Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение от 27.06.2011 година по гр. д. № 70/2011 година Районен съд – град В. Т. е осъдил на основание чл. 128, във връзка с чл. 242, чл. 224, ал. 1, чл. 262, ал. 1, т. 4, ал. 2, във връзка с чл. 150, във връзка с чл. 143, ал. 1 КТ, чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, Еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „А. О’К” Е. – град В. Т., да заплати на Р. М. С. сумите, както следва: 1/ сумата от 93.75 лева, представляваща вземане за обезщетение от неползван платен годишен отпуск за общо 5 дни от 2010 година; 2/ сумата от 682.80 лева, представляваща сбор от вземания за допълнителни трудови възнаграждения за общо 206 часа положен извънреден труд за времето от 01.03.2010 година до 30.09.2010 година /съобразно приложение № 8 в табличен вид на съдебно – счетоводната експертиза на вещото лице на л. 101 от делото/; 3/ сумата от 222.94 лева, представляваща сбор от допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, изчислени на база натрупания към 19.02.2010 година трудов стаж от 17 години, 7 месеца и 2 дни, основната работна заплата от 375 лева с умножение 0.6% от нея за всяка година придобит трудов стаж /получената сума е в нетен размер след приспадане на законоустановените плащания към НАП/; 4/ сумата от 13.75 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за отработени общо 55 часа през нощния интервал от време от 22.00 часа до 06.00 часа за периода от 01.03.2010 година до 30.09.2009 година, заедно със законната лихва върху главниците, считано от 07.01.2011 година до окончателното им изплащане. С решението Районен съд – град В. Т. е отхвърлил предявените искове за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, за нощен труд и за придобит трудов стаж и професионален опит за разликата до пълните им претендирани размери, съответно до 838.00 лева, 26.36 лева и 315 лева, като неоснователни и недоказани. „А. О’К” Е. – град В. Т. е осъдено да заплати по сметка на ВТРС сумата от 200.00 лева, представляваща ДТ върху уважените искове, както и сумата от 120.00 лева, представляваща разноски по делото, направени от бюджета на съда. Недоволен от така постановеното решение в частта му, с която са уважени предявените против него искове, е ответникът по делото „А. О’К” Е., който го обжалва в тази му част в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си въззивникът развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност на решението в атакуваната от дружеството част. Не спори, че действително между дружеството и Р. С. е съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено на 01.10.2010 година. Посочва, че отработеното от С. време, извън уговореното, му е изплащано. Твърди, че по отношение на сумата, която дружеството е осъдено да заплати като клас на работника, решението е неправилно, доколкото още при постъпването си на работа С. не е представил документи, от които да са видни професионалния му опит и трудов стаж. По този начин той сам се е лишил от правото си да получава допълнително възнаграждение за продължителна работа. Посочва, че решението е неправилно и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца по делото допълнително възнаграждение за полаган от него нощен труд. Моли решението, като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Не претендира разноски за въззивната инстанция. Въззиваемият Р. М. С. заема становище, че въззивната жалба на „А. О’К” Е. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага съображения относно неоснователността на възраженията, изложени във въззивната жалба. Претендира да му бъдат присъдени направените от него разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на „А. О’К” Е. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Р. М. С. основава исковите си претенции по делото съответно на чл. 262, във връзка с чл. 128 КТ, на чл. 261, във връзка с чл. 128 КТ, на чл. 224 КТ и на чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Претендира „А. О’К” Е. да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 838.00 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.03.2010г. 01.10.2010г.; сумата в размер на 26.36 лева, представляваща възнаграждение за положен нощен труд; сумата в размер на от 315.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за трудов стаж, както и сумата в размер на 93.75 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010 година, ведно със законната лихва върху всяко едно от вземанията от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Безспорно по делото е, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, обстоятелство което се установява и от представения по делото трудов договор № 189 от 19.02.2010г. /л. 4 от първоинстанционното дело/. Не се спори между страните и обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ със заповед № 164 от 01.10.2010г. на „А. О’К” Е. /л. 5 от ´ървоинстанционното дело./ По делото се спори възникнало ли е задължение за ответника по делото, сега въззивник, да заплати на Р. С. претендираните от него суми, респективно - следва ли да му бъдат изплатени. От изготвените по делото съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи /л. 54-113 от първоинстанционното дело/ се установява, че: 1/ за периода от 01.03.2010г. до 01.10.2010г. ищецът по делото, сега въззиваем, е отработил 206 часа извънреден труд, за което му се дължи възнаграждение в размер на 682.80 лева; 2/ дължи му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 работни дни в размер на 93.75 лева; 3/ за периода от месец февруари до 30.09.2010г. на ищеца е следвало да бъде заплатено трудово възнаграждение 2150.78 лева, а реално са му изплатени 2539.64 лева, т.е. с 388.86 лева повече, спрямо определеното му във ведомостите за заплати; 4/ дължимото на Р. С. допълнително трудово възнаграждение за прослужено време за периода от 19.02.2010г. до 30.09.2010г. е в размер на 281.81 лева, като след приспадане на осигуровките за сметка на лицето и данъка върху доходите на физическите лица, сумата е в размер на 222.94 лева; 5/ положеният от него нощен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за периода от 01.03.2010г. до 30.09.2010г. е 55 часа, възнаграждението за който съгласно чл. 8 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата е в размер на 13.75 лева. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 262, във връзка с чл. 128 КТ, съдът приема, че същият е основателен в уважения от Районния съд размер. Съгласно чл. 3 от сключения между страните трудов договор, уговореното работно време е с продължителност 8 /осем/ часа. Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, за периода от 01.03.2010г. до 01.10.2010г., С. е отработил общо 1262 часа, от които 206 часа се явяват извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, като дължимото за него възнаграждение е в размер на 682.80 лева. По делото липсват доказателства, от които да е видно, че процесното възнаграждение е заплатено от „А. О’К” Е.. В тази връзка неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в настоящото производство, че отработеният извънреден труд е изплащан на ищеца по делото, сега въззиваем. Действително от същото заключение се установява, че на С. е изплатена сума, която е с 388.86 лева в повече от определеното му възнаграждение във ведомостите за заплати, но няма представени доказателства да му е заплащано възнаграждение именно за положен от него извънреден труд. Съгласно чл. 8 от Наредба структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 ч. и 6.00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Видно от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза за периода от 01.03.2010г. до 30.09.2010г. С. е положил 55 часа нощен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч., дължимото възнаграждение за който, изчислено в съответствие с чл. 8 НСОРЗ, е в размер на 13.75 лева. Това налага извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 261, във връзка с чл. 128 КТ именно до този размер, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника по делото, сега въззивник, за недължимост на възнаграждение за полаган от Стефаново нощен труд. Обстоятелството, че в първото заключение на експертизата, вещото лице е посочило, че не са установени дължими суми за нощен труд, съгласно изискванията на чл. 140а КТ, тъй като ищецът по делото е полагал нощен труд по-малко от три часа за работен ден, не изключва дължимостта на такова възнаграждение. Посочената разпоредба предвижда особени правила при полагането на нощен труд, като посочва кои лица се смятат за работници и служители, полагащи нощен труд и които се приемат на работа при посечените предпоставки. Това не означава, че на лицата извън тези по чл. 140а КТ, които са положили нощен труд, по смисъла на чл. 8 НСОРЗ, не се дължи допълнително възнаграждение за него, респективно правилно Районният съд е приел, че на Р. С. се дължи възнаграждение за положения от него нощен труд. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата предвижда, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В трудов договор № 186 от 19.02.2010г. страните по делото са уговорили, че служителят ще получава допълнителните възнаграждение за придобит трудов стаж – по 0.6% от основната заплата за всяка година придобит трудов опит /стаж/, поради което искът се явява установен в своето основание. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че такова допълнително трудово възнаграждение не е изплащано на ищеца по делото, сега въззиваем. Същевременно ответното дружество не е представило доказателства по делото за изплащането му. Неоснователно се явява възражението на ответника, че С. сам се е лишил от правото си да получава това допълнително възнаграждение, доколкото при постъпването си на работа не е представил документи, за да докаже професионалния си опит и трудов стаж. В тази връзка следва да се има предвид нормата на чл. 1, ал. 1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно която при постъпване на работа работникът или служителят е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка с изключение на случаите, когато постъпва за първи път на работа, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба работодателят, след като вземе необходимите данни от трудовата книжка, я връща на работника или служителя. Тълкувайки тези разпоредби отделно и във връзка с чл. 1 и чл. 2 от Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, следва да бъде направен извод, че задължение на работодателя е да изиска от работника необходимите документи за установяване на трудовия му стаж. Доколкото по делото липсват доказателства от работника да са изисквани такива документи, не би могло да се приеме, че не му се дължи допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Още повече, видно от представеното по делото копие на трудова книжка на Р. М. С. /л. 26 от първоинстанционното делото/ в нея е отразена датата на постъпване на работа при ответното дружество. От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че прослуженото време на ищеца по делото, сега въззиваем, се определя на 17 години, 7 месеца и 2 дни, за които му се дължи допълнително трудово възнаграждение за прослужено време в размер на 222.94 лева. Изводът на Районен съд – град В. Т., относно основателността на предявения иск с правно основание чл. 224 КТ, също е правилен. Видно от посоченото по-горе заключение на съдебно-счетоводната експертиза на Р. С. е следвало да бъде изплатена сумата 93.75 лева, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 работни дни, пропорционални на трудовия стаж на работника в предприятието – чл. 22, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на „А. О’К” Е. е неоснователна и недоказана. Решението на Районен съд – град В. Т. в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. В останалата част решението на Районен съд – град В. Т. не е обжалвано, поради което е влязло в сила. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А. О’К” Е. – град В. Т., следва да бъде осъдено да заплати на Р. М. С. направените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 150.00 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.06.2011 година на Районен съд – град В. Т. по гр. д. № 70/2011 година, в частта му, с която „А. О’К” Е. – град В. Т. е осъдено да заплати на Р. М. С. сумите, както следва: 1/ сумата от 93.75 лева, представляваща вземане за обезщетение от неползван платен годишен ¯тпуск за общо 5 дни от 2010 година; 2/ сумата от 682.80 лева, представляваща сбор от вземания за допълнителни трудови възнаграждения за общо 206 часа положен извънреден труд за времето от 01.03.2010 година до 30.09.2010 година /съобразно приложение № 8 в табличен вид на съдебно – счетоводната експертиза на вещото лице на л. 101 от делото/; 3/ сумата от 222.94 лева, представляваща сбор от допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, изчислени на база натрупания към 19.02.2010 година трудов стаж от 17 години, 7 месеца и 2 дни, основната работна заплата от 375 лева с умножение 0.6% от нея за всяка година придобит трудов стаж /получената сума е в нетен размер след приспадане на законоустановените плащания към НАП/; 4/ сумата от 13.75 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за отработени общо 55 часа през нощния интервал от време от 22.00 часа до 06.00 часа за периода от 01.03.2010 година до 30.09.2009 година, заедно със законната лихва върху главниците, считано от 07.01.2011 година до окончателното им изплащане. ОСЪЖДА „А. О’К” Е., със седалище и адрес на управление град В. Т., ул. „Е. С.” № 6, с ЕИК ................ да заплати на Р. М. С., с ЕГН * от град Г. О., ул. „С.” № 21, направените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение. Препис от решението да се връчи на страните. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |