Решение по дело №5716/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 41
Дата: 9 януари 2023 г.
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20225330205716
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330205716 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0438-000217 от
11.08.2022 год. на Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, Трето Районно
управление – Пловдив, с което на Л. Г. Л., ЕГН: **********, са наложени
следните административни наказания: ГЛОБА в размер на 400 лв. и лишаване
от правото да управлява МПС за срок от 10 месеца, в нарушение
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП;
ГЛОБА в размер на 10 лв. в нарушение разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП и на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 точки.
Жалбоподателят Л. Л., по съображения, изложени в жалбата, моли съда
да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните праивла. Редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание, поддържа жалбата, оправдавайки се с незнание, че колата е с
прекратена регистрация.
Наказващият орган, Трето РУ при ОД на МВР Пловдив, редовно
уведомен, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До
съда от страната, през Началника на районното управление, е депозирана
писмена молба-становище, с която пледира за потвърждаване на обжалваното
1
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е неоснователна.
На 03.06.2022г. около 13:55ч. в гр. Пловдив, на бул. „Васил Априлов“
до № 129, посока север, жалбоподателят Л. Л. управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“, рег. № *********, собственост на С. А. Ф., ЕГН:
**********, бил спрян за рутинна проверка. В хода на същата било
установено, че процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй
като регистрацията му била служебно прекратена по смисъла на чл.143, ал.15
от ЗДвП на 30.05.2022г. Установено било, че жалбоподателят не носи и
контролния талон от свидетелството за управление на МПС.
За тези констатации на контролните органи срещу Л. бил съставен
АУАН GA № 684404/ 03.06.2022г. за извършени нарушения по чл. 140, ал.1,
пр. 1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието
на жалбоподателя, който го подписал с изричното отбелязване, че няма
възражения.
Обжалваното НП било издадено, въз основа на съставения АУАН и
Постановление за отказ да се образуване на досъдебно производство на
Районна прокуратура - Пловдив по прокурорска преписка № 6456/2022г. от
дата 14.07.2022г., с което е прекратено наказателното производство по ЗМ №
335/07.06.2022г. по описа на Трето РУ ОД на МВР -Пловдив, с оглед да се
реализира административнонаказателната отговорност на лицето.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по
преписката писмени доказателства. Отделно от това съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не
ангажира доказателства, с които да опровергае установеното.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати
съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да
опорочават производството и да накърняват правото на защита на наказаното
лице. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, с оглед
приложената по преписката оправомощителна заповед и в съответствие със
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По делото безспорно се установява извършените от Л. с така
определената правна квлаификация две нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Безспорно още се установява, че лек автомобил „Фолксваген Голф“,
рег. № *********, собственост на С. А. Ф., не е бил регистриран по реда на
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
2
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
доколкото регистрацията на същото е било прекратена към 30.05.2022 г.
По смисъла на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
В случая се установява и извършване нарушението от субективна
страна от Л.. Тук на първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 1
от ЗАНН - деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо. Ето защо, независимо,
дали водачът е собственик или не на МПС, то последният е длъжен да се
увери, че управлявайки автомобила, спазва изискванията съгласно ЗДвП. При
това положение неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не знаел
за служебно прекратената регистрация, доколкото КАТ нямат задължения за
уведомяване в тази хипотеза и доколкото Л., като водач на конкретното МПС,
е бил длъжен да се увери,че е годно за управление.
Безспорно се установява, че на процесната дата и място, към момента
на управление на конкретното МПС не е носил и контролен талон към
СУМПС.
Правилно са посочени и санкционните норми, въз основа на които са
наложени наказанията, съответно за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП
нормата е чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП – чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП. Правилно е определено наказанието
по последно цитираната разпоредба, а именно в размер на 10 лева, който
размер е фиксиран в закона. Правилно наказващият орган е
индивидуализирал и наказанията, кумулативно предвидени за нарушението,
визирано в т.1 от НП. Съгласно чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е
без табели с регистрационен номер. В случая са наложени глоба в размер на
400 лева и 10 месеца лишаване от право да управлява МПС, като
наказващият орган се е съобразил с по-високата степен на обществена
опасност на дееца, обоснована с приложената по делото справка за
нарушител/водач. Според същата, Л. е наказан с 29 на брой влезли в сила
наказателни постановления и 38 на брой влезли в сила електронни фишове,
все за нарушения на Закон за движение по пътищата. Посоченото е безспорна
индиция, че настоящите 2 установени нарушения не само не са изолирана
проява, но за да бъде преустановено упорството на жалбоподателя в
незачитане на установения ред по пътищата и чувството му на безнаказаност
и за да бъдат изпълнени целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН, следва
нарушителят да понесе именно така определените наказания.
3
Настоящият случай не разкрива белези на маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се установи по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за нарушения от този вид. Следва да се
отбележи и това, че незнанието не оправдава нарушителя от последиците на
извършеното от него нарушение. Отделно от това, предвид вече изложеното
по-горе, деецът се отличава с по-висока степен на обществена опасност,
предвид множеството му нарушения по ЗДвП.
Ето защо основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
така установените административни нарушения, а процесното НП следва да
се потвърди като правилно и законосъобразно.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Въпреки изхода на делото, въззиваемата страна не е направила искане
за разноски и не е била защитавана от юрусконсулт или друг процесуален
представител, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0438-000217 от
11.08.2022 год. на Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, Трето Районно
управление – Пловдив, с което на Л. Г. Л., ЕГН: **********, са наложени
следните административни наказания: ГЛОБА в размер на 400 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, в нарушение разпоредбата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП; ГЛОБА в размер
на 10 лв. в нарушение разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.
183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети общо 10 точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4