№ 743
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Г.
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Лилия Н. Г. Въззивно частно наказателно дело
№ 20221100604255 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по депозирана частна жалба с вх.№21012585/24.06.2022
год. от повереника на частния тъжител Е. М. С. по НЧХД№ 3097/2021 г. по
описа на СРС, НО, 108 състав - адвокат Д. Р. срещу протоколно определение
от 17.06.2022 г. постановено по посоченото дело. С атакуваното определение
СРС, НО, 108 състав, на основание чл. 250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5,т.5 от НПК
е прекратил воденото срещу подсъдимите В.Б.М., С.В.М. и Д.К.М.
наказателно производство с твърдения за извършено от последните
престъпления по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК (от първите две) и
по чл.146,ал.1 от НК (за всеки от тях), като е приел че е налице неявяване в
съдебно заседание без уважителни причини на редовно уведомения частен
тъжител и неговите повереници.
В жалбата са наведени твърдения, че в процесния случай не се касае
за закъснение и неявяване на повереника на частния тъжител – адв. К., като
се сочи че в деня на провеждане на съдебното заседание същата е била пред
съдебната зала и е очаквала повикване. Излагат се доводи, че не е имало
нарочно повикване на страните за насроченото съдебно заседание по НДЧХ
3097/2021 год. и след изминаването на определеният час (14.30ч.), адв. К. се е
явила в съдебната зала за да се информира. В жалбата се твърди, че
последната е била уведомена от съдията, че делото е прекратено, тъй като
било 14.40ч.
Според жалбоподателя, първоинстанционният съд е следвало да
1
прояви толерантност, а с прекратяването на производството е нарушил
правото на защита и законните права и интереси на процесната страна.
Твърди се, че частния тъжител и поверениците не са били повикани надлежно
в съдебната зала и е било отказано разглеждане на делото. С жалбата е
направено искане за разпит в качеството на свидетел на лицето Николай
Костадинов Венков и определението на първоинстанционния съд да бъде
отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
По делото е постъпило и възражение срещу въззивната частна жалба
от защитника на подсъдимите В.Б.М., С.В.М. и Д.К.М.. Във възражението се
оспорват твърденията на повереника на частния тъжител, досежно липсата на
повикване в 14.30 часа за насроченото съдебното заседание по делото.
Оспорва се искането за допускане на свидетел, като се сочи, че частната
жалба е изготвена от повереника Д.Р., която не е била очевидец на случилото
се. С възражението е направено искане за прослушване на звукозаписа от
проведеното съдебно заседание, както и да бъде прегледан видеозаписа от
охранителната камера пред съдебната зала. Моли въззивният съд да потвърди
обжалваното определение.
С Определение по чл.327 и следв. НПК, въззивната инстанция е
насрочила делото в открито съдебно заседание като е приела, че за
правилното решаване на делото не се налага събирането на допълнителни
доказателства.
В съдебно заседание на 09.11.2022 год. по делото, жалбоподателката не
се явява, като упълномощеният повереник адв. Желязова поддържа жалбата и
се иска отмяна на атакуваното определение, като отправя искане за събиране
на нови доказателства, а именно да бъде извършен разпит на адв.К. за
изясняване на обстоятелствата, изложени пред въззивната инстанция.
Пред въззивната инстанция се явява защитникът на подсъдимите -
адв.Чобанов, който молят съда да потвърди първоинстанционното
определение и поддържа искането си за събиране на нови доказателства,
направено във възражението.
С протоколно определение, въззивният състав е оставил искането за
събиране на доказателства на страните без уважение, като е приел, на първо
място че е налице забрана с оглед текста на чл.118, ал.1 от НПК за разпит в
качеството на свидетел на лице, което е участвало в същото наказателно
производство в друго процесуално качество. На следващо място е оставено
без уважение искането за събиране на доказателства от страна на защитата,
тъй като според НПК е разпределена доказателствената тежест в
производствата по НЧХ дела, относно обстоятелства които съответната
страна е длъжна да докаже в подкрепа на твърденията си.
Съдът, като прецени становищата на страните и служебно провери
правилността на атакуваното определение, намери следното:
Депозираната жалба е допустима – подадена е в законоустановения
петнадесетдневен срок от постановяване на атакувания акт, от процесуално
легитимирано лице и срещу обжалваем акт, съгласно изричната разпоредба на
2
чл. 250, ал. 4 от НПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 250, ал.1 от НПК задължава съдът, който
разглежда делото да го прекрати, когато в съдебно заседание се установят
обстоятелствата, визирани в посочения законов текст. Наред с общите
основания на чл. 24, ал.1, т.2 - 4, 6 - 10, законодателят е предвидил специална
хипотеза, приложима по делата от частен характер, а именно хипотезата на ал.
5 на чл. 24 от НПК. В настоящият случай районният съд, като е констатирал
неявяване на редовно призования частен тъжител и неговите повереници в
насроченото за 17.06.2022 год., 14.30 ч. съдебно заседание и липса на данни
за уважителни причини за неявяването му правилно е приел, че е налице
хипотезата на чл. 24, ал.5, т. 5 и е прекратил наказателното производство.
В посочената хипотеза законодателят е изходил от разбирането, че
това поведение на частния тъжител представлява дезинтересиране от хода на
процеса от страната, която го е инициирала, поради което продължаването на
процесуалноследствените действия се явява безпредметно, поради което
наказателното производство подлежи на прекратяване. При преценка на
законосъбразността на прекратяването следва да се установят изискуемите
предпоставки на чл. 24, ал.5, т. 5 от НПК, а именно че частният тъжител и
поверениците са били редовно призовани, не са се явили и не са посочили
уважителни причини за неявяването си. Съдебната практика е изяснила, че за
да избегне неблагоприятната последица на неявяването си, тъжителят е
длъжен да докаже уважителните причини за това, а не съдът служебно да
изследва този въпрос. Наличието на уважителни причини може да бъде
доказано и пред въззивната инстанция, доколкото е съществувала
невъзможност за посочването им пред първоинстанционния съд.
Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 10.05.2022
год., частният тъжител не е присъствал, представлявал се е от поверениците си – адвокат Р. и
адвокат К. и чрез тях е бил редовно уведомен за датата и часа на следващото съдебно заседание по
делото, а именно за 17.06.2022 год. от 14,30 часа. Съдебното заседание на посочената дата е
започнало 6 минути след обявения час, но тъжителят и неговите повереници не са се явили на
поименното повикване, нито са посочили уважителни причини за това, което е довело до
прекратяване на наказателното производство. Адв. К., видно от съставения протокол, се е явила
след приключване на съдебното заседание в 14.39ч., като е била уведомена за постановеното
определение от СРС.
Въззивният съд не споделя изложеното от повереника (адв.Р.) на
частния тъжител в жалбата, че неявяването на страната в съдебното заседание
пред първата инстанция се дължи на уважителни причини. По делото липсват
данни, не са представени каквито и да било доказателства в подкрепа на
твърдението на повереника относно причините да не се яви навреме в залата
за разглеждане на делото. Видно от съставения съдебен протокол,
заседанието е започнало 6 минути след обявения час (14,36ч.) в присъствието
на защитника на подсъдимите. Фактът, че не е имало други насрочени дела
пред съдебния състав, както и че адв.К. е била пред съдебната зала, само по
себе си не се явява уважителна причина за неявяване на тъжителя и
поверениците му. От същия съдебен протокол е видно, че е отразено
3
поименно повикване на страните по делото, както и че явилия се
впоследствие провереник не е направил възражения или изявление в тази
насока. Редът за искания за оспорване, тоест за поправки и допълнения в
протокола, е визирания в чл. 312 от НПК, който частния тъжител и
поверениците не са използвали. Съобразно чл. 131 НПК протоколът има
формална удостоверителна сила за случилото се и въззивната инстанция не
намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение. При съмнения
относно правилността на извършената процесуална дейност от съда или при
констатация за някакво нарушение на процесуалните правила при самото
съставяне или относно съдържанието на протокола, жалбоподателят е бил
длъжен да реагира своевременно, като поиска поправката му по предвидения
в чл. 312 от НПК за това ред. Въззивният съд отново подчертава
обстоятелството, че наказателното производство от частен характер се
образува и развива по инициатива на частния тъжител. Същият е следвало да
положи необходимата грижа да организира пристигането си в съдебната
сграда такъв интервал от време, преди началото на съдебното заседание,
позволяващ му да се яви навреме в залата, която е определена за провеждане
на съдебното заседание. Като не е сторил това, правилно
първоинстанционният съд е приел, че неявяването му представлява
дезинтересиране от по - нататъшното развитие на производството и същото
законосъобразно е било санкционирано от районния съд с прилагане на
разпоредбата на чл. 250, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.5, т.5 от НПК.
Воден от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334‚ т.6 от НПК‚
Софийски градски съд, ІV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.06.2022 год., с което
е прекратено наказателното производство по НЧХД № 3097/2021 г. по описа
на СРС, НО, 108-ми състав, образувано по тъжба на Е. М. С. срещу В.Б.М.,
С.В.М. и Д.К.М..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4