№ 737
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Соня Найденова Въззивно гражданско дело №
20211100506692 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Е.-К.“ ЕООД срещу решение № 20250284 от
12.11.2020 г. по гр.д.№ 68052/2019 г. на СРС, 168 състав, в частите, в които са били уважени
предявените от Л.А.С. срещу това дружество искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2, и
т.3 от КТ, като е признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед
№49/10.10.2019 г. на работодателя „Е.-К.“ ЕАД , възстановена е ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „камериерка, хотел“ в хотел „Астра“ на ответното дружество, и е
осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата 5956.80 лева обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 11.10.2019 г. до
11.04.2020 г. и обусловената от това отговорност за разноски.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваните
части поради нарушение на процесуалните правила, необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Изразява се несъгласие с преценката на съда за липсата
на системност и са несъразмерност на нарушението с наказанието. Конкретно по
нарушението преждевременно напускане на работа намира същото за укоримо, и се счита за
самоотлъчка и налага промяна организацията на работа която промяна не се нуждаела от
доказване, за напускане преждевременно на работа по лични причини, също счита за
нарушение на трудовата дисциплина, защото ищцата не се била вписала в нарочния дневник
за това, при което поведението й също е укоримо, и сочи на незачитане правилата за
1
вътрешния трудов ред, а за системното немаркиране на картата за начало и край на
работната смяна счита също за системно нарушение на вътрешния трудов ред, за което
ищцата била предупреждавана многократно, и незачитането на този ред не можело да се
счита за невнимание, оспорва и системата за чекиране да е имала проблеми, както е приел
първоинстанционния съд. Моли решението да се отмени като неправилно и трите иска да се
отхвърлят. Претендира разноски.
Въззиваемата страна-ищец Л.А.С. оспорва жалбата с писмен отговор чрез
пълномощник, с възражението, че решението е правилно, че първоинстанционният съд в
съотвествие с преценка на събраните доказателства правилно е приел, че работодателят е
наложил несъразмерно тежко наказание за нарушения от работника, които имали
инцидентен характер, не представлявали трайно и умишлено поведение и липсвали
неблагоприятин последици за работодателя от това, а преждевременното напускане н
аработа и нечекирането на картата не били и диспицпиранни нарушения сами по себе си,
според правилника за вътрешния трудов ред. Моли решението в обжалваните части да се
потвърди, претендират се и разноски по списък по чл.80 от ГПК.
В останалите части на първоинстанционното решение, поправено с решение по чл.247 от
ГПК от 29.03.2021 г. по насрещния иск на ответника, същото не е обжалвано и не е предмет
на въззивна проверка за допустимост и правилност.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като
има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с
исковата молба претенции.
Налице е последователно застъпвана теза в решения на ВКС, според която
непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на
материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е
свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране
и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците на
първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което
преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от
тази дейност, като същата преценка е ограничена от посочените във въззивната жалба и
отговора й, доводи на страните и оплаквания относно фактите и правилното приложение на
материалния закон. Оплакванията с въззивната жалба очертават обхвата на въззивната
проверка за правилност в обжалваните части.
При извършената въззивна проверка не се установи нарушение на императивни
материалноправни норми, приложими по предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от
КТ.
В мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени правни изводи, формирани въз основа
на изложените в исковата молба оплаквания за незаконност на дисциплинарното уволнение
на ищцата С., и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
2
приетите за безспорни факти, че валидно съществувалото трудово правоотношение на
ищцата с ответното дружество, е незаконосъобразно прекратено с атакуваната с иска по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Приел е
още, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена при спазване на
империтивни норми на КТ, мотивирана е, като няма спор между страните, че отсъствие от
работа на 21.08.2019 г., преждевременно напускане на работа на 20.09.2019 г., и
немаркиране на личната карта на ищцата в системата за контрол 21 дни в периода 1.08-
21.09.2019 г. е реално осъществено. При преценка на вида на тези нарушения е счел, че
първите две сами по себе си не са тежки нарушения на трудовата дисциплина, за да
обусловят налагане на най-тежкото наказание, немаркирането на картата/чипа/ е счетено за
допускано по невнимание и при данни за проблеми със системата за чекиране на
работодателя като е отчетено и установеното с правилника за вътрешния трудов ред на
работодателя задължение на работника за ползва отпуск срещу пропускане да се чекира
повече от 3 пъти в месеца, което сочело, че работодателят не счита това нарушение за
такова, което да влече дисциплинарна отговорност. Въз основа на тези изводи са сочените в
уволнителната заповед нарушения, е прието, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна
и подлежи на отмяна, и като последица е уважил и обусловените от това искове за
възстановяване ищцата на заеманата длъжност и заплащането й на обезщетение за оставане
без работа. Изложените в обжалваното решение фактически констатации и решаващи
правни изводи въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без
да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение, по повод оплакванията с въззивната жалба, се отбелязва и следното:
По спора дали действията/бездействията на ищцата, описани в уволнителната заповед,
представляват нарушение на трудовата дисциплина :
Преждевременното напускане на работа съставлява нарушение на трудовата дисциплина
според чл.187, ал.1, т.1 от КТ. Не е спорно, че на 20.09.2019 г. ищцата е напуснала работното
си място преждевременно за период ненадвишаващ 3 часа според продължителността на
работната й смяна, т.е. налице е нарушение на трудовата дисциплина. Тълкувайки
разпоредбите на чл.58 от Правилника за вътрешния трудов ред, въззивният съд приема, че
работодателят е допуснал такова преждевременно напускане на работа до 3 часа на ден, но
не повече от 4/8 часа месечно, да не се счита за нарушение на трудовата дисциплина само в
случай, че работникът впише това напускане в нарочен дневник в посочване на точния час
на излизане и часовете на отсъствие. По делото не се спори-ищцата е признала в писмените
си обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, че не е вписала напускането си в нарочния дневник, при
което е допуснала нарушение на трудовата дисциплина. Безспорно е също, че ищцата не се е
явила на работа на 21.08.2019 г., въпреки че по график е трябвало да е на работа, за което
свое отсъствие не се установи да е уведомила нито прекия си ръководител, нито друг
представител на работодателя, и това й поведение също е нарушение на трудовата
дисциплина, независимо от мотивите на ищцата да не се яви на работа- да компенсира по
този начин дефицит на графика за работа по отношение на полагащите й се дни почивка.
Липсата на маркиране на чипа на ищцата в системата на работодателя за повече от 3 дни в
3
периода 1.08.-21.09.2019 г. също е установено по делото и не е спорно, но тези пропуски при
чекирането въззивният съд приема да не представляват нарушение на трудовата
дисциплина, което работодателят да може да санкционира с предвидено в КТ наказание.
Това е така, защото самият работодател е предвидил неспазване задължението на
работниците по Правилника за вътрешния трудов ред за пропускателния режим в чл.87-90
да маркират влизане и излизане с предоставен чип повече от 3 пъти в 1 месец, да се
компенсира с молба за 1 ден неплатен отпуск, която разпоредба на чл.89 на този Правилник
сочи, че такова формално нарушение на пропускателния режим - ако не е съпроводено и с
отсъствие от работа за дните в които няма маркиране на чипа, няма да се счита от
работодателя на дисциплинарно нарушение, което да подлежи на друга санкция освен
ползване на неплатен отпуск. В случая за горепосочения период на немаркиране на чипа от
ищцата/ с изключение на 21.08.2019 г./ не се твърди от работодателя ищцата да не е била на
работа според графика за работа, нито/ с изключение на 20.09.2019 г./ да е закъснявала или
напускала преждевременно работа, поради което от ищцата е допуснато формално
нарушение на чл.88 от Правилника за вътрешния трудово ред, което нарушение обаче
самият работодател е приел да санкционира само с подаване на молба за неплатен отпуск.
Ето защо тези нарушения на чл.88 от Правилника е не следва да се преценяват като
нарушение на трудовата дисциплина, за което да се налага и дисциплинарно наказание по
смисъла на КТ.
Според изложеното, ищцата е допуснала дисциплинарни нарушения на 21.08.2019 г.-
неявяване на работа, и на 20.09.2019 г.- преждевремено напускане на работа, като всяко от
тези две единични нарушения самостоятелно не е основание за за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение по чл.190, ал.1, т.1 или т.2 от КТ. Двете нарущения на
трудовата дисциплина не покриват и критерия системност по чл.190, ал.1, т.3 от КТ, което
състояние на системност изисква три и повече нарушения.
При преценката на тежестта на тези две нарушения на трудовата дисциплина- такива по
чл.187, т.1,т.7 и т.10 от КТ, въззивният съд намира, че те не са такива с тежест, която се
отразява неблагоприятно на работата, единични случаи са, и не сочат на злоупотреба с
доверието на работодателя, нито на умишлено нарушение на трудовата дисциплина. Първо,
от приетото копие от нарочния дневник на работодателя за напускане на работа за периода
м.юни-м.октомври 2019 г. е видно, че ищцата нито веднъж не е вписвала да е напускала
работа преждевременно, като и работодателят не твърди освен на 20.09.2019 г. тя да е
напускала работа преждевременно без да се впише в този нарочен дневник за друг ден от
този период. Второ, въпреки неявяването на ищцата на работа на 21.08.2019 г.,
работодателят не доказа, че това нейно обективно отсъствие на 21.08.2019 г. /което е
признато от самата ищца с обясненията й по чл.192, ал.1 от КТ/ е затруднило работния
процес. Не се доказа по делото отсъствието на ищцата на този ден от работа да е установено
по предвидения ред в Правилника-изготвяне на ежемесечни справки. От показанията на
свид.Т. е видно, че в присъствените форми ищцата е отчетена да е била на работа, а свид. К.
твърди като пряк ръководител на ищцата още на 21.08.2019 г. да е констатирала, че ищцата
не е на работа, въпреки което не е предоставила информация за отсъствието й от работа на
4
21.09.2019 г., нито е положила усилия в достатъчна степен да установи причината за това
отсъствие, а това отсъствие е установено от работодателя и причината изяснена станало
едва в дисциплинарната процедура след 20.09.2019 г., т.е. повече от месец след отсъствието.
Ето защо тези две нарушения на трудовата дисциплина не могат да обосноват налагане на
най-тежкото наказание „уволнение“. Определянето на вида на дисциплинарното наказание,
което следва да се наложи за извършеното от работника или служителя нарушение на
трудовата дисциплина, следва да се основава на преценка на вида на нарушението, като в
това число се съобрази значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпили неблагоприятни последици за
работодателя/вероятността от такива, на преценка на всички обстоятелства, при които
нарушението е извършено, както и при съобразяване на субективното отношение на
работника или служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при
полагането на труд. При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание
съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършените нарушения на трудовата дисциплина като вземе
предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и
поведението на работника или служителя. В случая има и наведен от ищеца и такъв довод за
незаконосъобразност на наложеното наказание с исковата молба, спорът за това съотвествие
е пренесен и пред въззивния съд с въззивната жалба на ответника. Допуснатите две
нарушения от ищцата според изложеното по-горе, са инцидентни, не са се отразили върху
нормалното провеждане на дейността на звеното, в което работи ищцата, нито в дейността
на организацията на работодателя. Хипотетичната вероятност за увреждане интересите на
работодателя, в какъвто смисъл е изложен в жалбата довод за възможността работодателят
да разчита на служителя във всеки едни момент за възлагане на допълнителни задачи, не е
достатъчна да оправдае санкцията с последното по тежест дисциплинарно наказание-
уволнение, при положение че превантивната цел на наказанието би била постигната и с
друга, по-лека мярка. На следващо място следва да се отбележи, че определящо за
преценката за несъразмерност на наказанието е и обстоятелството, че ищцата не е била
дисциплинарно наказвана за други нарушения на трудовата дисциплина по време на
съществуване на трудовото правоотношение, с оглед на които поведението й в случая не
може да бъде характеризирано като проява на умишлено незачитане на трудовите
задължения и вътрешните правила и разпореждания на работодателя. Ето защо въззивния
съд намира, че наложеното дисциплинарно наказание не е съобразено с изискванията на чл.
189, ал. 1 КТ, поради което заповедта, с която е наложено това наказание се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е
основателен.
По исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ:
Тези два иска са обусловени от изхода на спора по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, и след
като съдът приема, че уволнението е незаконосъобразно и отменя прекратяването на
трудовия договор по тази причина, то ищцата следва да се възстанови на заеманата
5
длъжност и да й се плати обезщетение за оставане без работа за исковия период. Поради
липсата на оплаквания във въззивната жалба по тези два уважени иска, въззивният съд е
ограничен в проверката си за правилност относно фактите, и като не установи нарушение на
императивни материално правни норми по тези искове, приема, че същите са основателни и
доказани, и следва да се уважат в размерите, определени от обжалваното решение.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части
следва да се потвърди, по мотивите изложени от първоинстанционния и от въззивния съд в
настоящето решение вкл. и относно разноските, определени според изхода на спора, относно
които разноски няма оплакване от страните.
По разноските пред въззивната инстанция: Предвид изхода на спора пред въззивната
инстанция, направените от жалбоподателя-ответник разноски остават в негова тежест.
Ищецът е направил за въззивната инстанция разноски за адв.възнаграждение 540 лв. за един
адвокат, заплащането на която сума в брой е удостоверено с разписка от адвокат К. пред
въззивния съд, като е осъществена защита пред въззивния съд от адвоката с изготване на
отговор на въззивната жалба и представителство чрез преупълномощен адвокат в откритото
съдебно заседание пред въззивния съд..
С молба подадена от въззивника-ответник до СГС на 22.11.2021г., след приключване на
устните прения и обявяване делото за постановяване на решение, ответникът "Е.К." ЕАД е
описал причините, поради които е пропуснал да участва представител на дружеството в
откритото съдебно заседание-заповед № РД-08-5775/26.10.2021г. на председателя на СГС за
отлагане разглеждането на всички дела, насрочени в периода 27.10.-5.11.2021г. поради
влошената емидемична обстановка в страната, и направена справка по телефона в съда , че
ще се определят нови дати на отрочените дела. В тази молба-становище не се излагат
искания до съда свръзани с разглеждане и приключване на устните прения, нито същата има
съдържание по спора, което да се различава от изложеното във въззвината жалба на
ответника. Ето защо въззивният съд няма задължение да обсъжда тази молба.Следва да се
отбележи, че съгласно горецитираната заповед на председателя на СГС, която е публично
обявена своевременно на интернет страницата на съда, и достъпна за страните по делата, от
отсрочване разглеждането на дела в посочени период, са изключени делата по чл.329, ал.3 от
ЗСВ, като сред делата по чл.329, ал.3, т.2 от ЗСВ попадат и тези за незаконно уволнение,
какъвто е и настоящия спор . Ето защо делото е разгледано от въззивния съд в съотвествие с
посочената заповед.
Воден от горните мотиви, СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20250284 от 12.11.2020 г. по гр.д.№ 68052/2019 г. на СРС,
168 състав, поправено с решение по чл.247 от ГПК от 29.03.2021 г., В ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ, в които са били уважени предявените от Л.А.С. срещу „Е.-К.“ ЕАД, искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, и в частта за разноските.
6
ОСЪЖДА „Е.-К.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Подуяне, ул. ******* да заплати Л.А.С., ЕГН ********** с адрес; гр. София, ж.к.
******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 540 лева разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7