Р Е Ш Е Н И Е
Номер 40
06.03.2020
г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На единадесети февруари две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от Председателя
Атанас Динков АНД № 464 по описа за 2019 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от А.Т.Т., ЕГН ********** против наказателно постановление (НП) № 19-0375-000611/25.10.2019
г. издадено от И.Д.Д., на длъжност „началник група“ към ОДМВР - Стара Загора,
РУ - Чирпан, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, и е била наложена глоба в размер на 200
лева.
Жалбоподателката
твърди, че НП е издадено в нарушение на закона, необосновано, незаконосъобразно
и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата
страна РУ - Чирпан, изразяват становище НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), серия GA, АКТ № 10804/22.07.2019 г. жалбоподателката А.Т.Т., ЕГН ********** е санкционирана на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП („Който поради движение със
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление“), за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
(„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“), изразяващо се в това, че на 22.07.2019 г. в 08.30
часа в Община Чирпан, на АМ Тракия, на 157+200 км. при управление в посока от запад
на изток на собствения си лек автомобил Хонда ЦРВ, с рег. № ***, се е движила с
несъобразена скорост, спрямо пътната обстановка и интензивността на движението,
застигнала и блъснала отзад движещото се пред нея и намаляващо скоростта,
поради ремонтни дейности по пътното платно МПС, като в следствие на удара
настъпило верижно пътно-транспортно произшествие (ПТП), с л.а. Мерцедес, с рег.
№ ***, л.а. Субару, с рег. № ***, л.а. Шкода, с рег. № ***.
От
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателствени
средства се установиха следните релевантни за изясняване на делото
обстоятелства:
В
показанията си актосъставителя З.А.З. твърди, че няма спомен за случая, като след
предявяване на АУАН заявява, че е посетил верижно ПТП на АМ Тракия с няколко
автомобила, като до извода, че санкционираното лице е управлявало с несъобразена
скорост е стигнал от разпитите на водачите, като свидетеля на няколко пъти
заявява, че не помни подробности, тъй като посещава много ПТП (л. 43 от делото).
От
показанията на свидетеля по акта Б.Л.Б. се установява, че заедно с колегата му З.
са били изпратени от дежурния при РУ – Чирпан на ПТП, като на място са
констатирали 4-5-6 коли, влезли в съприкосновение една с друга, поради което
настъпило верижно ПТП, като други подробности за случая не помни (л. 44 от
делото).
От
показанията на свидетеля Н. В. К. (съпруг на сестрата на жалбоподателката) се
установява, че по молба на жалбоподателката е отишъл да я извози, след
претърпяното ПТП, като на място констатирал, че пред автомобила на жалбоподателката
имало 2-3 ударени автомобила, нейния автомобил бил последен в колоната от
катастрофирали автомобили, а Т. му заявила, че се движила в изпреварващата
лента на АМ Тракия, тъй като в основната лента имало товарни камиони, видяла
внезапно стопове и натиснала спирачка (л. 97-98 от делото).
Това
обстоятелство се установява и от служебно изисканите от АНО и приети като
доказателства по делото фотоснимки (л. 79 – 96 от делото), които имат характер
на веществени доказателства, тъй като отразяват по материален начин (за разлика
от невеществените доказателства, които отразяват факти от вътрешния психичния
мир на човека), обстоятелства от предмета на доказване по делото (Така акад.,
„Наказателен процес, обща част“, изд. „Сиби“, 1997г., с. 354). Фотоснимките не
представляват веществени доказателствени средства, тъй като по отношение на тях
няма установен ред и форма за изготвянето им. С оглед на това, настоящият
съдебен състав е приел, че представените от АНО, незаверени ксерокопия на
фотоснимки са допустими доказателствени източници, поради което и същите са
приобщени по делото.
Посоченото
обстоятелство (че автомобила на жалбоподателката е бил последния в колоната от
катастрофирали автомобили) се установява и от изискания и предоставен запис на
диск от централната емисия новини, излъчена на 22.07.2019 г. в ефира Нова ТВ
(л. 69 от делото), който също има характер на веществено доказателство по
изложените по-горе съображения.
От
служебно изисканата справка от АПИ се установява, че на АМ Тракия, км. 157+200,
в посока от запад на изток (посока София – Бургас) на 22.07.2019 г. не са били
извършвани ремонтни дейности в платното за движение. На същата дата е било
извършвано изсичане на храсти в средната разделителна ивица в посока от запад
на изток (посока София – Бургас), при км. 158+400, където е била поставена
временна сигнализация (л. 74 от делото).
Съдът
след като прецени и обсъди събраните по делото доказателства счита, че е неправилен
и необоснован извода на АНО, че поведението на санкционирания водач на МПС е
противоправно, тъй като същият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Преценката дали е извършено административно
нарушение, изисква наказващият орган да е направил констатации за всички
характеристики на пътната обстановка и движението на автомобила, както и
относно скоростта на движение на нарушителя, като тези обстоятелства
впоследствие, следва да се установят и пред съда. Следва да се има предвид, че
несъобразената скорост не е факт от който се правят съответни изводи, а предмет
на изясняване и доказване. Минималните предпоставки за това липсват в
конкретния случай, като не са установени конкретните условия на движение, което
прави и невъзможна преценката дали жалбоподателката е съобразила скоростта си с
пътната обстановка. Фактически данни за наличието на несъобразена скорост с
факторите, посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението, пред които жалбоподателката е трябвало да
спре, категорично установени по делото също липсват. Нещо повече, такива
фактически обстоятелства не са изложени в рамките на самото НП, тъй като
бланкетното описание в обстоятелствената му част, не може да замести липсващите
фактически констатации на АНО и се явява в разрез с императивната правна норма
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на
НП.
Данните,
събрани в хода на съдебното следствие, сочат като причина за настъпилото ПТП -
внезапно спиране на автомобила, движещ се пред автомобила на жалбоподателката,
в който се е блъснало превозното средство, управлявано от нея, поради верижна
катастрофа на няколко превозни средства, при която МПС на жалбоподателката е
било последно в колоната. АНО не представи доказателства за поставена временна
сигнализация на движението по повод извършваното изсичане
на храсти в средната разделителна ивица в посока от запад на изток (посока
София – Бургас), при км. 158+400 на АМ Тракия. Поради това, настоящият съдебен
състав приема, че в създалата се внезапна ситуация жалбоподателката Т. не е била
длъжна и не е могла да предвиди настъпването на обществено-опасните последици в
резултат на деянието си и по-конкретно това, че може да настъпи ПТП,
несъумявайки да спре. Ето защо съдът приема, че се касае за случайно деяние -
деецът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено
опасните последици, а оттук, че административно-наказателната отговорност се
изключва, съобразно разпоредбата на чл. 15 от НК, към чието приложение препраща
чл. 11 от ЗАНН, тъй като деянието не е извършено виновно.
Изложеното
дотук, обуславя извод, че наказаното лице не е извършило нарушението, за което
е било санкционирано по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, поради което наказателното
постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
В
хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в
размер на 100 (сто) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е
било заплатено в брой, удостоверено с вписване на направеното плащане в
договора за правна защита и съдействие (л. 6 от делото), съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Направеното
възражение за прекомерност от насрещната страна (л. 8 от делото) е
неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а в случая платеното адвокатско възнаграждение е
по-малко от минимума, определен в наредбата.
Поради
това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да
бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление № 19-0375-000611/25.10.2019 г. издадено от И.Д., на
длъжност „началник група“ към ОДМВР - Стара Загора, РУ – Чирпан, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
ОДМВР – Стара Загора да заплати на А.Т.Т.,
ЕГН **********, представлявана от адв. Н.К. ***, съдебен адрес:***, сумата от 100
(сто) лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета от АПК, пред
Административен съд - Стара Загора, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: