за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Постъпила е въззивна жалба от Шенол Исмет Али с посочен адрес с. Мъдрец, общ. Кърджали, чрез процесуалния му представител, против Решение № 149/22.11.2010 г., постановено по гр. д. № 1212/2010 г. по описа на РС – Кърджали. Жалбата е допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, при спазване на изискванията за форма и съдържание, от лице, имащо интерес от обжалването. С атакуваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на горепосочения Шенол Али за допускане промяна в имената му от Шенол Исмет Али на Шенко Игнатов Чавдаров като неоснователна и недоказана. Съдът е счел, че не са налице писмени доказателства, от които да е видно, че Али се е легитимирал пред български или чуждестранни институции с българските имена Шенко Игнатов Чавдаров след като през 1992 г. е възстановил турско-арабските си имена Шенол Исмет Али, както и че чрез показанията на разпитания в съдебно заседание св. Сейдали не са се установили по безспорен и категоричен начин твърденията на ищеца, че е станал известен в обществото с процесните български имена. С подадената въззивна жалба се възразява срещу извода на районния съд относно показанията на споменатия по-горе свидетел. Твърди се, че въз основа на същите се установява, че ищецът е известен в обществото с българските си имена, както и това, че турско-арабските имена на последния му създавали значително неудобство в общуването, още повече, че неговата съпруга била с български имена. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да допусне исканата промяна в имената на ищеца. Отговори на въззивната жалба не са депозирани. В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява, като изпраща представител. Последният поддържа жалбата. В същото съдебно заседание участва и прокурор от ОП – Кърджали, който дава становище за неоснователност на въззивната жалба. Община Кърджали, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Обжалваното съдебно решение се явява валидно и допустимо. Що се отнася до неговата правилност, то е необходимо да се има предвид следното: С молбата си до РС – Кърджали ищецът Али иска допускане на споменатата по-горе промяна в имената му. Пос¯чва, че е роден през 1977 г. В с. Чифлик, общ. Кърджали. Твърди, че в личната си карта и в акта си за раждане е записан с имената Шенол Исмет Али, а сред своите роднини и приятели, както и в обществото, е известен с българските си имена Шенко Игнатов Чавдаров. Сочи, че турските имена му създават значително неудобство, тъй като всичките му приятели се обръщат към него с гореспоменатите български имена, а и съпругата му Гергина Асенова Бойкова била с български имена. Въз основа на горното ищецът Али прави извод, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР, които налагат промяна в собственото, бащиното и фамилното му имена. По делото, от фактическа страна, се установява: Видно от приложения заверен препис от удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 231/30.09.2009 г., издадено от администрацията на община Кърджали, в регистрите на с. Перперек от същата община имената Шенол Исмет Али и Шенко Игнатов Чавдаров са имена на едно и също лице с ЕГН **********, с месторождение с. Чифлик. Видно от приложения заверен препис от лична карта на български гражданин, издадена от МВР – Кърджали на 07.01.2002 г., валидна до 07.01.2012 г., лицето с горепосочения ЕГН, с месторождение с. Чифлик, е с имена Шенол Исмет Али, с постоянен адрес с. Мъдрец, общ. Кърджали. Съгласно забележка в акт за раждане № 24, съставен на 28.04.1977 г., издаден от ОбНС с. Чифлик, окръг Кърджалийски, заверен препис от който акт е приложен по делото, по отношение на Шенол Исметов Алиев (както е записано лицето при съставяне на акта), роден на 27.04.1977 г. в с. Чифлик, Кърджалийски окръг, е налице възстановяване на имената на Шенол Исмет Али от Шенко Игнатов Чавдаров, с посочена дата 06.11.1992 г. От представените заверени преписи от свидетелства (3 на брой) за завършен I-III клас, издадени от ОУ (НОУ) „Г. Димитров”, с. Перперек, окръг Кърджалийски, е видно, че лице с имена Шенко Игнатов Чавдаров се е обучавало в това учебно заведение в периода 1984 г. – 1987 г., като в свидетелствата съответните посочени ЕГН за същия ученик не съвпадат. В свидетелството за учебната 1984/85 г. този номер завършва с цифрите 02, в свидетелството за учебната 1985/86 г. завършва с цифрите 71, а в това за учебната 1986/87 г. завършва с цифрите 03 (както завършва ЕГН на ищеца съгласно личната карта му, заверен препис от която е представен по делото); предходните цифри на ЕГН в съответните свидетелства съвпадат. В първото свидетелство като място на раждане е посочено с. Мъдрец, във второто – не е посочено такова място, а в третото - с. Перперек. По делото е приложен и заверен препис от служебна бележка, издадена на 15.09.2009 г. от ОУ „Паисий Хилендарски”, с. Перперек, общ. Кърджали, в която е удостоверено, че Шенко Игнатов Чавдаров с ЕГН ********** е завършил 8-ми клас в това учебно заведение през 1992 г. Приложени са още заверени преписи от личен регистрационен талон на ищеца, в който той е записан с българските си имена и е посочено, че Гергина Асенова Бойкова с ЕГН ********** е негова съпруга, както и от лична карта на последното споменато лице. Видно от показанията на разпитания пред първоинстанционния съд св. Зюлкер Таляд Сейдали ищецът е в Германия от около 10 години, макар често да си идва в село Мъдрец, където хората се обръщали към него с имената Шенко Огнянов. Самият свидетел се обръщал към ищеца с имената Шенко Игнатов Чавдаров. Настоящият съд кредитира горепосочените официални документи, предвид тяхната материална доказателствена сила, която не е оспорена в хода на това гражданско производство. Необходимо е да се посочи, че отбелязаните несъответствия в някои от тях досежно ЕГН и място на раждане очевидно се дължат на технически грешки предвид останалите съвпадения. Що се отнася до показанията на св. Сейдали, то е необходимо да бъде съобразено следното: В частта, относно това, че ищецът живее от около 10 години в Германия, но често се връща в с. Мъдрец, както и относно това, че хората от същото село го наричат Шенко, тези показания се явяват напълно лоÒични, а и не влизат в противоречие с останалите доказателства по делото, поради което и следва да бъдат кредитирани. Ищецът, видно от някои от гореизброените документи, е носел личното име Шенко през изключително важен период от живота си, през който е съвсем естествено да се изгради навик у лицата, с които контактува, да го наричат с официалното му лично име Шенко. Показанията на свидетеля в тази си част са логични и поради близостта на имената Шенол и Шенко. Настоящият съдебен състав обаче не кредитира показанията на този свидетел в частта относно това, че съселяните на ищеца се обръщали към него с имената Шенко Огнянов, а самият св. Сейдали – с имената Шенко Игнатов Чавдаров. Това е така, доколкото свидетелят дава показания за начина, по който хората от селото (включително Сейдали) се обръщат към Шенол Али, т. е. – за един неформален контакт, при който липсва логика въобще в употреба да влизат бащиното и/или фамилното име; не може да бъде оставено без внимание и обстоятелството, че съгласно показанията на същия свидетел, ищецът е наричан от другите жители на с. Мъдрец с фамилия Огнянов, за каквото фамилно име липсват каквито и да било доказателства по делото, че е било носено някога от Шенол Исмет Али, което също е причина тази част от свидетелските показания да не бъде кредитирана. От така изброените доказателства се установява, че ищецът действително е носел през даден период от живота си българските имена Шенко Игнатов Чавдаров, включващ училищното му обучение до 8-ми клас, като след 1992 г. (в която година той е навършил 15 години) е с имената Шенол Исмет Али, че същият от дълъг период от време (около 10 години) пребивава в Германия, но периодично се връща в с. Мъдрец, че жителите на това село, където е постоянният адрес на лицето, го наричат с личното име Шенко, както и че горепосочената Гергина Асенова Бойкова с ЕГН ********** е съпруга на ищеца. Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна се налагат следните изводи: Предвидените в закона предпоставки за допускане на исканата промяна в имената не са налице. По делото не се установява каквато и да било важна причина (съобр. чл. 19, ал. 1 от ЗГР), която да налага исканата промяна. Ищецът Али от дълго време живее извън България. Липсват каквито и да било твърдения или доказателства, че турско-арабските имена създават за Шенол Али някакви трудности относно общуването, административното обслужване или в някаква друга област на живота за пребиваващото във Федерална Република Германия лице. Обстоятелството, че жителите на с. Мъдрец, където Али се връща периодично, се обръщат към последния с личното име Шенко също по никакъв начин не съставлява важна причина, която да налага допускане на исканата промяна. На първо място става въпрос за едно временно пребиваване в споменатото населено място, т. е. – основната част от активния живот на ищеца не преминава в с. Мъдрец. На второ място, твърдяното и установено по делото несъответствие е единствено между действителното (по документ за самоличност) лично име на жалбоподателя и личното име Шенко, с което към него се обръщат жителите на с. Мъдрец. От така събраните доказателства по делото не може да бъде направен никакъв извод, че това несъответствие създава каквато и да било конкретна трудност за Шенол Али било в общуването с другите жители на селото, било при взаимоотношенията му с органите на публичната власт и пр., още повече като се има предвид близостта по звучене на двете лични имена. Налага се да бъде отбелязано още, че ищецът е носел българските имена Шенко Игнатов Чавдаров в един кратък и доста ранен етап от живота му, поради което и не може да бъде направен извод, че наличието на такива имена в съответните официални документи от този период би създало каквото и да било затруднение за Шенол Али от гледна точка на обществения оборот. Обстоятелството, че съпругата на Али е с български имена също не може да бъде отчетено като причина, която да оправдае допускането на исканата промяна. Съжителството на лица с имена, произхождащи от именната традиция на различни етноси, религии или култури, а и на лица, представители на различни народности, религии и култури, се явява често срещано явление в съвременното мултикултурно европейско общество и по никакъв начин не може да бъде третирано като някакъв негативен факт. Предвид горното, обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция. Ето защо въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149/22.11.2010 г., постановено по гр. д. № 1212/2010 г. по описа на РС – Кърджали. Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд - Кърджали в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: Членове: 1/ 2/ |