецът се съгласил неколкократно
правел опити да го вижда,но ответницата сменяла датите и часа на режима на
лични отношения.Установява и случаи от преди няколко месеца в които казвала,че
могат да го видят на театъра,след един час сменяла и казвала на „Острова“.
Разпитаният по делото св.Радослав Георгиев Владов
установява,че ищецът вижда детето много рядко и това му тежи.Установява
конкретен случай когато били заедно на кафе с ищеца и той позвънил по телефона
на Л.,че отива да види и вземе детето.Когато били вече пред блока при
позвъняването тя му отговорила,че няма право да го вижда,защото не бил никакъв
на детето и не могъл да прави нищо за него.Според свидетелят отказа на
ответницата бил свързан с обстоятелството,че тя настоявала виждането да става в
градинката пред блока и само в нейно присъствие.Тогава чакали около час пред
блока и когато Л. слязла позволила на ответника да прекара най много 5 минути.Установява
от ищеца,че е имало и други пъти в които му е било отказвано да види детето,но
свидетелят присъствал на този конкретен случай.Свидетелят установява,че ищецът
му споделял докато съжителствали с Л.,че не се разбират с нея,често се карали
тя отказвала да чисти,готви,пере,твърдяла,че не била длъжна.
По делото е разпитана св.Ленче Иванова С. която
установява,че до настоящият момент на ищеца никога не било отказвано да вижда
детето,но имало случаи когато го вземал ходел някъде“дали по кафета или го
водел при майка му“, и след връщане на детето то било неспокойно целият ден.Твърди,че
в един от случаите когато било вземани детето,било олято с кафе и не му бил
сменен памперса.Отразявало му се на детето и седмица,две плачело,вечер се
будело от сън.Установява,че в случая когато бил дошъл със свой приятел/визира св.Владов/
Л. поискала да присъства на контакта с детето,а ищецът бил и се развикал -“ти
коя си ти,че ще ми казваш така,избий си от главата ,че ще бъдеш някога с
мен“.Свидетелката установява,че дъщеря й също нямала желание отново да бъдат
заедно,желаела да присъства на срещите с детето,защото то плачело.Свидетелката
установява,че ищецът не позволявал на майката до ходи с детето у тях,заявявал й
-“ти нямаш работа там“,от друга страна били го канили в техния дом,там да вижда
детето ,но също отказвал.Свидетелката установява режима на детето,че сутрин при
събуждане 6.зо-7.оо ч. детето търсело кърма,после закусвало попарка,чай със
сирене и към 11.зо-12.ооч. пак търсела да бозае докато заспи.Към 14.оо часа
като станела обядвала манджа,супи /от детска кухня ,някои храни харесвала други
не/,след това хапвала и плод и вечерята била към 18.оо часа.Твърди ,че на обяд
след като се нахрани пак търсела кърма преди да заспи.Вечер заспивала на
гърдата на майка си.
По делото е разпитана св.Мая Йорданова Стефанова която
установява,че са съседи с ответницата също има малко дете и се познават от
детските площадки добре.Бащата познавала само по физиономия.Свидетелката
установява,че е наблюдавала срещите на площадката между бащата и детето,в
началото детето страняло,но после започвали да си играят заедно.По време на
тези срещи Л. присъствала,била в близост.Свидетелката установява,че не е
виждала конфликтни ситуации между двамата родители.Установява,че Л. и се
оплакала,че имало ситуация при която докато детето било с баща си отхапало
пакетче от 3 в 1 нес кафе и била погълнала малко,същата вечер детето
Дарина била неспокойно.
Съдът след преценка на заявената в исковата молба
претенция приема,че
настоящото производство е само за определяне режим на лични контакти на малолетното дете - Дарина с баща му и намира
правното си основание в чл.127 ал.2 от СК.
Между родителите, които
нямат сключен граждански брак, не е налице спор относно упражняването на
родителските права /осъществява се от майката/ детето живее на нейният постоянен
адрес.
Нормално родителските
права и задължения се осъществяват в интерес на децата и съобразно изискванията
на закона и морала.
Личните отношения между дете и родител са в интерес и
на двете страни. При определяне на мерките относно личните контакти на детето и
родителя, който не упражнява родителските права, съдът изхождайки от
обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични
отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното
поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават
допълнителен източник на спорове между родителите.
Семейният кодекс нито в първоначалния си
вариант,нито този от 2009 година не дава точно определени параметри на
режим,респ. не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това
отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства,
разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез режима на лични
отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под
грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова
естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по
принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва
да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права.
В настоящият случай следва да се отчете и
необходимостта от запазване и развитие на личните отношения на детето Дарина с бащата
чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде изградена, съхранена
и развита емоционалната връзка между тях. Съдебната практика приема,че независимо
от това, кой упражнява родителските права, двамата родители са равнопоставени,
като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане
развитието на детето.
Съдът, при определяне
режима на лични отношения на бащата с детето Дарина и съобразявайки дневния и
режим и възрастта в настоящият момент 1 година и шест месеца,както и обстоятелството, че бащата е осъществявал много
малко контакти с детето, живял е съвместно с детето едва до 6 месечната му
възраст,следва да се определи един междинен, адаптационен период, който да не е
прекалено продължителен, но даващ възможност да се възстанови постепенно и
плавно връзката между детето с бащата, последният да се запознае със
специфичния за детето режим /хранене, сън, игри, занимания, обличане /, свикне
с прилагането му и вземе необходимите за това мерки да го осигурява и поддържа
в периодите, когато детето ще остава по-продължително при него.
Съдът
счита,че периода за адаптация следва да бъде една година,през който период бащата да има право да взема и вижда
детето всяка седмица в сряда от 17.оо часа до 19.оо часа,както и всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9.зо
часа до 13.30 часа,без присъствието на майката.Съдът не намира, за необходимо
по време на тези срещи да присъства майката,тъй като след анализ на
св.показания и депозирания социален доклад, приема,че бащата не крие никаква
опасност за детето Дарина и по този начин ще съумее да изгради и поддържа
връзката с нея, като научи и режима и навиците й.Не се установи бащата да
притежава някакви вредни навици,контактите му да се отразяват негативно на
Дарина.Съдът не кредитира св.показания на майката на ответницата С.,че детето
ставало раздразнително и плачело след контакт с ищеца,будело се вечер докато
заспивало в продължение на две седмици, тъй като счита,че същата е предубедена
и негативно настроена към ищеца,с оглед стеклите се обстоятелства раздялата
между страните.
През този
период от една година обаче съдът намира, че не следва да определя преспиване
на детето, за да не се нарушава прекалено установения му режим.Съдът намира,че
детето следва да остава с преспиване при бащата след като израсне още малко и
премине адапционния период през който ще свикне със своя баща.
След този адаптационен период, съдът
намира за подходящо режима на лични контакти да бъде определен всяка първа и
трета събота и неделя от месеца 10.зо часа в съботния ден до 16.зо часа в
неделния ден с преспиване при бащата,както и 1 ден през Коледните и Великденски
празници и 14 дни през лятото които
могат да бъдат използвани във времеви интервали от по 3,5 или 7 дни.Както и на
рожденния ден на детето на 27.07.2017 година нечетна година да бъде със своята
майка,а на четните години със своя баща.
Този режим в близките години би бил
подходящ за детето дори и същото да бъде записано и да посещава ясла, респ.
детска градина. При промяна на обстоятелствата, в т.ч. и посочените, както и
местоживеенето на родителите, последните могат да поискат промяна на режима, ако
не успеят сами да договорят такъв.
Безспорно, за детето е без значение
мястото на осъществяване на контакта, тъй като за него е важно самото общуване
с родителя, то преживява нещата емоционално, но именно възрастните са тези,
които следва да мислят и да осигурят една сигурна и спокойна среда, в която
детето общува и съпреживява със съответния родител. На тази възраст детето има
много физиологични и биологични нужди /храна, сън, сухи и чисти дрехи,памперси т.н./,
които следва да му се осигурят от родителите, в т.ч. и във времето на
осъществяване на контактите с бащата, които безспорно следва да се поддържат и
развиват, с оглед и факта, че с времето, нуждата от общуването с бащата ще
нараства.
С оглед изхода на делото,частично
уважаване на претенциите на всяка от страните, не следва да бъдат присъждани
разноски.
С оглед на гореизложеното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш
И :
По иска на Ч.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***,със съдебен адрес ***К.
срещу Л.С.С., ЕГН **********, с
адрес ***, ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ч.Й.К., ЕГН **********, с адрес *** с детето Д. Ч. К.,
с ЕГН **********, както следва:
І.През първата една година от влизане в сила на
настоящото решение всяка седмица в сряда от 17.оо
часа до 19.оо часа,както и всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.зо часа до 13.30 часа в
съботния и неделния ден,без присъствието на майката.
ІІ.След
изтичане на този първоначален едногодишен период, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.зо
часа в съботния ден до 16.зо часа в неделния ден с преспиване при бащата,както
и 1 ден през Коледните и 1 ден през Великденски празници и 14 дни през лятото които могат да бъдат
използвани във времеви интервали от по 3,5 или 7 дни,когато майката не е в
платен годишен отпуск и на рожденния ден на детето на 27.07.2018 година и всяка
следваща четна година.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: