№ 223
гр. Разград, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223300500291 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на А. В. Ю., подадена чрез пълномощник адв. Ж. Ч.
от АК-Разград против Решение № 192/11.08.2022 г., постановено по гр.дело № 478/2021 г. по
описа на Районен съд - Исперих, с което съдът е уважил, предявения от А. Т. С. срещу
жалбоподателя иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикиране на два поземлени имота,
находящи се в с. Лъвино, общ. Исперих, а именно ПИ УПИ II в кв. 55, образуван от имот 469, с
площ от 1239 кв.м., отреден за жилищно застрояване и ПИ УПИ I в кв. 55, образуван от имот 469,
с площ от 1354 кв. м., също отреден за жилищно застрояване.
В жалбата се сочи за недопустимост, поради липса на активна процесуална легитимация на
ищцата за водене на делото, в условията на евентуалност се твърди за неправилност и
незаконосъобразност на решението на Районен съд – Исперих, поради необоснованост,
неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила. В обобщение се прави искане за обезсилване на първоинстанционното решение и
прекратяване на производството, в условията на евентуалност се моли за неговата отмяна и
постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Излагат
се подробни съображения. Моли се за присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.Не
прави доказателствени искания.
Въззиваемата страна – А. Т. С. е депозирала отговор на въззивната жалба, в дадения за това
срок, чрез адв. С. Д. от АК - Разград. Заявява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба, като счита първоинстанционното решение за допустимо, правилно и
законосъобразно, нестрадащо от пороци, които да водят до неговата отмяна. Молят решението да
1
бъде изцяло потвърдено, като излага подробни доводи за това. Не прави искания за събиране на
доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок против акт , подлежащ на
въззивен контрол от страна, имаща интерес от въззивно обжалване.
За да се произнесе по жалбата, окръжният съд съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е
валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
По валидността и допустимостта на решението, окръжният съд го намира за валидно и
допустимо, като постановено по допустим иск, ревандикационен такъв, като не споделя доводите
на въззивника за липса на прроцесуална легитимация на ищцата А. Т., тъй като всеки може да
предяви иск за защита на правото си, когато то е нарушено.В случая е предявен иск с правно
основание чл.108 от ЗС, като въпросът дали правото на собственост върху спорния имот
принадлежи на ищцата, съответно наследниците на С.С., б.ж. на с.Лъвино или на ответника А. Ю. е
въпрос на материалното, а не процесуалното право.
За да се произнесе по неговата правилност, предвид доводите и становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намери следното:
С атакуваното решение съдът е приел за установено по отношение на ответника А. В. Ю., че
два поземлени имота, находящи се в с. Лъвино, общ. Исперих, а именно ПИ УПИ II в кв. 55,
образуван от имот 469, с площ от 1239 кв.м., отреден за жилищно застрояване и ПИ УПИ I в кв.
55, образуван от имот 469, с площ от 1354 кв. м., също отреден за жилищно застрояване са
собственост на наследници на С.В.С., починал на 24.04.2020г., въз основа на давностно владение,
като е осъдил ответника да отстъпи собствеността и предаде владението върху описаните имоти на
наследниците на С.С..
Спорът е за собственост.
Ищцата А. Т. С. от гр.Исперих,чрез пълномощник, легитимирайки се като преживяла
съпруга на С.В.С., починал на 24.04.2020г. е предявила иск против ответника А. В. Ю. от
с.Лъвино, община Исперих с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответника,
че ПИ УПИ II в квартал 55, образуван от имот 469 находящ се в чертите на село Лъвино, община
Исперих, отреден за жилищно застрояване, с площ от 1239.00 кв.м. и ПИ УПИ I в квартал 55,
образуван от имот 469, находящ се в чертите на село Лъвино, община Исперих, отреден за
жилищно застрояване, с площ от 1354.00 кв.м. са собственост на наследниците на С.В.С., починал
на 24.04.2020г., въз основа на осъществявано от тях давностно владение , като ответника А. Ю.,
който се е снабдил с констативен НА за собственост за същите имоти през 2020 г. за бъде осъден за
им отстъпи собствеността и предаде владението върху същите.Изложени са твърдения в исковата
молба, че имотите под форма на ясак от 3 дка. са били собственост на наследодателите на
починалия към настоящият момент съпруг на ищцата, С.С., а именно на неговия дядо К.Д.А., б.ж.
на с.Лъвино, починал на 14.06.1975година.Волята на К.Д. била имота да остане за внука му С.С. –
съпруг на ищцата, който декларирал имота като свой и дълги години заплащал данъци за него.В
годините назад бил отдаван за обработка на различни физически лица. След смъртта на Стоянов
през 2020 година наследниците му решили да продават имота, но опитвайки се да се снабдят с
необходимите за сделката документи касаещи собствеността установили, че процесният имот и
съседен имот, собственост на ответника се водят като общ парцел, както и че ищцата не може да
докаже право на собственост.Ищцата предложила на ответника да закупи имота, но до уговорка не
се стигнало. След 24.04.2020г. ищцата и децата и предприели действия за продажба на имота и
2
така установили, че на 14.02.2020г. ответника се е снабдил с нотариален акт за собственост над
целият имот по давностно владение, така както същия сега е предмет на иска.Ищцата сочи, че в
полза на ответника не е изтекъл предвидения в закона давностен срок за да може той да се
легитимира, като собственик на процесните имоти.Ищцата не посочва граници на имота,
собственост на нейния наследодател с исковата молба, освен заявеното, че същия е представлявал
някога ясак от три декара в края на село Лъвино, община Исперих , който е бил заявен за
възстановяване пред ПК-Исперих през 1992година от С.К.Д. една от дъщерите на К.Д.А., за който
сочи ,че не е бил възстановен на неговите наследници.
С отговора на исковата молба, подаден в срок, чрез пълномощник ответника А. В. Ю. е
заявил становище за недопустимост, съответно неоснователност на предявения ревандикационен
иск, като сочи, че ищцата няма както процесуално правна легитимация, така и материалноправна
такава за водене на иска, тъй като не разполагала с документи за собственост Не била установена
идентичност на имотите с целият имот пл.№ 469. Заявява, че от 12 години имотът се владее и
обработва от него и никой, вкл. и ищцата не е оспорвал неговото владение. Твърди също така, че
наследодателя на съпруга на ищцата е имал имот с къща в селото, но той е бил далеч от процесните
земи. Много хора във селото можели да свидетелстват, че нито наследодателя, нито наследниците
вкл. ищцата някога са владели точно тези имоти.
От доказателствата, представени с исковата молба се установява, че ищцата е преживяла
съпруга на С.В.С., починал на 24.04.2020г. Стоянов е единствен наследник на С.К.Д. починала на
26.10.1993г. , дъщеря на К.Д.А., починал на 14.06.1975г., който след смъртта си е оставил съпруга
С.Н. и две дъщери С. Д. и И.К..Видно от копие на Заявление, вх.№7561/03.06.1992 година Д. е
заявила пред Поземлена комисия – град Исперих за възстановяване земеделски имоти, като в
списъка присъства и ясак от около 3.000 дека, за който е отбелязано че е заснет по пл.№ 469 в
землището на село Лъвино, като общо първоначално е заявила 36,7 дка. , по-късно е направено
поправка на 23.2 декара през 1993 година, без да е посочено, коя претенция за възстановяване не е
поддържана. От 1998г. наследодателят на ищцата – С.С. е заплащал данъци за имот в с.Лъвино,
посочен като земя, без пълна индивидуализация.
На 14.02.2020г. ответникът А. В. Ю. се снабдил с нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти придобити, въз основа на давностно владение, както следва: 1. Поземлен имот с
начин на трайно ползване – жилищно застрояване, находящо се в чертите на село Лъвино, община
Исперих, област Разград, за който по скица № 73/ 21.01.2020г. на Община Исперих по ЗРП,
утвърден със заповед № 242/ 03.12.1987г. е отреден УПИ I в квартал 55, образуван от имот № 469 с
площ на УПИ I 1354.00кв.м., при граници и съседи : улица, УПИ II от квартал 55 и УПИ XIII по
плана на селото; 2. Поземлен имот с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, находящо
се в чертите на село Лъвино, община Исперих, област Разград, за който по скица № 108/
11.02.2020г. на Община Исперих по ЗРП, утвърден със заповед № 242/ 03.12.1987г. е отреден УПИ
II в квартал 55, образуван от имот № 469 с площ на УПИ II 1239.00 кв.м., при граници и съседи :
УПИ I, УПИ III от квартал 55 и УПИ XIII по плана на селото.
Установява се по делото, че ищцата А. С. е подала жалба срещу ответника и до Районна
прокуратура – Разград за самоуправство касаещо процесните два недвижими имота, която е била
прекратена, поради липса на извършено престъпление и е указано страните да уредят отношенията
си по граждански ред.Този съд намира, че събраните там сведения не могат да бъдат приобщавани
като доказателства по делото, както това е сторил районния съд.
3
Назначена е по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е установило
следното: Имот с планоснимачен № 469 съществува като кадастрална единица в застроителния и
регулационния план на село Лъвино, одобрен със Заповед № 242/ 03.12.1987г. и към момента на
одобряването му в разписния лист придружаващ плана не фигурира име на собственика. През 2020
година на основание Нотариален акт № 100, том I, рег.№ 963 и дело № 84/ 2020г. като собственик
е вписан ответника А. В. Ю.. Преди 1987г. имотът по стария регулационен и кадастрален план не
съществува като кадастрална единица и съответно няма информация относно собствеността му.
Имот пл.№ 469 не е влизал в блоковете на ТКЗС/ ДЗС. Имот пл.№ 469 е в регулационните граници
на село Лъвино и за него са отредени два парцела – УПИ I – 469 и УПИ II – 469 за жилищно
застрояване в квартал 55. В земеразделителния план и съответно в картата за възстановената
собственост не съществува имот с № 469 – „ясак“. Имот с пл.№ 469 е с площ от 2609.00кв.м. От
него в УПИ I – 469 в кв.55 попадат 973.00кв.м., а в УПИ II – 469 от кв.55 – 712.00кв.м. Останалата
част от пл.№469 попада в новопроектирана улица и като маломерно предаваемо място към УПИ
III - 470. Общата площ на УПИ - 469 в кв.55 е 1354.00 кв.м., а на УПИ II – 469 от кв.55 – 1239.00
кв.м. В стария регулационен план на село Лъвино от 1934г. за процесният имот липсват
кадастрални граници, с които да се идентифицира по отношение на местонахождение и площ. По
сега действащия ЗРП/ Регулационния план на селото одобрен със заповед № 242/ 03.12.1987г.
процесният имот представлява имот с пл.№ 469 с площ 2609.00 кв.м.
Гласни доказателства са сочени и от двете страни пред районния съд, като са разпитани по
трима свидетели на ищцата и ответника.
Ищцовата свидетелка С.К., внучка на К.Д. и първа братовчедка на покойния съпруг на ищцата
е заявила ,че имотът е работен от дядо й до смъртта му през 1975 година, като след нея имотът бил
обработван от дъщерите му , а след тяхната смърт земята обработвал С.С., съпруг на ищцата,
който го предоставил за това на свидетелите А. и Н..В имота имало къща , през годините именно
Стоян заплащал данъците за него.Тя разбрала, че имотът бил присвоен от
ответника.Индивидуализирала е имота като такъв в близост до стадиона на село Лъвино, покрай
имота преминавал черен път за с.Лъвино.
Вторият свидетел на ищцата, Е.А., втори братовчед на нейния покоен съпруг депозира
показания в смисъл ,че е отраснал през два имота от процесния, който бил на брата на неговия
дядо, Коста Джонев, който е работил мястото до смъртта си Той самият ползвал мястото от 1987г.
до 2003г., като го работил по споразумение със покойния съпруг на ищцата С.С., след него дълги
години мястото работел С.М.. В селото се говорело, че ответника взел мястото, че го е присвоил.
Много възрастни хора в селото знаели, че процесното място било на брата на дядото на свидетеля.
Стоянов все си е мислел, че местото е негово като това споделял в разговори със свидетеля.
Според свидетеля ответника бил в имота от около 4-5 години. Н.Н. бил работил мястото от около
2003 до към 2013 година. В имота е имало сливи, които стояли. Дядо К. не починал в къщата,
която била в имота, той си купил друга къща в селото.
Третият ищцов свидетел Н.Н. е заявил в показанията си, че съпруга на ищцата Стоян му дал
да обработва мястото, което се намирало до стадиона в село Лъвино. То било някъде около 3
декара. Свидетеля знаел, че мястото е на С.С.. Дал му го да го работи през 2003 година, като до
тогава мястото се работело от Е.А. по съгласие със Стоянов. Мястото Н. работил до 2013 година.
Тогава Стоянов казал, че ще си обработват мястото в семейството. Заявил е ,че познава ответника
и след него именно той е обработвал процесния имот, като не му е било известно между ответника
4
и покойния Стоянов да е имало уговорка за имота., като не му е известно дали ответника има и
други места , които обработва в близост до процесния имот.
Първият свидетел на ответника Р.Я., б.р. със страните е заявил ,че А. Ю. рааботел над 10 -15
години изоставени земи в края на селото , като той му помагал в обработката с трактор и земята
била около два декара и близо до стадиона .На около 200 метра от мястото, което ответника
обработвал имало черен път за село Владимировци.Ответника засявал мястото със слънчоглед или
царевица , като всяка година сменял посевите. Свидетеля познавал К.Д., който му бил съсед и
починал в къща на улица „Бузлуджа“ № 36. Работеното от ответника място било на около 500
метра от къщата на Джонев. Свидетеля не знае в мястото обработвано от ответника да е имало
къща, камъни, ограда. Когато започнал да го обработва мястото било пустеещо, с треволяк и
храсти. До тази земя А. Ю. имал и друга земя, която закупил преди 10 години. Свидетеля не знае
кои са съседите на това място. С.М. работил място съседно на мястото на А. Ю.. То било по-
вътрешно от мястото на Ю.. Парцела на М. излизал на стадиона. Парцела на Ю. не излизал на
стадиона.
Свидетелят на ответника Д.А. сочи че в пустеещи земи в близост до стадиона на село Лъвино
през 2007-2008 година пасял своите крави, когато бил помолен от ответника, да не го прави
повече, тъй като той ще ги почисти и обработва.Ответника имал две-три ниви в този район, като
изчистил местата и ги обработвал,вкл. и процесната нива от 2-3 декара.Свидетелят не познава
покойният К.Д., като сочи ,че черният път за село Вадимировци се намира на 200 метра от имота
на ответника. Виждал С., син на Н.Н. да обработва ниви в този район.
Третият свидетел на ответната страна, Г.Р. от с.Лъвино е заявил познанството си с ответника
като съседи, като знаел ,че А. Ю. обработва място от около два и половина декара повече от 10
години, като го сеел всяка година. Наоколо имало и други ниви. Всички се обработвали.
Свидетеля не знаел на кого са тези ниви. Черният път за село Владимировци бил от другата страна.
Свидетеля не може да каже на какво разстояние от нивата на Ю. бил черният път. Свидетеля не
бил виждал свидетеля А. да обработва това място. Свидетеля не знае кои са съседи на този имот.
Той знаел, че имотът бил на ответника Ю..
По делото е бил проведен оглед на място в с.з.на 13.05.2022г., с участието на съдебния състав,
съдебния секретар, страните, свидетелите и вещото лице , изготвило СТЕ, в протокола за който е
записано, че същият е проведен при сухо и слънчево време в имот съставляващ УПИ II в кв. 55,
образуван от имот 469, находящ се в чертите на с.Лъвино, общ.Исперих, отреден за жилищно
застрояване , с площ от 1239 кв.м., при граници и съседи :улица, УПИ II и УПИ XIII, засят с
ечемик.Вещото лице е посочило ,че земите, които ответника обработва са му били посочени от
кмета на селото, като вещото лице не е трасирало точното място на парцелите, като му било
заявено от кмета, че ответника обработва и съседни места.На изток от парцела има сграда, която е
прилежаща към бившия стадион и неизораната част.Посочило,че процесната нива за която е
делото е част от това, което се вижда като засято с ечемик.Свидетелите са приповторили
показанията си, дадени пред съда в предходно съд.заседание.
При горната фактическа обстановка районният съд е направил извод, че предявения
ревандикационен иск за основателен и доказан, като на първо място е приел, че покойният К.Д. е
упражнявал фактическа власт върху процесния имот до смъртта си през 1975 година, след което
имота е владян от неговите две дъщери С. и Иванка, а впоследствие наследодателят на ищцата и
нейн съпруг С.С. е упражнявал фактическа власт над процесния имот само за себе си със
5
съгласието на останалите наследници, като го е предоставял за ползване съответно от 1987г.до
2003г. на св.А. а от 2003 година до 2013 година на св.Н..В този смисъл е кредитирал изцяло
показанията на ищцовите свидетели по отношение упражняваната власт върху процесния имот,
както и събраните писмени доказателства за заплащани данъци за недвижим имот в чертите на
с.Лъвино от страна на наследодателя на ищцата С.С..
Не е зачел изтекла в полза на ответника придобивна давност върху имотите, за които той се е
снабдил с нот.акт по обстоятелствена проверка през 2020 година по съображения ,че той не го е
владял с намерение за своене, а със съзнанието ,че е чужд имот и то на наследници на С.С. и това
упражняване на власт не е продължило в изискуемия срок по чл.79 от ЗС - 10 години.
Окръжният съд не споделя направения извод на първата инстанция за основателност и
доказаност на предявения иск по следните съображения :
Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това.Необходимо е следователно ищецът
да докаже на първо място , че е собственик на вещта, съответно имота, предмет на предявения
иск. Въпросът за идентичността на имота е въпрос на активната материалноправна легитимация на
ищеца и за да се уважи иска, ищецът следва да я докаже по безспорен начин.
С исковата молба ищцата е заявила право на собственост въз основа на давностно владение
и наследство, върху имот пл.№469 с площ около 3 декара, в чертите на с.Лъвино, представлявал в
миналото ясак, намиращ се в края на селото, без да посочи каквито и да било граници на същия в
миналото или понастоящем, освен ,че е в близост до стадиона на селото.
В случая се цели да се установи идентичност между недвижими имоти, същестували в
различни периоди от време, като безспорно тези за които ответникът се е снабдил с нот.акт за
собственост по обстоятелствена проверка, въз основа на заявено давностно владение през 2020
година представляват по плана на с.Лъвино , община Исперих от 1987 година , както следва: 1.
Поземлен имот с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, находящо се в чертите на село
Лъвино, община Исперих, област Разград, за който по скица № 73/ 21.01.2020г. на Община
Исперих по ЗРП, утвърден със заповед № 242/ 03.12.1987г. е отреден УПИ I в квартал 55,
образуван от имот № 469 с площ на УПИ I 1354.00кв.м., при граници и съседи : улица, УПИ II от
квартал 55 и УПИ XIII по плана на селото; 2. Поземлен имот с начин на трайно ползване –
жилищно застрояване, находящо се в чертите на село Лъвино, община Исперих, област Разград, за
който по скица № 108/ 11.02.2020г. на Община Исперих по ЗРП, утвърден със заповед № 242/
03.12.1987г. е отреден УПИ II в квартал 55, образуван от имот № 469 с площ на УПИ II 1239.00
кв.м., при граници и съседи : УПИ I, УПИ III от квартал 55 и УПИ XIII по плана на селото.
Според вещото лице по СТЕ, неоспорена от страните, имот с пл. № 469 съществува като
кадастрална единица в ЗРП на село Лъвино, одобрен със Заповед № 242/ 03.12.1987г. и към
момента на одобряването му в разписния лист придружаващ плана не фигурира име на
собственика.Собственик на имота не е установен и по предходния план на селото от 1934 година,
като по този стар план на селото имот пл.№469 в кв.55 по плана е представлявал част от имот пл.
№312 „За Парк“ в квартал 66.
За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от
време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници,
като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост
върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на
6
неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите/
или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не
е променен.
В конкретния казус окръжният съд намира, че такава идентичност между заявения от ищцата
като собствен по наследство имот и имотите , за които ответникът се е снабдил с нот.акт за
собственост не се установява по безспорен начин, въпреки експертното заключение, сочените
гласни и писмени доказателства, извършения оглед.Показанията на ищцовите свидетели, в този
смисъл не допринасят за тази индивидуализация, тъй като никой от тях не посочва границите на
имота, още повече при заявено ползване на същия в определени периоди от време, те не посочват и
как точно са обработвали имота, с какви култури са го засявали.Идентичност между имотите не се
установява и от извършения оглед на място в с.з. на 13.05.2022г. пред районния съд, въпреки
направените от съдебния състав констатации. В този смисъл окръжният съд съобразява и
изявлението на вещото лице, направени в това съд.заседание по отношение липсата на трасиране
на имота, който съществува понастоящем и към датата на огледа е бил засят с ечемик.
В този смисъл въззивната инстанция споделя изтъкнатото в жалбата, с която е сезиран за
липса на материалноправна легитимация у ищцата за водене на иска, както и за неоснователност и
недоказаност на същия само на това основание, без да обсъжда налице ли е придобиване на имота
от ответника, съответно изтекла в полза на наследодатели на ищцата и на самата нея придобивна
давност.
По изложените съображения постановеното от ИРС решение в обратния смисъл се явява
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго
за отхвърляне на ревандикационния иск, предявен от А. Т. С. против ответника А. В. Ю..
По разноските:
Предвид изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за първата
инстанция съответно в размер на 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение и 48,50 лв.
заплатена ДТ за въззивно обжалване.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение №192/11.08.2022 г., постановено по гр.дело № 478/2021 г. по
описа на Районен съд – Исперих по иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от А. Т. С. от
гр.Исперих, ЕГН ********** срещу А. В. Ю., ЕГН **********, от с.Лъвино , община Исперих,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, иска предявен от А. Т. С. от гр.Исперих, ЕГН
********** срещу А. В. Ю., ЕГН **********, от с.Лъвино , община Исперих, правно основание
чл. 108 от ЗС за ревандикиране на два поземлени имота, находящи се в с. Лъвино, общ. Исперих, а
именно ПИ УПИ II в кв. 55, образуван от имот 469, с площ от 1239 кв.м., отреден за жилищно
застрояване и ПИ УПИ I в кв. 55, образуван от имот 469, с площ от 1354 кв. в полза на наследници
на С.В.С., б.ж.на гр.Исперих.
ОСЪЖДА А. Т. С. от гр.Исперих, ЕГН ********** срещу А. В. Ю., ЕГН **********, от
с.Лъвино , община Исперих, сторените от него разноски за две инстанции, както следва за първата
7
инстанция съответно в размер на 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение и 48,50 лв.
заплатена ДТ за въззивно обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8