№ 65
гр. София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100515270 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 5887 от 16.11.2021 г. по описа на частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) М.К., подадена от длъжника ”З.А.Д. (ЗАД) ОЗК – З.”АД,
представлявано от пълномощника – адвокат Свилен Стоянов, срещу отказ на ЧСИ М.К. да
намали разноските за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по
изпълнително дело № *******, обективиран в Съобщение, изх. № 8927 от 03.11.2021 г.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е неправилен, тъй като приетият за
събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар е прекомерен. Излага доводи, че от
пълномощника на взискателя не били извършени действия, които да налагат допълнително
присъединяване на сумата от 250.00 лева по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.та за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана по-нататък за краткост
Наредба № 1 от 09.07.2004 г.). Сочи, че неправилно била изчислена и пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като за база при определянето й се вземал единствено
интереса по издадения изпълнителен лист и не следвало да включва всички останали такси
и разноски по изпълнението, включително и приетия за събиране адвокатски хонорар.
Заявява и аргументи, че преди завеждане на изпълнителното производство е платил по
банков път част от дълга - до размера на сумата от 1 068.00 лева, за което били представени
и доказателства. Предвид което тази сума не подлежала на принудително събиране и за нея
не следвало да се дължи нито адвокатски хонорар, нито такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
1
Искането е да се отмени обжалвания отказ и да се намалят разноските за адвокатски хонорар
и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане на разноски за
настоящото производство.
Взискателят В. В. О., чрез пълномощник – адвокат В.И., е взел становище по
жалбата, с което е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените в нея
оплаквания за неправилност на действията на ЧСИ. Не претендира присъждане на разноски.
ЧСИ М.К. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3
ГПК, в които излага становище, че жалбата е неоснователна.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в двуседмичния преклузивен срок по чл. 436, ал.
1 ГПК, от надлежна страна – длъжникът по изпълнението, и е насочена срещу подлежащо
на обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Изпълнителното дело № ******* по описа на ЧСИ М.К. е образувано на 07.10.2021 г.
по молба на взискателя В.В.О., чрез пълномощник – адвокат В.И., въз основа на
изпълнителен лист от 05.10.2021 г., издаден от СГС по гр. дело № 10715/2019 г. по описа на
съда, срещу длъжника ”ЗАД ОЗК – З.”АД за сумите от 1 356.00 лева – адвокатско
възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) и за
сумата от 1 068.00 лева – адвокатски хонорар, присъден също на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. Общо материалният интерес по изпълнителния лист възлиза на сумата от 2
424.00 лева и представлява вземане за разноски.
В молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен способ на
принудително изпълнение, като липсва и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. В сезиращата ЧСИ
молба не е обективирано искане за събиране на адвокатско възнаграждение. Такова е
вписано като договорено и платено в размер на 200.00 лева по договор за правна защита и
съдействие, представен заедно с молбата – л. 3 от изпратеното на СГС копие на
изпълнителното дело. Представянето на този договор за правна защита и съдействие не се
приравнява на мълчаливо заявено искане за приемане на тези разноски и не оправомощава
ЧСИ К. да се произнася по същото с нарочен акт. Независимо от липсата на изрично заявена
претенция за принудително събиране и на разноски за адвокатско възнаграждение, ЧСИ К. с
Постановление за разноски, изх. № 8261 от 07.10.2021 г., е приел за събиране, на основание
чл. 78 ГПК, вр. с чл. 79 ГПК, разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 200.00
лева; такси по ТТРЗЧСИ в размер на 323.90 лева, от които - по т. 1 – 24.00 лева, с ДДС, и по
т. 5 ТТРЗЧСИ – 24.00 лева, с ДДС. За остатъка от 275.90 лева ЧСИ е посочил, че съставлява
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, изчислена спрямо размера на дълга от 2 624.00
лева. Видно е, че сумата от 200.00 лева за адвокатско възнаграждение не само, че е
недопустимо приета за събиране, без да има нарочно искане за това, но е включена и в
размера на дълга, послужил като база за изчисление на пропорционалната такса.
2
Поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) е връчена на длъжника на 07.10.2021 г.,
съгласно разписката на гърба й, удостоверяваща посоченото обстоятелство (л. 5 от изп.
дело). Със заявление (намиращо се на л. 38 от изп. дело), длъжникът е сочил, че едната от
присъдените за разноски суми – тази в размер на 1 068.00 лева, е заплатена доброволно на
10.08.2021 г. – преди датата на образуване на изпълнителното дело и преди датата на
издаване на изпълнителния лист от 05.10.2021 г. Представено е било и платежно нареждане
(л. 34 от изп. дело). От дружеството е изпратен и нарочен е-мейл на електронния адрес на
кантората на ЧСИ М.К., съдържащ изявления досежно частичното погасяване на вземането
в посочения по – горе размер и искане в заявлението да се редуцира размерът на дълга по
изпълнителното дело. ЧСИ не се е произнесъл по така наведеното от длъжника твърдение за
наличие на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка, с последващо
възражение, вх. № 5633 от 01.11.2021 г., длъжникът е направил изрично искане за частично
прекратяване на изпълнителното дело за сумата от 1 068.00 лева, позовавайки се на
недължимостта й, както и на следващата се от това частична недължимост на начислените
такси и разноски по изпълнението. По това възражение ЧСИ М.К. се е произнесъл на
08.11.2021 г., оставяйки го без уважение. Взискателят в писмено становище (л. 50 от изп.
дело), е твърдял, че банковата сметка по която била преведена на 10.08.2021 г. сумата от 1
068.00 лева е била закрита 2 месеца по – рано и кредиторът В.О. не е получил реално
погасяване, чрез плащане, на това му вземане. Няма данни към момента на постановяване на
настоящия съдебен акт отказът на ЧСИ К. да прекрати частично изпълнителното дело, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, да е бил обжалван. От друга страна, законът, в цитираната
разпоредба визира хипотеза, при която плащането преди образуване на изпълнителното
дело, е удостоверено в писмо от банка. Жалбоподателят е представил платежно нареждане,
което очевидно не е изискуемия от закона документ, установяващ предпоставката по чл.
433, ал. 1, т. 1 ГПК, който документ не установява и завършеност на фактическия състав на
безкасовото плащане по смисъла на чл. 305 ТЗ, поради което и предвид доводите в жалбата
настоящият състав на съда с оглед и на дължимата преценка за размера на таксите и
разноските по изпълнението приема, че сумата по изпълнителния лист от 2 424.00 лева е
тази, която е подлежала на принудително изпълнение – до установяване чрез надлежни
писмени доказателства на противното. Последното не може да се установи в настоящото
производство.
С молба от 25.10.2021 г., вх. № 5531 по описа на ЧСИ К., взискателят за пръв път в
производството е заявил искане да бъдат събрани разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 250.00 лева, които са договорени и заплатени от взискателя на адвокат В.И.,
съгласно договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 076167 от 25.10.2021 г. ЧСИ К.
с Постановление, изх. № 8728 от 25.10.2021 г. приел за събиране, на основание чл. 78 ГПК,
вр. с чл. 79 ГПК, разноски в изпълнителното производство в размер на още 250.00 лева –
адвокатско възнаграждение, както и такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 24.00 лева, с
ДДС, и по т. 9 ТТРЗЧСИ в размер на 18.00 лева. В посочения акт съдебният изпълнител е
сочил, че за изпълнение на паричното вземане от 250.00 лева (за адвокатския хонорар) се
дължи пропорционална такса в размер на 26.09 лева. Тази такса също е незаконосъобразно
3
начислена, като съображенията за този си извод съдът ще изложи по – нататък в настоящия
акт.
До дружеството - длъжник е изпратена втора покана за доброволно изпълнение, изх.
№ 8729 от 25.10.2021 г., в която е било посочено, че задължението по изпълнителното дело
възлиза на сума в общ размер на 3 287.90 лева, от които: 2 424.00 лева присъдени
разноски по изпълнителния лист; 450.00 лева – адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело и 413.90 лева – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 08.11.2021 г. С
ПДИ е било съобщено на длъжника, че е присъдено допълнително възнаграждение за
адвокатска защита на взискателя от 250.00 лева.
Длъжникът е депозирал възражение, вх. № 5631 от 01.11.2021 г., с което е заявил, че
приетият за събиране допълнителен адвокатски хонорар е недължим, а при условията на
евентуалност – прекомерен, и следвало да се редуцира до минималния такъв - до размера на
сумата от 200.00 лева за образуване на изпълнителното дело. Оспорил е и размера на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Възражението е оставено без уважение, без да е налице нарочен и мотивиран акт на
съдебния изпълнител, като на длъжника единствено със съобщение, изх. № 8927 от
03.11.2021 г. (л. 52 от изп. дело) – обжалваният в настоящото производство акт на съдебния
изпълнител, е съобщено, че е отхвърлено възражението срещу допълнително приетото за
събиране адвокатско възнаграждение. Тук е мястото да се посочи, че ЧСИ не се е
произнесъл по всички оплаквания на жалбоподателя, като е отхвърлил единствено искането
да се редуцира допълнителния адвокатски хонорар от 250.00 лева, без да разгледа доводите
относно размера на адвокатския хонорар в неговата цялост, нито доводите относно размера
на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, срещу които жалбоподателят - длъжник също
е възразил. Това обстоятелство не изключва правомощията на съда да разгледа и да се
произнесе и по тези оплаквания на жалбоподателя, заявени и с жалбата му, в който смисъл
са постановките на Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на
ОСГТК на ВКС.
С подадена молба от 25.10.2021 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника, открити при Общинска банка. Въз основа на наложения
запор сумата от 3 287.90 лева е постъпила по специалната банкова сметка на ЧСИ К. на
02.11.2021 г. По това обстоятелство не се спори и същото се установи от писмени
доказателства на л. 54 и л. 55 от процесното изпълнително дело.
При тази фактическа установеност и съобразно посочения релевантен доказателствен
материал се налага изводът, че единствените усилия на представляващия взискателя
адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело. Както е
установено и по – горе, в нарушение на изискването на чл. 426 ГПК в тази молба дори не е
посочен способ за принудително изпълнение. Независимо от това и за пълнота следва да се
посочи, че дори и да беше спазено това изискване, посочването на способ за принудително
изпълнение не представлява отделно действие по защита, включително и чрез подаването на
молбата от 25.10.2021 г. за налагане на запор върху банковите сметки на дружеството -
4
длъжник при Общинска банка.
Ето защо съдът приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по
защита и съдействие, респ. не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Приетият за събиране по
изпълнителното дело адвокатски хонорар (в неговата цялост от 450.00 лева) следва да
бъде намален до минимума определен с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. - в
размер на 200.00 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело.
Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да
го заплати при свобода на договарянето. Възнаграждението се присъжда без ДДС,
доколкото в договора за правна защита и съдействие от 25.10.2021 г. не е извършено
отразяване дали сумата от 250.00 лева е с ДДС или не, предвид което за съда не възниква
задължение да извършва проверка в публичния регистър относно наличие на регистрация
на адвоката по ЗДДС.
Неправилно е определен и размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Пропорционалната такса се изчислява само върху размера на присъденото вземане по
изпълнителния лист без да включва такси и разноски по самото принудително
изпълнение, включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение. В
процесния случай сумите по изпълнителния лист са в общ размер на 2 424.00 лева.
Съгласно т. 26, б.“в“ от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 1 000.00 до 10 000.00 лева -
размерът на пропорционалната такса е 100.00 лева + 8 на сто за горницата над 1 000.00 лева.
Съобразно сочената разпоредба размерът на пропорционалната такса, изчислен по реда на т.
26, б.“в“ от ТТРЗЧСИ, възлиза на сумата от 213.92 лева, върху която следва да се начисли
20% ДДС (42.78 лева) и като краен размер дължимата пропорционална такса по
изпълнителното дело възлиза на сумата от 256.70 лева, с ДДС.
По изложените съображения обжалваният отказ на ЧСИ М.К., обективиран в
Съобщение, изх. № 8927 от 03.11.2021 г., следва да бъде отменено, а процесните такси и
разноски по изпълнителното дело (адвокатско възнаграждение в полза на взискателя и
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ) – да се намалят до посочените суми.
По разноските за настоящото производство.
Искането на жалбоподателя ”ЗАД ОЗК – З.”АД за присъждане на разноски за
настоящото производство е неоснователно, независимо от изхода на делото по жалбата.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено Решението,
спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая, производството е
по повод жалба срещу действия на ЧСИ, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал
повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло отказ на ЧСИ М.К., рег. № 788 при КЧСИ, с район на действие
СГС, да намали разноските за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по
изпълнително дело № *******, обективиран в Съобщение, изх. № 8927 от 03.11.2021 г.,
като вместо това ПОСТАНОВИ:
НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение и таксите по изпълнително дело №
******* по описа на ЧСИ М.К., както следва: адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя В.В.О. – до размера на сумата 200.00 лева, и пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ - до размера на сумата 256.70 лева, с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя ”ЗАД ОЗК – З.”АД, ЕИК
*******, за присъждане на разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6