РЕШЕНИЕ
№ 735
гр. гр. Хасково, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Нина П. Делчева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640103145 по описа за 2022 година
Предявени са от „Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 7”,
бул.”Джавахарлал Неру” №28, бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г,
представляван от управителя С.П.П.в, чрез адв. А. Г. Н. против А. Г. В. с
ЕГН:********** от гр.*************, обективно съединени искове с правно
основание чл.240, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 11.10.2021г. ответникът сключил с
ищцовото дружество договор за кредит под формата на кредитна линия с
възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до
размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай бил 600лв. и
по силата на този договор усвоил заемната сума в размер на 500лв., след
което усвоил повторна сума от 100лв. С подписване на договора ищецът се
задължил да заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на
главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване
на договора за кредит 30 дни започвали да текат от датата на първото
частично усвояване. Както изрично било посочено в чл.1 ал.1 т.2 от договора
преди сключването му на ищеца бил представен СЕФ, описващ всички
условия по договора, съгласно изискванията на ЗПК, както и че
кредитополучателят заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди
подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP
обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици
при просрочие, за което му била предоставена и тарифа.
Към момента на депозиране на исковата молба задълженията на
кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита били
1
просрочени, както и срокът по договора бил изтекъл, което обуславяло
правния интерес на ищеца да претендира главницата по кредита и да предяви
осъдителен иск в настоящото производство за заплащане на всички дължими
и изискуеми суми по договора.
На 110.10.2021г. била усвоена сума в размер на 500лв., а на 14.10.2021г.
била усвоена сума в размер на 100лв. На 02.12.2022г. била заплатена сума от
100лв., с която били погасени част от задълженията по договора. Към датата
на подаване на исковата молба срокът на договора бил изтекъл, но по него
останали изискуеми и неплатени суми за периода 11.10.2021г. – 21.09.2022г.,
ведно с усвоения кредитен лимит в общ размер на 1111,52лв.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата общо от 1111,52лв., от
която 572,02лв. – главница; 73,67лв. – договорна лихва за периода
02.12.2021г. – 11.10.2022г.; 122,80лв. – такса ангажимент за фиксиран лихвен
процент за целия срок на договора; 30,70лв. – неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по
ДОПК; 116,66лв. – неустойка за непредоставяне на съгласие за директен
дебит; 150лв. – начислени такси по чл.20 ал.4 от договора, съгласно тарифа за
доброволно избран допълнителен пакет услуги; 14,97лв. – законна лихва
върху просрочените вноски за периода 02.12.2021г. – 11.10.2022г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
погасяване на главницата. Претендира присъждане на направените в
настоящото производство разноски. Посочва банкова сметка, по която да
бъдат преведени присъдените суми. Прави искане за постановяване на
неприсъствено решение на основание чл.238 от ГПК.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска.
В депозираната преди съдебно заседание от процесуалният
представител на ищеца молба се прави искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по
чл.131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание, не взема становище по
предявения против него иск и не прави искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, счита, че са налице визираните в закона условия за
постановяване на неприсъствено решение съгласно разпоредбата на чл.238
ал.1 от ГПК.
Имайки предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, както и
че от данните по делото може да се направи извод за вероятна основателност
на исковата претенция и предвид липсата на оспорване на твърденията на
ищеца, съдът намира, че следва да се уважат искове с правно основание
чл.240, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените в
настоящото производство разноски в размер общо на 1350лв., от които 150лв.
– държавна такса и 1200лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. В. с ЕГН:********** от гр.*************, да заплати
на „Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 7”, бул.”Джавахарлал Неру” №28,
бл.АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, представляван от управителя
С.П.П.в, чрез адвА. Г. Н. сумите от 572,02лв. – главница; 73,67лв. –
договорна лихва за периода 02.12.2021г. – 11.10.2022г.; 122,80лв. – такса
ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора; 30,70лв.
– неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверение за настоящ и постоянен адрес, съгласно чл.15 ал.4, 5 и 6 от
договора; 30,70лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК; 116,66лв. –
неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит; 150лв. –
начислени такси по чл.20 ал.4 от договора, съгласно тарифа за доброволно
избран допълнителен пакет услуги; 14,97лв. – законна лихва върху
просрочените вноски за периода 02.12.2021г. – 11.10.2022г., дължими по
договор за кредит, сключен между страните на 11.10.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 12.12.2022г. до окончателното погасяване на главницата,
както и направените в настоящото производство разноски в размер общо на
1350лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
3