Р E Ш Е Н И
Е
№
10.06.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети май две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 4347
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК.
Ищецът
„Профи Кредит България” ЕООД твърди, че се е снабдил срещу ответниците С.З.С. и
В.Й.Р. със заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1701/2018 г. по описа на РС – Стара
Загора за сумата в размер на 2707,18 лв. - неизплатена главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 21.07.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 05.04.2018 г. до изплащането й, като в изпълнение на
указания на заповедния съд предявявал настоящия иск за установяване на
вземането му.
Твърди
следните обстоятелства, от които произтича вземането му:
На
20.07.2016 г. ищецът „Профи Кредит България” ЕООД сключил с ответниците С.З.С.
и В.Й.Р., договор за потребителски кредит № **********, като длъжници.
Договор №
********** бил сключен при следните параметри:
- Сума на кредита: 1400 лв.;
- Срок на кредита: 30 месеца;
- Размер на вноската: 75,46 лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР):
49.89%;
- Годишен лихвен процент: 41.17%;
- Лихвен процент на ден: 0.11%;
- Общо задължение по кредита; 2263,80 лв.
Параметрите
по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги били, както следва:
- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги: 1149,30 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 38.31 лв.
По молба на
клиента от 13.07.2016 г. било извършено рефинансиране съгласно точка V от
договор № ********** за сумата от 1 100,00 лв. към Би енд Джи кредит ООД.
„ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като
на 21.07.2016 г. превело парична сума в размер на 300,00 лв. по посочена от
длъжника С.З.С. банкова сметка (***: 21.07.2016 г.).
Длъжниците С.З.С.
и В.Й.Р. поели задължение по договор за потребителски кредит № **********, като
го сключили за срок от 30 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер
на 113,77 лв. и падежна дата всяко 25-то число на месеца.
Предвид
факта, че длъжниците не изпълнявали точно поетите с договора задължения и
направили шест погасителни вноски, и едно частично плащане в размер на 23,30
лв., след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в
т.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „…
в случай, че КЛ/СД просрочи една месечна
вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост без да е
необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други,
на 06.12.2016 г. договорът бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост. На 07.12.2016 г.
на ответниците били изпратени уведомителни писма от страна на дружеството, с
което били уведомени, че договорът е прекратен и че е обявена неговата
предсрочна изискуемост.
Към
настоящия момент размерът на погасеното задължение по договор за потребителски
кредит № ********** бил в общ размер на 717 лв.
Неизплатената
част от номинала по договора била в размер на 2707,18 лв. /две хиляди
седемстотин и седем лева и 0,18 стотинки/.
Искането на
ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
срещу длъжниците С.З.С. и В.Й.Р. в размер на 2707,18 лв. /две хиляди
седемстотин и седем лева и 18 стотинки/, представляващо неизплатено задължение
по договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението. Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответника С.З.С.
- адв. М.М. е подала писмен отговор на исковата молба, с който взема становище,
че предявеният от ищеца иск е допустим, но неоснователен и недоказан, поради
следните съображения:
От
представените доказателства по ч.гр.д. № 1701/2018г. по описа на Районен съд Стара
Загора и по гр.д. № 4347/2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора се
установявало, че ответникът С.С. не е бил уведомен за обявената предсрочна
изискуемост на задължението преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, което важало и за небанкови финансови институции, които предоставят по
занятие кредити, предсрочната изискуемост представлявала изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпвала с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполагало изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост имала действие от момента на
получаване от длъжника /кредитополучателя/на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент не били настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Следвало да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК/, а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на
депозиране на заявлението в съда, а това подлежало на доказване в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК. Началният момент на изискуемостта
на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за
настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не
настъпвал автоматично, а било необходимо преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита /в т. см. Решение №
123/09.11.2015 по т.дело № 2561/2014 на ВКС, II т.о./.
От
доказателствата по делото не можело да се заключи, че изявлението на ищеца за
настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до С.С. преди подаване на
заявлението. Представено било по делото уведомително писмо, с дата от
07.12.2016 г.от „Профи Кредит България” ЕООД, но липсвали доказателства, същото
да е било изпратено до С.С., така и същото да е получено от него.
Уведомяването
на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение имало за последица
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в
договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не можело да
бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл.235, ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, нито можело да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлявало ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение. По този въпрос била налице константна съдебна практика,
обективирана в Решение № 114/07.09.2016 г. по т.дело № 362/2015 г. на ВКС,П
т.о., Решение № 77/10.05.2016 г. по т.дело № 3247/2014 на ВКС, ТК, II т.о. и
др.
Ето защо
счита, че се липсвали доказателства за настъпила предсрочна изискуемост в който
и да е момент преди постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в съда.
Моли
предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответницата В.Й.Р.
- адв. В.К. е подала писмен отговор на исковата молба, с който прави възражение
за наличие на уговорена между страните арбитражна клауза. Твърди, че в т.14 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит страните били постигнали съгласие всички спорове,
произтичащи от или във връзка с ДПК, включително споровете, породени или
отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или
прекратяване, да бъдат отнасяни за разрешаване до някой от изчерпателно
изброените в договора арбитражни съдилища в Р. България.
С настоящия
отговор прави отвод за наличността на договор за отнасяне на спора пред
арбитражен съд. Счита, че постигнатата от страните арбитражна клауза
възпрепятства надлежното упражняване на правото на иск пред настоящия съд и
моли делото да бъде прекратено и да бъде отнесено пред арбитражен съд.
В съдебно
заседание ищцовото дружество „Профи Кредит България” ЕООД редовно призовано, не
изпраща представител. С депозирана молба по делото заявява, че поддържа
предявения иск.
В съдебно
заседание особеният представител на ответника С.С. оспорва иска по изложените в
отговора съображения за липса на уведомление за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита.
В съдебно
заседание особеният представител на ответника В.Р. оспорва иска, като се
позовава на нищожност на клаузи от договора.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 1701/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу С.З.С. и В.Й.Р. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 2707,18 лева -
главница по договор за потребителски
кредит № ********** / 21.07.2016г. и законна лихва върху главницата от 05.04.2018
г. до изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното
производство: 54,14 лева – ДТ и 75 лева
– юрисконсултско възнаграждение. Тъй като длъжниците не са били открити на
известните им адреси, съобщенията до тях са били приложени по делото, на
основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящия иск за установяване на главницата по горепосочения договор за
потребителски кредит, предмет на заповедта.
От договор за потребителски кредит № **********
/ 20.07.2016г., сключен между между „Профи
Кредит България“ ЕООД, като кредитор и С.З.С., като кредитополучател и В.Й.Р.,
като солидарен длъжник и от 2 броя преводни нареждания от 21.07.2016 г.
(л.48-49 от делото), се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило
на С.З.С. заемна сума в размер на 1400 лева, при годишен процент на разходите
49,89%, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0.11%, като общо
задължение, включващо главница и договорна лихва, е посочена сумата от 2263,80
лв. Заемателят се е задължил да върне заема на 30 месечни погасителни вноски,
всяка от които от по 75,46 лева. В договора е посочено още, че по избран и закупен
пакет от допълнителни услуги С.З.С. дължи и възнаграждение в размер на 1149,30 лева, като размерът на вноската възлиза на 38,31
лева или общо дължимата месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги е 113,77 лева. Представено е сключеното
между страните споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 20.07.2016г. с уговорени следните услуги:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна
на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Представени са Общите условия на дружеството и погасителния
план към договора (л.35-37 от делото).
По
делото е представено и извлечение по сметка по договор за потребителски кредит № **********
/ 30.09.2015г. (л. 44-45 от делото), съгласно което изплатената от ответника
сума възлиза общо на 717 лева, като последното извършено плащане е било на
25.02.2017 г.
По
делото са представени уведомления, изхождащи от ищеца до С.З.С. и В.Й.Р. за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем (л. 46-47 от делото), без да са представени доказателства за връчване
на тези уведомления преди завеждане на настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9,ал. 4 ЗПК.
Представеният
по делото договор за паричен кредит, подписан и неоспорен от ответниците,
установява възникналото заемно правоотношение между страните по делото, а получаването
на отпуснатата в заем сума от 1400 лева се доказва от представените по делото
преводни нареждания (л. 48 -49 от делото). Ищецът признава факта, че ответникът
е заплатил по договора за кредит сумата общо в размер на 717 лева. Не е спорно, че крайният срок на
договора е настъпил на 25.01.2019г.
В настоящото производство ищецът претендира
установяване на сума само за главница по договора, а именно на сумата от
2707,18 лева, видно от исковата молба, от заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и от съдържанието на издадената заповед за изпълнение
№ 965/12.04.2018г. по ч.гр.д. 1701/2018г. по описа на РС – Стара Загора.
Производството по чл. 422 ГПК се явява
продължение на заповедното производство и съвпада по предмет. Затова съдът приема, че е сезиран само с иск за
установяване на главницата по горепосочения договор за кредит.
Съдът намира, че със заплатената от ответника сума
от 717 лева са погасени общо девет на брой погасителни вноски, всяка от които в
размер на 75,46 лева, включваща главница и договорна лихва (75,46
лева*9броя=679,14 лева) и частично в размер на 37,86 лева договорната лихва от
следващата по ред десета вноска. Следователно извършвайки необходимите
математически изчисления, изхождайки от погасителния план (н ал. 44 от делото),
установяващ всяка погасителна вноска какво вземане включва и в какъв размер, съдът
приема, че ответникът е погасил 643,43 лева от главницата, като останалата неплатена
главница възлиза на 1116,41лева.
Съдът не възприема довода на ищеца, че с платената
от ответника сума от 717 лева са погасени главница, договорна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги, поради което следвало да се приеме, че
са погасени само 6 вноски по кредита и частично седмата, тъй като съдът счита,
че уговорките за заплащане на допълнителни услуги са нищожни, по следните
съображения:
Възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.). Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл.10а, ал.2 ЗПК. В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК
в споразумението за допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за
няколко различни услуги. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 1149,30лева, почти
колкото е и главницата, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Следователно на основание чл.
19, ал. 5 ЗПК и чл.21, ал. 3ПК тези клаузи са нищожни.
Ето защо, съдът приема, че с извършените от ответника
плащания са погасени само главница и договорна лихва, а не и възнаграждението
за закупен пакет за допълнителни услуги.
Неоснователни са възраженията на особения
представител на ответницата В.Р., че тъй като предсрочната изискуемост на
кредита не е била обявена на ответниците преди подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда, това имало за последица неоснователност на предявения иск.
Както бе посочено по - горе, в случая в хода на процеса е настъпил крайният
падеж на вземанията по процесния договор – 25.01.2019г., което обстоятелство
следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този
смисъл е ТР 8 от 02.04.2019г. по тълк. дело 8/2017г. на ОСГТК.
Предвид гореизложеното, следва, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сумата от 1116,41
лева – неплатена главница по договор за
потребителски кредит № ********** / 20.07.2016г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.04.2018г., като искът над
този размер до пълния претендиран от 2707,18 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Ищецът е направил следните разноски в исковото
производство: 54,14 лева за ДТ, 600 лева – възнаграждения за особените
представители на ответниците (по 300 лева за всеки), като на основание чл. 25,
ал.1 от НЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на представителя му в
размер на 100 лева С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските в исковото
производство в размер на 311 лева, съразмерно с уважената част от иска. С оглед
приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца и направените разноски по заповедното производство
в размер на 53,26 лева, съразмерно с уважената част от иска. Ответниците не са
представили доказателства за заплащане на разноски, поради което такива не им
се присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.З.С., ЕГН **********,***
и на В.Й.Р., ЕГН **********,***, че дължат солидарно на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, сумата от
1116,41 лева – неплатена главница по
договор за потребителски кредит № ********** / 20.07.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
05.04.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед
№965/12.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1701/2018г. по описа ***
Районен съд - Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница над този размер до
пълния претендиран размер от 2707,18
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.З.С., ЕГН **********,***
и В.Й.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да ЗАПЛАТЯТ на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, сумата от 311 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 53,26 лева - разноски по
ч.гр.д. № 1701 / 2018 г. по описа на PC – Стара Загора, съразмерно с
уважената част от иска.
Сумите могат да бъдат заплатени по посочената в заповедното
производство банкова сметка на „Профи Кредит България“ ЕООД, а именно: IBAN: *** „Юробанк и Еф Джи България“ АД.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: