РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Пловдив, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300500037 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпили са въззивни жалби от М. М. Ш. и от ОД на МВР-Пловдив против
Решение № 4048/17.10.2024г., пост. по гр.д.№ 1026/2024, ПдРС, с което ОД на МВР-
Пловдив, Е ОСЪДЕНО да заплати на М. М. Ш., следните суми : - 2 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания
в резултат на незаконосъобразни действия по правозащитна дейност на полицейски
разследващи органи по прекратено ДП № 251/ 2023 г. по описа на Първо РУ на МВР-
Пловдив, пр. пр. № 4476/ 2023 г. по описа на РП- Пловдив, за извършено престъпление
по чл. 343б ал. 3 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване- 30.11.2023 г. до окончателното й
изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 2 000лв. до
пълния предявен размер от 6 240лв.; - 360лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, заплатени разходи за взети биологични проби и за
извършена токсикохимична експертиза по прекратено ДП № 251/ 2023 г. по описа на
Първо РУ на МВР- Пловдив, пр. пр. № 4476/ 2023 г. по описа на РП- Пловдив, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване- 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, като за
1
разликата над присъдения размер от 360 лева до пълния й предявен размер от 379, 92
лева, включващ още и разходи за банкови преводи и куриерски услуги искът е
отхвърлен, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят ищец М. М. Ш. обжалва решението в отхвърлителната част. По
отношение на иска за имуществени вреди поддържа, че отхвърлената част съставляват
такси, които е следвало да заплати, за да преведе сумата за извършване на
експертизата и тези суми е било задължително да бъдат заплатени. По отношение на
неимуществените вреди поддържа, че съдът не е съобразил с принципа на
справедливостта. Повтаря доводите си от исковата молба, че производството против
нея е продължило повече от седем месеца, че е била задържана за срок от 24 часа,
отнето й е свидетелството за управление на МПС, като в резултат на тези действия е
претърпяла неимуществени вреди – било е поставена в неравностойно и обидно
положение. Счита, че по делото са събрани множество доказателства в подкрепа на
тезата й. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и са постанови ново, с
което уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
Жалбоподателят ответник ОД на МВР-Пловдив е обжалвал решението в
осъдителната част. Поддържа на първо място, че решението е недопустимо, т.к. спорът
е подсъден на административните съдилища. По отношение на имуществените вреди
поддържа, че твърдението е, че същите произтичат от отказа на началника на сектор
ПП да върне СУМПС до заплащане от последната на разноските за СТЕ, който отказ
не е обжалвал и е стабилен административен акт. Отделно от това се позовава на
разпоредбата на чл.172а, ал.2 от ЗДвП, като счита че тези разходи са за сметка на
тестваното лице, т.к. не са налице кумулативно изискващите се елементи - пробата да
е некачествена или невалидна или физическото състояние на лицето да не позволя
тестване, с техническо средство или тест, а такива не се твърдят или установяват. По
отношение на неимуществените вреди се поддържа, че по делото не се установява
нито едно незаконосъобразно действие на административен орган. В самото решение е
посочено, че производството е приключило в разумен срок, процесуалните действия са
били своевременно предприемани. Поради това се поддържа, че на практика
решението е немотивирано. Отделно се поддържа и че ищцата не доказва как
досъдебното производство се е отразило върху начина на живот. Застъпва тезата и за
неправилно приложение на нормата на чл.52 от ЗЗД, т.к. не е съобразена тежестта на
престъплението, продължителността на досъдебното производство, както и
интензитета на протичането му. Моли за обезсилване на решението и за прекратяване
на производството. А алтернативно, ако съдът приеме иска за допустим – да отмени
решението в осъдителната му част и да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност.
Никоя от страните не е подала отговор на въззивната жалба на другата страна.
2
Контролиращата страна ОП Пловдив взема становище за правилност на
решението.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани
лица – страни, останали недоволни от различни части на постановеното решение,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
По отношение на оплакването на жалбоподателя ответник за недопустимост на
постановеното решение поради неподсъдност на иска на гражданския съд, следва да се
посочи, че този въпрос е разрешен в производство по препирня за подсъдност. С О№
1012/06.03.2024, пост. по гр.д.№528/2024, 5чл.с. на ВКС и ВАС е постановено, че
компетентен да разгледа предявения иск е РС-Пловдив. В мотивите е посочено, че
когато вредите са претърпени от действия на полицейските органи, по повод дейността
им като разследващи органи по разкриване и събиране на доказателства за извършено
престъпление, и когато досъдебното производство по това разследване е прекратено,
поради липса на престъпление, то компетентен да се произнесе по спора за вреди е
именно гражданския съд. Посочено е, че в тази хипотеза полицейските органи излизат
извън своята обичайна административна дейност, а извършват дейност, попадаща в
хипотеза на чл.2, ал.1, т.3, предл. второ от ЗОДОВ. Ето защо това възражение се явява
неоснователно.
От фактическа страна по делото се установява непротиворечиво от
приложеното дознание №251/2023, 1РУ на МВР, че на 11.04.2023г. при рутинна
полицейска проверка е спрян лек автомобил , управляван от М. Ш.. Същата е тествана
за употреба и наркотици с полеви тест, като пробата за наркотици е била положитела.
По искане на проверяваното лице е взета проба за кръвен тест и е назначена
съответната токсилогична експертиза. Водачката е задържана в поделенията на МВР
за срок от 24 часа, обискирана е, а регистрационните табели на автомобила са свалени.
Връчена й е призовка за явяване пред разследващ полицай за повдигане на обвинение.
В кориците на делото липсват данни за повдигане на такова. Приложена е експертиза
№ 23/ТЛ-106 от 14.08.2023г., която е установила, че във взетите биологични проби от
3
М. Ш. не се установява наличие на наркотични вещества. Съставен е и протокол от
14.09.2023г. за разпит на М. Ш. в качеството й на свидетел, в който са снети
показанията й по случая. На 15.09.2023г. разследващият полицей е изпратил
материалите по досъдебното производство на наблюдаващия прокурор с мнение за
прекратяване. На 24.10.2023г. с Постановление на Районния прокурор на РП-Пловдив е
удължен срока за произнасяне по преписката. С Постановление от 22.11.2023г. на
прокурора по делото е прекратено производството поради липса на извършено деяние.
По делото са приложени и копия от Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка от 11.04.2023г., от която се установява, че е наложена
временна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС; заповед за прилагане на принудителна административня мярка от
същата дата – пркратяване на регистрация на МПС за срок от шест месеца и снемане
на регистрационните табели.
Представено е и писмо от ОД на МВР-Пловдив до М. Ш. от 06.12.2023г., в
което я уведомяват, че свидетелствето й за управление на МПС ще й бъде върнато
след заплащане на разходите за извършване на медицинско изследване, вземане на
биологични проби и извършване на химико-токсилогична експертиза. Представена е
справка-декларация от 15.12.2023г. от отделение „Токсилогична лаборатория“ на МИ
на МВР за стойността за извършената експертиза.
Видно от разписка от 21.12.2023г. едва на тази дата е върнато свидетелството за
управление на МПС на М. Ш..
По делото са събирани и гласни доказателства – разпитван е свидетелят С.Д..
Той твърди, че живее на семейни начала с М. Ш.. Към момента на отнемането на
свидетелството й за правоуправление е живеел и работил във ***. Твърди, че в един
момент е загубил връзка с приятелката си и не знаел какво се случва с нея. Започнал
да звъни на приятелите им, за да узнае какво се случва с М., но и те не знаели нищо.
След два дни тя ме су обадила и му казала, че е била задържана за 24 часа, книжката й
била отнета, а номерата на автомобила – свалени. Разбрал, че тестът й за наркотици
бил положителен, а знаел, че тя не употребява подобни вещества. Свидетелят твърди,
че направил необходимото, за да прекрати договора си максимално бързо и да се
прибеле в България. М. била в тежко психическо състояние, не искала да разговаря с
никой. В селото, в което живеели – ***, се разчуло за инцидента. Хората я обсъждали
и укорявали. Дори и майка й спряла да разговаря с нея. М. престанала да ходи на
народни танци. Техните приятели също се отдръпнали. Свидетелят твърди, че дори и
след връщане на книжката й, М. се страхува при шофиране , оглежда се дали има
полиция и какво ще стане ако я спрат отново. Свидетелят твърди и че М. имала
проблеми в работата, доколкото трудно се придвижвала от *** до местоработата си в
гр. ***.
4
При така установената фактическа обстановка се правят следните изводи :
От изложената в исковата молба фактическа обстановка на така предявения иск и с
оглед формулирания петитум следва да се приеме, че правното основание за исковата
претенция е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно, че се търси отговорността на
Държавата за вредите, причинени на граждани от прокуратурата/ структура на МВР,
за действия на служители в качеството им на разследващи органи, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако наказателното
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или
че извършеното деяние не е престъпление, като в случая се претендира последната
хитопеза. За да се ангажира отговорността на държавата за действия или бездействия
на нейни органи или длъжностни лица следва да се проведе доказване на няколко
кумулативно изискуеми елемента на фактическия състав на цитираната норма, при
пълно и главно доказване от страна на ищеца, а именно: повдигане на обвинение за
извършено престъпление, прекратяване на наказателното производство поради това, че
извършеното деяние не е престъпление, настъпване на твърдените вреди, причинна
връзка между тях и повдигнатото обвинение. Следва да се възстановят всички вреди,
намиращи се в причинна връзка с незаконното обвинение, като неимуществените
вреди се обезщетяват по правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Теорията и
съдебната практика са категорични, че справедливостта, като критерий за определяне
размера на дължимо обезщетение, не се определя от субективната преценка на съда ,
а от преценка на множество обективни компоненти – като установяване вида,
характера и тежестта на вредата или на заболяването, ако е настъпило,
продължителност и прогнозата за развитието му, конкретно търпените душевни болки
и страдания, интензитета им, как те са се отразили на обичайния живот на засегнатото
лице. За процесната искова претенция е необходимо да се установи
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на
взетите мерки за неотклонение, вида и тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинение, станало ли е обществено достояние това обвинение и как
производството се е отразило на личния живот на ищеца, на социалните му контакти,
на работата му, налице ли е влошаване на здравословното му състояние. Ето защо при
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се
преценяват конкретно установени по делото факти, събрани за доказване на
твърдените от пострадалото лице вреди.
В настоящото производство се установява, че е образувано досъдебно
производство, водено за престъпления по чл.343,Б, ал.3 от НК, за това че при пътна
проверка – на 11.04.2023, е констатирано, че М. Ш. е управлявала МПС след употреба
на наркотични вещевства – амфетамин, установено с дрегер Драгтест 5000, без лицето
да е привличено като обвиняем. Няма спор и относно факта, че и производството е
прекратено с Постановление от 22.11.2023г. поради установяване чрез химико-
5
токсикологична експертиза на липса на наркотични вещества в кръвта и урината на
изследваното лице. Не съществува и спор относно факта, че Ш. не е привличана като
обвиняема, а е разпитван единствено в качеството й на свидетел. Безспорно е и , че
при пътната проверка, тя е задължана за 24 часа в поделенията на МВР.
Съдът намира, че процесния случай попада в обхвата на чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, макар ищцата не е била привличана като обвиняема. Безспорно Ш. не е
привличана като обвиняема по делото, спрямо нея е упражнена мярка на принуда –
задържане в поделенията на МВР за срок от 24 часа, била й е връчена призовка за
явяване за повдигане на обвинение, но такова в крайна сметка не й е повдигнато,
разпитвана е в качеството й на свидетел, взимани са й проби от биологичен материал.
Следва да се отчете, че вида на престъплението, заради предполагаемото извършване
на което е образувано досъдебно производство – шофиране след употреба на
упойващи вещества, назначените експертизи и извършеният разпит на свидетел,
полицейското задържане, предполагат по несъмнен начин срещу кое лице ще се води
наказателно преследване. Вярно е, че досъдебното производство е образувано срещу
неизвестен извършител, но с оглед изложеното е несъмнено, че е насочено именно
спрямо ищцата като автор на процесното предстъление. Доколкото тя е била
единственото лице, което би носило наказателна отговорност за него, то следва да се
приеме, че с образуването на досъдебно производство е налице обвинение в
извършване на престъпление по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. С прокурорско
постановление се прекратява досъдебното производство поради това, че деянието не е
престъпление, с което се осъществява е вторият елемент фактическия състав.
Необходимо е да се посочи, че това по-широко тълкуване на нормата на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за нуждите на този закон е трайно установено от практиката на
ВКС /напр. О № 277/09.04.2020г., гр.д. № 880/2020 г., III г. о. – „ Когато досъдебното
наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно
данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от
наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да
извърши престъпното деяние. В тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното
преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство.“;
О№ 840/07.12.2020г., гр.д. № 2124/2020 г., III г. о.; Р № 431/11.04.2016г.,гр.д.№
2329/2015 г., IV г.о.; О№ 610/03.07.2018г.,гр. д. № 1586/2018 г.; Р№ 5/05.03.2021г.,гр. д.
№ 1984/2020 г., III г. о. и др./.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице незаконното обвинение в
извършване на престъпление, поради което за М. Ш. е възникнало правото да търси
репариране на претърпените вреди. В хипотезата на чл. чл. 2 от ЗОДОВ вредите се
изразяват в емоционални, психически, психологически страдания на пострадалия,
накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, както и физиологични
6
страдания свързани с промяна на здравословното състояние на пострадалия.
В исковата молба са посочени, че това са неимуществени вреди, изразяващи се
в унижение, неудобство, притеснение, злепоставяне пред роднини, приятели и колеги,
стрес, упраха, притеснения. Събраните гласни доказателства, които съдът кредитира,
като дадени от лице, което има лични въприятия, както и предвид това, че изложените
факти не са опровергани от нито едно друго доказателство, доказват че случилото се
се е отразило крайно негативно на психиката на М. Ш. – влошила отношенията си с
роднините и приятелите си, затворила се, имала проблеми на работното място,
променила начина си на живот. Освен това преодбадаващата съдебна практика приема,
че е нормално по време на цялото наказателно производство лицето да изпитва
неудобство, унижение, страх притеснение и страх от осъждане. Дори и при липса на
изрично доказване на тези страдания следва да се приеме, че се дължи обезщетение
именно за обичайните неимуществени вреди /виж Р №165/16.06.2015г., гр. д. №
288/2015 г., III г.о., ВКС, Р № 270/16.02.2018г.,гр. д. № 284/2017г., IV г. о., ВКС/. В
конкретния случай се установиха обичайните последици, които всеки би изпитвал в
подобна ситуация, като следва да се прецени и факта, че става въпрос на младо
момиче – на ***години към момента на образуване на производството, което е водило
нормален и спокоен живот, била е трудово ангажирана, не е имала някакви
противообществени прояви, още по-малко да е била уличавана в извършване на
престъпления.
Съправедливият размер на обезщетението, съгл. чл.52 от ЗЗД е функция на
обективно съществуващите в действителността критерии, които се прилагат спрямо
конкретните обстоятелства. Това в общия случай са вида и интернзитета на
неимуществените вреди, личността на увредения, данните за предишни осъждания,
начинът на живот, семейната среда, професионалната ангажираност, тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, извършените процесуални действия с участието на
пострадалия, наложените мерки на принуда, отражението върху личния, обществения
и професионалния живот, разгласа и публичност на обвинението, постановявяне на
осъдителни присъди, разстройство на здравето – интензитет и медицинската прогноза
за развитието на заболяването. В настоящия случай и за част от тези обстоятелства не
са събирани доказателства от страна на ищеца. Така, при конкретната преценка на
размера на обезщетението, ще следва да се везме предвид, че се касае за едно
досъдебно производство, продължило повече от седем месеца, извършено е
полицейско задържане за 24 часа, като процесуално-следствените действия се
изразяват във вземане на биологични проби и назначаване на експертиза и разпит в
качеството на свидетел, не е налице публичното оповестяване на производството.
Установява се, че воденото производство е довело до професионални и семейни
проблеми, трудност в обичайния ритъм на живот, предвид затрудненията в
7
придвижването от населеното място, в което живее до гр. ***, настъпилото
ограничение на приятелския кръг. Не се установи и влошаване на здравословното му
състояние. Следва да се отчете и факта, че лицето е с чисто съдебно минало, при което
страха от осъждане е много по-голям, отколкото биха били изживяванията на едно
осъждано лице. При прилагане на тези критерии съдът намира, че справедливото
обезщетение на понесените вреди в конкретната ситуация е в размер на 3000лв. Това е
сумата, с която биха се репарирали притесненията, стреса и страха от осъждане на
лицето.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан
за размер на обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от 3000лв., ведно със законната
лихва от 22.11.2023г., като до пълния предявен размер от 6240лв. искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът
е отхвърлен за частта над 2000лв. до 3000лв., а в останалата си част – да бъде
потвърдено.
По отношение на имуществените вреди настоящата инстанция напълно споделя
изводите на първоинстанционния съд, поради което препраща към мотивите на
решението в тази им част.Пртендираните имуществени вреди, съставляват разноски,
които М. Ш. е била принудена на извърши, за да получи обратно свидетелството си за
управление на МПС – разходи на експертиза и пощенски разходи. Разпределението на
разноските във всеки един процес е подчинено на принципа да не се вреди другиму и
в случаите, в които неизправната страна е направила разноски в процеса, то същите
остават за нейна сметка. Правилно районният съд се е позовал на нормата на чл.190,
ал.2 от НПК, според която при прекратяване на наказателното производство от общ
характер, разноските остават за сметка на държавата. Съобразена е и йерархията на
нормативните актове, съгласно която акт от по-долен ранг не може да дерогира норми
от вишестоящ акт, респ. не може норма от закон, още по-малко вътрешноведомствени
указания да дерогират разпоредта от процесуален кодекс. Доказаните по делото
разноски за извършени само за заплащане на експертизата, като твърденията за
сторени разноски за пощенски услуги не могат да бъдат свързани с процесния случай.
Ето защо в частта, касаеща имуществени вреди първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора следва да бъдат променени присъдените в обжалваното
решение разноски. Първоинстанционният съд е определил, след възражение на
ответника за прекомерност, размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ищцата М. Ш. на 962лв., след което е присъдил дължимата сума по съразмерност. Тези
идводи не са оспорвани, поради което настоящата инстанция на тази база ще следва да
8
преизчисли дължимите разноски по съразмерност на уважената част от иска. Така
дължимите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в първата инстанция се
равняват на 462,50лв. Присъдена е сумата от 342,95лв. поради което с настоящето
решение ще следва да бъдт присъдени още 119,55лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение в първата инстанция.
За въззивното производство жалбоподателят ищец М. Ш. е претендирала
разноски в размер на 1000лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 87лв., заплатена
ДТ или общо 1087лв. Съразмерно на уважената част от жалбата й от тази сума й се
дължи от ОД на МВР-Пловдив сумата от 256,37лв.
С оглед отхвърляне изцяло на жалбата на жалбоподателя-ответник ОД на МВР
разноски не му се дължат.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4048/17.10.2024г., пост. по гр.д.№ 1026/2024, ПдРС, в
частта, в която е отхвърлен предявеният от М. М. Ш., ЕГН **********, иск за
осъждане на ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ *********, да й заплати на сумата над
присъдените 2 000лв. до дължимите 3 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на незаконосъобразни
действия по правозащитна дейност на полицейски разследващи органи по прекратено
ДП № 251/ 2023 г. по описа на Първо РУ на МВР- Пловдив, пр. пр. № 4476/ 2023 г. по
описа на РП- Пловдив, за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване- 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ *********, да заплати на М. М. Ш.,
ЕГН **********, сумата от още 1000лв., съставляваща разликата над присъдените 2
000лв. до дължимите 3 000лв. / или общо с присъдените от районния съд сума да й
заплати 3000лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания в резултат на незаконосъобразни действия по правозащитна
дейност на полицейски разследващи органи по прекратено ДП № 251/ 2023 г. по описа
на Първо РУ на МВР- Пловдив, пр. пр. № 4476/ 2023 г. по описа на РП- Пловдив, за
извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване-
30.11.2023 г. до окончателното й изплащане
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4048/17.10.2024г., пост. по гр.д.№ 1026/2024,
ПдРС в останалата обжалвана част.
9
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ *********, да заплати на М. М. Ш.,
ЕГН **********, сумата от още 119,55лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в
първата инстанция /или общо разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство в размер на 462,50лв./, както и сумата от
256,37лв., разноски за въззивното производтво
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10