№ 508
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330204836 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Х. И. против Наказателно постановление
№ 36-0000431/12.07.2022г., издадено от и.д. Директор на РД „АА“-Пловдив, с
което на В. Х. И., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1500 лева на
основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 43, т. 2, б. „б“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
С жалбата, с допълнителна молба и в съдебно заседание се навеждат
конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок – НП е
получено от жалбоподателя на 18.08.2022г., а жалбата е подадена на
30.08.2022г. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление, намери от фактическа страна
следното:
На 07.06.2022г., в с. Оризари, общ. Родопи, местност „Текен Пара“ в
КТП с разрешение № 1055, издадено на „Перфект 2004“ ЕООД, пристигнало
за преглед МПС Волво с рег. № ****, категория N3, с идентификационен
номер на рама ***. По същото време в обекта работел жалб. И., който бил
1
председател на комисията в КТП, която извършила прегледа. Същият след
прегледа издал Протокол № 28889007, в който констатирал, че ППС е
техническо годно.
На 08.06.2022г. била разпоредена и извършена проверка на обекта, като
от представен видеоклип от извършения преглед, св. М. установил, че на
клипа не се вижда жалб. И. или друго лице да извършва измерване на
степента на износване на елементите от теглително-прикачното устройство на
автомобила. Поради това и св. М. на 20.06.2022г. издал АУАН № 316563, в
който описал констатираното от него.
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства –
показания на св. М., както и от представените по делото писмени
доказателства – протокол за извършен периодичен преглед за техническа
изправност на ППС, технологична карта на обекта и от представеното по
делото веществено доказателство – диск, съдържащ запис от процесния
преглед на МПС-то. В изброените доказателствени източници липсват
съществени противоречия, които да налагат по-детайлното им обсъждане.
Жалбоподателят възразява в насока, че същият е извършил проверка на
теглително-прикачното устройство извън обхвата на камерите, поради което
същественият въпрос е правен и е дали събраните доказателства водят до
еднозначен извод за осъществено нарушение на методиката за извършване на
предпътни периодични прегледи.
При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна
следното:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено, не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за
издаването им, регламентирана в ЗАНН, като същите са издадени от
компетентни лица. Нарушението е описано по начин, изчерпващ всички
обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи
съставомерните признаци на нарушението, правилно е била определена и
посочена нарушената правна норма.
Съдът, преценяйки материално - правната законосъобразност на
обжалвания акт намери, че същото е неправилно, тъй като от събраните
доказателства не може да се направи извод, че жалбоподателят е извършил
описаното в него нарушение.
Изводът в насока, че описаното нарушение е осъществено,
актосъставителят, а оттам и административно-наказващият орган, извличат от
представения по делото клип. Същият обаче след огледа му се установи, че не
съдържа цялата проверка на процесното ППС, а само извършената проверка
над канала, намиращ се в контролно-техническия пункт. Същевременно,
възражението на жалбоподателя, че е извършил проверката на теглително-
2
прикачното устройство извън канала, не се опровергава по никакъв начин от
видеоклипа. Нещо повече, видно от Методиката за извършване на предпътен
периодичен преглед за проверка на техническа изправност на ППС към
Наредба № 32 от 16.12.2011г. на МТИТС (Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1
от Наредбата), в т. 6.1.6. е уредено, че проверката на механичното
теглително-прикачно устройство и устройството за теглене се извършват чрез
визуална проверка за износване и правилно функциониране, като се обърне
особено внимание на монтираните устройства за безопасност и/или
използване на измервателен уред. Липсва обаче изискване тази проверка
непременно да се извърши над канала в КТП, където е позиционирана
камерата и каквото изискване е изрично предвидено в методиката по
отношение на други части от проверката на ППС – например състоянието на
кормилния механизъм (2.1.1.), електрическата инсталация (4.11.), осите
(5.1.1.), шенкелите (5.1.2.), лагерите (5.1.3.), колелата (5.2.2.), гумите (5.2.3.),
амортисьорите (5.3.2.), шарнирите (5.3.4.) и много други. Такова изискване
липсва и в раздел V от част Втора от Методиката, където е подробно
обяснено какви действия следва да се извършат при проверката на това
устройство. Поради това и жалбоподателят съгласно законодателно
уредените правила на методиката е напълно свободен да извърши проверката
на теглително-прикачното устройство извън канала, каквото твърди и да е
сторил, а обстоятелството, че на представения видеозапис не се вижда
осъществяването на тази проверка, няма как да доведе до единствения
еднозначен извод, че такава проверка не е била извършена, след като както
вече се посочи няма изискване същата непременно да бъде направена на
канала.
Актосъставителят в съдебно заседание сочи, че стореният от него извод
произлиза от обстоятелството, че според него в случай, че проверката беше
извършена отвън, то на канала вътре и в обсега на камерите би влезнал само
седловия влекач, но не и ремаркето, закачено към него и поради липсата на
разединение при влизането на ППС-то, то и намира, че проверката не е била
извършена. Този извод се явява нелогичен и необоснован, от една страна тъй
като липсва пречка след извършването на проверката на теглително-
прикачното устройство чрез разединяването на влекача и ремаркето, същите
да бъдат отново съединени преди навлизането на състава на ППС по канала, а
от друга страна липсва и пречка проверката да се извърши след излизането на
ППС-то от канала и преди съставянето на протокола за техническия преглед.
В смисъл, че липсата на извършен преглед на теглително-прикачното
устройство на канала в КТП не обуславя еднозначен извод за налично
нарушение на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба Н-32 е и съдебната практика -
Решение № 562 от 21.04.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2066/2021 г. –
“По аргумент от чл. 303 от НПК, нарушението трябва да е безспорно
установено и доказано по безсъмнен начин и НП не може да почива на
предположения. След като събраните писмени и гласни доказателства не
опровергават твърденията и доказателствата ангажирани от наказания,
че поради габаритите на процесното ППС проверката на прикачното му
устройство е извършена в двора на пункта, както обичайно се е процедирало
3
за ППС от неговата категория, обвинението за неизвършване на такава
проверка и измерване се явява основано на предположение, направено въз
основа на запис на камера, която е вътре в пункта и не обхваща площадката
му.”.
При така изложеното, доколкото от събраните в хода на производството
доказателства не може да се стигне до единствен възможен извод, че
нарушението е било осъществено, а оттам и до доказаност на
административното обвинение, то и процесното наказателно постановление
се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя на
основание чл. 63, ал.3 ЗАНН. Същият е доказал заплащането на им в размер
на 335 лева за адвокатски хонорар, съобразно Договор за правна защита и
съдействие (л. 62 от съдебното производство). Същото не се явява
прекомерно, доколкото не надхвърля минимално предвиденото в Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения, поради което и не следва да бъде
редуцирано.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна РДАА-
Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските
следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а
именно ИААА, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по
аргумент от чл. 2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация".
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000431/12.07.2022г.,
издадено от и.д. Директор на РД „АА“-Пловдив, с което на В. Х. И., ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 1500 лева на основание чл. 178а, ал.
7, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да
заплати на В. Х. И., ЕГН ********** сумата от 335 лева, представляваща
сторени разноски пред Районен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4