Р Е Ш Е Н И Е
№ 710 14.05.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на двадесет и девети април две
хиляди и двадесет и първа година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. МАРИНА
НИКОЛОВА
при
секретаря И.Л.с участието на прокурора Х.К.
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно
административен характер дело № 842 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директор на ОДМВР – Бургас чрез
юрисконсулт В. срещу решение № 260073 от 01.02.2021г., постановено по НАХД
№ 5089/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно
постановление № 251а-757/27.10.2020г., издадено от директора на ОДМВР –
Бургас, с което на Д.И.Г. за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1
от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020г. /Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1
от Закона за здравето на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и
потвърждаване на наказателното постановление. Изразява се несъгласие с извода
на въззивната инстанция, че случаят е маловажен. Посочва, че нарушението е
формално и за съставомерността му не е необходимо да са настъпили вредни
последици, поради което чл.28 от ЗАНН е неприложим. Не се сочат нови
доказателства.
В съдебно
заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът
по касация – Д.Г. не се явява и не се представлява в касационното
производство.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на
оспорването. Не сочи доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил наказателно
постановление № 251а-757/27.10.2020 г., издадено от директора на ОДМВР –
Бургас, с което на Д.Г. за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.
на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. /Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал. 4, пред.2, вр.
с ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300 лева.
За да постанови решението, въз основа на
доказателствата по делото, съдът е приел за установена описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка. Преценил е, че в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Направил е извод, че въпреки това по отношение на деянието
е приложим института на маловажния случай по чл.28 ЗАНН, като е извършил
препратка към разпоредбата на чл. 93, т.9 НК, приложим субсидиарно, като в
конкретния случай, предвид мястото времето и обстоятелствата, при които
нарушението е било допуснато от формална страна, същото не е представлявало опасност
за обществото или отделни негови членове, т.е. деянието не е обществено опасно,
а жалбоподателят е признал вината си, като липсват сведения за други по-ранни
негови противоправни прояви. Като е взел предвид тези обстоятелства
първоинстанционният съд е приел случаят за маловажен и е отменил наказателното
постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Административнонаказателната отговорност на Д.Г. е ангажирана за това, че
на 29.04.2020 г. около 00,45 часа, гр.Бургас, на открито обществено място до
бл.58 в ж.к. „Славейков“ е бил без поставена защитна маска за лице. В
присъствие на нарушителя бил съставен АУАН. Впоследствие било издадено
процесното наказателно постановление.
Според настоящия съдебен състав възраженията на касатора са неоснователни и
не променят крайният извод на първоинстанционния съд.
Изводът на първоинстанционният съд за приложение на чл.28 от ЗАНН е
правилен. Касационният състав намира, че макар от обективна и субективна
страна да е осъществен състава на административното нарушение, обществената опасност
в конкретната хипотеза е сведена до минимум, блиъук до нейната липса. Законодателят
не е дефинирал понятието „маловажен случай“ в ЗАНН, поради което приложимите
критерии при определяне на дадено административно нарушение като „маловажен
случай“ следва да се изведат от чл.93, т.9 от НК, с оглед препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Съдът не приема
възражението на касационния жалбоподател, че чл.28 от ЗАНН е неприложим по
отношение на формалните нарушения. Както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд разпоредбата на чл.93, т.9 от НК предвижда, че
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В този смисъл следва да
се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици,
характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, както
и смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно реализирания механизъм,
характеризиращите предмета на нарушението особености, липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за
извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението, както и
фактическите данни по отношение на нарушителя, поради което института на
„маловажен случай“ е приложим за всички видове нарушения-формални и
резултатни. Т.е. преценката за
маловажен случай следва да включва не само съобразяване на липсата или
незначителността на вредните последици“, но и на всички други смекчаващи
обстоятелства“. След съобразяване на всички посочени по-горе обстоятелства може да се
направи извод за съответната степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че формално жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение, за което е бил наказан. Безспорно обаче е
установено, че деянието е извършено докато в близост не е имало други лица, в
тъмната част от денонощието, когато вероятността такива да бъдат срещнати е
най-малка, поради което непоставената маска не е застрашила и съответно
увредила други членове на обществото, преценяна комплексно с липсата на други
нарушения, включително и от този вид. Целта на ограниченията и задължението за
поставяне на маска е да се намали риска от разпространение на инфекция. Липсата
на странични хора в непосредствена близост води до извода, че нарушението не
поставя в опасност живота и здравето на други хора. Тези обстоятелства налагат извода,
че макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, същото е с изключително ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Не е
породило никакви вредни последици, поради което правилно е заключено от страна
на въззивния съд, че е налице хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
Правилни са изводите на районния съд
относно нарушението и приложението на чл.28 от ЗАНН, като на
основание чл.221, ал.2 от АПК, касационният състав препраща към тях.
С оглед изложеното, касационният състав
приема, че правилно районният съд е намерил обжалваното наказателно постановление
за незаконосъобразно и го е отменил. По тези
съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което същото
следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260073 от 01.02.2021г., постановено по НАХД № 5089/2020 по
описа на Районен съд – Бургас .
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.