№ 1533
гр. София, 18.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г.К.
като разгледа докладваното от Г.К. Частно наказателно дело №
20221110202524 по описа за 2022 година
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №___
гр.София, 18.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1 състав в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
при секретаря ………….. и с участието на прокурора ……….‚ като разгледа
докладваното от съдия К. наказателно частно дело № 2524 по описа за 2022 г.
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 – ал. 6 от НПК.
С постановление от 09.02.2022 г. прокурор при Софийска районна
1
прокуратура е прекратил наказателното производство по досъдебно
производство № 15269/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 32044/2022
г. по описа на СРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК.
Срещу постановлението на СРП е постъпила жалба от ощетеното
юридическо лице „Тракия Естейт 58“ ЕООД, с подробно изложени
съображения за отмяна на прекратителното постановление, поради неговата
необоснованост и незаконосъобразност.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.243, ал. 5
НПК законосъобразността и обосноваността на постановлението на СРП за
прекратяване на наказателното производство намери следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Наказателното производство е образувано и водено за престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК, за това че в периода от месец декември 2017 г. до месец
януари 2019 г. с цел да бъде набавена имотна облага е било възбудено и
поддържано заблуждение у представител на „Тракия Естейт 58 ЕООД, като с
това на дружеството му е била причинена имотна вреда в размер на 24 584.80
лева.
За да прекрати наказателното производство наблюдаващият прокурор е
приел фактическа обстановка, която може да бъде обобщена по следния
начин: през месец декември 2017 г. свидетелят А.Д., технолог в „Тракия
Естейт 58“ ЕООД, се запознал с Ц.П., който се представил за дистрибутор на
алкохолни напитки и поискал да получава вино от дружеството, за да го
препродава. Договор между Д. и П. не бил сключен, а уговорките били устни.
Били извършени 3 доставки на вино, които Ц.П. заплатил в брой. След това Д.
поискал от П. да предостави данни за дружество, на което да се издават
фактури, като Ц.П. дал данните на дружеството „Дори ЕМ“ ООД, чийто
управител не бил упълномощавал за подобно нещо Ц.П.. В периода април
2018 г. – февруари 2019 г. дружеството „Тракия Естейт 58“ ЕООД, доставило
алкохолни напитки на стойност 24584.80 лева, по 11 фактури, издадени на
името на „Дори ЕМ“ ООД, като само част от тези суми били изплатени.
При това положение наблюдаващият прокурор е приел от правна
страна, че в случая не е налице измама, тъй като не можел да се установи
2
наличието на умисъл за измама, с оглед на това, че Ц.П. е изплатил част от
дължимите суми и частичното неизпълнение не сочи на умисъл за измама.
Също така предоставянето на данни за чуждо дружество от страна на Ц.П.
било само за данъчни цели и не било способ за извършване на измамата.
Съдът намира, че фактическите и правни изводи на прокурора за липса
на осъществено престъпление са направени при неизяснена в необходимата
пълнота фактическа обстановка и без да са били изчерпани доказателствените
възможности по делото.
Поначало не е невъзможно наказателно-правната измама да бъде
осъществена чрез използването на договорни отношения (в какъвто смисъл е
Решение № 546/29.12.2008 г. по н.д. № 534/2008 г. на 1-во н.о. на ВКС, което
решение е цитирано и от прокурора в прекратителното постановление). Без
съмнение частичното изпълнение на договора само по себе си не би могло да
обоснове наличието на наказателно-правна измама, но също така частичното
изпълнение и то само по себе си не би могло да бъде приемано a priori за
обстоятелство, което изключва наличието на умисъл за измама. Необходимо е
да се изследва в необходимата пълнота цялата фактическа обстановка,
свързана с конкретните договорености между страните и да се преценява за
всеки конкретен случай. Трябвало е да се провери със средствата и методите
на наказателния процес, защо конкретният договор е бил изпълнен частично –
дали защото това се дължи на някакви обективни фактори и пречки и какви
са били те; дали едната страна по договора не е направила някакви
основателни възражения, за неизпълнението на съответния договор. Ако са
налице подобни обстоятелства разбира се, че отговорност за измама по чл.
209 от НК не може да се търси. Ако обаче страната по договора е изпълнила
само частично малка част от дължимата престация, то е необходимо да се
прецени във всеки конкретен случай на какво се дължи това частично
изпълнение. И ако се установи, че едната страна по договора не е направила
нищо по силите си за да изпълни договора, а само частично го е изпълнила, то
въпросът за наказателната отговорност по чл. 209 от НК остава открит. Във
всеки случай не би могло да се приеме, че от наказателно правна гледна точка
винаги, когато има частично изпълнение се изключва наказателната
отговорност за измама, защото това би отворило широко вратите пред
недобросъвестните лица да вършат наказателно-правни измами, като
3
изпълняват само малка част от престациите по сключените от тях договори.
Подобен подход е недопустим от гледище на наказателното право, тъй като
сериозно би се застрашил гражданския оборот, като в такива случаи е
необходимо провеждането на всестранно, пълно и задълбочено разследване,
за да се установи какви са били причините за неизпълнението (частичното
изпълнение) на съответния договор – дали се дължи на пречки от обективен
характер или се касае за измамническа дейност.
Пренесено на плоскостта на настоящия случай, по преценка на
настоящата съдебна инстанция, разследващите органи не са събрали никакви
доказателства, какво е станало със полученото от Ц.П. вино – дали същото е
било реализирано или само част от него е било продадено на трети лица,
получил ли е някакви парични суми от тях, колко пари е получил, защо не се
е издължил на своя доставчик и т.н. Само след събиране на подобни
доказателства би могло да се направят категорични изводи за наличието или
липсата на умисъл, а преди това тези изводи са преждевременни.
Наред с това следва да се отбележи и друго – в случая не е било
отчетено, че от гледна точка на гражданското и търговското право, се касае за
рамков договор за продажба (защото св. А.Д. и Ц.П. са се договорили
принципно за доставка на вино).
Този договор е уреден в разпоредбата на чл. 331 от Търговския закон и
наименован като продажба с допълнителна спецификация, а в теорията се
определя като „рамков договор за продажба“ (така „Търговски сделки“ –
проф. О.Г. § 6, т. 3, б. „В“, стр. 89). Характерното за този вид продажби е, че
престацията е родово определена (в случая следва да се достави вино), като тя
се индивидуализира с всяка отделна доставка и преди тази индивидуализация
не настъпват правните последици на продажбата. Поради това именно всяка
фактура представлява отделна продажба на стока и неплащането на всяка
отделна доставка представлява пълно неизпълнение на договорния
ангажимент, което пък въобще изключва отпадането на наказателната
отговорност заради частичното изпълнение на договора.
Според настоящата инстанция, неправилно е било интерпретирано от
прокуратурата едно особено важно обстоятелство, категорично установено по
делото, а именно, че Ц.П. е приел голяма част от количествата вино, като
представител на дружество, с което не е имал нищо общо. В същото време се
4
е представил на своя съдоговорител, че едва ли не е съдружник в това
дружество (спр. показанията на св. А.Д. – л. 76 и л. 163 от ДП). При
извършената проверка от ощетеното юридическо лице се е оказало, че това
дружество е с регистрация по ЗДДС, сторило им се е изрядно дружество и
затова са продължили да дават на Ц.П. още стока, включително и на
изплащане. Не може да бъде споделен извода на прокурора, че това
дружество („Дори М“ООД) е използвано само за данъчни цели – от
показанията на св. А.Д. (на л. 76 и л. 163 от ДП), се установява, че те не са
искали да продават стоката си без фактури, защото са данъчен склад, поради
което се искали да я предоставят на реален и надежден търговец, а не на
фиктивно дружество. Никакви подобни данни не се съдържат в показанията
на разпитаните по делото свидетели (напротив – показанията на св. А.Д. са
точно в обратния смисъл, че те са искали да продават виното си на надежден
търговец, а не на фиктивно дружество), поради което подобен извод е неверен
и опроверган от доказателствата по делото. Наред с това е нужно да се
отбележи, че докато Ц.П. е работел със собственото си име си е плащал за
получената стока, и едва след като е предоставил данните на друго
дружество, нямащо нищо общо с тези сделки, за получената след това стока е
започнал да не плаща, да си измисля различни оправдания и в крайна сметка
да се укрива.
Всичко това, според настоящата инстанция, води до извод, че за да се
прецени дали е осъществен състав на престъпление по чл. 209 от НК е
необходимо провеждането на допълнително разследване. Едва след
изясняването на тези групи обстоятелства биха могли да се направят
обосновани изводи за наличие или липса на изначално намерение за
неизпълнение на договора и за наличие или липса на възможност за
изпълнение на договора.
При това положение, съдът намери, че изводите на наблюдаващия
прокурор за липса на осъществен престъпен състав са преждевременни и
необосновани. Ето защо атакуваното прекратително постановление следва да
бъде отменено, а делото върнато на СРП за продължаване на процесуално-
следствените действия, съобразно мотивната част на определението.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, Софийски
районен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА постановление от 09.02.2022 г., с което прокурор при
Софийска районна прокуратура е прекратил наказателното производство по
досъдебно производство № 15269/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. №
32044/2022 г. по описа на СРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК.
ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура за продължаване на
процесуално-следствените действия.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Софийски
градски съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото да се изпрати на жалбоподателя и на СРП.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6