Определение по дело №295/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 470
Дата: 23 февруари 2023 г. (в сила от 23 февруари 2023 г.)
Съдия: Величка Запрянова Запрянова
Дело: 20235300500295
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 470
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500295 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх.№ 90768/14.11.2022 г. от
„Неткредит“ООД, ЕИК *********, чрез адвокат Е. Ц., против разпореждане №
23700/18.10.2022 г., постановено по г.д.№ 9323/2021 г. по описа на РС Пловдив, с
което е върната подадената от жалбоподателя въззивната жалба вх.№ 81648/14.10.2022
г.
С жалбата се твърди неправилност на атакувания съдебен акт. Изложени са
съображения, че препис от постановеното по делото решение № 2606/12.07.2022 г. не е
връчено редовно на ответника по реда на чл. 39, ал. 1 от ГПК, тъй като съдът е
изпратил същото не на адреса на пълномощника, посочен в отговора на исковата
молба, а на адреса на управление на дружеството. Отправено е искане обжалваното
разпореждане да бъде отменено и делото върнато на районен съд за администриране на
въззивната жалба.
Другата страна по делото А. П. А. не е взел становище.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по г. д. № 9323/2021 г. по описа на РС Пловдив е образувано
по искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, предявени от А. П. А. против
1
„Неткредит“ООД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 1 от договор
за потребителски кредит № 2019092600544470070/26.09.2019 г., сключен между
страните. Спорът е разрешен по същество, с постановено по делото решение №
2606/12.07.2022 г., с което така предявеният иск е уважен.
С обжалваното сега разпореждане № 23700/18.10.2022 г. е върната въззивна
жалба вх.№ 81648/14.10.2022 г., подадена от „Неткредит“ООД против постановеното
по делото решение № 2606/12.07.2022 г. на районен съд. За да достигне до този извод,
първостепенният съд е приел, че препис от посоченото решение е редовно връчен на
жалбоподателя на 09.08.2022 г., а въззивната жалба е подадена на 12.10.2022 г. (датата
на пощенското клеймо върху плика, с който жалбата е постъпила), което е след
изтичането на 23.08.2022 г. (вторник, присъствен ден) на двуседмичния преклузивен
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК за обжалване на решението.
Този краен извод е неправилен.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от ГПК, когато страната е посочила в седалището на
съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник
по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. По този начин
изрично е предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и
връчването на съобщенията по делото. Ако страната има съдебен адресат или
процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея
призовки или съобщения чрез тези лица. Изключение от посочения принцип се допуска
единствено, когато съобщението е връчено на посочения от страната адрес, съгласно
изискванията на чл. 38, ал. 1 от ГПК и е получено от нея лично. Тогава, независимо че
има пълномощник по делото, то връчването е редовно и произвежда предвидените в
закона последици, въпреки неспазването на поредността по чл. 38 и чл. 39, ал. 1 от
ГПК. Превес е даден на личното връчване (в този смисъл определение №
4239/17.11.2022 г. по ч. г. д. № 3850/2022 г. на ВКС, I г. о.; определение №
50359/6.10.2022 г. по ч. г. д. № 3360/2022 г. на ВКС, IV г. о. и цитираната в тях съдебна
практика).
Доколкото се касае за юридическо лице, посоченото изключение не е
налице. Съдът дължи спазване на предвидената в чл. 39, ал. 1 от ГПК поредност.
„Неткредит“ООД има упълномощени по делото процесуални представители – адвокат
В. П., адвокат Г. М.и адвокат Е. Ц., всички с адрес: гр. С., бул. „Т. А..“№.. ., ет. ...
(пълномощно на л. 37 от делото на РС), който адрес е посочен и в депозирания от
името на „Неткредит“ООД отговор на искова молба. Съобщенията до
„Неткредит“ООД са изпращани, съответно връчвани, на този посочен адрес, чрез
адвокат Г. М.. Единствено препис от постановеното по делото решение №
2606/12.07.2022 г. и молба от ищеца по чл. 248 от ГПК, са изпратени едновременно на
адреса на управление на дружеството, обявен по партидата му в ТРРЮЛНЦ.
2
Последното действие на съда е в нарушение на предвидената в чл. 39, ал. 1 от ГПК
поредност. Поради това извършеното на датата 09.08.2022 г. връчване на препис от
постановеното по делото решение до „Неткредит“ООД (разписка на л. 100 от делото на
РС) е нередовно. Следователно въззивната жалба, подадена от „Неткредит“ООД на
12.10.2022 г. (датата на пощенското клеймо върху плика, с който жалбата е постъпила)
се явява предявена преди изтичане на двуседмичния преклузивен срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК и като такава, подлежи на администриране.
Не до същите крайни изводи е достигнал решаващият състав на РС Пловдив,
поради което подадената частна жалба се явява основателна, съответно атакуваното с
нея разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато за администриране на
депозираната въззивна жалба.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 23700/18.10.2022 г., постановено по г.д.№
9323/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив и ВРЪЩА делото на Районен съд
Пловдив за администриране на въззивната жалба вх.№ 81648/14.10.2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3