№ 117
гр. Козлодуй, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Борислав М. Методиев
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело №
20211440101121 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“С. А., рег.№*********, с адрес на управление във
Франция, гр.Париж, бул.“Осман“№1, представлявано от Лоран Давид –
Изпълнителен Директор чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон
България, ЕИК:*********, вписан в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.“Младост 4“,
Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров –
Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. Анг. М., против ответника А. КР.
ОГН., с ЕГН: **********, с адрес в с. Гложене, общ. Козлодуй, област Враца,
....., с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника О., че
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С. А., рег. №*********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК:*********
сумата 1299.03 лева, представляваща главница дължима по договор за кредит;
възнаградителна лихва в размер на 104.13 лева за периода от 05.01.2020г. до
05.11.2018г. ; мораторна лихва в размер на 63.77 лева за периода от
05.02.2020г. до 16.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 01.10.2020г. до окончателното изплащане и
направените в заповедното производство разноски, от които 29.34 лева
платена държавна тА. и 50.00 лева платено юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-17234131 от
18.08.2019г..
Сочи се, че договорът е сключен за закупуване на стоки и услуги на
1
изплащане за срок от 15 месеца, от сключването на договора до 05.11.2020г..
Релевира се, че след сключването на договора, сумата за закупуване на
стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор,
като така извършеното плащане представлява изпълнение на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя по кредита сумата,
съставляваща плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на
кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения
търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за последния
да заплати на кредитора 15 – месечните погасителни вноски, всяка в размер
на 127,56 лева.
Излагат се доводи, че месечните погасителни вноски, съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка /възнаградителна
лихва/, съставляваща печалба на кредитора, която се формира съобразно
приложимите по договора годишен лихвен процент и годишен процент на
разходите.
Твърди се, че на основание чл.3 от договора при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка погасителна вноска.
Сочи се, че тъй като ответницата А. КР. ОГН., като длъжник по
договора за кредит, е преустановила плащанията по кредита на 05.01.2020г.,
към която дата са били заплатени 4 броя погасителни вноски, то на основание
чл.3 от договора, вземането на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А.“, клон България е станало изискуемо в пълен размер на 05.02.2020г..
Релевира се, че на ответницата е изпратено уведомление за настъпилата
изискуемост на 21.05.2020г..
Тъй като ответникът не е платил доброволно задълженията по
кредитната карта, ищецът подал срещу него заявление по чл.410 от ГПК за
процесните суми, като било образувано ч. гр. дело №841/2020г. по описа на
РС-Козлодуй. Съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение, за
сумата от 1299,03 лева - представляваща главница; 104.13 лева -
възнаградителна лихва по кредита за периода от 05.01.2020г. до 05.11.2020г.;
63.77 лева – мораторна лихва за периода от 05.02.2020г. до 16.09.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда, която била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК. Поради това на ищцовото дружество е указано по реда на чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК да предяви положителния устонвителен иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение.
Сочи, че след сливане между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“
ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж е негов универсален
правоприемник и осъществява дейността си на територията на Република
България чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България“. Иска
се постановяване на решение, с което да бъде признато, че ответницата дължи
сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
2
дело №841 от 2020г. по описа на РС-Козлодуй.
Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство.
В условията на евентуалност, в случай, че предявеният установителен
иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е предявен осъдителен иск, по отношение на който да бъде
прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от исковата молба на
ответната страна.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. И.Л. от АК-
Враца, в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, с който оспорил
исковете по основение и размер като неоснователни. Твърди се, че условията
по кредита са заробващи. Сочи се, че ищецът не представя доказателства за
получаване от ответника на покана за доброволно плащане.
В съдебно заседание, назначеният особеният представител на
ответницата моли съда, да признае за установено, че същата дължи на
ищцовото дружество сумата от 1299,03 лева, представляваща главница и да
приеме за установено, че сумите в предявените размери по исковете за
възнаградителна лихва и обезщетение за забава не се дължат, тъй като
длъжницата не е получила покана за доброволно изпълнение.
След преценка на събрания доказателствен материал и
процесуалното поведение на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч. гр. дело №841/2020г. на РС-Козлодуй, се
установява, че по депозирано от ищцовото дружество „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ с рег. №*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ЕАД клон България заявление против А. КР. ОГН., с
ЕГН: ********** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
следните суми: сумата от 1299,03 лева - представляваща главница; 104.13
лева - възнаградителна лихва по кредита за периода от 05.01.2020г. до
05.11.2020г.; 63.77 лева – мораторна лихва за периода от 05.02.2020г. до
16.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 05.10.2020г. до окончателното изплащане и
направените в заповедното производтво разноски, от които 29,34 лева платена
държавна тА. и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от
ГПК – чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви
установителния иск по чл.422 от ГПК.
От представените по делото превод на български език - извлечение
относно вписване в търговския и фирмен регистър към 13 март 2018г. на
Секретариат на Търговския съд в гр.Париж, Република Франция,
Нотификация за презгранично сливане и писмо до Агнеция по вписванията
гр.София от Търговски съд в Париж, както и след служебна справка в
3
търговския регистър се установява, че на 31.01.2018г. е осъществено
презгранично слуване на основаниие чл.13 от Директива 2005/56/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 26.10.2005г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, регистрирано във Франция акционерно дружество,
със седалище гр.Париж и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ЕАД –
българско еднолично акционерно дружество със седалище гр.София. От
01.02.2018г. по силата на настъпило универсално правоприемство „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ упражнява дейността си чрез регистрирания
в търговския регистър клон на чуждестранния търговец – „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България с ЕИК:*********, поради което
надлежна страна в производството е чуждестранният търговец, чрез клона си
в България.
От представения по делото Договор за потребителски кредит номер
CREX-17234131 от 18.08.2019г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ клон България, със седалище и адрес на управление гр.София и А.
КР. ОГН. се установява, че ищцовото дружество е отпуснало на ответника
кредит в размер на 1500 лева за закупуване на дървен материал, която сума е
следвало да се върне на 15 месечни вноски по 127,56 лева всяка, при ГПР в
размер на 33.80 % и ГЛП в размер на 29.47%.
Представено по делото е Извлечение по кредит CREX-17234131 от
18.08.2019г. към 21.09.2021г. от което се установява, че ответницата е три
вноски по кредита на обща стойност 510,24 лева.
По делото е приета „последна покана“, за която се твърди от ищеца, че
е изпратена на адреса на ответника, посочен в процесния договор, като
съгласно чл. 7 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати
от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. В
поканата се сочи, че поради просрочие в плащането на две или повече
месечни вноски, вземането е обявено за предсрочно изискуемо. По делото не
са представени доказателства поканата да е връчена на ответника.
Приета по делото е и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението
на която се установява, че във връзка със сключения Договор за
потребителски кредит номер CREX-17234131 от 18.08.2019г., ищецът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ЕАД е превел на ..... с. Гложене, общ.
Козлодуй сумата от 1500 лева, за закупен от ответницата А. КР. ОГН. дървен
материал.
По кредита са направени 3 /три/ плащания - на 04.09.2019г. в размер на
127,56 /сто двадесет и седем лева 56 ст./ лева; на 08.10.2019г. в размер на
127,56 /сто двадесет и седем лева 56 ст./ лева и на 05.03.2020г. в размер на
255,12 /двеста петдесет и пет лева 12 ст./ лева или общо са преведени и
погасени 510,24 лева /петстотин и десет лева и 24 ст./, от които главница в
размер на 302,22 лв. и лихва в размер на 208,02 лв.. Уточнено е, че към
главницата е прибавена сумата от 101,25 лв. /сто и един лева и 25 ст./,
представляваща застраховка, като общата дължима сума по кредита, ведно с
възнаградителната лихва е в размер на 1912,40 лева /хиляда деветстотин и
дванадесет лева и 40 ст./.
4
От заключението е видно, че след частичното погасяване на дълга към
датата на приключване на съдебното дирене по делото – 27.04.2022г.,
задължението по договора е както следва: 1299.03 лева – главница; 104.13
лева възнаградителна лихва за периода от 05.01.2020г. до 05.11.2020г.; 63.77
лева - законна лихва за забава за периода от 05.02.2020г. до 16.09.2020г..
Според вещото лице предсрочната изискуемост по договора за кредит е
настъпила на 06.02.2020г..
Уточнено е, че на адреса на ответника, даден при сключването на
договора е изпратено съобщение за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем на 21.05.2020г., което не е получено.
Съдът приема експертизата, като компетентно изготвена и
кореспондираща с останалите писмени доказателства по делото и кредитира
същата като компетентно изготвена и обективна.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.9 от
ЗПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр . чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С тези искове ищецът претендира правото си да получи от ответника
цитираните суми, поради което в тежест на ищцовото дружество е при
условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това
право.
Между страните е налице спор относно наличието на облигационно
правоотношение между тях, по силата на което ищецът като кредитор по
Договор за потребителски кредит CREX-17234131 от 18.08.2019 г., има право
да иска от ответника изпълнение на задълженията му по договора.
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на
облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и ответника по силата на валидно сключен Договор за потребителски
кредит CREX-17234131 от 18.08.2019 г.; 2. Реално предоставяне на заемната
сума в твърдeния размер от 1 500 лева; 3. Настъпване на падежа на
вземанията, обявяването на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването
затова длъжника; 4. Размерът на претенцията за главница и лихви; 5.
Настъпило универсално правоприемство между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С. А., рег. №*********, с адрес на управление във Франция,
гр.Париж и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България,
ЕИК:*********.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, като в конкретния случай при евентуално доказване твърденията
на ищеца носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си за
заплащане на претендираните суми по Договор за потребителски кредит
CREX-17234131 от 18.08.2019 г., както и че го е изпълнил точно.
След служебна справка в търговския регистър бе установено, че от
5
01.02.2018г. по силата на настъпило универсално правоприемство „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ упражнява дейността си чрез регистрирания
в търговския регистър клон на чуждестранния търговец – „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ЕАД клон България с ЕИК:*********, поради което
надлежна страна в производството е чуждестранният търговец, чрез клона си
в България. При извършена справка и в публичния регистър на БНБ се
установи, че ищцовото дружество е регистрирано като финансова институция
по реда на чл.3а от ЗКИ с регистрационен номер „BGU00413“. Съгласно чл.3,
ал.1, т.3 от ЗКИ, финансовите институции могат да извършват дейности по
отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства.
От гореизложеното може да се направи извод, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България с ЕИК:********* има качеството
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, а ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.
Поради това съдът, приема за установено по делото, че сключения
между страните Договор за потребителски кредит CREX-17234131 от
18.08.2019 г., представлява договор за потребителски кредит по смисъла на
чл.9, ал.1 от ЗПК, а именно договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит
CREX-17234131 от 18.08.2019 г. е, че между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и А. КР. ОГН. е възникнало облигационно правоотношение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от
страните и приета като компетентно изготвена и обективна се установява, че
ищцовото дружество е превело на ..... с. Гложене, общ. Козлодуй сумата от
1500 лева, за закупен от ответницата А. КР. ОГН. дървен материал.
Този факт се потвърждава и косвено от обстоятелството, че ответницата
е направила 3 /три/ плащания - на 04.09.2019г. в размер на 127,56 /сто
двадесет и седем лева 56 ст./ лева; на 08.10.2019г. в размер на 127,56 /сто
двадесет и седем лева 56 ст./ лева и на 05.03.2020г. в размер на 255,12 /двеста
петдесет и пет лева 12 ст./ лева, което поведение би било правно и житейски
нелогично в случай, че заемателят не е изпълнил задължението си за реално
предоставяне на договорената сума.
От 05.01.2020г. е преустановено плащането от ответника по кредита,
към която дата са били направени две плащания и до 21.05.2020г. /датата на
изпращане на поканата за доброволно изпълнение/ задължението на А. КР.
ОГН. е било, както следва: сумата в размер на 1299.03 лева – главница; 104.13
лева – договорна лихва за периода от 05.01.2020г. до 05.11.2020г. и 63.77 лева
– законна лихва за забава за периода от 05.02.2020г. до 16.09.2020г..
При определяне на задължението е отчетено и направено от ответника
плащане на 05.03.2020г. в размер на 255,12 лева.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
6
задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и
предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на
сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на
заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за
заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на
заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне.
Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване.
Съдът приема, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
по безспорен начин се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си
по процесния договор за кредит, в срок и съобразно условията на договора.
От своя страна и при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца,
ответницата А. КР. ОГН. не е изпълнила насрещното си задължение да върне
сумата.
Спорен между страните е въпросът дали вземането е изискуемо, и по-
точно – настъпила ли е предсрочната изискуемост на цялото вземане към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
дължи ли се претендираната сума.
Съгласно договоренто между страните в чл.3 от договора, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска.
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК обаче е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60,
ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Налага се извод, че за да е възникнало задължение на ответника за
връщане на заетата сума на ищеца, то кредитът е следвало да бъде обявен за
предсрочно изискуем, включващо във фактическия си състав уведомяването
7
на длъжника за обявената предсрочна изискуемост.
Съгласно чл. 7 от договора, всички изявления на кредитора се считат за
узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в
договора. В случая по делото е представена изготвена „последна покана“, в
която се сочи, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, адресирана до
ответника на посочения в договора адрес /л. 23/. Не са налице обаче
доказателства тази покана действително да е била изпратена на адреса на
ответника – не е представена обратна разписка, разписка от куриер и т. н. Ето
защо, съдът не може да приеме за доказан факта на връчване на ответника на
съобщението, с което е обявена настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като
същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното
производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за
изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за
изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на
препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения
размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на
препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3
ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване
на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение /в
този смисъл Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., ВКС, II т. о.,
Решение № 77/10.05.2016 г. по т. д. № 3247/2014 г., ВКС, II т. о. /.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът не доказа, че преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е уведомил
ответника О. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което
искът не може да бъде уважен на това основание.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №
8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
8
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. При вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да
се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за
кредит при условията, договорени между страните - кредитор и
кредитополучател, в т. ч. и сключените между тях анекси. Вземането
произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на
отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на
банката. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за
настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на
обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно
договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за
погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено
в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да
не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост
на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска
дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на
която е настъпил падежът, договорен от страните. Присъждането на вноските
с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на
основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Решението
на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене.
Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след
предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, както го
задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и искът следва да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо – датата на приключване на съдебното дирене.
Следователно в настоящия случай следва да се изследват
предпоставките за присъждане на падежиралите към датата на приключване
на устните състезания /към която дата се формира СПН/ вноски.
Видно от погасителния план, приложен към процесния договор,
последната 15-та погасителна вноска по договора за кредит е с падеж
05.11.2020 г., като към датата на провеждане на устните състезания по делото
(27.04.2022 г.) е бил настъпил падежът на същата и кредитът е станал
изискуем в цялост.
Както бе посочено по-горе, видно от заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза задължението на ответника по Договор за
потребителски кредит CREX-17234131 от 18.08.2019 г. е, както следва: сумата
9
в размер на 1299.03 лева – главница; 104.13 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 05.01.2020г. до 05.11.2020г. и 63.77
лева – законна лихва за забава за периода от 05.02.2020г. до 16.09.2020г..
Не се доказа по делото ответникът да е изпълнил задължението си и да е
заплатил на ищцовото дружество дължимите суми за главница и лихви по
договора, за които е издадена и Заповед №260043 от 05.10.2020 г. по ч.гр.д.
№841/2020 г. на Районен съд-Козлодуй.
В т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС са дадени задължителни указания, съдилищата да следят служебно за
приложението на императивен материален закон, установен в обществен
интерес, с цел защита на икономически по-слаби субекти, дори да не е
направено съответно възражение или оспорване.
Поради това, съдът извърши служебна проверка на сключения между
страните договор и констатира следното:
Настоящият съдебен състав намира, че са спазени изискванията на
разпоредбата на чл.22 ЗПК, поради което сключеният Договор за
потребителски кредит CREX-17234131 от 18.08.2019 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр.София и А. КР. ОГН. е действителен и валиден.
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК
писмена форма на хартиен носител, същият е ясен и разбираем, като е спазено
и изискването за използване на минимален размер на шрифта, а именно не по-
малък от 12. Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1- т.12 и т.20 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните,
срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер
на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав достигна до извода, че
ответникът А. КР. ОГН., с ЕГН: **********, с адрес в с. Гложене, общ.
Козлодуй, област Враца, ..... дължи на ищцовото дружество „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“ЕАД, клон България, ЕИК:********* сумата в
размер на 1299.03 лева – главница по Договор за потребителски кредит
CREX-17234131 от 18.08.2019 г.; сумата в размер на 104.13 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва по Договор за потребителски кредит CREX-17234131
от 18.08.2019 г. за периода от 05.01.2020г. до 05.11.2020г. и 63.77 лева –
законна лихва за забава по Договор за потребителски кредит CREX-17234131
от 18.08.2019 г. за периода от 05.02.2020г. до 16.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
01.10.2020г. до окончателното изплащане и направените в заповедното
производтво разноски, от които 29,34 лева платена държавна тА. и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед №260043
от 05.10.2020 г. по ч.гр.д.№841/2020 г. на Районен съд-Козлодуй.
Поради факта на уважаване на предявените установителни искове,
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове от ищеца не
следва да бъдат разглеждани.
10
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал.8 ГПК, ищецът има
право на разноски, съобразно уважената част от исковете.
Поради това, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 122,62
лева – заплатена държавна тА.; сумата от 100 лева за юрискосултско
възнаграждение; сумата от 332,68 лева – внесен депозит за назначаване на
особен представител и сумата от 150 лева – венесен депозит за изготвяне и
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, както и направените разноски
в заповедното производство, а именно 29,34 лева – заплатена държавна тА. и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. КР. ОГН., с ЕГН: **********, с
адрес в с. Гложене, общ. Козлодуй, област Враца, ..... дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“С. А., рег.№*********, с адрес на управление във
Франция, гр.Париж, бул.“Осман“№1, представлявано от Лоран Давид –
Изпълнителен Директор чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон
България, ЕИК:*********, вписан в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.“Младост 4“,
Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров –
Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. Анг. М., сумата от 1299.03 лева,
представляваща главница дължима по Договор за потребителски кредит
CREX-17234131 от 18.08.2019 г.; възнаградителна лихва в размер на 104.13
лева за периода от 05.01.2020г. до 05.11.2018г. ; законна лихва за забава в
размер на 63.77 лева за периода от 05.02.2020г. до 16.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
01.10.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед
№260043 от 05.10.2020 г. по ч.гр.д.№841/2020 г. на Районен съд-Козлодуй.
ОСЪЖДА А. КР. ОГН., с ЕГН: **********, с адрес в с. Гложене, общ.
Козлодуй, област Враца, ..... да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С. А., рег.№*********, с адрес на управление във Франция,
гр.Париж, бул.“Осман“№1, представлявано от Лоран Давид – Изпълнителен
Директор чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България,
ЕИК:*********, вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията,
със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк
София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров – Заместник управител,
чрез юрисконсулт Н. Анг. М., направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски - сумата 122,62 лева – заплатена държавна тА.;
сумата от 100 лева за юрискосултско възнаграждение; сумата от 332,68 лева
– внесен депозит за назначаване на особен представител и сумата от 150 лева
– венесен депозит за изготвяне и изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза и направените разноски в заповедното производство по ч. гр.д.
№841/2020 г. на Районен съд, а именно 29,34 лева – заплатена държавна тА. и
11
50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ОС-Враца.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
12