№ 508
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508016 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 2* ГПК.
С Решение № 20062114 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 19603 по описа за 2020 г.
СРС, ГО, 166-ти състав са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от
„Т.Р.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. *******
срещу П. А.Г.., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. ******* искове по чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено, че П. А.Г.., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „Т.Р.” ЕАД, ЕИК *******
сумата от 572,74 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 23.1.2018 г. до 26.7.2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се
на адрес: гр. Р., ул. ******* № *, бл. Сълза, вх.3,аб. № 02000900090, обезщетение за
забава в размер на 47,34 лв. за периода от 14.2.2018 г. до 4.10.2019 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.11.2019
г. по ч.гр.д. № 64336/2019 г. по описа на СРС, 166 състав.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца пред
СРС - Т.Р. ЕАД. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост. Поддържа, че
неправилно съдът е приел за недоказано поддържаното от ищеца твърдение, че
ответника е собственик или вещен ползвател на процесните имоти, тъй като липсват
1
доказателства за идентичност на имотите на № * и № * по ул.******* в гр.Р.. Така
посочените изводи жалбоподателят счита за необосновани, тъй като по делото са
представени редица доказателства, че блок „Сълза“ по ул.*******, № * в гр.Р. е същата
сграда с описаната в нотариалния акт, с който ответника е признат за собственик в
редица имоти в същата сграда, макар и адресирана на ул.*******, № *. Освен това
намира за неправилен извода на съда, че не е заплатена определената такса за съдебна
експертиза, тъй като е представена вносна бележка за това от 17.11.2020 г.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което претенциите му да бъдат уважени изцяло. Претендира
разноски.
Постъпил е отговор от П. А.Г.., ответник пред СРС, в който се излага становище
за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното
решение. Счита, че решението на СРС е съобразено със закона и съдебната практика.
Претендират се разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси - само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема следното по въпроса дали
обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищецът не е
установил при съобразяване нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, предвиждаща, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия, че ответникът е собственик или вещен ползвател за
имота, за който се поддържа, че е налице непогасено задължение за доставена и
потребена топлинна енергия.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 153, ал. 1 и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за
битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на
ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление за домакинството си. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
2
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество,
но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в
този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
В производството не е установено, че ответника е собственик, носител на вещно
право на ползване или ползвател сключил договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие, за периода предмет на заявените претенции.
Както правилно е отбелязал и въззивника в представения по делото пред първата
инстанция Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 16, том I, peг. № 1746,
дело № 95 от 2000 г. (лист 79 от гр.д. № 1007/2020 г. по описа на Районен съд Р.) е
удостоверено, че ответника е собственик на имоти, намиращи се в жилищна сграда по
ул. „*******” № * както следва: кафе-бар в сутерен с отделен ход, магазин за
хранителни стоки на партера, магазин за промишлени стоки на партера, кафе-бар на
партера, офис на партера, гараж № 1 на партера и апартамент № 9 - мезонет на
четвърти и на първи мансарден етаж във вход „А” на сградата, но не и на процесния
такъв, находящ се на адрес: гр. Р., ул. ******* № *, блок „*******
Доколкото в проведеното производство не са представени надлежни
доказателства за идентичност на адресите гр. Р., ул. ******* № *, блок „*******и
обект находящ се в жилищна сграда по ул. „*******” № *, гр. Р., собственост на
ответника, то, правилно и законосъобразно съдът е отхвърлил като неоснователни
предявените искове.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемия
следва да бъдат присъдени сторените разноски пред въззивната инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20062114 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 19603 по
описа за 2020 г. СРС, ГО, 166-ти състав.
ОСЪЖДА „Т.Р.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Р.,
ул. ******* ДА ЗАПЛАТИ на П. А.Г.., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. ******* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лева - разноски в производството пред СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4