Решение по дело №541/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 260184/04.11.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов  

   

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 541 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от А.Г.К., Р.Г.Г., М.П.Е., Г.Т.Е., чрез пълномощника им адв. Георги Атанасов Кличанов от АК-Бургас, с правно основание чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу „Ерим“ ЕООД.

Ищците твърдят, че на 01.12.2015 г. в качеството си на наемодатели сключили с ответника като наемател договор за наем, силата на който му предоставили за временно и възмездно ползване следния техен съсобствен недвижим имот, представляващ обект за стопанска дейност - магазин за промишлени стоки, представляващ магазин № 1, находящ се на партерен етаж от сграда, построена в Урегулиран поземлен имот I-1975, 1976, в кв. 59А по плана на гр. Бургас, ЦГЧ, при граници на поземления имот: от две страни улици и имоти № II -1974 с VI-1970, с площ от 92,76 кв.м., при граници: изток - външен зид, запад магазин 2, североизток - калкан, северозапад - външен зид към ул. „Морска", югозапад - магазин № 2, юг - външен зид към ул. "Богориди", ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 21,03 кв.м., срещу месечен наем, в посочения в договора размер, дължим в срок от 1 (първо) до 10 (десето) число на текущия календарен месец. Ответното дружество коректно плащало по банков път на наемодателите месечните наеми за ползването на магазина до началото на 2019 година. През месец януари 2019 г. била платена сума за месец ноември 2018 г., през месец март 2019 г. - за месец декември 2018 г., през месец април 2019 г. - за месец януари 2019 г., края на месец август 2019 - за август 2019 г., през месец октомври 2019 г. – за месец септември 2019 г., през месец ноември 2019 г. -за месец октомври 2019 г. Така ответникът не бил заплатил договорената наемна цена за месеците: февруари, март, април, май, юни, юли и ноември 2019 г., като съгласно последния подписан от страните Анекс към договора за наем наемните вноски за тези месеци били в размер на по 1 200,00 лв. месечно, а за месеците юли и ноември по 1 600,00 лв. на месец. На 21.11.2019 г. ответното дружество едностранно - без уведомление и без предизвестие освободило наетия имот, без да уведоми за напускането на имота по какъвто и да било начин наемодателите си. Поради неявяването на наемателя и незаплащане на дължимите наемни вноски, на 09.12.2019 г. ищците му изпратили по пощата нарочно уведомление, с което прекратявали договора им за наем на основание т. 7.3 от него, като освен дължимите и неплатени наемни вноски те претендирали и неустойката по т. 7.5 от договора, но плащане на дължимите суми не било извършено и към момента. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищците сумите от 9 200,00 лв., представляваща общ размер на неплатените наемни вноски по сключения между тях договор за наем на недвижим имот от 01.12.2015 г. и анексите към него, 4 800,00 лв., представляваща дължима неустойка за виновно неизпълнение съгласно т. 7.5 от същия договор за наем, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателно им заплащане, както и направените разноски по делото.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че имал устна уговорка с ищците всеки от наемодателите да получава съответната си част от наема и през процесния период извършвал плащания, различни по време и суми, и по сметките на останалите наемодатели, освен представените по делото на А.К.. Освен това той бил лишен от ползването на имота насилствено чрез подмяна на патрона на бравата, за което уведомил НАП Бургас, Районна прокуратура - Бургас и ОДМВР Бургас. В тази връзка се оспорва прекратяването на процесния договор, тъй като не бил надлежно уведомен за това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.12.2015 г. в гр. Бургас страните са сключили Договор за наем на недвижим имот, който наред с Анекс към него от 09.01.2018 г., са представени по делото и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което не следва да се излага отново текстуално съдържанието им, като при необходимост техните клаузи ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

В писмо от 01.08.2019 г. и в жалба от 04.12.2019 г. ответното дружество изрично признава, че има незаплатени наеми към ищците по процесния договор.

С Уведомление от 09.12.2019 г., получено от ответника на 16.12.2019 г., ищците са прекратили сключения между тях договор за наем на основание т. 7.3 от същия, и са претендирали заплащането на процесните суми.

По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото една част от тях се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване, а останалата част не са необходими, защото удостоверените с тях факти и обстоятелства са изяснени с други доказателствени средства.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ярослав Серафимов Флоров за установяване на обстоятелствата относно напускането на наетия обект от ответника. Показанията му са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 12.10.2020 г. /л. 81 по делото/, поради което също не е необходимо да се излагат отново текстуално.

Съдът счита, че следва да се кредитират изцяло показанията на разпитания свидетел, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия и не се опровергават от други доказателства по делото, а и се касае за лице, за което няма данни да е заинтересован от изхода на спора, и което ги е дало под страх от наказателна отговорност.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът има неизплатени суми за месечни наеми към ищците по процесния договор, които възлизат на посочените в исковата молба периоди и размери, а изчисленият размер на претендираната неустойка е 4 800,00 лв. В табличен вид вещото лице е посочило датите, основанието, размерите и сметките, по които са били извършвани плащанията.

Съдът счита, че следва да се кредитира напълно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като е компетентно, обосновано и обективно изготвено, а и не се опровергава от други доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на активно субективно и обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете са основателни, като съображенията за това са следните:

По иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД:

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно наемно правоотношение. Техните права и задължения са подробно уредени в приетите Договор за наем на недвижим имот от 01.12.2015 г. и Анекс към него от 09.01.2018 г., които са подписани от тях и не са оспорени нито относно автентичността им или пък от гледна точка на верността им. На следващо място, не са спорни обстоятелствата и че наетият обект е бил предаден от ищците на ответника, който го е ползвал съобразно неговото предназначение през релевантния период, но не е заплатил цялата уговорена наемна цена. Последното обстоятелство се установява както от представените писмо от 01.08.2019 г. и жалба от 04.12.2019 г. на дружеството-наемател, в които е обективирано извънсъдебно признание на този неизгоден за него и релевантен за спорното право факт, така и от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изгответно след проверка и в счетоводството му. Възражението, че бил лишен от ползването на имота, е ирелевантно, тъй като се отнася за времето след месец ноември 2019 г., т.е. не касае процесния период. Безспорно е, че изискуемостта на задължението за заплащането на наема за месеците: февруари, март, април, май, юни, юли и ноември 2019 г. е настъпила, тъй като същото е уговорено като срочно – до десето число на текущия месец, както и че то не е изпълнено. Следователно, налице са предпоставките за ангажиране договорната отговорност на ответника за сумата от 9 200,00 лв., представляваща неплатената наемна цена за исковия период, и установена от съдържанието на Договора от 01.12.2015 г. и Анекс към него от 09.01.2018 г., както и от заключението на вещото лице Т.М..

По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

Както се посочи по-горе, няма спор между страните, а и се установява по делото съществуването на действително правоотношение между тях с описаното в исковата молба съдържание, породено от сключения на 01.12.2015 г. договор за наем на недвижим имот. В хода на производството се доказа и неизпълнението от страна на ответника на основното му задължение – да заплаща в уговорения срок дължимия месечен на ищците, като закъснението му е повече от 30 дни. При това положение в полза на ищците е възникнало уреденото в чл. 7.3 от договора преобразуващо субективно право да го прекратят едностранно. Неоснователен е направеният в тази връзка довод на ответника за ненадлежното му уведомяване, тъй като в случая страните не са уговорили такова. Ето защо за него е възникнало задължение за плащане на неустойка в размер на 3 месечни наема, дължима на основание чл. 7.5 от договора. От съдържанието на Договора от 01.12.2015 г. и Анекс към него от 09.01.2018 г., както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че нейният размер съвпада с претендирания такъв от 4 800,00 лв. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства това изискуемо задължение да е изпълнено.  

Предвид изложеното съдът счита, че предявените искове са изцяло основателни, поради което следва да бъдат уважени в пълните им размери, като се присъди и поисканата законна лихва върху сумите от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

С оглед изхода на делото и че ищците претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единственно на същите следва да се присъдят такива, а именно сумата от 1 860,00 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Ерим“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Захари Стоянов“ № 77, адрес за кореспонденция: гр. Хасково, ул. „Славянска“ № 2, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, да заплати на А.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***,     Р.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, М.П.Е., ЕГН **********, адрес: ***, Г.Т.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, всички със съдебен адрес:***, пл. „Баба Г.“ № 4, ет. 2, адвокатско дружество „Кличанов и Ко“, сумата от 9 200,00 лева, представляваща неплатен наем за месеците: февруари, март, април, май, юни, юли и ноември 2019 г. по сключения между тях Договор за наем на недвижим имот от 01.12.2015 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Ерим“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Захари Стоянов“ № 77, адрес за кореспонденция: гр. Хасково, ул. „Славянска“ № 2, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, да заплати на А.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***,     Р.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, М.П.Е., ЕГН **********, адрес: ***, Г.Т.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, всички със съдебен адрес:***, пл. „Баба Г.“ № 4, ет. 2, адвокатско дружество „Кличанов и Ко“, сумата от 4 800,00 лева, представляваща дължима неустойка съгласно чл. 7.5 от сключения между тях Договор за наем на недвижим имот от 01.12.2015 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Ерим“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Захари Стоянов“ № 77, адрес за кореспонденция: гр. Хасково, ул. „Славянска“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на А.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***,   Р.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, М.П.Е., ЕГН **********, адрес: ***, Г.Т.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, всички със съдебен адрес:***, пл. „Баба Г.“ № 4, ет. 2, адвокатско дружество „Кличанов и Ко“, сумата от 1 860,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                            

     СЪДИЯ:

 

/Петър Вунов/