Р Е Ш Е Н И Е № 338
гр.Кюстендил, 10.12.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в
публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Лидия
Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа
докладваното от съдия Стойчева КАНД № 299 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Кюстендил,
представляван от началника Р. Б., е предявил касационна жалба срещу решението на
Районен
съд – Кюстендил от 31.07.2019г. по НАХД
№ 74/2019г. В жалбата се съдържат бланкетни оплаквания за пороци на решението, които следва да се квалифицират
като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Касационният жалбоподател развива становище
за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и
потвърждаване
на НП.
Ответникът – Б.Р.Й. ***, не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на съдебния акт на осн. чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подаден от страна с право на касационно оспорване,
срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна.
Съображенията са следните:
Предмет на касационно оспорване е решение на
районния съд, с което е
отменено НП № 18-1139-002062/10.12.2018г., издадено от началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Кюстендил, с което за нарушение на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП, на ответника Б.Р.Й.
е наложено
административно
наказание
“глоба” в размер на 50,00лв.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е
ангажирана за това, че на 01.12.2018г., около 09,45 часа на път първи клас № І-6, на кръстовището с ул. „София“ в посока от ВП ІІ-62 към
Бензиностанция „Го петрол“, управлява автобус „Пежо боксер“ с рег. № ********, и като водач не поддържа чиста предната табела с
регистрационен номер на автобуса.
За деянието е съставен АУАН № Д800370/01.12.2018г.,
в който водачът е написал възражения, че е имало снеговалеж и табелата е
замръзнала.
В производството
пред КРС са разпитани: на страната на АНО - актосъставителят, който сочи, че пътната настилка е била
суха и табелата с регистрационен номер е била непочистена, а на страната на
нарушителя – свид. В., който сочи, че на процесната дата е пътувал заедно с
водача на автобуса; че табелата с регистрационния номер се е замърсила по време
на движението поради снеговалеж и наличие на сняг по пътното платно в участъка
от гр. Перник до с. Извор.
Като доказателство по делото е приета справка от НИМХ-Кюстендил, видно от
която на процесната дата 01.12.2018г., в района на гр. Перник и гр. Кюстендил,
температурите са били отрицателни, имало е висока влажност и снежна покривка в
района на гр.Перник около 6 см.
При така установените факти по делото,
съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП поради недоказаност на нарушението. Приема се, че АНО не е установил
по категоричен начин неизпълнение на задължението от водача на автобуса да
поддържа табелите чисти, а замърсяването на същите е настъпило по време на
движение на ППС вследствие на метеорологичните условия. По
посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във
връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен
съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за
съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно
посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, обосновава следните изводи:
Въззивното решение
е правилно, поради което и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и
приложимите нормативни разпоредби.
От установената от районния съд
фактическа обстановка по нарушението е видно, че същото е установено в района
на гр. Кюстендил по отношение на ППС пътуващо от гр. Перник при зимни пътни
условия със снежна покривка около 6см в Пернишка област, отрицателни температури
и висока влажност. От друга страна, от показанията на свид. В. е видно, че
водачът е почистил процесния автобус, вкл. регистрационните табели, при
потеглянето сутринта от гр. Перник, но пътят е бил заснежен до с. Земен. Анализирайки събраните доказателства, сочещи на описаните
релевантни факти, районният съд е формирал
изводи за недоказаност на нарушението. Доказателствената тежест принадлежи на
АНО, който в случая не е ангажирал доказателства за установяване на
противоправното поведение на нарушителя. Не се установява неизпълнение на
задължението по чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП от водача на ППС, т.е. не се
установява съставомерно деяние. Цитираният
по-горе свидетел сочи, че ППС е било с
чисти табели с регистрационни номера при потеглянето му от гр. Перник и
замърсяването е настъпило вследствие на лошите пътни условия по време на
пътуването. Показанията на актосъставителя не опровергават верността на изложеното,
тъй като последният депозира данни за сух пътен участък на мястото на проверката, респ. не отрича, че в други участъци по маршрута е
имало заснежаване и заледяване и че е възможно това да е причинило замърсяване
на табелата на автобуса. В изложения
смисъл е и защитната теза на нарушителя, която същият е поддържал ясно и
последователно при съставяне на АУАН и във въззивната жалба и която е доказана
от метеорологичната справка. От събраните
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не се
установява неизпълнение на задължението от водача на ППС да поддържа табелите
на същото чисти. Както се посочи, замърсяването е настъпило по време на
движение в резултат на зимните пътни условия. В противоречие с правната и житейска логика би
било да се вменява като задължение на
водачите на автомобили да следят непрекъснато по време на движението за
чистотата на регистрационните табели. Надлежното изпълнение на визираното задължение
предполага проверка преди началото на
пътуването, каквато в случая е била извършена, видно от показанията на свид. В.. Идентичните изводи в оспореното решение, с които съдът е
мотивирал незаконосъобразността на издаденото НП и неговата отмяна, настоящата
инстанция счита за обосновани и правилни.
Следва решение за оставяне в сила на
въззивния съдебен акт.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2, предл.1 от АПК
във вр. с чл.63 от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 269 от 31.07.2019г. на
Районен съд – Кюстендил,
постановено по НАХД № 74/2019г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове:
1. 2.