Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.Варна, 17.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и девети
ноември през две хиляди и деветдесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 646 по описа
за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от
В.Г.Г. против Б.К.Б. в условията на евентуалност искове
както следва:
1) Иск с правно основание
чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Б.Б. да заплати на ищеца сумата от
39 000 лева, която последният е предоставил на ответницата в заем на
07.09.2016г. за заплащане на дължимата от
нея ½ част от продажната цена за придобитият от тях с нот.акт №
99, том 4, рег.№ 5429, дело № 554/07.09.2016г. недвижим имот – апартамент № 10
в гр.Варна, ул.“Цанко Дюстабанов“ № 12, ет.5, с ид.10135.3513.261.4.10 по
Кадастралната карта на гр.Варна, ведно със законната лихва върху сумата считано
от датата на предявяване на иска – 08.04.2019г. до окончателното й изплащане и предявени в условията на евентуалност от
него:
2) Иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата Б.Б. да заплати на
ищеца В.Г. същата сума от 39 000 лева, получена от нея при начална липса
на основание, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване
на иска – 08.04.2019г. до окончателното й изплащане и
3) Иск с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Б.Б. да заплати на ищеца сумата от
39 000 лева, с която последната се е обогатила неоснователно за сметка на
обедняването на ищеца В.Г., получавайки собствеността върху ½ ид.част от
недвижим имот – апартамент № 10 в гр.Варна, ул.“Цанко Дюстабанов“ № 12, ет.5, с
ид.10135.3513.261.4.10 по Кадастралната карта на гр.Варна, чиято продажна цена
е изцяло заплатена от ищеца, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на предявяване на иска – 08.04.2019г. до окончателното й изплащане.
В исковата и уточняващите молби ищецът В.Г.
твърди, че преди сключването на брак с ответницата Б.Б. са взели решение
да придобият недвижим имот и по тази причина на 07.09.2016г. закупили апартамент № 10 в гр.Варна,
ул.“Цанко Дюстабанов“ № 12, ет.5, с ид.10135.3513.261.4.10 по Кадастралната
карта на гр.Варна с площ от 80,16 кв.м., ведно с прилежащото му избено
помещение № 14 и 6,8851% ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж. Сделката била обективирана в нот.акт № 99, том 4, рег.№ 5429, дело №
554/07.09.2016г. като в него като купувачи с равни квоти били отразени Б.Б. и В.Г..
Излага, че бракът му с ответницата сключен на 01.12.2016г. е прекратен с влязло
в законна сила на 20.02.2019г. съдебно решение постановено по гр.д.№
15035/2018г. по описа на ВРС. Ищецът твърди, че продажната цена в размер на
78 000 лева е била изцяло заплатена от него с лични средства, като
½ част от цената в размер на 39000 лева е била предоставена от него на
07.09.2016г. в заем на ответницата за заплащане на нейната част от продажната
цена. Посочва, че между тях, с оглед близките им отношения, не е бил уговорен
падеж на задължението за връщане на заема, но посочва, че покана за връщането
следва да се счита самата искова молба. В условията на евентуалност твърди, че
сумата от 39 000 лева е била получена ответницата без основание, поради
което претендира за осъждането й да я върне. В условията на евентуалност и от
този иск твърди, че ответницата се е обогатила със сумата от 39 000 лева,
като е получила собствеността на ½ ид.част от имота, а ищецът се е
обеднил с нея, поради което моли да бъде осъдена да му я възстанови. Претендира
за присъждането й ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 08.04.2019г. до окончателното и
изплащане, както и за заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б.К.Б. е депозирала писмен отговор на исковата молба чрез процесуалния си
представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените главен и в условията на евентуалност искове. Оспорва твърденията на
ищеца, че между нея и него е бил сключван договор за заем, по силата на който
той да и е предоставил сумата от 39 000 лева за заплащане на нейната част
от продажната цена за имота. Оспорва да е имало фактическо предаване на сумата
от 39 000 лева, поради което счита, че не дължи връщането й на това
основание и моли този иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорва се като
неоснователен и искът за осъждане на ответницата да предаде на ищеца процесната
сума като получена без основание, поради това, че същата изобщо не е била
предавана от ищеца, респективно получавана от ответницата. По отношение на
предявени иск за неоснователно обогатяване на ответника се твърди, че липсват
елементите от фактическия състав на нормата, което го прави неоснователен.
Твърди, че не е налице обедняване на ищеца със сумата от 39 000 лева, тъй
като дължимата от ответницата продажна цена е заплатена с лично нейни
средства в размер на 22 000 лева
/10 000 долара от спестявания, а останалата част – дарени от нейната майка К.И./.
Посочва, че с тази сума от 22 000 лева е била захранена сметката на ищеца,
от която по-късно е била заплатена продажната цена. Отделно от това излага, че между нея и ищеца била постигната
уговорка ответницата да извърши ремонтните дейниости в жилището и закупуването
на обзавеждане. В този смисъл твърди, че не е налице и обогатяване за сметка на
ищеца, тъй като е заплатила своята част от продажната цена на жилището. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени и
да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание ищецът В.Г., чрез процесуалния
си предствител поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Поддържа твърденията си, че е заплатил лично цялата продажна
цена за придобития имот с нот.акт № 99/2016г., като счита, че със заплащането
на продажната цена на придобитата от ответницата ½ ид.част от него и е
предоставил заем в размер на 39000 лева. Твърди, че захранването на сметката му
със сумата от 22000 лева на 02.09.2016г. е станало с лично негови спестени от
трудово възнаграждение средства в офис на „Уникредит Булбанк“ АД находящ се в
района на ЖП гара-Варна, а разликата от сумата до пълния размер на продажната
цена е предоставена от неговата майка. Моли при уважаване на исковете да бъдат
присъдени и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът Б.Б., чрез процесуалния си
представител поддържа възраженията срещу предявените искове изложени в исковата
молба, в това число, че сумата от 22000 лева, с която е захранена сметката на
ищеца на 02.09.2016г. и с която е заплатена част от продажната цена са
осигурени от нея – 13305 щатски долара - спестявания, а другата част –
5 000 лева получена по дарение от нейната майка. Не оспорва, че разликата
над 22 000 лева до 39 000 лева е заплатена от ищеца, но твърди, че
между тях е постигната уговорка за тази сума Б. да извърши закупуване на уреди
и обзавеждане за жилището. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни, както и да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор между страните, а и видно от представеният нот.акт № 99, том 4,
рег.№ 5429, дело № 554/07.09.2016г., В.Г. и Б.Б. са придобили чрез договор за
покупко-продажба при равни квоти собствеността на апартамент № 10 с
ид.10135.3513.261.4.10 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, район Младост, ул.“Цанко Дюстабанов“ № 12 със застроена площ от 80,16
кв.м., ведно с прилежащата изба № 14 и 6,8851% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж за сумата от 78000 лева.
Видно от представеното платежно
нареждане за кредитен превод /л.10/, наредителят В.Г.Г. е наредил на „Уникредит
Булбанк“ АД да преведат от неговата банкова сметка *** – В. Д.Т. сумата от
78000 лева с посочено основание – „покупка на недвижим имот“. Преводът е
извършен на 07.09.2016г.
Видно от разпечатката от
сметка на В.Г. в “Уникредит Булбанк“ АД с IBAN *** /л.11/, на 02.09.2016г.
с референция 303CHDP16246F5IZ е захранена сметката на ищеца чрез вноска на каса със сумата от
22 000 лева. Като вносител на сумата по вносната бележка от 02.09.2016г.
/л.125/ е посочен В.Г.Г.. Същият е подписал под страх от наказателна
отгвоорност декларация за произход на средствата по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5,
т.3 от ЗМИП като е декларирал „спестявания“. Видно от отразяването в изходящите
от „Уникредит Булбанк“ АД удостоверения /л.162 и л.163/ сумата от 22 000
лева с референция 303CHDP16246F5IZ, с която е захранена
сметката на В.Г. /с IBAN ***/ е била внесена на каса във филиал на банката „Хан Омуртаг“, находящ се в
гр.Варна, ул.“Габрово“ 2. На същият ден /02.09.2016г./ са извършени още два
банкови превода по същата сметка на ищеца от сметка на лицето Д.Д.Г. съответно
на суми в размер на 27300 лева и 29000 лева. На 07.09.2016г. е извършен
междубанков превод на сума в размер на 78 000 лева от сметката на ищеца.
Видно от представеното
удостоверение за раждане издадено от Община Варна /л.13/ Д.Д.Г. е майка на
ищеца В.Г.Г..
Няма спор, а и видно от представеното споразумение за
морско лице Круизни линии Карнивал, считано от 07.11.2013г. В.Г. е бил нает
като член на екипажа на кораба.
Видно от представеното извлечение от сметка на Б.Б. в
„Банка ДСК“ /л.146/, същата е изтеглила наличната по сметката си сума от
13306,09 щатски долара на 20.04.2015г.
В хода на производството
са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Д.Г., К.Я.И.. и И.Л.А..
От показанията на св.Г. – майка на ищеца се установява,
че през 2016г., преди на сключат брак, синът й В. и приятелката му Б. закупили
жилище. Продажната цена в размер на 78000 лева била заплатена от В.. Посочва,
че на 02.09.2016г. свидетелката и В. отишли в офиса на „Уникредит Булбанк“ до
ЖП гарата в гр.Варна, за да захранят сметката на В. със сумата от 22 000
лева, които били негови спестени от заплати пари съхранявани до този момент в
дома на свидетелката. Останалата част от парите за закупуването на имота била
предоставена отново от свидетелката в полза на сина и чрез банков превод от
нейната по неговата сметка. Свидетелката посочва, че докато разговаряли за
закупуването на жилището, Б. споменала, че има 10 000 щатски долара, с
които възнамерявала да участва при плащането на цената, но не знае тези пари
реално да са дадени. Излага, че в деня на сделката Б. не е давала пари на
продавачите или на друго лице.
Свидетелката К.И. – майка на ответницата Б.Б. посочва, че
преди да сключат брак Б. и В. закупили съвместно апартамент. Посочва, че дъщеря
й имала спестявания – около 10 000 долара от времето, когато работила на
круизен кораб. Същите били на влог, но когато курсът на долара започнал да пада
ги изтеглила от сметката си, след което ги съхранявала при себе си. Отделно от
това свидетелката предоставила на дъщеря си и сума от 5 000 лева, които да
вложат за закупуването на жилището. Посочва, че това се случило в началото на
м.септември 2016г. и тогава свидетелката, дъщеря й и В. отишли в офис на
„Уникредит Булбанк“, който се намирал на центъра и тогава носените от Б.
22 000 лева били внесени по сметка на В., от където да се извърши
плащането на цената. След внасянето на парите свидетелката и дъщеря й Б. се
срещнали с нейна приятелка в близост до банковия офис на центъра, за да се
разходят. Свидетелката посочва, че между Б. и В. съществувала уговорка след
закупуването на жилището семейството на Б. да поеме разходите за ремонта и
обзавеждането му. Сумата, която Б. платила за закупуването на имота била
22 000 лева, а разликата била заплатна от В.. Посочва, че всичко което е
направено и закупено в апартамента след придобиването му е със средства на
свидетелката и съпругът й /родителите на Б./.
От показанията на св.А. се установява, че Б. и В.
закупили жилище пре 2016г. за сума в размер на 70 и няколко хиляди лева. От
разговори с Б. узнала, че има спестявания около 10 000 долара, както и че
е участвала при закупуването му със сума от над 20 000 лева. Излага, че в
началото на м.септември 2016г. имала среща с Б. и нейната майка в центъра на
гр.Варна, до църквата Свети Никола. При пристигането си, видяла майката на Б.,
която стояла пред офиса на „Уникредит Булбанк“, който се намирал в съседство на
църквата, на ул.“Княз Борис“. От нея узнала, че Б. и В. били в банковия офис,
за да внасят пари. Б. била вложила спестяванията си за закупуване на
апартамента, а по-късно за ремонта и обзавеждането помагали нейните родители.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Главният иск предявен от ищеца В.Г. е с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата Б.Б. да му заплати сумата от 39 000 лева,
за която твърди, че и е предоставил по силата на договор за заем от
07.09.2016г. Ответницата оспорва да е получавала от В.Г. пари в заем, които да
подлежат на връщане.
В случая ищецът не твърди да е предавал на ответницата сумата от 39000 лева,
но счита, че плащайки със свои пари цената за придобитата от нея ½ част
от от имота по нот.акт № 99, том 4, рег.№ 5429, дело № 554/07.09.2016г.
недвижим имот – апартамент № 10 в гр.Варна, ул.“Цанко Дюстабанов“ № 12, ет.5
страните са встъпили в заемно правоотношение.
По своите правни характеристики договорът за заем е реален, едностранен и неформален, което означава, че
същият се счита сключен когато заетите пари или заместими вещи бъдат
предадени на заемателя, без да е предвидена форма за
действителността му, а въз основа на него възникват задължения
единствено за заемателя – да върне заетата сума, евентуално ведно с
договорената лихва.
Следователно, при липса на твърдения и доказателства за предаване на сумата
по заема – 39000 лева от ищеца в полза на ответницата не може да се направи
извод за сключването на валиден договор за заем между тях, по който ответницата
Б.Б. да дължи връщане. Горното обуславя извод за неоснователност на предявения
главен иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да предаде на
ищеца сумата от 39000 лева като дължима главница по договор за заем, поради
което същият следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск налага разглеждането по същество на
предявеният в условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане
на ответницата Б.Б. да заплати на ищеца В.Г. същата сума от 39 000 лева,
получена от нея при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на предявяване на иска – 08.04.2019г. до окончателното
й изплащане.
Предявеният иск е такъв за неоснователно обогатяване от престационен тип,
т.е. успешното му провеждане възлага в тежест на ищеца по делото да установи, че е предал на ответника
сумата от 39000 лева, а в тежест на ответника е да установи, че е било налице
валидно правоотношение, по повод на което е направено имущественото
разместване.
Ответникът оспорва факта
на предаване /лично или по банков път/ на процесната сума, а доказателства за
горното не са ангажирани от ищеца. Напротив, подобно на изложените агрументи за
неоснователност на иска по чл.240, ал.1 от ЗЗД и в този случай липсата на
твърдения за предаване на сумата от 39000 лева в полза на ответницата обосновава
изод за неоснователност и на първият евентуален иск. При липса на „даване“,
респективно на получаване на паричната сума не е налице основание и за
„връщането“ й на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД от ответницата, тъй като не
е налице имуществено разместване между страните, което да бъде преодоляно чрез
уважаване на предявения иск.
Горното налага
произнасяне и по втория евентуален иск, а именно този по чл.59, ал.1 от ЗЗД за преодоляване на
възникнало между страните неоснователно обогатяване, при твърдение че ищецът се
е обеднил плащайки продажната цена за придобитата от ответницата ½
ид.част от процесния имот, за сметка на обогатяването на ответницата със същата
сума, която не е излязла от нейния патримониум.
Фактическият
състав, обуславящ основателност на претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1
от ЗЗД, изисква успешно проведено доказване по реда на пълното и главно
доказване касаещо следните кумулативни предпоставки: реално увеличение на
имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца;
обогатяването и обедняването да произтичат от един и същи факт или от обща
група факти; да липсва друга възможност за правната защита на обеднелия.
Липсата на която и да е от тези предпоставки прави исковата претенция
неоснователна и води до отхвърлянето й.
В случая няма спор между
страните, че продажната цена на придобития в съсобственост при равни квоти на
07.09.2016г. недвижим имот е 78000, което означава, че всеки от двамата
съсобственици – В.Г. и Б.Б. са дължали заплащането на цена от по 39000 лева.
Няма спор между страните, че цялата продажна цена е заплатена в полза на
продавачите по договроа, както и по въпроса, че фактически В.Г. е заплатил
дължимата от него цена от 39000 лева, както и сума в размер на 17 000 лева
като част от цената дължима от Б.Б.. Спорът е извършила ли е ответницата плащане
на остатъка от дължимата от нея продажна цена в размер на 22000 лева с лични
средства или не.
От съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства се установява, че на 02.09.2016г. сметката на
В.Г. в „Уникредит Булбанк“ АД е захранена чрез вноска на каса със сума в размер
на 22000 лева, за които и ищецът и ответницата твърдят, че са лични средства
спестени от всяка от страните. В основанието за извършване на банковата
операция е посочено „В.Г.Г. – захранване“. Доколкото обаче собствеността на
внесената сума не зависи от извършеното документално отбелязване на името на
вносителя, а и е налице спор по този въпрос, съдът намира, че следва да бъде
извършен анализ на ангажираните в тази посока доказателства. Налице са две
противоречиви групи свидетелски показания – тези на св. Д.Г. – майка на ищеца и
на св.К.И. – майка на ответницата. Първата твърди, че е присъствала на
внасянето на спестените от сина си пари – 22000 лева по негова сметка на
02.09.2016г. в офис на „Уникредит Булбанк“ АД находящ се до ЖП гара Варна.
Втората – св.И. посочва, че в началото на м.09.2016г. е отишла заедно с Б. и В.
в офис на същата банка, находящ се на центъра, до църквата Свети Никола
/ул.“Княз Борис“/ и е изчакала отвън докато дъщеря и и В. внесат по негова
сметка сумата в размер на 22000 лева, която включвала спестените от Б. около
10 000 долара и предоставените и от нея още 5000 лева. Видно обаче от
съдържанието на издаденото от „Уникредит Булбанк“ АД удостоверение захранването
на сметката на В.Г. с процесната сума на 02.09.2016г. е станало чрез вноска на
каса в банковия офис – филиал „Хан Омуртаг“, находящ се в
гр.Варна, ул.“Габрово“ 2, т.е от офисът находящ се до ЖП гара Варна. Горното е
основание за съда да даде вяра и да постави в основата на правните си изводи
показанията на св.Г., които макар и ценени по реда на чл.172 от ГПК се
подкрепят и от останалите събрани доказателства и налагат извод, че внесените
на 02.09.2016г. пари са с произход спестявания на синът й В.Г., които същата е
съхранявала в дома си.
При това положение
следва да се приеме, че ищецът, заплащайки цялата продажна цена от 78000 лева се
е обеднил със сумата от 39000 лева, с която е заплатена продажната цена за
придобитата ½ ид.част от имота от
ответницата, която пък се е обогатила неоснователно придобивайки собствеността
на ½ ид.част от имота без да е направила разходи за това.
Съдът намира за ирелевантни за спора
възраженията на ответницата Б. за постигнати уговорки с ищеца за това, че част
от продажната цена ще бъде заплатена чрез извършването на ремонт и обзавеждане
на жилището, доколкото става дума за две самостоятелни облигационни вземания,
които биха могли да се компенсират взаимно, но не и да се приеме, че с
извършването на ремонт се плаща цена на вещтта. В единият случай надплатилият
цената на имота има вземане за продажна цена, а в другия случай извършилият
ремонта и закупуването на мебелите има реципрочно вземане към другия
съсобственик за разходите сторени за общата вещ. Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че дори да се направи противен на изложения извод
касателно възражението на ответницата, то от показанията на св.К.И. става ясно,
че именно тя и съпругът и, а не лично ответницата са заплащали за ремонта и
обзавеждането на имота, поради което същата не е направила разходи за сметка на
ищеца и на това основание.
С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният от В.Г. иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Б.Б. да заплати на ищеца сумата от 39 000 лева, с която
последната се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването на ищеца В.Г.,
получавайки собствеността върху ½ ид.част от недвижим имот – апартамент
№ 10 в гр.Варна, ул.“Цанко Дюстабанов“ № 12, ет.5, с ид.10135.3513.261.4.10 по
Кадастралната карта на гр.Варна, чиято продажна цена е изцяло заплатена от
ищеца за основателен и на това основание следва да бъде уважен. Съобразно
направеното искане сумата от 39000 лева следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска –
08.04.2019г. до окончателното й изплащане.
Основателността
на предявения иск обуславя извод за основателност и на искането на ищеца за
присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 1560 лева – заплатена
държавна такса, която на основание чл.78, ал1. от ГПК следва да бъде възложена
в тежест на ответницата.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Г.Г., ЕГН **********
с адрес: *** иск за осъждане на ответницата Б.К.Б., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на В.Г.Г. сумата от 39 000 /тридесет и девет хиляди/ лева – дължима главница по договор за
заем сключен между страните на 07.09.2016г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на предявяване на иска – 08.04.2019г. до окончателното
й изплащане, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Г.Г., ЕГН **********
с адрес: *** иск за осъждане на ответницата Б.К.Б., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на В.Г.Г. сумата от 39 000 /тридесет и девет хиляди/ лева, получена от нея при начална
липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
предявяване на иска – 08.04.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.К.Б., ЕГН **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Г., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 39000 /тридесет и
девет хиляди/ лева, с която Б.Б. се е обогатила неоснователно за сметка
на обедняването на ищеца В.Г., получавайки собствеността върху ½ ид.част
от недвижим имот – апартамент № 10 в гр.Варна, ул.“Цанко Дюстабанов“ № 12,
ет.5, с ид.10135.3513.261.4.10 по Кадастралната карта на гр.Варна, чиято
продажна цена е изцяло заплатена от ищеца, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на предявяване на иска – 08.04.2019г. до окончателното
й изплащане, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Б.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Г., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1560 /хиляда петстотин и шестдесет/ лева – сторени по настоящото дело съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
БАНКОВА СМЕТКА *** В.Г.Г.,
по която може да бъде платено задължението e в «Уникредит Булбанк» АД с IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок считано от връчване на страните на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния
акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: